Решение по адм. дело №126/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от В. Х. С. от [населено място] против решение № 2153-17-10 от 30.01.2025 г., издадено от директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ - Русе, с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено разпореждане [номер]-17-776 от 19.12.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе. С потвърденото разпореждане на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на жалбоподателката. Пенсионният орган е приел, че към датата на заявлението – 30.04.2024 г. В. С. е навършила възраст 60 години, 04 месеца и 24 дни и има положени 12 години, 04 месеца и 29 дни от втора категория и 27 години, 03 месеца и 04 дни от трета категория; общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория – 42 години, 09 месеца и 10 дни и общ сбор от осигурителен стаж и възраст – 103 години, 02 месеца и 04 дни като при това приемане/зачитане лицето не отговаряло на едно от кумулативните изисквания на чл. 696, ал. 2 от КСО – наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, а има 12 години, 04 месеца и 29 дни. В жалбата, в проведените открити съдебни заседания по делото и в депозирани писмени бележки се развиват съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане като необосновани, постановени в противоречие на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По-конкретно, според жалбоподателката, неправилно стажът й в Завод за печатни платки (ЗПП) - Русе на длъжност „лаборант“ за времето от 05.04.1982 г. до 10.04.1984 г., общо 02 години 00 месеца и 05 дни, както и за периода от 01.12.1989 г. до 24.03.1993 г., общо 03 години 03 месеца и 23 дни или общо на тази длъжност 05 години 03 месеца и 28 дни и на длъжност „измервач, изпитвач по химичен начин“ за времето от 22.10.1984 г. до 01.12.1989 г., общо 05 години 01 месец и 09 дни, /така, както е описан в удостоверение образец УП-3 № 93-00-062и от 18.09.2024 г. за периода от 28.09.1981 г. до 24.05.1993 г./ не й е бил зачетен като осигурителен стаж от втора категория труд. Твърди още, че по отношение на посочения трудов стаж на тези длъжности в ЗПП – Русе следва да намери приложение разпоредбата на т. 67 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) /отм./, предвид че работата, която е извършвала е била в същата среда на олово и други опасни химически вещества, както и работата, която е извършвала на длъжност „галванотехник“ и по отношение, на която трудовият й стаж е признат за втора категория труд на основание т. 23 от ПКТП /отм./. Иска се съдът да отмени решението и потвърденото с него разпореждане и да бъде върната преписката на административния орган за решаване по същество по заявлението на жалбоподателката от 30.04.2024 г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ, при съобразяване на дадените от съда задължителни указания за приложението на закона. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Ц. Р., счита жалбата за неоснователна и иска от съда да бъде оставена без уважение, като излага подробни съображения в проведеното открито съдебно заседание по делото и в писмени бележки. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази възраженията на жалбоподателката, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и заключението по назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Решение № 2153-17-10 от 30.01.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Русе е връчено лично на жалбоподателката на 06.02.20225 г. (л. 3 от преписката). Жалбата срещу него е подадена чрез органа пред АдмС – Русе на 19.02.2025 г. (л. 3 от делото). Оспорването е осъществено в законоустановения срок. Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото решение и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, и чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО. Същото съдържа фактически и правни основания, т.е. мотивирано е съобразно чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е предвидената от закона форма.

Според настоящия съдебен състав, обаче, при постановяване на оспорения административен акт, както и при издаване на потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон.

Със заявление вх. № 2113-17-652 от 30.04.2024 г. В. Х. С. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 696, ал. 2 от КСО (л. л. 9 - 12 от преписката). Въз основа на притежаваните от нея документи за осигурителен стаж и доход и след извършена допълнителна проверка от пенсионния орган, била извършена преценка на осигурителния стаж на жалбоподателката. Прието било, че към датата на подаване на заявлението лицето има навършени 60 г. 04 м. 24 д. По представените документи и на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО бил зачетен осигурителен стаж от втора категория - 12 години 04 месеца 29 дни, от трета категория - 27 години 03 месеца 04 дни или общ стаж превърнат към трета категория по реда на чл. 104 от КСО - 42 години 09 месеца и 10 дни. (л. л. 14 – 27 от преписката). С разпореждане [номер]-17-776 от 19.12.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе, пенсията е отказана с мотиви, че лицето няма необходимите 15 години осигурителен стаж от втора категория труд - зачетен осигурителен стаж от втора категория - 12 години 04 месеца 29 дни (л. 7 от преписката). С. оспорила разпореждането за отказ по административен ред (л. 4 от преписката). С оспореното в настоящото производство решение № 2153-17-10 от 30.01.2025 г. (л. л. 1 и 2 от преписката) директорът на ТП на НОИ – Русе е отхвърлил жалбата й и е потвърдил разпореждането за отказ.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че при подаване на заявлението за пенсия е представено удостоверение Обр. УП-3 № 93-00-22и от 04.02.2016 г., издадено от „СЕТ“ АД, [населено място] за част от периода на трудовата дейност на лицето - от 28.09.1981 г. до 05.04.1982 г. на длъжност „галванотехник“, от 10.04.1984 г. до 22.10.1984 г. на длъжност „галванотехник“ и от 22.10.1984 г. до 01.12.1989 г. на длъжност „измервач, изпитвач по химичен начин“. Уточнено е, че за посочените периоди стажът е положен при условията на втора категория труд, съответно за „галванотехник“ по т. 23 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) /отм./, а за „измервач, изпитвач по химичен начин“ по т. 61 от ПКТП /отм./. Представена е и трудова книжка № 2127/28.09.1981 г. за периода от 28.09.1981 г. до 24.03.1993 г., като е зачетен трудов стаж в размер на 11 години 05 месеца 17 дни, по-малък от календарната продължителност на същия период. В представената трудова книжка не било пояснено поради каква причина е намален трудовият стаж на лицето, нямало и вписани данни за определен период същото да е било в неплатен отпуск без стаж или в самоотлъчка. Предвид гореизложеното било изпратено писмо до „СЕТ“ АД, [населено място] с изх. № 2113-17-652#3 от 21.06.2024 г. с молба за издаване на удостоверение Обр. УП-3 за целия период на трудовата дейност от 28.09.1981 г. до 24.03.1993 г., с вписана информация за ползван неплатен отпуск с право и без право на стаж или самоотлъчки. Изискано е да бъде уточнено за периода от 22.10.1984 г. до 01.12.1989 г., когато лицето е работило на длъжност „измервач, изпитвач по химичен начин“, дали са изплащани допълнителни възнаграждения за работа в йонизираща среда и каква е сумата им, и дали има данни за ползван от лицето допълнителен платен годишен отпуск (л. 26 от преписката). В отговор на писмото е получено удостоверение Обр. УП-3 № 93-00-042и от 01.07.2024 г. издадено от „СЕТ“ АД, [населено място] за периода на трудова дейност от 28.09.1981 г. до 24.03.1993 г. в размер на 11 г. 05 м. 26 д. и периода на изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ от 24.03.1993 г. до 24.04.1993 г. в размер на 00 г. 01 м. 00 д. Установено е, че и за двата периода стажът е зачетен в неговата календарна продължителност. В удостоверението е пояснено, че лицето не е ползвало неплатен отпуск без зачитане на стаж, но е ползвала 10 дни допълнителен платен отпуск за работа в Експрес лаборатория. Уточнено е, че за трудовата дейност на длъжност „измервач, изпитвач по химичен начин“, стажът се признава за втора категория труд по т. 61 от ПКТП /отм./, т. 15 и т. 40. Няма данни за вписани суми на допълнителни възнаграждения за работа в йонизираща среда. (л. 24 от преписката). Съгласно приета Наредба № 0-27/15.05.1974 г. (в сила от 01.03.1974 г.) на работещите в йонизираща среда I-ва категория, от I до IV група, са платени допълнителни възнаграждения в размер от 25 до 40 лв., като при пенсиониране този трудов стаж се зачита от втора категория труд по т. 61 от ПКТП /отм./ трудът на работещите в йонизираща среда II-ра категория, от I до III група, на които са платени допълнителни възнаграждения в размер от 10 до 20 лв., и III-та категория йонизираща среда с допълнителен платен годишен отпуск от 10 дни, при пенсиониране се зачита от трета категория труд по т. 55 от ПКТП /отм./. Поради това бил изпратен сигнал до отдел „Кратскосрочни плащания и контрол“ (КПК) към ТП на НОИ - Русе за извършване на проверка на разплащателните ведомости на „СЕТ“ АД относно достоверността на данните в удостоверение Обр. УП-3 № 93-00-042и от 01.07.2024 г. с уточнение, че ако е допусната грешка, следва да бъде издадено ново удостоверение, което анулира предходно издаденото. На 19.09.2024 г. е получен констативен протокол № КП-5-17-01698670 от 16.09.2024 г. от ТП на НОИ – Русе (л. 21 от преписката).

От данните по делото се установява, че В. С. е назначена в Завод за печатни платки (ЗПП) - Русе със заповед № 365 от 30.09.1981 г. на длъжност „галванотехник“, считано от 28.09.1981 г. (л. 50 от делото). Със заповед № 341 от 05.04.1982 г. е преназначена на основание чл. 64 от КТ на длъжност „лаборант“, считано от 05.04.1982 г. (л. 51 от делото). За периода от 10.04.1984 г. до 21.10.1984 г. лицето заема длъжността „галванотехник“ (л. 52 и л. 53 от делото). След това, със заповед № 1011 от 13.11.1984 г., считано от 22.10.1984 г. е преназначено на длъжност „изпитвач, измервач по хим. изпитване“ (л. 53 от делото). В заповедта за преназначаване е посочен само размерът на месечната работна заплата, без да са уговорени допълнителни възнаграждения, съгласно действащите нормативни актове, включително и за работа в среда с йонизиращи лъчения. С допълнително споразумение към трудов договор № 1943 от 12.02.1990 г., считано от 01.12.1989 г. В. С. е преназначена на длъжност „лаборант“ в Експрес лаборатория (л. 56 от делото). Видно от съхранявани в трудовото й досие фишове за работна заплата, за периода от 22.10.1984 г. до 01.12.1989 г., когато тя е заемала длъжността „изпитвач, измервач по хим. изпитване“ не са й изплащани допълнителни възнаграждения, включително и за работа в йонизираща среда. Има обаче разрешен допълнителен платен годишен отпуск 10 дни (за вредност) за 1986 г. и 1987 г. (л. л. 65 и 66 от делото).

На осигурителя „СЕТ“ АД е издадено задължително предписание за издаване на ново удостоверение образец УП-3, съобразно констатациите от извършената проверка. На 18.09.2024 г. е представено удостоверение образец УП-3 № 93-00-062и от 18.09.2024 г. за периода от 28.09.1981 г. до 24.05.1993 г., (л. 25 от преписката).

В хода на съдебното дирене в настоящото производство, по искане на жалбоподателката с цел установяване на релевантния за спора факт, че за периода на трудовия й стаж в ЗПП - Русе е полагала труд при едни и същи вредности, в една и съща работна среда на олово и други опасни химически вещества, са разпитани свидетелите М. И. Д. и Л. С. П., работили заедно с жалбоподателката през време на трудовия й стаж в ЗПП - Русе. От показанията на свидетелите става ясно какви са били тежестта, условията на труда и работната среда на изпълняващия длъжността „лаборант“ и „измервач, изпитвач по химичен начин“ в ЗПП – Русе (л. л. 16 – 18 от делото).

Установява се, че като галванотехник жалбоподателката е работела в цех 1, линия калай и олово. В този цех се извършвала галванизация на голи платки във вани с химически разтвори, т.е. върху голите платки се нанасял слой калай, мед, олово и т.н. Няма спор по делото, че осигурителният й стаж за времето, когато е заемала тази длъжност, й е зачетено за втора категория труд на основание т. 23 от ПКТП /отм./. От друга страна по безспорен начин се установи и че задълженията на лаборанта и на изпитвач, измервач по химически изпитвания и анализ са се състояли в това да се вземат проби от химическите разтвори от ваните в цех 1, както и че работното място на лаборанта/измервач, изпитвач по химичен начин се е намирало в лаборатория, която е била в същото помещение, където били и ваните с химически разтвори, бидейки разделени от стени и коридор.

От показанията на свидетелите става ясно, че ваните в цех 1 съдържали мед, сребро, паладий, олово, в по-късен период злато, киселинни и алкални разтвори. Лаборантът, респ. измервач, изпитвач по химичен начин правел текущ анализ като с чашка се вземало част от разтвора, правел се анализ с пипета в съответното количество, което е по инструкция, отчитал се резултата по инструкцията, изчислявала се корекция, същите се нанасяли в един журнал, който бил в лабораторията, и в един журнал, който бил в цеха. Работата по анализа, корекциите и нанасянето на резултатите в журнала се извършвала в лабораторията. Корекцията се извършвала в цеха. Самият анализ и изчисленията се правели в лабораторията. В цеха имало друг журнал, в който се нанасял същият резултат и съответно други работници, които правели корекцията. Самата корекция, ако била необходима такава, се извършвала от други работници в цех 1. Работното място на лаборанта, респ. измервач, изпитвач по химичен начин било в лабораторията. Лабораторията се намирала в самия цех, в същото помещение, като били преградени отделни помещения. В едно огромно помещение били преградени малки помещения като клетки, стените били от пода до тавана, изградени от някакъв лек материал. Задълженията на лаборанта, респ. измервач, изпитвач по химичен начин били идентични, само в различни периоди длъжността имала различни наименования. Експрес лабораторията, където било работното място на длъжността лаборант, респ. измервач, изпитвач по химичен начин, обслужвала само цех 1, където само се извършвала галванизацията на голи платки, т.е. нанасяло се химично покритие върху голи платки с калай, мед, олово, докато в другия цех вече се извършвал монтаж на платките.

Единственият спор по делото е дали времето, през което жалбоподателката е заемала длъжност „лаборант“, респ. „измервач, изпитвач по химичен начин“ в ЗПП – Русе следва да се зачете за осигурителен стаж втора категория труд.

На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Към момента на полагане на спорния стаж зачитането и категоризирането на труда при пенсиониране се е извършвало по реда на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) /отм./. Съгласно т. 23 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./, в сила до 31.12.1999 г., от втора категория е трудът на галванотехници и термисти на хромови, оловни и цианови вани. От друга страна, според т. 67 от ПКТП /отм./, трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползуват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника за времето, през което работят на тях (ал. 2).

Съгласно практиката на ВАС причисляването на даден труд към първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната категория и само формалното наличие на които презумира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност е законодателно установена в раздел „Общи разпоредби“, т. 67 от ПКТП /отм./ и се изразява в правото да се докаже по съответния ред, че дори и да не е положен на длъжност и в отрасъл на производството, посочени в раздел I и II на правилника, то след като работата е свързана със същата вредност и тежест на труда, се причислява към съответната категория.

Несъмнено в случая се установи, че длъжностите лаборант/изпитвач, измервач по химичен начин попадат в обсега на длъжностите с място на работа, съобразно т. 23 от ПКТП /отм./. Както беше посочено, разпоредбата на т. 67 от ПКТП /отм./ дава възможност за установяване на вредности и тежести на условията на труд, съгласно които да се приеме, че трудът е от съответната категория при същите вредности и тежести, които не са нормативно изброени в т. 23 от ПКТП /отм./. За целта фактическото установяване по делото се състои в това, да се установи в какво се изразява трудовата функция на жалбоподателката на заеманите длъжности, къде е бил упражняван трудът в спорния период, какви са били условията на труд според доказателствата за вредност и тежест на тези длъжности. На следващо място, следва да се установи какви са условията на труд и трудовите функции на най-близкото място на работа и длъжност или на други длъжности и място на работа, за които е призната първа или втора категория труд, сравнени с условията на труд на мястото на работа и длъжност на жалбоподателя. Следва да бъде установено какви са били условията на труд с оглед степента на вредности и тежести, за да бъдат определени от законодателя с различна категория от трета категория труд, въз основа на какви стойности са вредните показатели в условията на работа.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че длъжностите „лаборант“ и „изпитвач,измервач по химичен начин“ в Експрес лаборатория в цех 1 в ЗПП – Русе се отнасят към категория персонал „Работник“ и не са включени в групата на инженерно-техническия персонал. Работата на лаборанта/изпитвач,измервач по химичен начин е обвързана с тази в цех 1 /на галванотехниците на оловни и др. вани/ и е част от контрола на технологичния процес на този цех. Местоположението на експрес лабораторията е било в цех 1 като обособена част с преградна стена. Предметът на работа на „лаборант“ и „изпитвач, измервач по химичен начин“ е един и същ, свързан с извършване на лабораторни анализи. Работното място на лаборант и на изпитвач, измервач е било едно и също, независимо от различното наименование на длъжностите, а именно в Завод за немонтирани печатни платки (ЗНПП), Обособено производство на печатни платки (ОППП), Първо обединено производство, ЗПП. В лабораторията са се извършвали текущи химични анализи, при които се е работило с различни химични вещества (реактиви), във всички случаи са анализирани електролитни разтвори, съдържащи мед, калай, олово. На длъжността „лаборант“, както и на длъжността „изпитвач, измервач по химичен начин“, жалбоподателката е работила на пълен работен ден като действително в документите няма данни за изплащани добавки за условия на труда, но има данни за определен допълнителен платен годишен отпуск за вредности. Предвид че работата на лаборанта/изпитвач, измервач по химичен начин е обвързана с тази в цех 1 и че работодателят е определял на жалбоподателката ползването на платен домашен отпуск за вредност в размер на 10 дни, когато е била назначена като „лаборант“/„изпитвач, измервач по химичен начин“, съдът формира извод за това, че С. по време на работа на тези длъжности е имала контакт с вредни химични вещества, като се има предвид и технологията на производство на немонтирани печатни платки.

Въпреки че за последните обстоятелства е имало данни по административната преписка, административният орган не е признал целия трудов стаж на жалбоподателката в ЗПП - Русе за категориен труд. По този начин е нарушен и основен принцип на административния процес - истинността, заложен в чл. 7, ал. 1 и 2 от АПК, съобразно който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, който заедно с принципа на служебното начало чл. 9 от АПК е следвало да бъде съобразен при постановяване на оспорените актове. Показанията на св. Д. и св. П. напълно потвърждават фактическите твърдения на жалбоподателката, че за целия период в ЗПП - Русе, тя е полагала труд при въздействието на вредни химически вещества като олово, мед, калай. При тези данни е следвало по отношение на положения от нея труд като лаборант и измервач, изпитвач по химичен начин да бъде приложена т. 67 от ПКТП /отм./ и осигурителният й стаж на тези длъжности да бъде зачетен от втора категория труд, както е бил зачетен този на длъжността „галванотехник“, при положение, че жалбоподателката е боравела при изпълнение на трудовата й функция със същите вредни вещества, в същата среда на вредност.

Съобразно цитираните по-горе разпоредби при произнасяне по заявлението за пенсиониране административният орган е бил длъжен служебно да изясни условията за категоризиране на положения от заявителката трудов стаж като лаборант/измервач, изпитвач по химичен начин в ЗПП - Русе.

Според принципа на служебното начало в административното производство (чл. 9, ал. 2 от АПК), административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Това правило е намерило отражение и в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от АПК, а именно доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Страните (заинтересованите лица) оказват съдействие на органа при събирането на доказателствата и дори са длъжни да представят тези, които се намират при тях (чл. 36, ал. 2 от АПК ), но това не освобождава органа от задължението му служебно да издири и събере доказателствата, необходими за разрешаването на основния за съответното производство въпрос. Правилата по чл. 1, ал. 1, 5 и 6, чл. 2, чл. 3, 4 и 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са основани на обстоятелството, че изброените в тях документи, които следва да бъдат приложени към заявлението за отпускане на пенсия, по правило се събират от лицата, искащи да им бъде отпусната пенсия, т.е. това са документи, които се намират при тях и не се намират при административния орган по смисъла на чл. 36, ал. 2 от АПК. Поради това, когато тези лица обективно не могат да се снабдят с документ, необходим за правилното определяне на тяхното право на пенсия и размера на тази пенсия, пенсионните органи са длъжни в рамките на своята компетентност да им окажат необходимото съдействие, вкл. и чрез служебно събиране на относими за съответния случай доказателства. Добрата административна практика изисква тези органи служебно да извършат действия за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за издаване на законосъобразно разпореждане (в този смисъл решение № 1046 от 31.01.2007 г. по адм. д. № 9460 от 2006 г. на ВАС, VI о., както и решение № 3247 от 28.03.2007 г. по адм. д. № 11551 от 2006 г. също на ВАС, VI о.), тъй като административните актове се основават на действителните факти от значение за случая (чл. 7, ал. 1 от АПК). Установяването на тези факти и обстоятелства се извършва чрез предвидените в закона доказателствени средства – чл. 39 и следващите от АПК и включват не само писмени доказателства, но и сведения на неучастващи в производството лица – чл. 44 от АПК. Именно в изпълнение на тези си задължения административният орган е следвало да събере и да направи преценка не само на изрично посочените в чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО писмени документи, но и например да бъдат събрани сведения от други лица, извършващи същата дейност в предприятието през процесния период или такива, които могат да установят характера и тежестта на работата, извършвана от жалбоподателката през процесния период. Именно това е постигнато посредством разпита на св. Д. и св. П. в настоящото производство.

Предвид гореизложеното и с оглед събраните писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установи по делото, че без правно основание и в нарушение на материалноправните разпоредби на ПКТП /отм./ стажът й в Завод за печатни платки - Русе на длъжност „лаборант“ за времето от 05.04.1982 г. до 10.04.1984 г., общо 02 години 00 месеца и 05 дни, както и за периода от 01.12.1989 г. до 24.03.1993 г., общо 03 години 03 месеца и 23 дни или общо на тази длъжност 05 години 03 месеца и 28 дни и на длъжност „измервач, изпитвач по химичен начин“ за времето от 22.10.1984 г. до 01.12.1989 г., общо 05 години 01 месец и 09 дни не са зачетени като стаж от втора категория.

Въз основа на изложеното се налага изводът, че жалбоподателката отговаря на изискванията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО в условията на втора категория труд, тъй като при зачитане на спорния осигурителен стаж от втора категория ще е изпълнено изискването за 15 години стаж от втора категория, което при произнасянето си административният орган е счел, че не е налице.

По изложените мотиви Административен съд – Русе намира, че ръководителят по пенсионно осигуряване е приложил неправилно материалния закон при постановяване на разпореждане [номер]-17-776 от 19.12.2024 г., с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО на В. Х. С. от [населено място]. Като е потвърдил това разпореждане горестоящият орган – директорът на ТП на НОИ – Русе е постановил също незаконосъобразно решение № 2153-17-10 от 30.01.2025 г., поради което и двата акта следва да бъдат отменени и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявление № 2113-17-652 от 30.04.2024 г. на В. Х. С. при съобразяване с изложените по-горе съображения относно прилагането на материалния закон.

По разноските

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от жалбоподателката разноски в хода на съдебното производство. Същите възлизат на 600 лева – адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие (л. 14, гръб от делото) и 1 130, 85 лева – депозит вещо лице (л. л. 28 и 29, л. л. 81 и 82 от делото).

Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО вр.чл. 172, ал. 2, пр. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по оспорване на В. Х. С. решение № 2153-17-10 от 30.01.2025 г., издадено от директора на Териториално поделение на НОИ - Русе и потвърденото с него разпореждане [номер]-17-776 от 19.12.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление № 2113-17-652 от 30.04.2024 г., подадено от В. Х. С., съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по прилагането на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт – [населено място] да заплати на В. Х. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], пл. „Оборище“ № 4, вх. 2, ет. 5, сумата от 1 730, 85 лева разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.