№ 446
гр. Русе, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500731 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.435 и сл. ГПК.
К. И. Я. от с. Д.С., обл. Русе е обжалвала Постановление от 28.11.2022
г. по изп. дело № 20197600400870 по описа на ЧСИ Ц.Г., Ц.Г. на КЧСИ с
район на действие ОС Русе, с което е постановен отказ да бъде прекратено
изп. дело поради това, че е изтекла погасителната давност по делото. Твърди,
че Постановлението е незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Намира
същото за немотивирано. Заявява, че постановеният отказ бил с правно
основание чл. 110 и чл. 111 ГПК, което било неотносимо към случая.
Липсвало произнасяне от страна на ЧСИ относно поисканата от нея отмяна на
запора. Намира, че имало и бездействие от срана на взискателя и същият не
бил поискал извършването на изп. действия в продължение на две години,
което било и друго основание за прекратяване на изп. производство по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК не са депозирани
възражения по жалбата от взискателя „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД.
След преценка на доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото
и съобразно правомощията си, окръжният съд приема следното:
Жалбата е депозирана в срок, от процесуално легитимирано лице - К. И.
1
Я., с оглед качеството й на длъжник по изпълнителното дело, срещу
подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2 ГПК и
същата е допустима.Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано на 23.12.2019 г. по молба на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и въз основа на изп. лист, издаден по
ч. гр. д. № 624/2019 г. по описа на РС Бяла и заповед за изпълнение №
258/4.07.2019 г. по чл. 410 ГПК за събиране на парични задължения.
Извършено е проучване на имуществено състояние на длъжницата, наложен е
запор на банковите й сметки в Банка ДСК ЕАД, ОББ и ЦКБ. Насрочен е опис
на движими вещи в дома й за 4.03.2020 г., неизвършен поради неоткриването
на длъжницата.
На 24.02.2021 г. е постъпила нова молба от взискателя с искане за
предприемане на изп. действия –опис на движими вещи. Изпратена е ППИ на
длъжницата, получена на 01.03.2021 г., но липсват данни да е извършван
опис. С нова молба от 21.09.2021 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши
справка за налични трудови договори и в случай, че бъдат установени такива
да наложи запор върху трудовото възнаграждение. Такива не са открити. С
нова молба от 17.11.2022 г. отново взискателят е поискал да бъде извършена
актуална справка за притежавани банкови сметки и трудови договори на
длъжницата и в случай, че такива бъдат установени, да им се наложи запор.
На 18.11.2022 г. ЧСИ наложил запор върху получаваното от длъжницата
трудово възнаграждение от „ТОП МЕН“ ООД. На 28.11.2022 г. К. Я.
депозирала при ЧСИ възражение, с което заявила, че се позовава на изтекла
погасителна давност на задължението й по изп. дело на основание чл. 110 и
чл. 11 ЗЗД и поискала изп. производство да се прекрати, а наложения й запор
върху заплатата да бъде вдигнат. С Постановление от 28.11.2022 г.,
обжалвано в настоящото производство ЧСИ отказал да прекрати
производството по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбоподателката в случая се позовава на погасителна давност. Самото
позоваване на длъжника в изпълнителното производство на погасителна
давност на вземането на кредитора не е достатъчно обаче като основание за
2
прекратяване на изпълнението, доколкото въз основа на такова позоваване, но
само в проведен исков процес длъжникът може да докаже и да успее да се
снабди със съдебен акт, че вземането на кредитора срещу него, предмет на
принудително изпълнение, е погасено по давност и повече не съществува.
Жалбоподателката в случая не сочи, че е провела успешно иск по чл. 439 ГПК
срещу кредитора и че е получила търсената с този иск защита чрез
постановено в нейна полза и влязло в сила съдебно решение за установяване
недължимост на вземането на кредитора срещу този длъжник поради
погасяването му по давност.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК лимитативно изброява хипотезите,
при които изпълнителното производство се прекратява. Сред основанията за
прекратяване няма изрично посочено настъпила погасителна давност на
вземането на кредитора. Предвидена е хипотеза на прекратяване за
изпълнението при влязло в сила съдебно решение по чл. 439 ГПК по силата на
което длъжникът е провел успешно установителен иск като е оспорил
съществуването на вземането на кредитора поради погасяването му по
давност, т. е. съдебният изпълнител не прилага служебно или по искане на
длъжника института на погасителната давност по отношение на вземането,
предмет на принудително изпълнение, а прилага последиците от уважения
иск по чл. 439 ГПК, по който исковият съд с решението си е признал за
установено в отношенията между кредитора и длъжника, че вземането на
кредитора срещу длъжника е погасено по давност и повече не съществува в
правния мир, което е основание на ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство. В този смисъл доводите за наличие или липса на настъпила
погасителна давност за вземането на кредитора не може да бъде предмет на
преценка, както от ЧСИ, така и от въззивната инстанция по реда на чл. 435 и
сл. ГПК в производство за контрол за законосъобразното развитие на
изпълнителния процес и на изпълнителните действия на съдебния
изпълнител, доколкото за нейното прилагане и зачитане е налице друг
предвиден в закона процесуален ред, като последиците от това се прилагат от
ЧСИ въз основа на представено влязло в сила съдебно решение по чл. 439
ГПК.
Не е налице основание за прекратяване на изпълнението и поради
настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Двугодишната давност за
перемиране е започнала да тече с образуване на изпълнителното производство
пред ЧСИ поради направено искане от взискателя още с молбата за
образуване, за извършване на запори на банкови сметки и трудово
възнаграждение, което по същество е искане за извършване на изпълнително
действие. Тази давност е прекъсвана многократно с всяко едно поискано от
взискателя или извършено от ЧСИ изпълнително действие по налагане на
запори върху банкови сметки на длъжника, върху трудово възнаграждение.
Касае се за поискани от взискателя и извършени от ЧСИ изпълнителни
действия в периоди значително по-кратки като време от предвидения в закона
двугодишен срок на бездействие на взискателя за да настъпи перемиране на
3
изп. дело по силата на закона, като с всяко едно от тези действия е прекъсван
изтеклият до момента двугодишен срок и е започвал да тече нов двугодишен
срок за перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Към момента на постановяване
на обжалваното постановление - 28.11.2022 г. не е изтекъл срок равен или по-
голям от две календарни години, в рамките на който взискателят да е
бездействал и да не е поискал извършването на принудителни изпълнителни
действия срещу длъжника по изпълнението, респективно ЧСИ да не е
предприемал или извършвал такива изпълнителни действия.
Предвид изложеното, жалбата следва да се остави без уважение и да се
потвърди постановлението на ЧСИ от 28.11.2022 г., което като краен резултат
е правилно, макар и по различни от посочените в него мотиви.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 28.11.2022 г. по изп. дело №
20197600400870 по описа на ЧСИ Ц.Г., Ц.Г. на КЧСИ с район на действие ОС
Русе, с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4