№ 24
гр. Плевен , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена С. Томова
при участието на секретаря АНЕТА Х. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена С. Томова Гражданско дело №
20204430103779 по описа за 2020 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от С. Н. М. с ЕГН
********** против А. Б. М. с ЕГН **********, в която се твърди, че страните
са родители малолетното дете *** Излага се, че нямали сключен граждански
брак, но живеели на семейни начала близо седем години при родители на
ищеца в *** Твърди се, че условията им за живот били много добри и
ответницата и детето не били лишавани от нищо. В грижите по отглеждането
на детето помагали основно родителите на ищеца. Излага се, че през м.август
2018г. ищеца заминал да работи в *** като общ работник в областта на
строителството, при което за периода от 06.04.2019г. до 05.04.2020г. получил
нетно трудово възнаграждение в размер на 15570 паунда. Един месец по-
късно, при него отишла и ответницата. Там живели заедно до края на м.юли
2020г. Твърди се, че през малкото време, когато ответницата ходела на
работа, тя се запознала с друг мъж българин, с когото създала връзка. Излага
1
се, че края на м.юли 2020г. ответницата се прибрала сама в ***, като ищеца
останал да работи в ***. На 01.08.2020г. сутринта детето *** му звъннало по
телефона и му казало, че майка й оставила запис, че отивала в *** да работи
за много пари. Сочи се, че ответника неколкократно търсил ответницата, но
тя му казвала, че била някъде из ***. На 04.08.2020г. той се прибрал по
спешност в ***, за да види какво ставало с жена му. По неофициален начин
разбрал, че тя била заминала отново в ***, само че на друго място и с друг
мъж. За времето, докато си била вкъщи, не била полагала грижи за детето,
дори една седмица не я била изкъпала. Сочи се, че случилото се принудило
ищеца да остави работата си в ***, за да поеме грижите за малолетното им
дете. Към момента на завеждане на исковата молба живеел в *** и се грижел
за детето си. Подал документи за записването му в подготвителна група към
детска градина в *** Започнал работа по граждански договор в областта на
строителството и реализирал дневен доход в размер на 40лв. Твърди се, че
имота, в който ищеца живеел с детето бил на родителите му, като имало
отлични условия за отглеждане на малолетното ***.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се предоставят на ищеца за упражняване родителските
права по отношение на малолетното дете ***, като се определи и
местоживеене на детето при бащата, а на майката бъде определен режим на
лични контакти и бъде присъдена в нейна тежест ежемесечна издръжка за
детето в размер на 155лв., считано от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ответницата не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
В о.с.з. на 18.01.2021г. е допуснато изменение на цената на претенцията
по чл.143 от СК, като се претендира издръжка в размер на 162,50лв.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра
необходимите писмени и гласни доказателства за изясняване на делото от
фактическа и правна страна и прие за установено следното :
Безспорно е по делото, а това се установява и от приложеното
удостоверение за раждане, изд. на ***, че ищеца *** и ответницата *** са
родители на детето *** ***
2
От приложения препис на служебна бележка, изд. от ***, придружена с
превод на български език, е видно, че ищеца *** е реализирал доход за
периода от 06.04.2019г. до 05.04.2020г. в общ размер на 15 570 паунда.
В о.с.з. на 18.01.2021г. са събрани гласни доказателства по искане на
ищеца.
Свидетелката *** *** – майка на ищеца, излага, че синът й и ответницата
*** живели на съпружески начала седем години, като обитавали един дом с
родителите на ищеца. Сочи, че известно време след раждането на детето
отишли да работят в друга държава, а бабата и дядото поели ежедневните
грижи. за малолетната ***. Св.*** излага, че през лятото на 2020г. майката се
върнала в ***, но скоро след това си тръгнала без да се обади на някой и без
да обясни къде отива, оставяйки дъщеря си при родителите на ищеца. От
тогава не си идвала и не проявявала никаква грижа за детето. Св.*** твърди
също, че след тръгването на майката, бащата се върнал в ***, за да поеме
грижите за дъщеря си и в това можел да разчита на помощта на своите
родители. Твърди още, че жилищните им условия били много добри –
живеели в къща, която имала единадесет стаи, а за детето била обособена
детска стая. Сочи, че синът й работел на граждански договори и реализирал
доходи.
Свидетелката *** *** излага в показанията си, че работи в *** – ***
като възпитател в подготвителна група, посещавана от детето *** от
м.септември 2020г. Твърди, че детето изглеждало добре обгрижвано,
спокойно. Обикновено бащата го водел на училище, а понякога и бабата.
Сочи, че то споделяло, че майка му я нямало, но не изглеждало разстроено,
питало за баща си кога щял да дойде да го вземе след училище. Излага също,
че знае дома на ищеца, т.к. живеела в близост и къщата му била една от
малкото санирани в селото, вътре условията също били много добри.
Съдът изцяло кредитира събраните гласни доказателства, т.к. в тях се
излагат лично възприети от свидетелите обстоятелства, кореспондират по
между си и не противоречат на други събрани по делото доказателства.
По делото е изготвен писмен социален доклад от *** в който са отразени
направените при социалното проучване изявления на ищеца, които са
наведени като твърдения и в настоящото производство. Посочено е, че ищеца
3
има завършено основно образование и декларира, че е трудово ангажиран в
сферата на строителството, успявайки да реализира месечен доход около 800-
900лв. Посочено е също, че не бил посетен адреса в *** където живеело
детето с баща си, поради епидемиологичната обстановка в страната, като са
отразени изявленията на бащата за условията в жилището.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съдът е изправен пред хипотезата на чл.127 ал.2 от СК. Така отнесения
за разглеждане спор следва да се разреши изключително, изхождайки от
интересите на детето. Безспорно се установи от събраните по делото
доказателства, че детето *** е било родено по време на съвместно
съжителство на родителите – ищеца *** и ответницата ***, като стана ясно,
че през м.август 2020г. ответницата е напуснала семейното жилище без да
посочи причини за заминаването си, оставяйки грижите за детето на неговите
баба и дядо по бащина линия. Установи се също така, че майката не е
уведомила никой от семейството къде се е установила да живее, като с
дъщеря си провела епизодични разговори по телефон, но не е изпращала пари
за издръжката й. Стана ясно от гласните доказателства, че бащата е поел
грижите за дъщеря си след заминаването на майката, като се е прибрал от
чужбина и реализира трудовите си доходи без продължително отсъствие от
дома. Установи се още, че бабата и дядото по бащина линия подпомагат
ищеца в непосредствените и ежедневни грижи за детето, като тази помощ са
предоставяли и до момента на раздялата между страните.
Предвид горното, съдът счита, че изцяло в интерес на детето *** е
родителските права да се предоставят за упражняване на бащата. Следва да се
осигури възможност на майката да има лични контакти с детето, т.к. в
интерес на последното е да бъде осигурена възможност за поддържане на
връзката му с този родител. Съдът счита, че подходящият режим на лични
контакти е следния - майката да взема детето всяка първа и трета събота и
неделя на месеца за времето от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, с
преспиване на детето при майката, както и да го взема за един месец през
лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
Ищецът е отправил до съда искане да бъде осъдена ответницата да му
4
заплаща, като баща и законен представител на малолетното им дете, месечна
издръжка в размер на 162,50лв. За ответницата съществува безусловно
задължение, съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК да издържа своето
малолетно дете. При определяне размерът на издръжката, съгласно нормата
на чл.142 от СК, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето, което има
право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи.
Законодателно е определен само минималния размер на издръжката, която
родителят дължи на детето си - една четвърт от размера на минималната
работна заплата (чл.142, ал.2 от СК). Считано от 01.01.2021г. МРЗ е в размер
на 650лв. или една четвърт от нея се определя на 162,50лв. Претенцията на
ищеца е в този минимален размер и следва да бъде уважена изцяло.
Издръжката в посочения размер следва да се присъди, считано от завеждане
на исковата молба с падеж на плащане тридесето число на месеца, за който се
отнася, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответницата
следва да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху уважения иск по
чл.143, ал.2 от СК в размер на 234лв.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 127, ал.2 от СК, малолетното дете
*** *** с ЕГН ***, да живее при своя баща С. Н. М. с ЕГН **********, от ***
***
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето *** *** с ЕГН ***, на бащата С. Н. М. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти на майката А. Б. М. с
ЕГН ********** с детето *** *** с ЕГН ***: майката да взема детето всяка
първа и трета събота и неделя на месеца за времето от 10.00ч. в събота до
18.00ч. в неделя, с преспиване на детето при майката, както и да го взема за
един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК А. Б. М. с ЕГН **********
5
да ЗАПЛАЩА на малолетното дете *** *** с ЕГН ***, чрез нейния баща и
законен представител С. Н. М. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в
размер на 162,50 лв., считано от датата на предявяване на иска – 12.08.2020г.
до настъпването на предвидените в закона условия за изменение или
прекратяване на издръжката, платима до 30-то число на месеца, за който се
отнася, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на
падежа до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК А. Б. М. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 234 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6