О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………………/ 08.06.2020 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА- ІV
касационен състав, в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Ромео
Симеонов
при секретаря и в присъствието на
прокурора , като разгледа докладваното от председателя частно касационно адм. дело № 1089 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.229 и сл.
във вр. §19 от АПК .
Образувано е по частна жалба на
кмета на район „Владислав Варненчик“ при Община Варна , подадена чрез
пълномощник – главен юрисконсулт Н. Т. ,
срещу определение № 1861/30.01.2020
г. на Варненския районен съд /ВРС/ по гражд. дело №11199/2019 г. , с което е допълнено по реда на чл.248 от ГПК
решение № 5653/11.12.2019 на същия
съд.
Жалбоподателят твърди както
недопустимост, така и неправилност на постановения съдебен акт с доводи за неприложимост
на чл. 78 от ГПК поради съществуване на специалното правило на чл. 143 от същия кодекс. Обстоятелството, че в чл. 143
от АПК не се съдържа регулация на
хипотезата по присъждане на разноски в случаите на изменение на административен
акт според жалбоподателя налага извод,
че административният орган не
дължи съдебно-деловодни разноски в
подобна хипотеза. Излагат се доводи
за немотивираност на съдебно решение относно определената оценка
на подобрения.
Отправено искане към съда е за
„обезсилване или отмяна „ на атакуваното съдебно определение поради преценка за неговата „
недопустимост и незаконосъобразност“.
Ответната страна по жалбата е
получила съобщение за подадената частна жалба , но не депозира писмено
становище .
След като обсъди наведените в
частната жалба оплаквания и събраните по делото доказателства, касационният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Процесуалното право на частна
жалба е упражнено в срока по чл. 248, ал.3 от АПК и е упражнено от лице с активна
процесуална легитимация – страна в
първоинстанционното съдебно производство , за която акта е неблагоприятен . В
обобщение подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна поради следните съображения :
С решение № 5653/11.12.2019 г. по
гражд. дело № 11199/19 г. ВРС е изменил
заповед № ПР-1/19.06.2019 г. на
кмета на район „Вл. Варненчик „ при Община Варна , с която е одобрена оценка на
земя с площ от 38 кв.м. , представляваща част от ПИ с ид. 10135.4501.169 по
КККР на гр. Варна в размер на 839 лв. като
е определил оценка от 2012 лева.
С определение № 1861/30.01.2020
г. същият съд е допълнил съдебното решение в частта на
разноските като е осъдил район „Вл.
Варненчик “ при Община Варна да заплати
на П. В.В. съдебно-деловодни разноски от 378.95 лв. В мотивите на този съдебен акт
е изложено правно становище на предходната съдебна инстанция за отсъствие в чл.
143 от АПК на предписание за начин по присъждане на разноски при изменение на
административен акт от съда . В тази връзка се твърди приложимост на чл. 78 от ГПК по аргумент на чл.144 от АПК. Съобразявайки се с тази нормативна уредба ВРС е определил дължим от
ответника размер на разноски при
съотнасяне на определената оценка на земята от административния орган и определената оценка от съда.
Несъстоятелна е тезата на
жалбоподателя за недопустимост на атакуваното съдебно определение, още повече
че това оплакване се аргументира с доводи за неговата неправилност поради
погрешно тълкуване и прилагане на закона.
Районният съд е постановил
определение по допълване на свое
решение в частта на разноските , след като е бил валидно съзиран с подобно искане – молба на П.В.В.,
жалбоподател в протеклото пред този съд производство. Не е налице нито неподведомственост , нито неподсъдност на производството, приключило с постановяване
на атакуваното определение, тъй като според предписанието на чл. 248 от ГПК по молба за допълване на решението в частта
на разноските се произнася съдът,
постановил решението ,чието изменение се иска.
Предписанието на чл. 143 от АПК ,
озаглавено „ Отговорност за разноски“
дава регламентация по присъждане на съдебно-деловодни разноски в
случаите на отменен или оттеглен административен акт или на отхвърлено
оспорване , но не и при изменен от съда административен акт. Именно поради липса на уредба на тази хипотеза в АПК се правоприлага регулацията на чл. 78 от ГПК по аргумент на
чл. 144 от АПК, според който за неуредените
в този дял въпроси се прилага
ГПК.
Кратката регламентация на
производствата пред съд в глава ІХ от АПК сочи за използван законодателен
подход по препращане към детайлната уредба на съдопроизводство в ГПК, което е
допълнителен довод за правилността на правните разсъждания на първоинстанционния
съд.
Потвърждения за приложимостта на
ГПК се съдържат още в съдебната практика и
правната доктрина. В решение № 5091/05.04.2019 г. на ВАС по адм. дело №
10263/2017 г. се посочва, че в чл. 143 , ал.1 от АПК не е уредена хипотезата за
присъждане на разноски при частична отмяна на административния акт, според
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложимо по силата на препращащата
разпоредба на чл. 144 АПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска.
За съдебни производства
чл.143 от АПК, за разноски по които липсва уредба , се прилагат правилата на
ГПК / чл.144/ виж П. К., Т.И , А. Г., Й.
Б, Административнопроцесуален кодек коментар , стр. 297.
В контекста на
гореизложеното правилен е подходът на районния съд по определяне на разноските , съобразявайки се с правилото на
чл. 78, ал.3 от ГПК.
Доводът на жалбоподателя
, че обжалваното определение е неправилно, защото е немотивирано съдебното
решение относно определената оценка на
земята има отношение към правилността на съдебното решение, а то не е предмет
на настоящия инстанционен съдебен
контрол.
Несъстоятелната е
правната теза на жалбоподателя , че не
дължи разноски , понеже издадената
негова заповед не е отменена по съдебен ред, защото постановеното от районния
съд изменение на неговата заповед е
именно поради установена материална незаконосъобразност на същата. Изменението
на индивидуален адм. акт означава
частична отмяна на акта от съда предвид
установена негова незаконосъобразност , поради която преписката не се
връща за повторно разглеждане от административния орган, а
се решава от съда на основание неговото правомощие по чл. 173 ,ал.1 от АПК.
Правилно районният съд е
определил като субект на правното
задължение по заплащане на
съдебно-деловодни разноски район „Владислав Варненчик “ при Община Варна ,
съобразявайки се с предписанието на чл . 27, ал.2 от ГПК и с оглед факта, че кметът на район „ Вл. Варненчик“ е
определен за второстепенен разпоредител с бюджетни средства по приложение № 20 към решение № 1556-4/4/ по
протокол № 4 от 11.02.2020 г. на Общински съвет Варна.
Мотивиран от изложените
съображения , Варненският административен съд, ІV-ти касационен състав,
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1861/30.01.2020 г.
по гражданско дело № 11199/2019 година по описа на Варненския районен съд.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване .
Председател:
Членове: 1.
2.