РЕШЕНИЕ
№ 1378
гр. Плевен, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430101791 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 422
във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 430 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „***” АД *** против Т. Н. М. от ***.
Твърди се, че съгласно договор за кредит за текущо потребление от *** год.
ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит в размер на 15 000
лв. със срок на издължаване 120 месеца, считано от неговото усвояване.
Твърди се, че при подписването на договора за кредит са били приети и
подписани общи условия на „***” АД за вида кредит, погасителен план и
други съпътстващи документи, касаещи кредитното правоотношение. Твърди
се, че погасителната вноска при сключването на договора е била в размер на
196, 45 лв. Твърди се, че по време на действие на договора ответникът е
допускал нередовности в плащанията на погасителните вноски. Твърди се, че
междувременно ответникът е сменил постоянния си и настоящ адрес. Твърди
се, че последна сума по кредита е била внесена от ответника през м. юли 2020
1
год., като след това суми по кредита не са постъпвали. Твърди се, че
неизпълнението от страна на длъжника е накарало банката да предприеме
действия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на основание чл.
19.2 от общите условия. Твърди се, че уведомлението за предсрочна
изискуемост е било връчено по пощата на длъжника по реда на чл. 46 от ГПК
и е получено на неговия постоянен и настоящ адрес от неговия родственик-
***- на 06. 10. 2020 год. Твърди се, че ищцовото дружество е депозирало
пред Плевенския районен съд заявление по реда на чл. 417 от ГПК, като е
било образувано ч. гр. д. № ***/ *** год. и е била издадена заповед за
изпълнение срещу ответника. Твърди се, че заповедта за изпълнение е била
връчена на ответника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за
ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия установителен
иск. Твърди се, че ответникът не е заплатил на ищцовото дружество
процесната сума в размер на 11 660, 96 лв., от които 10 687, 84 лв.
представляващи главница, 645, 13 лв. представляващи договорна лихва за
периода от 25. 04. 2020 год. до 05. 10. 2020 год., 17, 98 лв. представляващи
обезщетение за забава за периода от 01. 06. 2020 год. до 05. 10. 2020 год., 190,
01 лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 06. 10. 2020 год.
до 08. 12. 2020 год. и 120, 00 лв. представляващи разходи при изискуем
кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09. 12. 2020
год. до окончателното й изплащане. В заключение ищецът моли съда да
признае за установено спрямо ответника, че същият му дължи горните суми.
При условие, че установителният иск срещу ответника бъде отхвърлен като
неоснователен ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати
процесните суми на основание предявените евентуално съединени
осъдителни искове. Претендира се присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Първата от претенциите на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
2
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ *** год. по
описа на *** районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен
установителен иск е основателен.
Вземането на „***” АД *** произтича от договор за кредит за текущо
потребление от *** год., с който на ответника Т. Н. М. е бил отпуснат кредит
в размер на 15 000 лв. при срок за издължаване 120 месеца. За изясняване на
размера на задължението на ответника към ищцовото дружество в хода на
съдебното дирене е назначена съдебно- счетоводна експертиза, която е дала
заключение, че както към 09. 12. 2020 год., така и към момента на
изготвянето на заключението задължението по процесния договор за
потребителски кредит е в общ размер на 11 660, 96 лв., в която сума са
включени главница, договорна /възнаградителна/ лихва, обезщетение за
забава /наказателна лихва/ и разходи /такса/ при изискуем кредит, еднократно
начислени на 13. 11. 2020 год. Вещото лице е посочило, че са налице
несъществени разминавания при счетоводното отразяване на задължението
по пера при ищеца, като софтуерът на банката включва в договорната лихва и
част от наказателната лихва, но като общ размер установеното задължение
съответства на претендираното с исковата молба.
Основното възражение на особения представител на ответника по иска
касае изискуемостта на вземанията на ищеца. Тук е мястото да се отбележи,
че съгласно чл. 19. 2 от общите условия на „***” АД за предоставяне на
кредити за текущо потребление, които са неразделна част от процесния
договор, при допусната забава в плащанията на главница и/ или лихва над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта. В настоящия случай е безспорно, че
последното плащане е било на 13. 07. 2020 год., като впоследствие
3
ответникът не е заплатил няколко вноски с падежи 25. 05. 2020 год., 25. 06.
2020 год., 25. 07. 2020 год., 25. 08. 2020 год. и 25. 09. 2020 год. Съгласно
разясненията, дадени в т. 18 на тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014
год., ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да
събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника- кредитополучател. По делото е
приложено уведомление изх. № ***/ *** год., с което ищецът уведомява
ответника, че обявява за предсрочно изискуеми всички дължими суми по
договора за кредит от *** год. Видно от приложеното известие за доставяне е,
че така изпратеното писмо е било получено на постоянния и настоящ адрес на
ответника в ***, ***, от неговия *** *** на 06. 10. 2020 год. С получаването
на уведомлението от пълнолетно лице от домакинството на ответника същото
се счита връчено на адресата- чл. 46 ал. 4 от ГПК, поради което съдът приема,
че длъжникът е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на
вземанията по договора за кредит преди подаването на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение. В тази връзка следва се има
предвид, че законодателят не предписва конкретен способ за връчване на
писмени съобщения между страните по договорните правоотношения. Това е
подчертано и в решение № 148- 2016- I т. о., което посочва, че начинът на
удостоверяване на връчването на документа зависи от избрания от кредитора
способ за уведомяване. Разграничени са различни случаи на удостоверяване,
като в хипотезата на направен избор за връчване на уведомлението на
длъжника чрез пощенска пратка, какъвто е настоящият случай, приложение
намират условията за доставяне на пощенски пратки, определени в Общи
4
правила, приети с решение № 581/ 27. 05. 2010 год. на Комисията за
регулиране на съобщенията на основание чл. 36 ал. 2 от ЗПУ. От друга страна
не може да се игнорира обстоятелството, че връчването на исковата молба на
ответника представлява повторно уведомяване на последния за предсрочната
изискуемост на вземането. Тъй като този факт е от значение за спорното
право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по
реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Ответникът се счита за уведомен и когато
предсрочната изискуемост на вземането е съобщена на особения му
представител, назначен по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в потвърждение на
което са и разясненията, дадени в решение № 198- 2019- I т. о.: връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител, и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. При това положение съдът приема за
неоснователни доводите на особения представител на ответника, че
предсрочната изискуемост на вземанията по договорното правоотношение не
е била настъпила. Заключението на вещото лице е потвърдило размера на
претенциите на ищеца за главница, договорна лихва, обезщетение за забава и
разходи, поради което исковата молба по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК е
изцяло основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
заповедното производство в размер общо на 283, 22 лв., както и направените
деловодни разноски в исковото производство в размер общо на 1 714, 29 лв., в
които е включено и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т. Н. М.
от ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца “***„ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от
*** и *** ***, сумата от общо 11 660, 96 лв. , от които 10 687, 84 лв.
представляващи главница, 645, 13 лв. представляващи договорна лихва за
периода от 25. 04. 2020 год. до 05. 10. 2020 год., 17, 98 лв. представляващи
обезщетение за забава за периода от 01. 06. 2020 год. до 05. 10. 2020 год., 190,
5
01 лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 06. 10. 2020 год.
до 08. 12. 2020 год. и 120, 00 лв. представляващи разходи при изискуем
кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09. 12. 2020
год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т. Н. М. от ***, ЕГН **********, да заплати на “***„ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от *** и *** ***, сумата от 283, 22 лв., представляваща
направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 1
714, 29 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6