Решение по дело №366/2024 на Административен съд - Силистра

Касационно производство по чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Й. Ж. против Решение № 64/30.09.2024 г., постановено по АНД 193/2024 г. на Районен съд – Тутракан, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0362-000418 от 10.06.2024 г. издадено от началник РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра.

Чрез касационната жалба се въвеждат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон. Счита се, че изпълнителното деяние не е осъществено. Развиват се съображения по повод същността на служебно прекратената регистрация. Моли се за отмяна на решението и за отмяна на наказателното постановление.

С потвърденото Наказателно постановление на основание чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата на касатора, в качеството на собственик на процесния автомобил, са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок шест месеца.

Ответникът по касационната жалба – началник РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра ,не ангажира становище.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Силистра поддържа заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Силистренският административен съд, в настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на обжалваното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна поради следните съображения:

Районният съд, въз основа на събрани по предвидения в процесуалния закон ред доказателства, е достигнал до фактически установявания, служещи на касационната инстанция за преценка на материалния закон.Последните се изразяват в следното:

На 26.10.2020 г. жалбоподателят е бил регистриран като собственик на лек автомобил „Дайхатсу Фероза”, с рег. № [рег. номер]. На 23.11.2021 г. регистрацията на лекия автомобил била служебно прекратена на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради несключването на договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. На 06.01.2022 г. регистрацията е била служебно възстановена поради сключване на договор за застраховка. На 07.02.2023 г. регистрацията на лекия автомобил, с рег. № [рег. номер] е била отново служебно прекратена на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Същата впоследствие служебно е възстановена поради сключване на договор за застраховка на 07.02.2024 г. (след констатиране на процесното нарушение на 05.02.2024 г.). На 22.02.2023 г. на дъщерята на касатора - Д. Х. е връчено уведомление от ОД на МВР - гр. Русе до жалбоподателя за прекратяването на регистрацията на процесния автомобил с рег. № [рег. номер]. Последната го предала на майка си, която живеела заедно с баща и в съседния вход. Жалбоподателят бил международен шофьор и към този момент е бил във Федерална република Германия.

На 05.02.2024 г. мл.полицейски инспектор М. в присъствието на полицейски инспектор А. в с.Нова Черна, О. Т. спрели за проверка лек автомобил „Дайхатсу“ модел „Фероза“,управляван от касатора. След извършена справка чрез таблет се установило, че за автомобила не била сключена застрахова „Гражданска отговорност” и същият бил с прекратена регистрация.За констатираните нарушения свид. М. съставил АУАН № 76/05.02.2024 г.

На 29.02.2024 г. административно-наказателното производство по съставения акт било прекратено с мотивирана резолюция, тъй като АНО преценил, че са налице признаци за извършено престъпление и материалите са били изпратени на Районна прокуратура - гр. Силистра.На 16.05.2024 г. образуваното ДП 43/2024 г. по описа на РУ на МВР - гр. Тутракан било прекратено от наблюдаващия прокурор. Последният е приел, че обществената опасност на деянието е явно незначителна, поради което същото не е престъпно и последното представлява административно нарушение. Материалите са изпратени отново на АНО.На 10.06.2024 г. е издадено атакуваното НП като същото е връчено на жалбоподателя на 08.07.2024 г.

Решението на съда е правилно.

Първоинстанционният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота. Разпитани са трима свидетели,включитално и дъщерята на касатора.Показанията им са непротиворечиви и са послужили за основа на фактическите канстатации на районния съд. Извършена е съвкупна преценка, въз основа на която са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност за извършено административно нарушение от конкретното административно-наказано лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, авторът на административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни.

С разпоредбата на чл.140,ал.1 от ЗДвП законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани по съответния ред. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП.

В съответствие с разясненията, дадени с Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВКС и ВАС ,на осн. чл. 143, ал. 10, изр.1 то ЗДвП до жалбоподателя е било изпратено уведомление от ОД на МВР-гр. Русе на регистрирания от жалбоподателя постоянен адрес в съответствие с ал. 18а,т.1,предл.от АПК Последното е било получено от дъщерята на жалбоподателя - Х.. Действително, по арг. от чл. 18а, ал. 9 от АПК, във вр. с. чл. 144 от АПК и чл. 46, ал. 2 от ГПК с приемането на пратката от Х. (лице, което живее на адреса) уведомлението следва да се счита за надлежно съобщено,което е предпоставка за прилагането на фикцията, че адресатът е узнал за съдържанието на уведомлението. От субективна и обективна страна е било осъществено нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Обосновани са изводите на съда, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.Конкретно извършеното нарушение не се отличава със значително по- ниска обществена опасност от типичните случаи на такова по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което институтът на маловажния случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е неприложим. Обстоятелството, че два дни след извършване на нарушението е била сключена застраховка не следва да се отчита като изключително смекчаващо вината обстоятелство, защото преустановяването на състоянието на бездействие е провокирано от започналото административно-наказателно производство.Логично, съдът е отчел като отегчаващо вината обстоятелство факта, че жалбоподателят е професионален шофьор, който се предполага, че следва да съблюдава с много по - голяма прецизност законовите изисквания за управление на МПС и да съдейства активно за безопасността по пътищата.

АНО е наложил минималните наказания, предвидени в чл. чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, а именно:„глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

В обобщение на гореизложеното,фактическите констатации и правните изводи на районния съд се споделят и от настоящата съдебна инстанция.По тези съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 64 от 30.09.2024 г., постановено по АНД № 193/2024 г. по описа на Районен съд – Тутракан.

Решението е окончателно.