Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 30.11.2016
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
граждансК. отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесет и пети
октомври
две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 2000 по описа
за 2013 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по исК.ва
молба, подадена от С.П.М., М.Д.П.-К., К.К.К., В.К.К., Б.К.К., И.Х.М., Б.Х.М., Х.И.М.,
Н.П.П., Г.Д.П., А.П.П. и С.Н. *** „И.К.“ ЕООД, с К.ято са предявени активно,
субективно и обективно, кумулативно съединени исК.ве с правно основание чл.26,
ал.1, пр.2 ЗЗД, чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС.
Ищците
твърдят, че са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. С., район Л.,
бул. „********, представляващ поземлен имот № 65 от кв.229 по плана на гр. С.,
м. „Л.-І част“ с площ от 1020 кв.м., идентичен с бивши парцели ІІ-16 и ХХ-16 от
кв.228 /стар/, м. „Л.-І част“ по плана на гр. С. от 1951 г., който имот
поснастоящем е включен в УПИ ХVІІІ-65,
566 СО от кв.229 по плана на С., м. „Л.-І
част“, одобрен със Заповед № РД-50-526/03.12.2001 г. на Гл.архитект на С., при
граници: бул. „********“, ул. ******* *******“, УПИ ІХ-59,60, УПИ ХХХ-67.
Съсобствеността е на основание наследство от А.П.П.-общ наследодател на
ищците и М.С.П.-М. и на основание
реституция по чл.1 от ЗВСОНИ. Поддържа се, че през 1949 г. процесният имот е
отчужден по реда на ЗОЕГПНС от А.П.П. и М.С.П.-М.. Поддържа се, че през 1963 г.
възникналата в резултат на одържавяването съсобственост между наследодателите
на ищците и Държавата е прекратена с Решение по гр.д. № 3777/1961 г. на
СНС-Благоевски район. Поддържа се, че вследствие на делбата Държавата е
придобила дял І, състоящ се от магазинни помещения, заедно с прилежащите им
идеални части от парцел ІІ-646а от кв.288 /стар/, идентичен с парцел ІІ-16,
като придобитите от държавата самостоятелни помещения и сгради в реален дял са
попадали изцяло в парцел ІІ-16 от кв.228 /стар/, целият с площ от 750,10 кв.м.,
като принадлежащите им идеални части от този парцел възлизат общо на 826/2407
идеални части, равняващи се на 257,5 кв.м. Поддържа се, че впоследствие
процесният поземлен имот № 65 от кв.229 /нов/ по плана на гр. С., м. „Л.-І
част“ с площ от 1020 кв.м., идентичен с бивши парцели ІІ-16 и ХХ-16 от кв.228
/стар/, е отчужден със Заповед по чл.98 от ЗТСУ № РД-40-1039/05.09.1985 г. за
предвиденото по плана мероприятие-бул. „Г. ТрайК.в“ /сега бул. „********“/,
като собствениците-наследодателите на ищците са били обезщетени с жилища и
гаражи, а З.Б. М.-парично. Твърди се, че при отчуждаването Държавата се е
легитимирала като собственик на 826/2407 идеални части, равняващи се на 257,5
кв.м. от ПИ 65, притежавани от нея по силата на одържавяването по ЗОЕГПНС.
Поддържа се, че тези части са възстановени на ищците на основание чл.1 от
ЗВСОНИ, тъй като към 25.02.1992 г. дворното място съществува реално в размерите,
в К.йто е отчуждено. Твърди се, че е налице и реституция по чл.1, ал.2 от ЗВСНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. по искане на З.Б. М., извършена със Заповед №
РД-43-133/12.05.1999 г. на Кмета на СО за отмяна на отчуждаването на
притежаваните от нея 142/1020 идеални части. Поддържа се, че към момента
процесния ПИ 65 съществува реално до размерите, в К.ито е бил отчужден, върху
него не са осъществени строежи във връзка с отчуждителното мероприятие по плана
от 1980 г., както и последващи строителни дейности, предвидени по действащия
план. Твърди се, че изградената в имота постройка на ответника „И.К.“ ЕООД,
представлява временно строителство по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./ и не е
строеж по смисъла на реституционните заК.ни. Поддържа се, че спогодбата от
10.02.2003 г. е нищожна, тъй като прехвърлянето е извършено в заобикаляне на заК.на,
а не по реда, предвиден в ЗОбС. Посоченият в спогодбата АОС № 4308/05.01.2000
г. е за парцел Х-отреден за обществено строителство, съдържащ 2300 кв.м., К.йто
вече не е съществувал в този вид и площ след влизане в сила на последващата
промяна на регулационния план. Няма годен предмет на разпореждане, поради липса
на акт, установяващ правото на собственост на общината. Липсва съставен акт за
частна общинска собственост за УПИ ХVІІІ-65,566, СО от кв.229 с площ от 1490
кв.м.-предмет на разпореждането извършено със спогодбата от 10.02.2003 г.
Поддържа се, че Решение № 57 по ПротоК.л № 34/14.02.2002 г. по чл.35, ал.1 от
ЗОбС, чл.48, ал.3 от НРПУРОИ и чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА е нищожно, като
постановено при особено съществено нарушение на императивни разпоредби на
чл.34, ал.1 и чл.35, ал.1 от ЗОбС, водещ до материалната му незаК.носъобразност.
Твърди се, че тъй като спогодбата е нищожна, ответникът „И.К.“ ЕООД не може да
се легитимира като собственик въз основа на нея, както на възстановените на
ищците идеални части от процесния имот, така и на идеалните части от него,
отчуждени по ЗТСУ /отм./ и представляващи общинска собственост. Твърди се, че
въпреки съдебното решение на СГС по гр.д. № 717/2006 г., с К.ето е прието, че
спогодбата е нищожна, ответниците и до момента не са променили фактичесК.то
положение и отношението си към имота. Поддържа се, че дружеството продължава да
го владее и ползва без да е собственик и без да има друго правно основание,
като препятства ищците да упражняват тяхното право на собственост. Ответникът С.О.
макар да е съсобственик на 625,43/1020 идеални части от имота, не е издал акт
за частна общинска собственост.
Моли съда да
постанови решение, с което бъде признато за установено в отношенията между
страните, че спогодбата от 10.02.2003 г. и Допълнително споразумение от
07.04.2003 г., са сключени в заобикаляне на закона и да бъде прогласена
нищожността им, както и че ищците на основание наследство и реституция по чл.1
от ЗВСОНИ са собственици на 252,27/1020 идеални части от описания недвижим
имот, че ищецът И.Х.М. като правоприемник на майка си З.Б. М. е собственик на
142/1020 идеални части от имота на основание реституция по чл.1, ал.2 от ЗВСНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ ..и др. и на основание нотариален акт № ХVІІІ, т.2, рег. № 4550,
дело № 189/2011 г. за дарение и да бъде осъден ответника „И.Ко“ ЕООД да предаде
на ищците владението на целия имот. Претендират се и разноските по делото.
В законоустановения едномесечен
срок на 02.08.2013 г. е постъпил отговор от ответника „И.Ко“ ЕООД чрез
процесуалния им представител адвокат К.. Оспорва иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД
като процесуално недопустим, поради липсата на правен интерес за ищците от
предявяването му с твърдението, че ищците се явяват трети лица по отношение на
атакуваната от тях спогодба и прогласяването на нищожността не би въздействало
по никакъв начин върху правната сфера на ищците. При условията на евентуалност
оспорва иска като неоснователен. Поддържа се, че процесната спогодба за
погасяване на парично задължение на СО чрез прехвърляне на собственост върху
недвижими имоти-частна общинска собственост, представлява валиден облигационен
договор, сключен на основание чл.365-367 от ЗЗД, в изпълнение на чл.5 от
Спогодбата, сключена между същите страни на 03.08.2001 г., одобрена с Решение №
5 по Протокол № 30/15.10.2001 г. на СОбС и в изпълнение на Решение на СОбС № 57
по Протокол № 34/14.02.2002 г., Решение № 20 по Протокол № 36/15.04.2002 г.,
Решение № 162 по Протокол № 40/18.07.2002 г. и Решение № 108 по Протокол №
46/18.12.2002 г. на СОбС, за погасяване на част от парично задължение на СО в
качеството й на длъжник по изпълнително дело № 3190/2000 г. по описа на СИС при
СРС, което парично задължение е възникнало от неизпълнение на договора за
съвместна дейност, приложенията и анексите към него, сключен на 21.05.1990 г.,
което неизпълнение е за периода от 26.03.1996 г. до 01.02.1999 г. Поддържа се,
че и трите недвижими имота, предмет на процесната спогодба, към момента на
сключването й са представлявали частна общинска собственост. Твърди се, че
процесния ПИ № 65 от кв.229 с площ от 1267 кв.м., понастоящем е включен и
представлява реална част от УПИ ХVІІІ-65,566, СО от кв.229 по действащия план
на м. Л.-І част от 2001 г. Твърди се, че собствеността е придобита от С.О. в
резултат на извършени отчуждавания по реда на ЗОЕГПНС и ЗТСУ на имота на общите
праводатели на ищците, чиято собственост не подлежи на възстановяване по
реституционните закони, поради маломерност и невъзможност от същите да се
образуват нови самостоятелни урегулирани имоти, които да отговарят на
изискванията за минимална площ от 300 кв.м. и лице от 14 м.
Моли съда да приеме, че
изложените от ищците доводи за наличие на порока „заобикаляне на закона“ на
процесната спогодба и допълнителното споразумение към нея са в противоречие с
приложимата редакция от ДВ, бр.96 от 1999 г. на сочените в исковата молба чл.34
и чл.35, ал.1 от ЗОбС към момента на сключване на атакуваната сделка-10.02.2003
г. и да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Оспорва иска с правно основание
чл.108 ЗС като неоснователен, поради липса на активна материално правна
легитимация на всички ищци като собственици по реституция. Твърди се, че не са
налице условията на чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ за настъпване на вещноправния ефект на
реституцията, тъй като отчужденото дворно място по реда на ЗОЕГПНС, след извършване
на последващата делба с Държавата и проведеното отчуждаване по реда на ЗТСУ
през 1985 г. се е трансформирало във 257 кв.м. идеални части от бившия държавен
имот, собственост на общината, който общински имот не съществува във вида и
размера, до който е отчуждено към 25.02.1992 г. Твърди се, че към този момент
имотът е застроен в съответствие с действащото законодателство с нова масивна
сграда-бистро „И.“, представляваща недвижим имот по смисъла на чл.110 ЗС, който
може да се притежава отделно от земята, а считано от 15.12.2001 г., на която
дата е одобрен действащия регулационен план за имота, за сградата е установен
постоянен устройствен статут. Поддържа се, че Заповед № РД-43-133/12.05.1999 г.
на кмета на С. по чл.4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. за отмяна на отчуждаването е
материално правна незаконосъобразна, лишена е от законова опора, поради което е
нищожна, тъй като в реституционния закон не е предвидена възможност да се
извърши частична отмяна на отчуждаването относно маломерно дворно място, като
се търси възможност за упълномеряване с друг имот, който не е отчужден от същия
собственик по реда на ЗТСУ или друг благоустройствен закон. Поддържа се при
условията на евентуалност, че ответникът владее имота на правно основание,
посочено по-горе. В случай на не уважаване доводите за валидност на спогодбата,
ответникът заявява възражение за придобиване на имота въз основа на изтекла
10-годишна придобивна давност преди датата на подаване на исковата молба
18.02.2013 г., считано от 29.11.1997 г.-датата на влизане в сила на изменението
на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, съгласно който е допустимо да се придобиват по давност
имоти, чиято собственост е възстановена по реституционните закони.
Моли съда да отхвърли като
неоснователен ревандикационния иск срещу ответното дружество и да отмени
констативни нотариални актове за процесния имот, въз основа на които ищците се
легитимират като собственици. Последното искане е недопустимо, тъй като същото
има акцесорен характер и не може да бъде предявено самостоятелно и доколкото
ответникът не предявява иск в настоящото производство, то и искането му за
отмяна на констативни нотариални актове се явява недопустимо и не следва да
бъде разглеждано в настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК на
12.08.2013 г. отговор депозира и ответника С.О., с който оспорва предявените
искове изцяло по основание и размер. Твърди се, че ищците не са собственици на
имота. Поддържа се, че възникналата съсобственост след отчуждаването през 1949
г. на процесния имот по ЗОЕГПНС между държавата и наследниците на А. П.,
починала през 1953 г. е прекратена чрез делба, като всички съделители в
производството са придобили реални дялове. Впоследствие придобитите от
държавата сгради и помещения в реален дял са съборени и не съществуват на място.
Построена е сграда по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ с временен характер без
право на собственост върху терена, а след одържавяването на имота и преди
влизане в сила на ЗВСОНИ-25.02.1992 г. е построена нова едноетажна сграда,
представляваща бистро „И.“. Поддържа се, че отчужденото по ЗОЕГПНС дворно място
не съществува във вида-не представлява самостоятелен парцел , а попада заедно с
други имоти в по-голям парцел, отреден за обществено жилищно строителство и е
застроен с нова сграда, преди влизане в сила на ЗВСОНИ, поради което по
отношение на всички ищци не са налице условията по чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ за
настъпване на вещноправния ефект
ex legе. Твърди се,
че процесният имот представлява частна общинска собственост по смисъла на чл.2,
ал.1, т.4 от ЗОбС в редакцията му от ДВ, бр.96/1999 г., действаща към датата на
съставяне на АЧОС № 4308/05.01.2000 г. Оспорва твърдението на ищците, че
спогодбата от 10.02.2003 г. е нищожна.
Моли са да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ищците в съдебно заседание поддържат предявените искове чрез
своите процесуални представители. Претендират разноски по списък. Подробни
съображения са изложени в представените по делото писмени бележки.
Ответниците в съдебно заседание чрез своите процесуални
представители оспорват исковете и молят съда да постанови решение, с което да
ги отхвърли. Претендират разноски.
Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От
удостоверения за наследници № 1502/а от 04.05.1992 г., № 1344/а от 02.04.1992
г., № 33/20.01.1988 г., № 1361/а от 06.04.1992 г., № 19/20.01.2005 г., №
585/06.04.2011 г., № 419/03.02.2006 г., № 1128/31.03.2003 г., № 1802/11.05.2001
г., № 1901/21.08.2012 г., № 4077/07.10.2004 г. се установява, че общият на
ищците наследодател А. П.П. е починала като вдовица на 22.02.1953 г. и е
оставила наследници по закон както следва: 1. дъщеря М.П.М.-починала през 1964 г. и заместена в наследяването от
своите деца-Р.С. М., А.С. П.-починала на 03.05.2010 г. и заместена в
наследяването от своята дъщеря-ищцата М.Д.П.-К.
и П.С. М.-починал на 29.03.2007 г. и заместен в наследяването от сина си-ищеца по делото С.П.М., 2. Син Б.П.П.-починал през 1986 г. и
заместен в наследяването от своите деца Л. Б. П.-починала на 24.09.2004 г. и
наследена от сестрите си А.Б. К. и З.Б.М., А.Б. К.-починала на 17.01.2006 г. и
заместена от своите деца ищците К.К.К., В.К.К.
и Б.К.К. и З.Б. М.-починала на 15.08.2012 г. и заместена в наследяването от
своя съпруг и деца ищците по делото Х.И.М.,
И.Х.М. и Б.Х.М. и 3. Син Д. П.П.-починал
през 1988 г. и заместен в наследяването от своите деца А.Д. Н.-починала на
14.03.2003 г. и заместена в наследяването от своята дъщеря ищцата С.Н.К., П. Д.П.-починал на 01.10.1999 г. и заместен в
наследяването от ищците по делото Н.П.П.
и А.П.П. и ищеца Г.Д.П..
С нотариален акт № 69, дело № 123/1911
г. за продажба на недвижим имот на 24 януари 1911 г., общата наследодателка на
ищците А. П.П. е закупила нива, находяща се в гр. С. в местността Лозеница от
1000 кв.м. С нотариален акт № 17, дело № 2060/28.07.1937 г. А. П. е продала на П.
П. Д. 2/3 идеални части от едно дворно място и от построените върху него
постройки с пространство според нотариалните актове общо 1042,30 кв.с.м.,
находящо се в гр. С., местността „Л.“ на бул. „********. С нотариален акт № 97,
дело № 4436/27.12.1940 г. П. П. Д. и А. П.П. са продали на Б.П.П. от собствения
си недвижим имот един дюкян и избата под него с площ на дюкяна 31.16 кв.м.,
заедно с припадащия се дял от терена на дворното място равни на 100/2407
идеални части получени от разделяне на квадратурата на общото дворно място.
С акт № 586 и акт № 587, и двата
от 23.11.1949 г. за държавна собственост на недвижим имот, по реда на ЗОЕГПНС
по преписка № 1418-а/48 г., ІV р., одържавени на 04 август 1949 г. с ПМС № 97
са 3/6 идеални части от къща на ул. ******* Х.К.“ или бул. „********* идеални
части от магазина на С.С.П.“Рила“ и магазин на Наркооп, 3/6 идеални части от
апартамента и фурната със сервизните помещения на бул. „********, със
съответните тавански и избени помещения и идеални части от общите части на
мястото. Имотите са одържавени от А. П.П.. От М.М. са одържавени 1/6 идеални
части. В резултат на извършеното одържавяване е възникнала съсобственост между А.
П.П. и децата й М.М., Б.П., Д. П. и Държавата.
След смъртта на А. П.П. на 22.02.1953
г., съсобственици на гореописаните имоти са останали децата й М.М., Б.П., Д. П.
и Държавата.
С Решение от 19.09.1962 г.,
постановено по гр.д. № 3777/1962 г. на Софийски народен съд-Благоевски район е
допуснато извършване на съдебна делба между СГНС като представител на
Държавата, Б.П.П., Д. П.П. и М.С.М., както следва:
-на три магазинни помещения,
уедрени в един и ползвани от Наркооп „Текстил“ със съответните съразмерни на
стойността им общи части на сградата и от дворното място парцел ІІ-646 „а“ от
кв.228 по плана на С.-Л. в рамките на 2307/2407 идеални части, при квоти:
държавата 3/18, Б.П.П.-8/18, Д. П.П.-5/18 и М.С.М.-2/18 идеални части,
-на жилище на първия етаж,
находящо се в сграда и парцел ІІ-646 „а“ от кв.228 по плана на С.-Л. със
съответните съразмерни на стойността му общи части на сградата и от дворното
място в рамките на 2307/2407 идеални части, при квоти: държавата 4/6, Б.П.П.-1/6
и Д. П.П.-1/6,
-на два магазина, първите от юг
към север, уедрени в един с мазе под тях, със съответните общи части на
сграда съразмерно на стойността им и
общите части на дворното място съразмерно на стойността на магазините и
сградата, но в рамките на 2307/2407 идеални части, при квоти: държавата 4/6, Б.П.П.-1/6
и Д. П.П.-1/6,
-на дюкянско помещение с мазе под
него със съответните общи на части на сградата съответно на стойността му и
100/2407 идеални части от парцел ІІ-646 „а“ от кв.228 по плана на С.-Л., което
се притежава от Б.П.П. със идеални части от общите части на сградата и 100/2407
идеални части от дворното място,
-на сграда от приземен /фурна,
склад и коридор/ и полутавански първи жилищен етаж /две стаи, хол, кухня и
стълбище/ със съответните идеални части от парцел ІІ-646 „а“ от кв.228 по плана
на С.-Л., съразмерно на стойността, но в рамките на 2307/2407 идеални части, при
квоти: държавата 4/6, Б.П.П.-1/6 и Д. П.П.-1/6,
-на сграда с характер на барака
от едно помещение, заедно с припадащите й се идеални части от парцел ІІ-646 „а“
от кв.228 по плана на С.-Л., съразмерно на стойността, но в рамките на
2307/2407 идеални части, при квоти: държавата 4/6, Б.П.П.-1/6 и Д. П.П.-1/6,
-на сграда в същия парцел ІІ-646
„а“ от кв.228 по плана на С.-Л. и части от дворното място, съразмерно на
стойността, но в рамките на 2307/2407 идеални части, при квоти: държавата 3/18,
Б.П.П.-8/18, Д. П.П.-5/18 и М.С.М.-2/18 идеални части и
-на парцел ХV-646 „а“ от кв.228
по плана на С.-Л. на ул. ******* К.“ № 1, заедно с намиращите се в нея стара
паянтова сграда и неизползваеми бараки, при квоти: държавата 5/6, Б.П.П.-1/12 и
Д. П.П.-1/1.
С решение от 21.01.1963 г.,
постановено по гр.д. № 3777/1961 г. на Софийски народен съд - Благоевски район
е одобрен окончателен разделителен протокол по силата на който в дял на Държавата
са предоставени следните имоти: три магазинни помещения, уедрени в един и
ползвани от Наркооп „Текстил“, намиращи се в сграда А по заключението на вещото
лице, ведно с 43/100 идеални части от общите части на сградата и 470/2407 от дворното място означено
като парцел ІІ-646 „а“ от кв.228 по плана на С.-Л., два магазина,
първите от юг към север, уедрени в един с мазе под тях, намиращи се в масивната
сграда „Б“ по заключението на вещото лице, находяща се на бул. „********“,
ведно с 61/100 идеални части от общите части на сграда и 171/2407 идеални части от дворното място парцел ІІ-646 „а“ от
кв.228 по плана на С.-Л., сграда от приземен /фурна, склад и коридор/ и
полутавански първи жилищен етаж /две стаи, хол, кухня и стълбище/, намираща се на
бул. „********“ 14, ведно с 157/2407
идеални части от парцел ІІ-646 „а“ от кв.228 по плана на С.-Л. и сграда
с характер на барака на един етаж от едно помещение на бул. „********, заедно с
28/2407 идеални части от парцел
ІІ-646 „а“ от кв.228 по плана на С.-Л..
С решение от 02.06.1965 г. е
допусната поправка на решението от 21.01.196 г. като навсякъде в решението и
разделителния протокол думите парцел ІІ-646 „А“ от кв.228 да се четат: парцел
ІІ-16 от кв.228 по плана утвърден със Заповед № 591 от 15.02.1951 г., а парцел
ХV-646 „А“ от кв.228 да се четат: парцел ХХ-16 от кв.228 по плана утвърден със
Заповед № 591 от 15.02.1951 г.
Видно и от заключението на СТЕ,
че към 1937 г. е действал регулационен план за територията, но първият план,
който се съхранява е одобрен през 1951 г. със Заповед № 591/15.02.1951 г., като
в квартал 228 за имот пл. № 16 са отредени УПИ ІІ-16 с площ от 734 кв.м. и УПИ
ХХ-16 с площ 284 кв.м., т.е. общо 1018
кв.м.
Видно от нотариален акт № 17 от
28.07.1937 г. дворното място, находящо се в гр. С. на бул. „********“ 14 е било
с площ от 1042,30 кв.м. според нотариалните актове, а по скици: застроено
296,10 кв.м. и незастроено 752,80 кв.м. или общо 1048,90 кв.м.
Т.е. вследствие на извършената
делба държавата е придобила общо 826/2407 идеални части от парцел ІІ-16 от
кв.228, което съгласно приетото заключение на СТЕ се равнява на 252,57 кв.м. от
УПИ ІІ-16, Б.П.П. е придобил 605/2407 идеални части от парцел ІІ-16 от кв.228,
което съгласно приетото заключение на СТЕ се равнява на 184,99 кв.м. от УПИ
ІІ-16 и ½ идеална част от парцел ХХ-16, което се равнява на 142 кв.м. от
този имот, Д. П.П. съответно 482/2407 идеални части от парцел ІІ-16 от кв.228,
което съгласно приетото заключение на СТЕ се равнява на 147,38 кв.м. от УПИ
ІІ-16 и другата ½ идеална част от парцел ХХ-16 и М.М. съответно е
придобила 394/2407 идеални части от парцел ІІ-16, което съгласно приетото
заключение на СТЕ се равнява на 120,48в.м. от УПИ ІІ-16.
С нотариални актове № 166 от
11.04.1963 г. и № 114 от 01.06.1963 г. М.М. е дарила своите 394/2407 идеални
части на сина си П. М.. С нотариален акт № 138 от 14.08.1965 г. Д. П. е дарил
своята ½ идеална част от парцел ХХ-16 на сина си Г.Д.П., а с нотариален
акт № 139 от 14.08.1965 г. Б.П. е дарил другата една втора от парцел ХХ-16 на
дъщеря си Л. П., а последната е дарила сестра си З.Б. М. със 142/1020 идеални
части от цялото дворно място. С нотариален акт № 18, дело № 189 от 13.04.2011
г. на нотариус М.Г., З.Б. М. е дарила на сина си И.Х.М. собствените си 142/1020
идеални части от поземлен имот, находящ се в гр. С., район Л. на ул. ******* *******“
№ 1, съставляващ имот с планоснимачен номер 65 по плана на гр. С., местност Л.,
от кв.230а целият с площ от 1020 кв.м.
Със Заповед за отчуждаване на
недвижим имот № РД-40-1030 от 05.09.1985 г. на основание чл.95 от ЗТСУ /отм./ е
отчужден имот пл. № 65 от кв.229 в м. Л., находящ се на ул. „Г. ******* и Д. *******
1, собственост на Държавата – 826/2407 идеални части от дворното място и реален
дял от магазина с мазетата под тях, жилищна сграда от приземен и първи етаж, П.С.
М., Б.П.П., З.Б. М.-142 кв.м. от дворното място и ½ ид.ч. от едноетажна
жилищна сграда, Г.Д.П., Д. П.П. и СД „Търговия“-ГСП „Хранителни стоки“ в полза
на Държавата за булевард „Г. Трайков“.
Със Заповед № РД-43-133 от
12.05.1999 г. на Кмета на СО е отменено отчуждаването на 142/1020 идеални части
от имот пл. № 65 от кв.229 /стар/ с мотивите, че е отчуждено дворно място и
сградите са съборени, но мероприятието за което е отчужден имота е реализирано
без да го засяга.
Със спогодба за погасяване на
парично задължение на С.О. чрез прехвърляне на собственост върху недвижими
имоти-частна общинска собственост от 10.02.2003 г., вписана в СВ при АВ – С.
2003, том ІІІ, № 5, вх.рег. № 3646 и допълнително споразумение към нея от
07.04.2003 г., С.О. в качеството си на длъжник по изпълнително дело № 3190/2000
г. по описа на СИС при СРС, за погасяване на част от парично задължение, заедно
с лихвите и деловодните разноски, присъдени по влязло в сила решение на АС при
БТПП от 20.07.2000 г. по ВАД № 16/99 г., потвърдено от СГС, прехвърля възмездно
на „И.Ко“ ЕООД в качеството му на кредитор по гореописаното парично задължение
правото на собственост върху недвижими имоти-частна общинска собственост, между
които и общински недвижим имот, находящ се в гр. С., район Л., кв. Л. с площ от
1 490 кв.м., представляващ по скица УПИ ХVІІІ-65,566,60 от кв.229 по плана
на гр. С., местност Л.-І част-отреден за жилищно строителство и трафопост.
С разрешение за строеж № 30 от
14.02.1990 г. на ответника „И.Ко“ ЕООД е разрешено да изгради временни сгради-чл.120,
ал.4 от ППЗТСУ за бистро в гр. С. на ул.Г.Трайков-квартал 2 с одобрени проекти
от 14.09.1989 г.
На 27.10.2010 г. е издадено
удостоверение № 1021, изменено със Заповед № РД-09-09-115/15.11.2011 г. за въвеждане в експлоатация на строеж:
„Основен ремонт и вътрешно преустройство на кухненски блок на ресторент „И.“.
С Решение № 14 по протокол № 27
от 27.07.2001 г. на СОС е одобрен списък на временни обекти, които могат да
придобият траен устройствен статут въз основа на процедура по изменение на
действащ ПУП, между които обекти е и процесното бистро. С влязло в сила на
18.12.2008 г. Решение от 29.12.2006 г. по а.х.д. № 2851/2002 г. по описа на
СГС, АО, ІІІ-г състав, е отменено като незаконосъобразно решение № 14 по
протокол № 27 в частта, относно т.І-7.
Пред настоящата инстанция са
разпитани свидетелите Х.Л.М., Р.С.П., Б.А. Х. и Л.Г.С..
Свидетелят Х.М. установява, че
ответното дружество владее имота повече от осем години. Знае, че между страните
се водят дела. Имотът представлява сграда, дворно място, има жив плет.
Свидетелката Панова установява, че
познава ищците П. и че същите имат имот на бул. „********“, където от 7-8
години има заведение. Ищците водят дела от доста години.
Свидетелят Х. установява, че
познава управителя на ответното дружество от 1993 г., а от 1994 г. „И.К.“ ЕООД
наел фирмата на свидетеля да поддържа технически сградата и озеленяването около
обекта ресторант „И.“ в Л.. Свидетелят установява, че обектът се намира на бул.
„********“ № 6 и ъгъла с ул. ******* *******“. Имотът представлява парцел с
озеленяване, сграда-ресторант или кафе /в зависимост от това какви са
наемателите/ и допълнително помещение отзад, което е магазин или офис. Има
прозирна метална ограда. Сградата е построена около 1990 г. -1991 г. и
представлява масивна тухлена конструкция с прозорци. През 2000 г. е подменена
дограмата, а преди няколко години наемател направил реконструкция на терасата
/зимна градина/. Други промени в имота не са извършвани.
Свидетелят Сяров установява, че
познава имота от 1998 г. и същият се намира на бул. „********“ № 6, на ъгъла с
ул. ******* *******“ и представлява масивна сграда с двор, която е озеленена, с
прилежащи подход за гараж, паркинг, тротоари, стълби, има доста зеленина. Свидетелят
установява, че е наемател на помещение в сградата, а именно магазинна част зад
ресторанта. Цялото място е оградено със стабилна метална ограда. Има жив плет и
много тревна площ. Мястото е оформено и поддържано.
От заключението на приетата по
делото основна и допълнителна СТЕ се установява, че с плана от 1967 г. имотите
УПИ ІІ-16 и УПИ ХХ-16 са попадали в кв.228 по плана на гр. С., м. Л.. С
последното частично изменение от 1976 г. имот пл. № 16 по предходния план
частично попада в улица, а останалата част попада в УПИ-VІ с отреждане
„Търговски център и поща“ от кв.227. Процесният ПИ с пл. № 65 от кв.229 попада
в УПИ ХVІІІ-65,566, СО от кв.229 м. „Л.-І част“, съобразно действащия
план-ЧИПРЗ за кв.229, одобрен със Заповед № РД-09-50 от 03.12.2001 г. Вещото
лице дава заключение, че ½ идеална част от парцел ХХ-16 от кв.228 по
плана от 1951 г. се равнява на 142 кв.м. и с такава площ е невъзможно да се
образува самостоятелен парцел, нито към посочената година, нито сега. Графично
определената площ на имот пл. № 65 към 1980 г. до 1999 г. е в размер на 1020
кв.м.
Така установената по-горе фактическа
обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира.
От правна страна:
Първият предявен иск е с правно
основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на спогодба за
погасяване на парично задължение на С.О. чрез прехвърляне на собственост върху
недвижими имоти-частна общинска собственост от 10.02.2003 г., вписана в СВ при
АВ – С. 2003, том ІІІ, № 5, вх.рег. № 3646 и допълнително споразумение към нея
от 07.04.2003 г., в частта относно общински недвижим имот, находящ се в гр. С.,
район Л., кв. Л. с площ от 1 490 кв.м., представляващ по скица УПИ
ХVІІІ-65,566,60 от кв.229 по плана на гр. С., местност Л.-І част-отреден за
жилищно строителство и трафопост.
Безспорен е правния интерес на
ищците от предявяване на настоящия иск, въпреки, че не са страна по процесната
спогодба. Решението по този иск ще рефлектира в правната сфера на ищците и има преюдициално значение за признаване и упражняване на
заявените с исковата молба самостоятелни субективни права на ищците. Това е
така, защото въз основа на процесната спогодба ответното дружество се
легитимира като собственик на имот, за който ищците претендират самостоятелни
права на собственост възникнали на основание наследство и реституция.
По същество на спора.
Единственото основание, на което се позовават ищците за нищожност на процесната
спогодба е заобикаляне на закона. На това посочено от ищците основание
спогодбата не е нищожна.
Заобикаляне на закона е налице,
когато с позволени средства се постига забранен от закона резултат. От значение
е субективното отношение на страните по договора-те имат за цел постигане на
забранения от закона резултат. Заобикалянето
на закона е уредено като самостоятелно основание за нищожност на договорите -
чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД. То се отличава от уреденото в предложение първо
на посочения текст основание (противоречие със закона) по начина, по който се
осъществява забранения от закона резултат. Докато при противоречието със закона
поведението на страните по сделката е в пряко нарушение на повелителна правна
норма, то, за да се осъществи заобикаляне на закона, участниците в сделката
следва да съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона
резултат чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по
себе си не противоречи на повелителните правила на закона. В този случай
страните извършват тези сделки не за да получат непосредствените, типични за
тях правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото
осъществяване на която би противоречало на закона.
Според настоящия съдебен състав
по своята правна същност т.нар. от страните спогодба от 10.02.2003 г. всъщност
представлява договор за даване вместо изпълнение, т.е. вместо плащане на пари,
които С.О. е дължала на „И.Ко“ ЕООД, общината е прехвърлила на ответното
дружество правото на собственост върху процесния общински недвижим имот. По
силата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД кредиторът може да се съгласи да получи нещо,
различно от дължимото. Не
съществува законна забрана да става това. Напротив, такава замяна е позволена
от чл. 65 ЗЗД. Съобразно принципа за свобода на договарянето страните
могат да уговарят изпълнение, различно от първоначално уговореното. Последното
не противоречи нито на императивни законови разпоредби, нито на добрите нрави.
Страните се съгласяват да престират нещо различно от дължимото. По същество
това представлява последващо споразумение за погасяване на облигационното
отношение чрез даване вместо изпълнение със съгласието на кредитора.
С оглед действащата към 2003 г.
специална уредба в ЗОС, така сключения договор е в пряко нарушение на повелителна правна норма, а именно нормата на чл. 34 от ЗОС в редакцията й към ДВ, бр. 96 от 1999 г. Видно от същата, разпореждане с недвижими
имоти - частна общинска собственост, е продажба, замяна, делба, учредяване и
прехвърляне на вещни права, както и безвъзмездното им прехвърляне в собственост
или учредяване.
Налице е изчерпателно изброяване
и поради изчерпателния характер на изброените разпоредителни способи, които
могат да се използват по отношение на частната общинска собственост, законът не
допуска сключване на договор за даване вместо изпълнение.
Следва да се посочи още, че
сключването на договор за даване вместо изпълнение предполага действащ договор
между страните, какъвто между ответниците не е съществувал към датата на
сключване на споразумението, предвид наличието на влязло в сила съдебно
решение. Ето защо и по мнение на настоящия съдебен състав, след влизане в сила
на съдебно решение, с което длъжникът е осъден да изпълни с определена престация,
е невъзможно страните да сключат договор за даване вместо изпълнение.
По този начин страните са
сключили сделка в противоречие на императивна правна норма чл.34, ал.1 от ЗОС в
редакцията й към ДВ, бр. 96 от 1999 г., т.е. налице е противоречие със закона,
а не заобикаляне. Предвид горното и на заявеното от ищците основание,
процесната спогодба не е нищожна и искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
|
|
|
|
|
|
Предявени са и иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост на ищците
спрямо двамата ответници и иск с правно основание чл.108 ЗС спрямо ответника „И.К.“
ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 108
от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което
я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен,
собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик
срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на
ищеца е да установи, че той е собственик на вещта на заявеното фактическо
основание и че ответникът владее вещта без основание.
Ищците
твърдят, че са съсобственици на 252,57/1020 идеални части на основание
наследство и реституция по чл.1 от ЗВСОНИ на процесния имот, целият с площ от
1020 кв.м., който е част от УПИ ХVІІІ-65,566, СО от кв.229, целият с площ от
около 1490 кв.м. съобразно действащия план-ЧИПРЗ за кв.229, одобрен със Заповед
№ РД-09-50 от 03.12.2001 г.
Възстановяването на правото на собственост
по ЗВСОНИ се извършва при наличието на няколко предпоставки.
Първата предпоставка е имотът да е бил
собственост на лицето, което претендира да е правоимащо за възстановяване на
собствеността, респективно на неговия наследодател.
От събраните по делото писмени
доказателства, наличието на тази предпоставка се установява по безспорен и
несъмнен начин.
Установява се, че към момента на одържавяването
наследодателите на ищците: А. П.П. и децата й М.П.М., Б.П.П., Д. П.П. са били
собственици на дворни места урегулирани в два парцела: парцел ІІ-16 с площ 684
кв.м. и парцел ХХ-16 с площ от 284 кв.м., и двата от кв.228 по плана утвърден
със Заповед № 591/15.02.1951 г., при квоти: 3/6 идеални части за А. П.П. и по
1/6 идеални части за М.П.М., Б.П.П., Д. П.П.. Собствеността са придобили въз
основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 69, том
І, дело № 123/1911г. и по наследство от съпруга на първата и баща на другите трима-П.
П. Д., починал на 08.06.1944 г. А. П.П. е притежавала на основание договор за
покупко-продажба 1/3 от имота, като по наследство от съпруга си /притежавал
другите 2/3 от имота/ е придобила още 1/6 или общо 3/6 идеални части, а М.П.М.,
Б.П.П., Д. П.П. са придобили по наследство от баща си по 1/6 идеална част от
имота.
Според настоящия съдебен състав е
налице идентичност между имотите по нотариален акт № 69, том І, дело №
123/1911г., нотариален акт № 17, дело № 2062/28.07.1937 г. /актовете, с които А.
П.П. и П. П. Д. се легитимират като собственици/ и актове за държавна
собственост №№ 586, 587 и двата от 23.11.1949 г. и № 526/09.11.1949 г.,
удостоверяващи извършеното отчуждаване на идеални части от имота по реда на
ЗОЕГПНС. Налице е съвпадение на посочените съседи: Р.П., Д.Г., П.М. и шосе, а впоследствие
Н. П., Х.М., Н. И., .Т.А.Б., ул. ******* *******“ и бул. „********“.
Установява се от заключението на приетата по делото СТЕ, че имот с пл. № 65 целият с площ от 1020 кв.м. попада и е част от УПИ ХVІІІ-65,566, СО от
кв.229, целият с площ от около 1490 кв.м. съобразно действащия план-ЧИПРЗ за
кв.229, одобрен със Заповед № РД-09-50 от 03.12.2001 г.
Следващата предпоставка за възстановяване
на собствеността е имотът да е бил отчужден по някой от нормативните актове,
посочени в чл.1 и чл.2 от ЗВСОНИ или да е отнет без законово основание или
отчужден не по установения законов ред от държавата, общините и от народните
съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г., като тук се включват и
отчуждените имоти, завзети от държавата, без собствениците им да са получили
парично или имотно обезщетение в нарушение на чл.55б, ал.2 ЗПИНМ, респ. чл.105,
ал.1 и чл.114, ал.1 ЗТСУ.
Тази предпоставка безспорно е налице и по
нея не се спори между страните. Установява се, че идеални части от имота са
отчуждени с влязло в сила решение на комисията по
чл.11 от ЗОЕГПНС.
Третата предпоставка е собствениците на
имотите да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност
или с друг равностоен недвижим имот, като за такова не се смята получаването на
облигации, както и извършеното прихващане по Указа за прихващане задълженията на
бивши собственици за отчуждени от държавата имущества и национализирани
предприятия, не е такова и обезщетението, получено след влизане в сила на
ЗВСОНИ по силата на ЗОСОИ.
Налице е и тази предпоставка, доколкото от
доказателствата по делото не се установява наличието на такова обезщетяване.
Четвъртата предпоставка за възстановяване
на собствеността е при влизане в сила на реституционния закон имотите да се
намират в собственост на държавата, общините, обществените организации или
техни фирми или еднолични търговски дружества по чл.61 от ТЗ.
Безспорно след отчуждаването на идеални
части от имота по ЗОЕГПНС и след извършената делба държавата се легитимира като
собственик на 826/2407 идеални части от мястото. През 1985 г. тези идеални
части не са отчуждени по реда на ЗТСУ /отм./, доколкото по реда на отменения
ЗТСУ с действащата към 08.03.1985 г. редакция, не е била предвидена законова
възможност държавата да отчуждава имоти от себе си. Следователно и към момента
на влизане в сила на ЗВСОНИ идеалните части от имота са се намирали в
собственост на държавата.
И последната предпоставка е
имотът да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. Тази
предпоставка е спорна.
Установява се, че застроителен,
регулационен и кадастрален план за района е одобрен със Заповед №
549/31.12.1980 г., като имот пл. № 65 е нанесен в кадастралната основа на
плана, попадащ в кв.230а, УПИ Х с отреждане „за Общ.строителство“, а през 1999
г. със Заповед № РД-09-50-149/17.03.1999 г. е утвърден действащия регулационен
план за района. С този план е определено трасето на бул. „********“, като имот
пл. № 65 от кв.229 с графично определена към 1980 г. до 1999 г. площ от 1020
кв.м. попада в УПИ ХVІІІ-65,566, СО от кв.229 м. „Л.-І частта“, съобразно
действащия план-ЧИПРЗ за кв.229, одобрен със Заповед № РД-09-50 от 03.12.2001
г., който УПИ е с площ от 1490 кв.м. и е с увеличение на площта от запад с бивш
имот пл. № 61.
Т.е. в резултат на
благоустройствени изменения е увеличена площта на имота чрез присъединяване на
част от друг имот по регулация. Това обстоятелство обаче не е пречка за
реституция, доколкото присъединената част следва режима на собственост на
подлежащата на възстановяване. В този смисъл Тълкувателно решение № 6 от
10.05.2006 г. на ВКС по т.гр.д. № 6/2005 г. на ОСГК.
От доказателствата по делото се
установява, че ответното дружество е изградило в имота след 14.02.1990 г. обект с временен статут-бистро и без строително разрешение.
Изграденото
бистро не е пречка за реституиране на собствеността, тъй като не е налице законно
строителство по смисъла на реституционните закони, предвид липсата на
строителни книжа.
След отмяната на чл. 120, ал. 4
ППЗТСУ /ДВ бр. 6 от 1998 г./ по отношение на законно изградените в държавни или
общински терени временни строежи, е създаден особения режим по § 50а ПЗР от ЗИДЗТСУ /нов - ДВ бр. 124 от 1998 г./, като е
дадена възможност в установените срокове ползувателите на такива сгради да
поискат установяване на постоянен градоустройствен статут, след което да
придобият правото на строеж или правото на собственост върху терена. С
приемането на Закона за устройство на територията, § 17 ПР ЗУТ отново е
предвидена възможност в шестмесечен срок, т. е. до 02.07.2001 г., временните строежи по чл. 120, ал.
4 ППЗТСУ да придобият траен устройствен статут, след което на собственика им да
се учреди право на строеж при условията и по реда на ЗДС и ЗОС, в противен случай същите могат да се запазят
до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план,
когато се премахват без да се заплащат. Следователно нормативната уредба е
създала изключение от правилото, че когато сградата и земята принадлежат на
различни лица, това е възможно само при наличие на право на строеж.
Собствеността на временен строеж, който не е придобил траен градоустройствен
статут /както е в настоящия случай, доколкото Решението на СОС от 27.07.2001 г., с което е
одобрено придобиването на траен устройствен статут на процесното бистро, е
отменено с влязло в сила съдебно решение по а.х.д. № 2851/2002 г. на СГС, АО,
ІІІ-г състав/ дава възможност
само за ползването му до настъпване на предпоставките за премахването му, като
собственика на терена запазва правото на строеж.
Юридическият статут на сградата като
временен строеж без траен градоустройствен статут изключва възможността
собственикът й да притежава право на строеж или да придобие такова въз основа
на давностно владение.
Така мотивиран съдът намира, че
ищците доказаха главно и пълно, че са собственици на 826/2407 идеални части от
процесния имот на соченото от тях фактическо основание – наследство и
реституция по ЗВСОНИ, поради което исковете им следва да бъдат уважени като
основателни.
По иска на И.Х.М.. Ищецът твърди
да е собственик като правоприемник на майка си З.Б. М. на 142/1020 идеални
части от имота на основание реституция по чл.1, ал.2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и
др. Твърди, че е станал собственик на идеалните части въз основа на Заповед №
РД-43-133 от 12.05.1999 г. на Кмета на СО, с която е отменено отчуждаването на
142/1020 идеални части от имот пл. № 65 от кв.229 /стар/ и въз основа на
сделка-дарение, обективирана в нотариален акт № 18, дело № 189 от 13.04.2011 г.
на нотариус М.Г., с който З.Б. М. е дарила на сина си И.Х.М. собствените си
142/1020 идеални части от поземлен имот, находящ се в гр. С., район Л. на ул. *******
*******“ № 1.
Реституцията на недвижими имоти, отчуждени
по благоустройствени закони - ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, се осъществява чрез
изпълнение на определена административна процедура за възстановяване правото на
собственост. Фактическият състав на възстановяването на собствеността включва:
1) Право на собственост върху недвижим имот, отчужден по нормативни актове,
посочени в чл. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ...; 2) Отчуждените сгради да съществуват
към 25.02.1992 г., а ако не съществуват или са останали с временен режим,
дворното място да отговаря на изискванията на самостоятелен парцел като
последните могат да бъдат включени в режима на бъдещо застрояване по ЗРП; 3)
Мероприятието за което е бил отчужден имота, фактически да не е започнало; 4)
Има искане за възстановяване на собствеността му от бившия собственик или
неговите наследници в съответния преклузивен срок и позитивно решение на органа
по реституцията по него; 5) Връщане на полученото обезщетение при
отчуждаването.
В случая не е налице
предпоставката дворното място
да отговаря на изискванията на самостоятелен парцел, който да може да бъде
включен в режима на бъдещо застрояване по ЗРП. Установява се със заключението на СТЕ. Предвид
липсата на тази предпоставка праводателят на ищеца З.Б. М. не е станала
собственик на имота на основание сочената реституция и следователно същата не е
могла да прехвърли на ищеца права с каквито не е разполагала към 13.04.2011 г.
и следователно ищецът не е станал собственик на имота на соченото основание. На
същото основание Заповед № РД-43-133 от 12.05.1999 г. на Кмета на СО, с която е
отменено отчуждаването на 142/1020 идеални части от имот пл. № 65 от кв.229
/стар/ е материално незаконосъобразна и в този смисъл възражението на
ответниците е основателно.
Косвеният съдебен контрол върху
заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от Закона за
възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ,
ЗДИ и ЗС се осъществява в исковото производство по спорове за собственост не
само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална
незаконосъобразност на акта за реституция на имота. Изцяло в този смисъл Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т.
гр. д. № 6/2005 г., ОСГК.
Ето защо искът на И.Х.М. подлежи
на отхвърляне като неоснователен.
Ответникът „И.Ко“ ЕООД не е
станал собственик на имота на основание спогодбата от 10.02.2003 г., предвид
нищожността на същата, макар и на друго основание, различно от посоченото от
ищците. Но дори да се приеме, че процесната спогодба не е нищожна и е породила
своето правно действие, то ответникът пак не е могъл да стане собственик на
имота, тъй като е придобил такъв от несобственик, в който случай договорът не е
нищожен, доколкото продажбата на чужда вещ не е нищожна, но ответникът С.О. към
10.02.2003 г. не е била собственик на имота /такива са станали ищците по силата
на настъпилата реституция по ЗВСОНИ към 25.02.1992 г./ и съответно не е могла
да прехвърли повече права отколкото е притежавала.
Общината не е станала собственик
на имота на основание чл.2, ал.1, т.4 от ЗОбС
в редакцията на нормата към ДВ, бр.96/1999 г., съобразно която парцелите и имотите, придобити чрез
отчуждителни производства до 1 юни 1996 г., предназначени за жилищно
строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общините, са общинска собственост. По силата на § 42 ПЗР ЗОС /ДВ бр. 92
от 5.11.1999 г./ настъпва трансформация на частна държавна собственост в
общинска собственост върху застроени и незастроени урегулирани имоти, отредени
за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни
градоустройствени планове.
Със Заповед
№ РД-40-1039 от 05.09.1985 г. не е извършено отчуждаване по реда на ЗТСУ на
притежаваните от държавата идеални части от имота, защото такъв ред не е бил
предвиден в закона.
Съобразно
нормата чл. 63 (Обн. - ДВ, бр.
29 от 1973 г.) от ЗТСУ, действаща към -05.09.1985 г., недвижими имоти на граждани, кооперации и обществени организации могат да
бъдат отчуждавани.
Ето защо отчуждаването
на 826/2407 идеални части през 1985 г. не е извършено по установения законов
ред от държавата, поради което и не е настъпила трансформация на частната
държавна собственост в общинска такава.
С оглед на горното съдът дължи
произнасяне от заявеното в условията на евентуалност от ответника „И.К.“ ЕООД възражение
за придобивна давност с начало 29.11.1997 г.
Според чл. 79, ал. 1 ЗС правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години.
За да се признае на едно
физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един -
отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС
установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е
упражнявал в период - по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на
конкретната вещ - corpus, без противопоставяне и без
прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на
собственика на вещта поведение на пълноправен собственик - animus, т. е., че упражнява собственическите правомощия
единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл.
79, ал. 1 от ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец
в рамката на едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, то и искът за
изтекла придобивна давност може да бъде уважен. Доказването на условията на
закона - елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, за признаване
право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко
и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите
материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.
За да се уважи така предявения
иск следва още да бъде установено, че в периода от 29.11.1997 г. и до датата на
предявяване на настоящата искова претенция на 11.02.2013 г. не е имало и няма
законово ограничение, относно възможността да тече давностен срок през
посочения период.
В
правната теория и утвърдената съдебна практика се приема, че за да е налице
придобивното основание давност, осъществяваното владение следва да бъде
постоянно, непрекъснато, явно и спокойно, като последният признак означава
липса на насилие както при установяване на владението, така и при поддържането
му. Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в
резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя, както е
прието в решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г. I г. о. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. В същото е прието още, че въпрос на
фактическа преценка е дали владението е смутено чрез извършване на определени
действия, сочещи на противопоставяне за продължителен период от време на
поведението на владелеца по отношение на владения имот.
Намерението за своене се
предполага съобразно чл. 69 ЗС. За страната, която се позовава на изтеклата
придобивна давност, е достатъчно да докаже, че е упражнявана фактическа власт
върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Изцяло в този смисъл ТР № 1/2012
г. от 06.08.2012 г. на ВКС, ОСГК.
Съдът намира, че в посочения
период ответното дружество не е владяло необезпокоявано имота и показателно в
това отношение са множеството съдебни спорове водени между страните по делото.
Същите са били страни по множество административни дела, водени в периода от
2002 г.-2008 г. във връзка с процесния имот. В решенията, постановени по делата
съдът не еднократно е посочвал наличие на спор за материално право между
страните, предвид реституционните претенции на ищците.
Не на последно място следва да се
отбележи и водения от ответника в настоящия процес „И.Ко“ ЕООД положителен
установителен иск за собственост на процесния имот против ищците, който иск е
отхвърлен като неоснователен с влязло в сила съдебно решение, с което правото
на собственост на ответното дружество е отречено.
На следващо място ответникът
претендира да е придобил по давност идеални части от недвижим имот. При това
положение ответникът трябваше да докаже главно и пълно, че е владял имота явно, непрекъснато и необезпокоявано,
показвайки на другите съсобственици, че счита имота за свой. Това не бе установено в процеса,
поради което и ответникът не е станал собственик на основание изтекла в негова
полза придобивна давност.
Ето защо искът за собственост на
ищците ще следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По разноските в процеса:
Ищците са
заплатили общо държавна такса в размер на 2023,56 лв. От тази сума и съобразно
уважената част от исковете ответниците ще следва да бъдат осъдени да им заплатят
сума в размер на 1 349 лв., която е съответна на уважената част от
исковете.
Ищците са
заплатили общо депозит за вещи лица в размер на 1400 лв. От тази сума и
съобразно уважената част от исковете ответниците ще следва да бъдат осъдени да
им заплатят сума в размер на 932,88 лв., която е съответна на уважената част от
исковете.
Ищците К.К.К., В.К.К., Б.К.К., И.Х.М., Б.Х.М. и Х.И.М. са направили разноски в
размер на по 1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
представените по делото договори за правна помощ съответно от 06.02.2013 г. и
от 18.03.2013 г.
От тези суми ответниците ще
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумите от по 666,34 лв.,
съответна на уважената част от исковете.
Ответникът „И.Ко“ ЕООД е направил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 16 200 лв., съобразно
представения договор за правна помощ от 09.07.2013 г. и 500 лв. заплатен
депозит за вещо лице.
По възражението на ищците с
правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Същото е неоснователно. Предявени са три обективно, кумулативно
съединени искове от 12 ищци с обща цена на исковете 203 982,60 лв. Минималният
размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 6649,48 лв.,
съобразно Наредба № 1/2004 г., като на основание чл.7, ал.6 при защита по дела с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. Проведени са седем открити
съдебни заседание, следователно се дължи и още сумата от 500 лв., или общо
7149,48 лв.
Делото се отличава както с
фактическа, така и с правна сложност, поради което съдът намира, че така
заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и съответства на труда
положен от процесуалния представител на ответника за осъщественото от него
процесуално представителство и защита по делото.
От сумата 16700 лв. и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника „И.К.“ ЕООД сумата от 5 566 лв., съответна на отхвърлената част
от исковете.
На ответника С.О. се дължат
разноски само за юрисконсултско възнаграждение. Този ответник отговаря по два
иска с обща цена 135 988,40 лв., при която дължимият минимален размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 4 609,65 лв. и 500 лв. за
пет съдебни заседания, общо 5 109,65 лв.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника С.О.
сумата от 2 554,83 лв., съответна на отхвърлената част от иска.
Водим
от горните съображения Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от С.П.М., ЕГН **********, гр. С., ул. „Л.“ № ******** М.Д.П.-К.,
ЕГН **********, гр. С., ул. „********* и двамата чрез адвокат М.Х.Ц. САК, гр. С.,
ул. „********, К.К.К., ЕГН **********, гр. С., ж.к. „С.“, ул. „********, ет********,
В.К.К., ЕГН **********, гр. С., ул. „В.“ ********, Б.К.К., ЕГН **********, гр. С.,
ж.к. „С.“, бл.*********, И.Х.М., ЕГН **********, гр. С., ул. „П.“ № ********, Б.Х.М.,
ЕГН **********, гр. С., ул. „********, Х.И.М. ЕГН **********, гр. К., ул. „********,
всичките чрез адвокат С. А. Д., ПАК, гр. С., ул. „***********, Н.П.П., ЕГН ********,
гр. С., кв. ********, Г.Д.П., ЕГН **********, гр. С., кв. Л., ул. „***********,
последните двама чрез адвокат В. А. Я. САК, гр. С., бул. ******* П.в“ № *********,
А.П.П., ЕГН *********, гр. С., кв. ******** и С.Н.К., ЕГН **********, гр. Р.,
ул. „А.ска“ № ********* чрез адвокат М.Х.Ц. САК, гр. С., ул. „******** против С.О., гр. С.,
ул. „********* и „И.Ко“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията гр. С. с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „********“ № ****** активно и пасивно
субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на спогодба за погасяване на парично задължение на С.О.
чрез прехвърляне на собственост върху недвижими имоти-частна общинска
собственост от 10.02.2003 г., вписана в СВ при АВ – С. 2003, том ІІІ, № 5,
вх.рег. № 3646 и допълнително споразумение към нея от 07.04.2003 г., в частта
относно общински недвижим имот, находящ се в гр. С., район Л., кв. Л. с площ от
1 490 кв.м., представляващ по скица УПИ ХVІІІ-65,566,60 от кв.229 по плана
на гр. С., местност Л.-І част-отреден за жилищно строителство и трафопост,
поради заобикаляне на закона.
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на ответниците С.О., гр. С., ул. „*********
и „И.Ко“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията гр. С. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „********“ № ******, че ищците С.П.М., ЕГН **********, гр. С., ул. „Л.“ № ********
М.Д.П.-К., ЕГН **********, гр. С., ул. „********* и двамата чрез адвокат М.Х.Ц.
САК, гр. С., ул. „********, К.К.К., ЕГН **********, гр. С., ж.к. „С.“, ул. „********,
ет********, В.К.К., ЕГН **********, гр. С., ул. „В.“ ********, Б.К.К., ЕГН **********,
гр. С., ж.к. „С.“, бл.*********, И.Х.М., ЕГН **********, гр. С., ул. „П.“ № ********,
Б.Х.М., ЕГН **********, гр. С., ул. „********, Х.И.М. ЕГН **********, гр. К.,
ул. „********, всичките чрез адвокат С. А. Д., ПАК, гр. С., ул. „***********, Н.П.П.,
ЕГН ********, гр. С., кв. ********, Г.Д.П., ЕГН **********, гр. С., кв. Л., ул.
„***********, последните двама чрез адвокат В. А. Я. САК, гр. С., бул. ******* П.в“
№ *********, А.П.П., ЕГН *********, гр. С., кв. ******** и С.Н.К., ЕГН **********,
гр. Р., ул. „А.ска“ № ********* чрез адвокат М.Х.Ц. САК, гр. С., ул. „******** СА СЪСОБСТВЕНИЦИ на
основание наследство и реституция по ЗВСОНИ на 252.57/1020 идеални части от следния
недвижим имот, а именно: поземлен имот с планоснимачен номер 65, бивш парцел
ІІ-16 с площ от 734 кв.м. и ХХ-16 с
площ 284 кв.м., квартал 228 по плана от
1951 г., одобрен със Заповед № 591/15.02.1951 г., целият, с площ от 1020 кв.м.,
находящ се в гр. С., който имот е част от УПИ-Х с отреждане „за
Общ.строителство“, кв.230а, по застроителен, регулационен и кадастрален план за
района, одобрен със Заповед № 549/31.12.1980 г., а към настоящия момент попада
в УПИ ХVІІІ-65,566, СО от кв.229 м. „Л.-І част“, съобразно действащия
план-ЧИПРЗ за кв.229, одобрен със Заповед № РД-09-50 от 03.12.2001 г., който
УПИ е с площ от 1490 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС „И.Ко“
ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. С. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „********“ № ****** да предаде на ищците С.П.М., ЕГН **********, гр. С.,
ул. „Л.“ № ******** М.Д.П.-К., ЕГН **********, гр. С., ул. „********* и двамата
чрез адвокат М.Х.Ц. САК, гр. С., ул. „********, К.К.К., ЕГН **********, гр. С.,
ж.к. „С.“, ул. „********, ет********, В.К.К., ЕГН **********, гр. С., ул. „В.“ ********,
Б.К.К., ЕГН **********, гр. С., ж.к. „С.“, бл.*********, И.Х.М., ЕГН **********,
гр. С., ул. „П.“ № ********, Б.Х.М., ЕГН **********, гр. С., ул. „********, Х.И.М.
ЕГН **********, гр. К., ул. „********, всичките чрез адвокат С. А. Д., ПАК, гр.
С., ул. „***********, Н.П.П., ЕГН ********, гр. С., кв. ********, Г.Д.П., ЕГН **********,
гр. С., кв. Л., ул. „***********, последните двама чрез адвокат В. А. Я. САК,
гр. С., бул. ******* П.в“ № *********, А.П.П., ЕГН *********, гр. С., кв. ********
и С.Н.К., ЕГН **********, гр. Р., ул. „А.ска“ № ********* чрез адвокат М.Х.Ц.
САК, гр. С., ул. „******** владението на
гореописания имот.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът
на И.Х.М., ЕГН **********, гр. С., ул. „П.“ № ******** за признаване за
установено по отношение на С.О., гр. С., ул. „********* и „И.Ко“ ЕООД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. С.
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „********“ № ******,
че И.Х.М. е собственик на 142/1020 идеални части от гореописания имот на
основание-наследство и реституция по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. и дарение,
обективирано в нотариален акт № 18, т.ІІ, рег. № 4550, дело № 189/2011 г. на
нотариус М.Г. с рег. № 622 на НК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК И.Ко“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията гр. С. с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „********“ № ****** и С.О., гр. С., ул. „********* да
заплатят на С.П.М., ЕГН **********, гр. С., ул. „Л.“ № ******** М.Д.П.-К., ЕГН **********,
гр. С., ул. „********* и двамата чрез адвокат М.Х.Ц. САК, гр. С., ул. „********,
К.К.К., ЕГН **********, гр. С., ж.к. „С.“, ул. „********, ет********, В.К.К.,
ЕГН **********, гр. С., ул. „В.“ ********, Б.К.К., ЕГН **********, гр. С., ж.к.
„С.“, бл.*********, И.Х.М., ЕГН **********, гр. С., ул. „П.“ № ********, Б.Х.М.,
ЕГН **********, гр. С., ул. „********, Х.И.М. ЕГН **********, гр. К., ул. „********,
всичките чрез адвокат С. А. Д., ПАК, гр. С., ул. „***********, Н.П.П., ЕГН ********,
гр. С., кв. ********, Г.Д.П., ЕГН **********, гр. С., кв. Л., ул. „***********,
последните двама чрез адвокат В. А. Я. САК, гр. С., бул. ******* П.в“ № *********,
А.П.П., ЕГН *********, гр. С., кв. ******** и С.Н.К., ЕГН **********, гр. Р.,
ул. „А.ска“ № ********* чрез адвокат М.Х.Ц. САК, гр. С., ул. „******** сумата от 2 281,88
лв. /две хиляди двеста осемдесет и един и 0,88 лв./ разноски направени от
ищците за заплатена държавна такса и депозит вещи лица, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК И.Ко“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията гр. С. с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „********“ № ****** и С.О., гр. С., ул. „********* да
заплатят на К.К.К., ЕГН **********, гр. С., ж.к. „С.“, ул. „********, ет********,
В.К.К., ЕГН **********, гр. С., ул. „В.“ ********, Б.К.К., ЕГН **********, гр. С.,
ж.к. „С.“, бл.*********, И.Х.М., ЕГН **********, гр. С., ул. „П.“ № ********, Б.Х.М.,
ЕГН **********, гр. С., ул. „********, Х.И.М. ЕГН **********, гр. К., ул. „********,
всичките чрез адвокат С. А. Д., ПАК, гр. С., ул. „*********** сумата от по
666,34 лв. /шестстотин шестдесет и шест и 0,34 лв./ на всеки ищец за разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК С.П.М., ЕГН **********, гр. С., ул. „Л.“ № ******** М.Д.П.-К., ЕГН **********,
гр. С., ул. „********* и двамата чрез адвокат М.Х.Ц. САК, гр. С., ул. „********,
К.К.К., ЕГН **********, гр. С., ж.к. „С.“, ул. „********, ет********, В.К.К.,
ЕГН **********, гр. С., ул. „В.“ ********, Б.К.К., ЕГН **********, гр. С., ж.к.
„С.“, бл.*********, И.Х.М., ЕГН **********, гр. С., ул. „П.“ № ********, Б.Х.М.,
ЕГН **********, гр. С., ул. „********, Х.И.М. ЕГН **********, гр. К., ул. „********,
всичките чрез адвокат С. А. Д., ПАК, гр. С., ул. „***********, Н.П.П., ЕГН ********,
гр. С., кв. ********, Г.Д.П., ЕГН **********, гр. С., кв. Л., ул. „***********,
последните двама чрез адвокат В. А. Я. САК, гр. С., бул. ******* П.в“ № *********,
А.П.П., ЕГН *********, гр. С., кв. ******** и С.Н.К., ЕГН **********, гр. Р.,
ул. „А.ска“ № ********* чрез адвокат М.Х.Ц. САК, гр. С., ул. „******** да заплатят на И.Ко“
ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. С. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „********“ № ****** сумата от 5 566 лв. /пет хиляди петстотин
шестдесет и шест лв./, разноски направени от ответника пред настоящата
инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК С.П.М., ЕГН **********, гр. С., ул. „Л.“ № ******** М.Д.П.-К., ЕГН **********,
гр. С., ул. „********* и двамата чрез адвокат М.Х.Ц. САК, гр. С., ул. „********,
К.К.К., ЕГН **********, гр. С., ж.к. „С.“, ул. „********, ет********, В.К.К.,
ЕГН **********, гр. С., ул. „В.“ ********, Б.К.К., ЕГН **********, гр. С., ж.к.
„С.“, бл.*********, И.Х.М., ЕГН **********, гр. С., ул. „П.“ № ********, Б.Х.М.,
ЕГН **********, гр. С., ул. „********, Х.И.М. ЕГН **********, гр. К., ул. „********,
всичките чрез адвокат С. А. Д., ПАК, гр. С., ул. „***********, Н.П.П., ЕГН ********,
гр. С., кв. ********, Г.Д.П., ЕГН **********, гр. С., кв. Л., ул. „***********,
последните двама чрез адвокат В. А. Я. САК, гр. С., бул. ******* П.в“ № *********,
А.П.П., ЕГН *********, гр. С., кв. ******** и С.Н.К., ЕГН **********, гр. Р.,
ул. „А.ска“ № ********* чрез адвокат М.Х.Ц. САК, гр. С., ул. „******** да заплатят на С.О.,
гр. С., ул. „********* сумата от 2 554,83 лв. /две хиляди петстотин
петдесет и четири и 0,83 лв., разноски направени от ответника пред настоящата
инстанция, съответна на отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: