Присъда по дело №9835/2022 на Софийски районен съд

Подсъдимата К. Г. П. от гр. София е предадена на съд за извършено
престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК от НК, описано подробно по време,
начин и място на извършване в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителя на СРП поддържа внесеното
от Софийска районна прокуратура обвинение, като смята, че подсъдимата
следва да бъде призната за виновна, тъй като е дала лъжливи показания пред
гражданския съд, мотивирана от близките си отношения със св. К.. Акцентира
се върху противоречия в нейните показания и че единственото установено е,
че К. е упражнил насилие върху св. К.. Сочи се и че е нямало физически
наранявания върху св. К. и съответно не са били установени такива от
полицейските служители явили се на мястото на инцидента. Иска се налагане
на минимално наказание три месеца лишаване от свобода, което да бъде
отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимата П. не се признава за виновна, като в последната си дума
заявява, че е станала свидетел на нещо ужасно и е изпълнила гражданския си
дълг да свидетелства.
Защитника на подсъдимата, адв. Антонова, пледира, че обвинението не
е доказано по несъмнен начин и липсват доказателства за виновността на
подсъдимата, като иска оправдаването й. Според защитата всички свидетели
твърдят, че входната врата на входа се е отваряла с чип, но никой не казва
дали се е затваряла плътно. Излага се, че е напълно възможно подсъдимата да
види описаното от нея ако се е намирала във входа на блока. Сочи се, че още
при задържането си св. К. е описал претърпените от него ритници. Акцентира
се, че е налице постановление за отказ от образуване на ДП за деянието на
К. от 17.12.2020г., което според защитата доказва липсата на извършен състав
на престъпление. Анализират се показанията на св. П.и и се сочи, че те са в
близки родствени отношения, но никой от тях не е видял дали св. П. е била
във входа или не. Отново се сочи, че липсват доказателства дали подсъдимата
е била във входа и дали е видяла случилото се там и съответно и най-малкото
съмнение следва да се тълкува в нейна полза.
Съдът като прецени събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства съобразно разпоредбата на чл. 16 и чл. 17 от НПК,
както и доводите на страните в процеса намира за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Подсъдимата К. Г. П. - българка, българска гражданка, неосъждана,
разведена, ..............г. в гр. К., неработеща, с висше образование, живуща в гр.
П., бул.”К.” ...., ет. ....., ап. ....., ЕГН .................
Св, Н. К. и Д. К. били съпрузи от 2010г., като от брака си имали двама
сина – Н. на 9г. и Р. на 4г. Отношенията между двамата били влошени през
последните години. На 31.01.2020г. св. К. се изнесъл от семейното жилище,
находящо се на адрес гр. София, ул.”Странджа”107, ет. 3, ап. 4. Там останала
да живее св. К., заедно с общите им деца, като често жилището било
обитавано и от родителите на св. К. – св. С. П. и св. Р. П., които помагали на
1

дъщеря си за отглеждането на децата. До м.05.2020г. съпрузите К.и не
контактували помежду си. През м.05.2020г. св. К. подала молба за развод
пред РС-гр. Пловдив. Разбирайки за това св. К. започнал да търси контакт със
съпругата и децата си.
На 17.12.2020г. св. К. решил да посети съпругата си и децата си, като
около 19.00ч. паркирал автомобила си пред жилищния блок и зачакал св. К.
да се прибере от работа. Заедно със св. К. била и неговата близка приятелка –
подсъдимата К. П.. Двамата чакали в автомобила, като около 19,30ч. св. К./П./
пристигнала с личния си автомобил. Доката св. К./П./ паркира автомобила си,
К. влязъл във входа и се качил пред жилището, находящо се на ет. 3 /2ри
надпартерен/ на ул. „Странджа”107 в гр. София. Подсъдимата останала да го
чака в автомобила. Когато св. К./П./ стигнала на площадката пред жилището
си, св. К. й казал, че е дошъл за да се разберат да вземе децата за
предстоящите почивни дни. К./П./ изразила несъгласие с това негово искане,
при което К. започнал да я обижда и докато тя отключвала входната врата на
жилището, я хванал за косата и блъснал главата й в касата на вратата. В този
момент, вратата се отворила и двамата съпрузи залитнали в антрето на
жилището, като К. продължил да блъска с ръце и да обижда съпругата си, а тя
изпуснала торбите които носела. От вътрешността на жилището се показали
двете деца на К.и, както и родителите на св. К./П./. В желанието си да
преустанови конфликта и да предпази дъщеря си, св. П. застанал между нея и
св. К. и постепенно успял да избута К. на стълбищната площадка. През това
време св. К. подала сигнал на тел. 112 по мобилния си телефон за случващото
се. Като възприел това К. слязъл надолу по стълбите, отворил входната врата
и извикал подсъдимата да дойде с него обратно горе. Около минута по-късно
св. К. се върнал пред жилището заедно с подсъдимата. Те били пресрещнати
от св. П. и св. К. на първия надпартерен етаж, които слизали надолу за да
посрещнат полицейските служители. С усмивка на лице св. К. извикал
няколко пъти „Помощ”, след което добавил „Ето, и аз си водя свидетел”.
Около 15 минути по-късно пристигнали служители на 02 РУ-СДВР – св. Г. Д.
и св. Г. Ш.. Полицейските служители заварили пред входа на блока св. К./П./,
св. П., св. К. и подсъдимата, които седели на две групи, на разстояние една от
друга. След като чули оплакванията на св. К./П./, полицейските служители
задържали К. и го отвели в сградата на 02 РУ-СДВР, като не забелязали
наранявания по нито едно от присъстващите лица.
На 06.01.2021г. св. К. подал в СРС молба, с която се оплаквал от
няколко случая на проявено спрямо него насилие от страна на Р. П., вкл. и
относно деянието от 17.12.2020г. Било образувано гражданско дело 533/21г.
по описа на СРС, ГО, 86 състав. В съдебното заседание, проведено на
12.05.2021г. по искане на К. била допусната до разпит подсъдимата П.. Тя
свидетелствала относно случилото се на 17.12.2020г., макар да не била
присъствала непосредствено и да е възприела лично описания по-горе
инцидент, като заявила, че няколко минути след като К. влязъл във входа, тя
се качила на междуетажната площадка между ет. 1 и ет. 2 и от там чула и
2

видяла как Р. П. се заканил на К., след което му нанесъл удари с ръце в
главата и ритници в тялото, като според подсъдимата в резултат на тези му
действия по устните и брадичката на К. имало кръв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Описаната по делото фактическа обстановка се установява от
събраните по делото и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства. Съдът прие за установени обстоятелствата, изложени
в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в досъдебното производство
доказателства, както и от събраните на съдебното следствие такива, а именно:
свидетелските показания на свидетелите К., Р. П., С. П. и Д. К./П./, св.
Димитров и Шопов.
Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята
съвкупност и поотделно категорично установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях
своите фактически изводи.
Посочените доказателства бяха приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Подсъдимата дава обяснения, в които заявява, че на 17.12.2020г. вечерта
е била заедно със св. К. пред жилището на семейството му, като към 19.30ч.
възприела св. К./П./ да се прибира, като св. К. влезнал в кооперацията да я
изчака и поговори с нея, а тя останала да го чака в колата. Съдът ще
кредитира показанията й в тази им част, тъй като се подкрепят от показанията
на св. К./П./.
Според подсъдимата 10 минути след като К. се качил, тя заключила
колата и също влезнала във входа през открехнатата входна врата и опипом
тръгнала по стълбите, тъй като било тъмно и заставайки на площадката
между първия и втория етаж възприела гърба на К. и св. П., който го държал
за раменете, като в момента в който К. се освободим П. го ударил с юмрук в
лицето, а после го ритнал в хълбока и в гърба, която възприела само на
осветлението, което идвало от вътрешността на апартамента на К.. В тази им
част показанията й няма да бъдат кредитирани от съда, тъй като се оборват от
доказателствената съвкупност по делото. Св. К./П./, св. П. и св. Ст. П. са
категорични, че входната врата на входа се е отваряла само с чип, а според св.
К./П./ тя се и затваряла автоматично, което прави невъзможно проникването
на подсъдимата във входа на кооперацията и оборва твърденията й.
Свидетелите са категорични и че осветлението във входа е работело и е
имало осветление по време на инцидента.
Съдът намира за недостоверни и твърденията на подсъдимата, че е
видяла как св. П. е ударил К. в областта на лицето, като в последствие е имал
рана, която е кървяла обилно. От показанията на св. Димитров и Шопов се
установява, че К. не е имал никакви видими наранявания по себе си
непосредствено след инцидента и затова не са повикали медицинска помощ.
Не се потвърди и твърдението на подсъдимата, че после св. П. е ритнал в
хълбока и в гърба св. К.. Св. К./П./, св. П. и св. Ст. П. ясно заявиха, че по
време на инцидента освен тях и св. К. друг не е присъствал, а и е налице
противоречие относно броя на ритниците, които подсъдимата твърди К. да е
понесъл и неговите твърдения за това обстоятелство. В показанията си пред
настоящия съд К. твърди, че е понесъл два ритника, в какъвто смисъл са
твърденията и на подсъдимата, докато в разпита си на ДП заявява, че е бил
ритнат само веднъж, което е заявил пред съда, че е вярното.
Недостоверно звучат и обясненията на подсъдимата, че двамата с К. са
3

слезнали заедно до колата, където той се е измил от кръвта и после пак са се
върнали пред апартамента. Съгласно доказателствата по делото, съдът
намира, че подсъдимата е чакала К. в автомобила, като едва след като той е
слезнал след сблъсъка си със св. К./П./ и св. П., се е качил отново, но този път
заедно с подсъдимата, в какъвто смисъл са и показанията на св. К./П./, св. П. и
св. Ст. П..
В останалата част на обясненията на подсъдимата, а именно относно
изчакването пристигането на полицията и последвалите събития, съдът ще
кредитира обясненията й, като изключение прави само твърдението й, че
докато са чакали устната, както и ръцете на К. са кървяли обилно поради
описаните по-горе доводи, а именно показанията на полицейските служители.
В показанията си дадени пред настоящата съдебна инстанция св. К./П./
заявява, че лично е възприела, че на 17.12.2020г. св. К. я е чакал пред дома й и
докато е паркирала го е видяла, че сам е влязъл във входа и се е качил по
стълбите, като го е заварила да я чака пред входната врата на жилището.
Свидетелката е категорична, че не са постигнали разбирателство как К. да
вижда децата и той е започнал да обижда нея и родителите й, като когато тя
се опитала да се прибере и да отключи входната врата, К. я блъснал няколко
пъти в рамката на вратата и в следствие на създалия се шум нейните родители
са излезли в коридора на жилището и баща й й се е притекъл на помощ, като
К. започнал да го блъска в гърдите, а тя в този момент се обадила на тел. 112,
като К. тръгнал сам да слиза по стълбите. Свидетелката е категорична, че
помолила майка си да прибере децата вътре, а тя и баща й останали пред
входната врата и малко след това видяла К. да се връща заедно с подсъдимата
и да казва „Ето, аз си водя свидетел”. Свидетелката ясно заявява, че
подсъдимата не е станала свидетел на случилото се на стълбищната площадка
пред жилището й. От показанията на свидетелката се установява, че вратата
на входа на кооперацията се отваря само с чип и се затваря автоматично, като
К. е имал чип за нея. В тази връзка възраженията на защитника са
неоснователни, че никой от свидетелите не сочи как се е затваряла вратата на
входа.
Поради наличие на противоречие между показанията на св. К./П./,
дадени от нея на съдебното следствие и тези от ДП и липса на спомен, на осн.
чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и след изричното съгласие на
подсъдимата и нейната защитничка, показанията, дадени от свидетелката на
ДП, са били прочетени в частта относно избутването на св. К. и от кого. В тях
свидетелката заявява, че баща й – св. П. е успял да избута К. извън жилището,
в коридора, което тя е заявила пред съда, че е вярно.
Съдът напълно ще кредитира показанията на св. К./П./, както дадените в
хода на съдебното следствие, така и в прочетенаат им част от ДП, като
детайлни, коректни и взаимодопълващи се от останалите свидетелски
показания.
От показанията на св. П. става ясно, че на 17.12.2020г. се е намирал в
жилището на дъщеря си в гр. С., като дъщеря му се е прибрала към 19,15ч.,
когато е чул трясък при отварянето на вратата и се е отправил натам, като е
възприел как св. К. бил хванал св. К./П./ за ръката и косата и я блъскал в
4

касата на вратата и вратата. Свидетелят е запазил спомен, че заедно с дъщеря
си и посредством ръцете си е избутал в областта на раменете К. в коридора,
но е категоричен, че не го е удрял. Свидетелят е запазил спомен, че К. е бил
сам по време на инцидента, като след като го е отблъснал, К. е слезнал по
стълбите и няколко минути по-късно се върнал заедно с подсъдимата.
Свидетелят заявява, че входната врата на входа се е отваряла единствено и
само с чип.
В показанията си св. Ст. П. заявява, че на 17.12.2020г. заедно със
съпруга си св. П., е била в жилището на дъщеря си, като са очаквали тя да се
прибере от работа, като към 19.30ч. са възприели трясък на входната врата,
като след отварянето й са видели как К. блъска св. К./П./ в касата на вратата,
като св. П. се опитал да ги раздели и успял, след което К. започнал да го удря.
Свидетелката е категорична, че освен дъшеря й, съпругът й и К., друг не е
присъствал по време на инцидента, като при следващото й излизане от
жилището е възприела как К. се качва по стълбите заедно с подсъдимата.
Свидетелката е категорична, че вратата на входа се отваря единствено с чип.
Съдът ще кредитира напълно показанията на св. К./П./, П. и Ст. П.,
които по един убедителен, взаимодопълващ и категоричен начин
възпризвеждат спомените си за случилото се на 17.12.2020г. Поакзанията им
се подкрепят и от заключението ан СМУ, издадено на св. К./П./,
удостоверяващо получените от нея наранявания.
Неоснователни са доводите на защитата, че показанията на
горепосочените свидетели не следва да се кредитират, тъй като те са в близки
родствени отношения. Въпреки наличието на такива отношение показанията
им са детайлни, взаимодопълващи се и подкрепящи се от останалия
доказателствен материал по делото.
В показанията си св. К. заявява, че на 17.12.2020г. около 18ч. е паркирал
автомобила си, като бил заедно с подсъдимата П., пред жилището на
съпругата си и започнал да чака тя да се прибере от работа. Свидетелят си
спомня, че съпругата му се прибрала след 19ч., като докато тя паркира той
влезнал във входа и започнал да я чака пред вратата на апартамента, като
подсъдимата останала да го чака в колата. В тази им част показанията на св.
К. ще бъдат кредитирани напълно, тъй като се допълват от останалите
свидетелски показания по делото, тези на св. К./П./, св. П. и св. Ст. П..
Освен това св. К. твърди, че след като св. К./П./отключила вратата на
апартамента, той влезнал с нея вътре и тогава тя започнала да го блъска и
тогава се появил св. П., който започнал да го бута. В тази им част показанията
му ще бъдат частично кредитирани. Няма да бъдат кредитирани в частта, в
която свидетелят твърди, че е влезнал с К. в жилището, след което тя
започнала да го бута. Те се оборват от показанията на св. К./П./,св. П. и св. Ст.
П., които са категорични, че св. К. е блъскал св. К./П./ в касата на вратата и
вратата и именно това е предизвикало шума, поради който сем. П.и са излезли
да видят какво става. Показанията му ще се кредитират в частта относно
5

твърденията му, че св. П. започнал да го бута. Това се потвърждава както от
показанията на самия св. П., така и от показанията на св. К./П./ и св. П..
Показанията му няма да бъдат кредитирани и в частта относно
твърденията му, че след като възприел, че К./П./ се обажда на тел. 112, той
тръгнал да слиза по стълбите, като св. П. го ударил с дясната си ръка в
областта на устата, като след това започнало да му тече кръв, като след това е
получил ритник в областта на хълбока, както и втори по-нагоре и слизайки
надолу срещнал подсъдимата, която се намирала на няколко стъпала под
етажната площадка, тъй като била тръгнала след него. Твърденията на
свидетеля не се подкрепят от доказателствата по делото. Оборват се от
показанията на св. К./П./,св. П., св. Ст. П., св. Д. и св. Ш.. Нито един от
свидетелите К./П./,св. П., св. Ст. П. не е възприел присъствието на
подсъдимата по време на инцидента. Напротив, всички те са категорични, че
са видели подсъдимата за първи път няколко минути след инцидента, когато
К. се е върнал заедно с нея. Освен това посочените свидетели са категорични,
че вратата на входа на кооперацията се е заключвала с чип, с какъвто
подсъдимата не е разполагала. Това се потвърди и от показанията на св. К., а
св. К./П./ заяви, че механизма на вратата е работел и след отварянето й с чипа,
тя се е затваряла сама. От показанията на св. Д. и св. Ш. се установява, че
полицейските служители не са възприели видими наранявания по св. К., в
каквато насока са неговите твърдения.
Доколкото е било констатирано наличие на противоречия между
показанията на св. К., дадени от него на съдебното следствие и тези от ДП
относно броя на ритниците, които според него е получил, на осн. чл. 281, ал. 5
вр. ал. 1, т. 1 от НПК и след изричното съгласие на подсъдимата и нейната
защитничка, показанията, дадени от свидетеля на ДП, са били прочетени в
посочената част. В прочетените показания свидетелят заявява, че е бил ритнат
само веднъж в областта на гърба.
От показанията на св. Димитров и св. Шопов, полицаи от 02 РУ-СДВР,
отзовали се на сигнала на тел. 112 от св. К./П./ се установява, че на мястото на
инцидента са заварили две групи, от по мъж и жена, които са им разказали, че
се касае за битов скандал. Свидетелите са категорични, че не са възприели
никакви наранявания по св. К., както и че в случай, че констатират такива, са
длъжни да поискат медицинска помощ, което в случая не са направили, тъй
като такива по К. са липсвали. Показанията на свидетелите ще бъдат
кредитирани напълно, те възпроизвеждат обективно и безпристрастно
установеното от тях във връзка с изпращането им по сигнала на св. К./П./.
В съдебен протокол от 12.05.2021г. по гражданско дело 533/21г. по
описа на СРС, ГО, 86 състав, подсъдимата, в качеството й на свидетел по
гр.дело заявила, че лично е възприела нападение от страна на св.П. спрямо К.,
при което П. му нанесъл удари с ръце и крака по главата и тялото, като
случката е станала на 17.12.2020г. пред жилището на св. К., на адрес: гр. С.,
ул.”С.” ....., ет. ......, ап. .......... Гражданското делото е приложено в цялост към
6

настоящето дело, като протоколът от 12.05.2021г. по гражданско дело
533/21г. по описа на СРС, ГО, 86 състав ще бъде напълно кредитиран от
съдебния състав като официален документ, удостоверяващ отразеното в него
изявление на подс. П., отразено по надлежния начин и подписан от съдията и
секретаря на състава.
По делото е приложено съдебномедицинско удостоверение номер
1242/20г. от 21.12.2020г., касаещо св. К., съгласно заключението на което при
прегледа му са установени кръвонасядания и охлузвания по лигавицата на
долната устна и охлузвания по горните крайници. Така посоченото
удостоверение ще бъде кредитирано от съдебния състав като удостоверяващо
посочените увреждания към дата 21.12.2020г., но и неотносимо относно
твърденията на К. за нанесени му увреждания на 17.12.2020г.-дата
предхождаща тази на удостоверението с четири дни.
По делото е налично и друго СМУ от 18.12.2020г., касателно св. К./П./,
съгласно заключението на което при прегледа й са били установени
кръвонасядания на гърба и лявата мишница, както и охлузване на левия
лакът, наарнявания които съответстват на описания от свидетелката
механизъм на причиняване от К.. Отразените в него обстоятелства намират
подкрепа в показанията на св. К./П./, св. П. и св. Ст. П.. Съдът ще кредитира
приложеното удостоверение.
Съдът е приел по делото постановление на СРП за отказ от образуване
на ДП от 23.06.2021г. във връзка с депозирано заявление от Д. К. във връзка с
действията на Н. К. спрямо нея и баща й на 17.12.2020г. Неоснователен е
доводът на защитата, че от мотивите му се доказва липсата на извършен
състав на престъпление. В мотивната част на постановлението е посочено, че
не се касае за престъпление от общ характер, а за такова от частен такъв – по
чл. 130, ал. 2 от НК. Това излиза извън предмета на настоящето производство,
но следва да бъде посочено, че изводът на представителят на СРП
потвърждава твърденията в показанията на св. К./П./, св. П. и св. Ст. П.,
напълно кредитирани от съдебния състав.
Съдът кредитира изцяло останалите събрани по делото писмени
доказателства, т.к. същите кореспондират както помежду си, така и с
останалия събран по делото доказателствен материал.
От правна страна:
Настоящият съдебен състав намира, че при така установената
фактическа обстановка, подкрепена с по-горе обсъдената доакзателствена
съвкупност, с действията си подсъдимата К. П. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК.
От обективна страна
Съгласно чл. 290, ал. 1 от НК всяко лице, което е призовано пред съд
или друг надлежен орган на власт като свидетел, е длъжно да говори
истината. Ако същото лице в това си качество устно или писмено съзнателно
потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване.
7

Безспорно в случая е доказано, че подсъдимата е дала показания пред
надлежен орган – в съдебен протокол от 12.05.2021г. по гражданско дело
533/21г. по описа на СРС, ГО, 86 състав, подсъдимата, в качеството й на
свидетел по гр.дело заявила, че лично е възприела нападение от страна на
св.П. спрямо К., при което П. му нанесъл удари с ръце и крака по главата и
тялото, като случката е станала на 17.12.2020г. пред жилището на св. К., на
адрес: гр. С., ул.”С.” ........, ет. ...., ап. .........
Подсъдимата е заявила неистина, тъй като напълно е съзнавала, че не е
възприела непосредствено каквито и да е посегателства върху св. К. и изобщо
не е присъствала при сблъсъка му със св. П. пред жилището на св. К./П./.
Това категорично се установява от доказателствата по делото и
показанията на св. св. К./П./, св. П., св. Ст. П., св. Димитров и св. Шопов. Тези
нейни лъжливи твърдения са били направени пред надлежен съдебен състав,
разглеждащ гражданско дело 533/21г. по описа на СРС, ГО, 86 състав в
съдебно заседание, проведено на 12.05.2021г., при това след като й е била
разяснена наказателната отговорност по чл. 290 от НК от председателя на
съдебния състав.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и пряко е
целяла те да настъпят. Подсъдимата е съзнавала, че е заявила неистина, тъй
като напълно е съзнавала, че не е възприела непосредствено каквито и да е
посегателства върху св. К. и изобщо не е присъствала при сблъсъка му със св.
П. пред жилището на св. К./П./.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на
установения в страната правов ред и желанието на подсъдимата да помогне на
нейния близък Н. К. да злепостави св. Р. П..
По вида и размера на наказанието:
За престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, наказанието, което е предвидено
е лишаване от свобода до пет години.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимата П. съдът намери
като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото й съдебно минало,
като отегчаващи такива не бяха констатирани.
След преценка на съотношението на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът прецени, че за постигане целите,
визирани в чл. 36 НК на подсъдимата следва да бъде определено наказание в
минимален размер от 3 месеца "лишаване от свобода", чието изтърпяване
следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години на осн. чл. 66, ал.
1 от НК.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
8

Номер на акта:	489
Дата:	6 ноември 2023 г.
Съдия:	Мила Панайотова Лазарова

Дело:	20221110209835
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 август 2022 г.

Присъда по дело №9835/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите