РЕШЕНИЕ
№ 7376
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20221110114586 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени конститутивни искове с правна квалификация по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор № 402/30.06.2021г.
ищцата е заемала длъжността „ Търговски представител“ при ответното дружество,
като със заповед № 321/06.12.2021 г. на управителя на дружеството трудовият й
договор е прекратен на основание чл. 71, ал.1 КТ, считано от 06.12.2021 г. Ищцата
поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като трудовият й договор е сключен
за неопределено време, доколкото в същия не е включена изрична уговорка за срок,
съответно прекратяването му е следвало да е с предизвестие или на друго правно
основание. Излага доводи за незаконосъобразност на уволнителната заповед, тъй като
липсва дата на издаването й, отделно от това, в заповедта е посочено, че влиза в сила
на 06.12.2021 г., без да е била връчена на ищцата на посочената дата. Ищцата твърди,
че към момента на издаване на заповедта е била в разрешен отпуск при временна
неработоспособност, като счита, че работодателят не е съобразил предварителната
закрила при уволнение, предвидена в разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. По
подробно изложените съображения претендира отмяна на уволнението, извършено със
заповед № 321/06.12.2021 г. като незаконно, възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа за периода
от 06.12.2021г. до 06.06.2022 г. в размер на 5700 лева. Претендира разноските по
делото.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба, с
който исковете се оспорват изцяло. По същество счита, че са налице всички
предпоставки за прекратяване на трудовия договор с ищцата на основание чл. 71, ал. 1
КТ – клауза със срок за изпитване в трудовия договор, неизтекъл срок за изпитване и
срок, уговорен в полза на работодателя. Сочи, че трудовият договор на ищцата е
прекратен в рамките на изпитателния срок. Поддържа, че заповедта съдържа
едностранното волеизявление на работодателя, с което трудовото правоотношение се
1
прекратява в срока за изпитване, поради което не се изисква съгласие или писмено
одобрение от страна на служителя, а е достатъчно заповедта да бъде връчена, което в
случая е извършено чрез куриерска услуга на 08.12.2021 г. поради отсъствието на
ищцата от обичайното работно място. Сочи, че в случая разпоредбата на чл. 333, ал. 1,
т. 4 КТ не намира приложение и ищцата не се ползва от закрила при уволнение, тъй
като уволнителното основание по чл. 71, ал. 1 КТ не попада в приложното поле на чл.
333 КТ. Прави искане за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на
сторените разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Като безспорно с доклада по делото е обявено, а това обстоятелство се и установява
от представените писмени доказателства, в това число препис от личното трудово
досие на ищцата, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 402/30.06.2021 г., въз основа на което
ищцата е заемала длъжността „Търговски представител“ при ответното дружество.
Трудовият договор е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, като с клаузата на
чл. 1 от договора страните са уговорили срок за изпитване от шест месеца в полза на
работодателя.
Според клаузата на чл. 7 срокът на предизвестието при прекратяване на трудовото
правоотношение се определя на един месец и е еднакъв за двете страни при изтичане
на срока за изпитване. До изтичане на срока за изпитване, ако работникът пожелае да
прекрати трудовия договор, дължи предизвестие не по-малко от 30 дни.
Посочено е в чл. 9 от договора, че до изтичане на срока за изпитване работодателят
може да прекрати договора без предизвестие на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
Уговорено е основно месечно възнаграждение в размер на 950 лв., че при точно
изпълнение на отговорностите по длъжностната характеристика за тази позиция
служителят има право ежемесечно и на допълнителни премии/бонуси по преценка на
работодателя, както и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит - 0.6 % за всяка прослужена година на длъжността, като страните
са предвидили, че периодичността на изплащане на основното и допълнителните
трудови възнаграждения е месечно, до 20 число на месеца, следващ този, за който се
отнася.
Извършено е отбелязване в трудовия договор, че ищцата е постъпила на работа на
01.07.2021 г.
Не се спори по делото, а и се установява от представената заповед № 321/06.12.2021
г. на управителя на ответното дружество, че трудовият договор на ищцата е прекратен
на основание чл.71, ал.1 КТ, считано от 06.12.2021 г. В заповедта са посочени и
словесно причини за прекратяване на трудовия договор - без предизвестие до изтичане
на срока за изпитване. Заповедта е връчена на ищцата на 08.12.2021 г.
Установява се от представения болничен лист № [номер], че на ищцата е разрешен
отпуск поради временна неработоспособност за периода от 06.12.2021 г. до 10.12.2021
г., вкл., общо в размер на пет календарни дни.
Представено е удостоверение от [фирма], издадено в уверение на това, че на ищцата
е начислена брутна работна заплата за м. 11.2021 г. в размер на 1224,32 лв.
Представени са справка за актуално състояние на действащи трудови договори за
периода от 08.12.2021 г. до 03.05.2022 г., издадена от ТД на НАП - [населено място],
справка - данни за осигуряване за периода от 01.12.2021 г. до 31.05.2022 г. и справки за
осигурителен доход за м. 12.2021 г. - м .04.2022 г., издадена от НОИ, ТП - [населено
2
място].
Други относими към правния спор доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Процесното трудово правоотношение е прекратено със заповед № 321/06.12.2021 г.
на управителя на ответното дружество на основание чл.71, ал.1 КТ.
В производството по иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна доказателствената тежест лежи върху работодателя, който, като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление
трудовото правоотношение с работника, следва да установи, че законосъобразно го е
упражнил.
Ето защо, в тежест на ищцата по предявения иск е да докаже съществуване на
трудово правоотношение с ответника, което е прекратено с атакуваната заповед. В
тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства е да установи
законосъобразното упражняване на потестативното право да прекрати трудовото
правоотношение на соченото основание по чл.71, ал.1 КТ, като докаже наличието на
клауза със срок за изпитване в сключения трудов договор между страните, уговорен в
полза на работодателя, както и че е прекратил трудовото правоотношение с уговорка за
изпитване на служителя до изтичане на уговорения срок за изпитване. В този смисъл е
и разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест.
Изяснено е в съдебната практика, че проверката на съда относно
законосъобразността на уволнението съобразно принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на наведените с исковата
молба възражения и доводи за неговата незаконност, като съдът не може да обоснове
решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася по
правни и фактически основания, които не са въведени от него с исковата молба. Щом в
исковата си молба ищецът не оспорва определен релевантен факт, следва да се приеме,
че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да
се произнася по него ( така, напр., решение № 216/06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г.,
ВКС, ІІІ г.о., решение № 258/01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV г.о.). В
разглеждания случай твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи
основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна
защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с липсата
на соченото прекратително основание по чл.71 КТ, като в тази връзка ищцата
поддържа, че трудовият й договор е сключен за неопределено време и не е включена
изрична уговорка за срок, както и с това, че работодателят не е съобразил
предварителната закрила при уволнение, предвидена в разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т.
4 КТ.
Според разпоредбата на чл. 71, ал.1 КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в
чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.
В случая съдът приема за доказано по несъмнен начин по делото наличието на
действителен трудов договор с уговорен в полза на работодателя срок за изпитване,
като последният е отправил, а ищцата надлежно е получила неговото изявление за
прекратяването на договора на посоченото основание.
В тази връзка следва да се има предвид, че трудовият договор със срок за изпитване,
какъвто е съществувалият между страните, се сключва, когато работата изисква да се
провери годността на работника или служителя да я изпълнява ( чл. 70, ал. 1 КТ), т.е.
да се проверят качествата на работника или служителя за изпълнение на работата,
3
изискващо реално отработване на посоченото време за изпитване. Именно поради
необходимостта от проверката на годността на работника/служителя в срока за
изпитване не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в
законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата,
за която е сключен договорът - чл. 70, ал. 4 КТ.
За да възникне валидно уговорката за изпитване в съдържанието на трудовия
договор, освен задължителните реквизити по чл.66, ал.1 КТ, следва по ясен и
недвусмислен начин да е отразено, че трудовото правоотношение е със срок за
изпитване, т. е. да се посочи, че договорът се сключва при условията на чл. 70, ал. 1 КТ
или да се възпроизведе текстово основното съдържание на текста. В посочения смисъл
решение № 215 от 17.07.2012 г. по гр. дело № 722/2011 г. на ВКС, IV г.о.
Съобразявайки клаузата на чл. 1 от сключения между страните трудов договор с №
402/30.06.2021 г., съдът приема, че е налице валидна уговорка за изпитване, като част
от съдържанието на трудовото правоотношение между страните, доколкото е
предвидено, че в полза на работодателя е уговорен срок за изпитване от шест месеца.
Целта на клаузата за изпитване е страните по трудовото правоотношение да имат
възможност да преценят в определен срок доколко е уместно окончателното им
обвързване, като срок за изпитване може да се уговори при сключване както на
договор за неопределено време, както е и в настоящата хипотеза, така и при всички
видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор е без значение за
валидността на клаузата за изпитване.
От представения по делото като писмено доказателство болничен лист с № [номер]
се установява, че на ищцата е разрешен отпуск поради временна неработоспособност
за периода от 06.12.2021 г. до 10.12.2021 г. Посочените дни не следва да се включват в
срока за изпитване съгласно чл. 70, ал. 4 КТ, поради което с атакуваната заповед от
06.12.2021 г., връчена на ищцата на 08.12.2021 г., трудовото правоотношение между
страните е прекратено в рамките на шестмесечния срок по чл. 70, ал. 1 КТ и при
надлежно упражняване на правото на работодателя по чл. 71, ал. 1 КТ. Следва да се
посочи, че преценката на работодателя дали работникът или служителят работи добре
и желае да ползва трудовата му сила за целия срок на договора не подлежи на съдебен
контрол. Независимо в чия полза е уговорен срокът за изпитване, за да се прекрати
действието на трудовия договор, е достатъчно писменото изявление на страната, в
чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна, без да се излагат
причините, мотивирали страната да прекрати договора. Така и определение № 1089 от
18.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 299/2012 г. на ВКС, IV г.о.
На следващо място, процесната заповед не страда и от сочените формални пороци,
обуславящи нейната незаконосъобразност. Възражението на ищцата за липса на дата
на издаване на атакуваната уволнителна заповед е неоснователно и не се подкрепя от
данните по делото, доколкото е видно от титулната част на заповедта, че след номера
на същата се съдържа дата на издаването й.
Неоснователно е и възражението на ищцата, че уволнението й е незаконосъобразно,
тъй като работодателят не е съобразил предварителната закрила при уволнение,
предвидена в разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.
В нормата на чл. 333, ал. 1 КТ са изброени изчерпателно случаите, в които
работодателят може да уволни работник само с предварително разрешение на
Инспекцията по труда / чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6/, като чл. 71 КТ
не попада сред тях.
Следователно, ищцата не се ползва с предварителна закрила съгласно разпоредбата
на чл. 333, ал. 1 КТ, тъй като основанието, на което е прекратено трудовото
правоотношение – чл. 71, ал. 1 КТ, не е сред тези, ползващи се с такава.
4
По гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че ответникът
установява при условията на пълно и главно доказване наличието на предпоставките за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на соченото в
атакуваната заповед № 321/06.12.2021 г. основание, съответно приема, че
работодателят законосъобразно е упражнил правото си по чл. 71, ал.1 КТ, поради което
и искът за отмяната на уволнението на ищцата следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.3 вр. чл.225 КТ.
Елемент от основателността на тези искове е незаконност на уволнението.
Доколкото съдът не достигна до такъв правен извод, обусловените искове се явяват
неоснователни и също следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, поради което и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени своевременно
претендираните и доказани разноски в общ размер от 1110 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение и такса за съдебни удостоверения. Съдът приема възражението на
ищцата по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение за неоснователно, като взе предвид в тази връзка, че адвокатското
възнаграждение е в минимален размер съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса
остават за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: [населено място],
[област], [улица], против [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [жк], [улица], обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед
№ 321/06.12.2021 г. на управителя на [фирма] като незаконно, възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без
работа за периода от 06.12.2021г. до 06.06.2022 г. в размер на 5700 лева като
неоснователни.
ОСЪЖДА М. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: [населено място], [област], [улица],
да заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено
място], [жк], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1110 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение и такса за съдебни
удостоверения.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
който на основание чл. 315, ал. 2 ГПК тече от 30.06.2022 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5