Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София 14.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XV въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Даниела Пиралкова и прокурора Б.Байраков, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.н.о.х.д. № 4160 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 04.04.2018 г. по н.о.х.д. № 8040/2017 г. по описа на СРС, 94 състав, е признат А.П.Ч., ЕГН **********, с адрес *** за виновен в това, че на 08.02.2017 г. около 15,55 ч. в гр. София, ж.к. „******, като непълнолетен, но в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, изритал с единия си крак левия крак, в областта на подбедрицата, на полицейския орган Р.М.А.- младши експерт, командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ-СДВР, при изпълнение на службата му - назначен като АПУ-83, за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. на 08.02.2017 г. в съответствие с часови график за работа на нарядите от 01 взвод, утвърден от Началника на 01 РУ-СДВР, като причинил на А.лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал. 2 НК, изразяваща се в оток и две охлузвания по предната повърхност на лявата подбедрица в средната ѝ трета, осъществяващи медико-биологичния признак болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131, ал. 2, пр.4, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, пр.4, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК вр. чл. 55, ал. 1 т. 2 б. „б“ НК и е осъден на наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от 6 /шест/ месеца; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца; 3. включване в програми за обществено въздействие за срок от 6 /шест/ месеца. С присъдата А.П.Ч. е признат за виновен в това, че на 08.02.2017 г. около 16,30 ч. в гр. София, в сградата на 01 РУ-СДВР, находяща се на бул. „*******, като непълнолетен, но в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал високорисково наркотично вещество - коноп с общо нето тегло 1,54 грама, с левова равностойност 9,24 лв., разпределено в три броя обекти, както следва - обект № 1 - 0,53 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 15%, с левова равностойност 3,18 лв., обект № 2 - 0,38 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 19%, с левова равностойност 2,28 лв., обект № 3 - 0,63 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 21,6%, с левова равностойност 3,78 лв., като конопът е поставен под контрол, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, включен в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растения и вещества, като наркотични и случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр., ал. 3, т. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 5 от НК поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр., ал. 3, т. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 5 от НК е осъден на наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане диспозитива на присъдата пред общото събрание на етажната собственост по местоживеене на А.П.Ч.. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените на А.П.Ч., а именно - наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от 6 /шест/ месеца; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца; 3. включване в програми за обществено въздействие за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл. 23, ал. 2 НК е присъединено към така определеното общо най-тежко наказание и наказанието „обществено порицание“. Също така на основание чл. 354а, ал. 6 НК е отнет в полза на Държавата предмета на престъплението - наркотични вещества, предадени на отдел „НОП – ЦМУ“ с приемо-предавателен протокол № 46505/07.03.2017 г., които да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата. С присъдата още на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият А.П.Ч. е осъден да заплати в полза на държавния бюджет и по сметка на СДВР сумата от 461,14 лева /четиристотин шестдесет и един лева и четиринадесет стотинки/ лева, представляваща сторени в хода на досъдебното производство разноски, по сметка на съда и в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 220,00 /двеста и двадесет/ лева- представляваща разноски в хода на съдебната фаза, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК - сумата от по 5.00 /пет/ лева за издаване на всеки изпълнителен лист.
Срещу присъдата
в законоустановения срок е постъпила жалба, както и допълнение към нея от
подсъдимия А.П.Ч., чрез адв. В.П. – упълномощен
защитник, като са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
постановената присъда. В жалбата се
твърди, че районният съд неправилно бил кредитирал
показанията на свидетелите А.и Б.и селективнo бил
взел под внимание показанията на М., П.Ч., П.и М., като от показанията на последните се
установявало, че по време на проверката, подсъдимият е бил удрян и се е движел активно, което наложило и активното
движение на свидетеля А., поради което е било възможно да получи описаните
наранявания по неустановен начин. Твърди се още, че не бил доказан умисъл, нито
намерение за увреждане телесната неприкосновеност на свидетеля А., като
твърдените увреждания е било възможно да бъдат получени по всякакъв начин.
Посочва се още, че авторството на подсъдимия не било доказано по несъмнен
начин, като единствените доказателства в тази насока били показанията на
свидетеля А.. По отношение на престъплението по 354а, ал. 5, вр., ал. 3, т. 1, вр. чл. 63, ал.
1, т. 5 от НК се твърди, че неправилно районния съд не бил съобразил, че се
касае за малозначително деяние по чл. 9, ал. 2 от НК.
Процесното наркотично вещество било в минимално
количество и с много ниска стойност, което се установявало от доказателствата
по делото. Моли съда изцяло да отмени наложената присъда и подсъдимият да бъде
оправдан и по двете обвинения.
В закрито заседание на 19.11.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и събирането на нови доказателства.
Представителят
на СГП оспорва жалбата, като смята, че първоинстанционната
присъда следва да бъде потвърдена изцяло като законосъобразна. Посочва, че СРС правилно бил приел, че са налице безспорни
доказателства, че подсъдимият е извършил престъплението.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия адв.
В.П. поддържа жалбата, както и
допълнението към нея, като счита постановената присъда за незаконосъобразна.
Моли съда да постанови изцяло оправдателна присъда.
Подсъдимият А.П.Ч. моли съда да постанови изцяло оправдателна присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционния акт поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни, писмени доказателства и експертизи, обсъдени подробно и задълбочено в мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. Направеният от първата инстанция анализ на доказателствата по делото почива на всички правила на логиката и е съобразен с изискванията на НПК, поради което първата инстанция не може да бъде упрекната в превратно тълкуване на доказателствата и приемане на грешни фактически изводи, както се твърди от защитника на подсъдимия. При преценката на същите доказателства въззивния съд не намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият
А.П.Ч., роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, основно
образувание, живущ ***, ЕГН **********.
На 08.02.2017 г. Р.А., който към този момент заемал длъжността „командир на
отделение“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“
към 01 РУ при Столична дирекция на вътрешните работи заедно с Б.Б.в качеството му на полицейски служител били назначени
като АПИ -83 към 01-РУ при СДВР за времето от 07.00 часа до 19.00 часа. При
обхождане на маршрута около 15.55 часа служителите на реда забелязали лек автомобил
марка „Мазда“, модел „3“, с рег. № *******, който бил
паркиран в гр. София, ж. к. „*******“, пред бл. 1. В автомобила се намирали
четири лица – свидетеля К.М., който седял на шофьорското място, подсъдимия А.Ч.,
който се намирал на предната дясна седалка и свидетелите Б.П.и М.М., които седели на задната седалка на автомобила.
Свидетелите А.и Б.решили да извършат проверка на четирите лица, намиращи се в
лекия автомобил, като свидетеля Б.се насочил към свидетеля М., а свидетеля А.се
насочил към подсъдимия Ч.. Свидетелите А.и Б.се представили и обяснили, че ще
извършат полицейска проверка, при което поискали документите за самоличност на
лицата. Свидетелят М. представил личната си карта на свидетеля Б., при което
последният му поискал и свидетелството за управление на МПС, както и
документите на автомобила. Свидетелят М. заявил, че същите са в якето му, което
се намирало в багажника на колата, при което свидетелят М. излязъл от колата и
заедно със свидетеля Б.се насочили към багажника на колата. В този момент
свидетеля А.забелязал, че подсъдимият Ч. е видимо притеснен и му разпоредил да
остане в автомобила по време на извършване на проверката. Въпреки, че бил
предупреден да не напуска автомобила подсъдимият отворил вратата опитал се да
избута свидетеля А.и да мине между него и вратата на автомобила, при което
свидетелят А.отново на висок глас извикал на подсъдимия да не напуска
автомобили, което било възприето от свидетеля Б., които се насочил към своя
колега А., за да му окаже съдействие. Тъй като подсъдимият Ч. не се подчинявал
на разпореждането свидетелите Б.и А.пристъпили към задържане на лицето, като за
целта използвали помощни средства – белезници. Подсъдимият Ч. започвал да
буйства, викал, че е непълнолетен и че не може да бъде задържан, настоявал да
дойде баща му, твърдял, че бил болен от епилепсия, като през цялото време не
позволявал на ръцете му да бъдат поставени белезници. Оказвайки съпротива при
поставянето на белезници подсъдимият Ч. ритнал свидетеля А.в лявата подбедрица в средната ѝ трета, поради което му
причинил охлузвания и оток, при което свидетеля А.извикал: „Не ме ритай!“,
което било чуто от свидетеля Б.. Свидетелите Б.и А., упражнявайки физическа
сила успели да сложат на подсъдимия помощните средства – белезници, който
въпреки, че вече бил с белезници продължил да буйства, поради което свидетелите
Б.и А.поискали съдействие по радиостанцията от своите колеги свидетелите Г.Г.и И.И., които към този момент
били назначени като ППГ – 210. Междувременно свидетелят Николай С. бил слязъл
от жилището си, находящо се на шести етаж в бл. 1, ж.
к. „*******“, гр. София и се намирал на местопроизшествието и след като
възприел поставянето на белезниците на подсъдимия Ч. се обадил по телефона на
баща му свидетеля П.Ч., който се намирал наблизо.
Въпреки пристигането на свидетелите Г.и И. на мястото подсъдимият Ч.
продължил да буйства, да рита с крака служебния автомобил и да отказва да бъде
поставен на задната седалка на същия. Четиримата служители на реда успели да
сложат на задната седалка на служебния автомобил на ППГ – 210 подсъдимия Ч., но
последният продължавал да оказва съпротива и не позволявал вратата на
автомобила да бъде затворена. В този момент на място пристигнал свидетелят П.Ч.,
които питал защо задържат сина му, като свидетеля А.му обяснил, че подсъдимият
ще бъде откаран в 01 РУ на СДВР, където следвало да дойде свидетелят П.Ч., за
да получи повече информация. След което свидетелят П.Ч. разговарял с подсъдимия
и го успокоил вследствие, на което подсъдимият преустановил да оказва съпротива
и бил транспортиран до 01 РУ-СДВР от свидетелите Г.и И.. Свидетелите Б.и А.останали
на място и продължили да извършват проверка на останалите лица, които били в
лекия автомобил марка „Мазда“, модел „3“, с рег. № *******,
за което бил съставен протокол за полицейска проверка на лични вещи на лица и
превозни средства от 08.02.2017 г.
Ситуацията по задържането на подсъдимия Ч. била възприета от свидетеля А.Д.,
които към този момент се намирал в дома си в гр. София, ж. к. „*******“, бл. 1,
ет. 13, които след като чул виковете излязъл на балкона и непосредствено
възприел случващото се. Свидетелят Д.дори заснел видео клип на част от
случващото се, който клип бил качен от свидетеля в интернет и в последствие бил
излъчен по „БТВ“.
В сградата на 01 РУ-СДВР подсъдимият Ч. с протокол за доброволно предаване
от 08.02.2017 г. предал три броя найлонови сгъвки с
растителна маса. В досъдебното производство е назначена физикохимическа
експертиза за установяване на вида вещество в найлоновите сгъвки.
Съгласно заключението на физикохимическа експертиза обективирана в протокол № 123-Х/2017 г., представените
обекти от растителна маса, по външни белези и химичен състав представлявали
коноп (марихуана). Нетните тегла на обектите били -
обект № 1 - 0,53 грама, обект № 2 - 0,38 грама, обект № 3 - 0,63 грама. Определеното процентно съдържание на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол в обектите бил: обект №
1 -15%, в обект № 2 - 19%, в обект № 3 - 21,6%. В експертизата се посочва още, че конопът
(марихуана) е включен в Списък I – „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание
чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
В досъдебното производство е била изготвена съдебно-психиатрична и пихологическа експертиза по отношение на подсъдимия А.Ч.
съгласно, която подсъдимият към момента на деянието е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, въпреки
непълнолетната си възраст. Съгласно експертизата при подсъдимия няма данни за
физическа и психическа зависимост към алкохол, наркотични вещества и техните
аналози.
В досъдебното производство е била изготвена съдебномедицинска експертиза,
съгласно която при прегледа на Р.А.се установило: разкъсно
контузна рана в областта на втори пръст на лявата
ръка и в областта на палеца на дясната ръка; оток и охлузвания в областта на подбедрицата на левия крак. Посочва се още, че
травматичните увреждания били получени в резултат от действието на твърди тъпи
предмети, по механизма на удари с или върху такива, както и от тангенциално
(косо) действие на същите предмети, и могат да се получат по време и начин,
както съобщавал прегледания. Съгласно експертизата причинените увреждания са
причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
В досъдебното производство е била изготвена и допълнителна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, съгласно която при проведения
съдебномедицински преглед на Р.А., извършен на 09.02.2017 г. били установени
следните травматични увреждания по долните крайници: две охлузвания и оток по
предната повърхност на лявата подбедрица в средната
ѝ трета. В експертизата се посочва, че тези увреждания били получени в
резултат от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или
върху такива, както и от тангенциално (косо) действие на същите, и могат да се
получат по време и начин, както се съобщава в материалите по ДП.
Установената
фактическа обстановка въззивният съд приема въз
основа на показанията на свидетелите Р.А./частично приобщени по реда на чл. 281 от НПК/, Б.Б./частично
приобщени по реда на чл. 281 от НПК/, Г.Г./частично приобщени
по реда на чл. 281 от НПК/, И.И. /частично приобщени
по реда на чл. 281 от НПК/, А.Д., К.М. /частично приобщени по реда на чл. 281
от НПК/, частично от показанията на М.М. дадени в
хода на ДП и приобщени по реда на чл. 281 от НПК, частично от показанията на Б.П.дадени
в хода на ДП и приобщени по реда на чл. 281 от НПК, частично от П.Ч., частично
от обясненията на подсъдимия А.Ч., писмените
доказателства –протокол за доброволно предаване от 08.02.2017 г., експертно решение № 3345 от 30.11.2015 г.,
протокол за полицейска проверка на лични вещи на лица и превозни средства от 08.02.2017 г., удостоверение за
раждане от *** г., протокол за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено
съгласие на лицето от 08.02.2017 г., писмо с рег. № 513р14139 от 22.02.2017 г.
с приложените към него документи, ежедневна ведомост от 08.02.2017 г. на личния
състав от 01 взод при 01 РУ-СДВР, справка за съдимост, както и от заключенията на изготвените в хода на досъдебното
производство физикохимическа експертиза, съдебно-психиатрична
и психологическа експертиза извършена на А.Ч., съдебномедицинска
експертиза, допълнителна съдебномедицинска експертиза,
както и от другите доказателства по делото.
Неоснователни се явяват твърденията във въззивната жалба, че районният съд неправилно бил кредитирал показанията на свидетелите А.и Б.и селективнo бил взел под внимание показанията на М., Ч., П.и
М., като от показанията
на последните се установявало, че по време на проверката, подсъдимият е бил удрян и се е движел активно,
което наложило и активното движение на свидетеля А., поради което е било
възможно да получи описаните наранявания по неустановен начин. Именно от показанията на свидетелите А.и Б.се установяват
обстоятелствата около извършване на полицейската проверка, извършването на инкриминираното деяние, механизмът му и авторството в лицето на
подсъдимия Ч.. Показанията им са ясни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран и проверен доказателствен
материал по делото, като свидетелите имат и ясно съхранен спомен за събитията, поради което правилно първоинстанционният съд ги е поставил в
основата на приетата за установена фактическата обстановка. Свидетелят А.непосредствено е възприел опита на подсъдимия
Ч. да предотврати да му бъде извършена полицейска проверка, като е излязъл от
автомобила, в който се е намирал и се опитал да избута свидетеля А., без да
изпълнява дадените му полицейски разпореждания от свидетеля А., който от своя
страна е предприел действия по задържането на лицето, вследствие на което
получил удар от подсъдимия в левия крак. Свидетеля Б.действително не е възприел
как подсъдимият е нанесъл удар на свидетеля А., но същият е възприел действията
на подсъдимия Ч. при оказването на съпротива, както и думите на свидетеля А.по
отношение на подсъдимия да не го рита, поради което се е намесил, за да окаже
съдействие на свидетеля А.. Показанията на свидетеля А.се подкрепят и от
изготвения протокол за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на
лицето от 08.02.2017 г., от който се установява, че на посочената дата на Р.А.било
извършено освидетелстване, като в протокола е посочено, че под лявото коляно и сгъвката на стъпалото са открити следи от охлузвания. Авторството
на деянието се установява и от изготвени в досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза и допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни,
съгласно които при проведения съдебномедицински преглед на Р.А., извършен на
09.02.2017 г. били установени следните травматични увреждания по долните
крайници: две охлузвания и оток по предната повърхност на лявата подбедрица в средната ѝ трета, като се посочва, че
тези увреждания били получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети,
по механизма на удари с или върху такива, както и от тангенциално (косо)
действие на същите, и могат да се получат по време и начин, както се съобщава в
материалите по ДП.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите Г.и И. по отношение на
обстоятелствата за действията на подсъдимия Ч. след тяхното пристигане за
оказване на съдействие на свидетелите А.и Б.. Следва да бъде отбелязано, че и
двамата свидетели посочват, че в последствие след довеждането на подсъдимия в
01 РУ-СДВР свидетелят А.им заявил, че бил ритнат от подсъдимия при задържането
му. Действително показанията на свидетелите Г.и И. са производни на показанията
на свидетеля А.по отношение на механизма на самото деяние, но същите са ценени
наред с другите събрани по делото доказателства, като следва да бъдат
кредитирани.
Обстоятелствата по извършване на полицейската проверка, отказа на подсъдимия
Ч. да бъде проверяван, да изпълни полицейските разпореждания, да му бъдат
поставени помощни средства - белезници, както и за неупражняването на насилие
по отношение на подсъдимия Ч. от страна на полицейските служители се
установяват от показанията на свидетелите М. и П.дадени в хода на ДП и приобщени
по делото по реда на чл. 281 от НПК. Настоящият състав намира, че причините
посочени от свидетелите за разлика в показанията им дадени пред
първоинстанционния състав и тези на досъдебното производство за житейски необосновани и нелогични. Свидетелят М.
посочва, че при даване на показания в полицията бил притеснен, тъй като му били
задавани неудобни въпроси, без обаче да се посочват в какво се изразявали тези
въпроси. Нелогично е и обяснението на свидетеля М., че същият бил прочел
протокола за разпит, но не бил обърнал внимание на написаното. В случая не без
значение е и обстоятелството, че поради непълнолетието на М., разпитът на
свидетеля е бил извършен в присъствието на родител, който също е подписал
протокола, като присъствието на родителя е осигурено именно с цел да му се
създаде една относителна спокойна обстановка и да се предотврати евентуалното
въздействие на свидетеля. По отношение на свидетеля П., същият в ДП също е бил
разпитван в присъствието на родител, като нелогични се явяват твърденията на
свидетеля пред съда, че по време на разпита в досъдебното производство няколко
пъти бил казал нещо различно накрая подписал протокола за разпит, в който било
записано нещо различно. В тази връзка житейски нелогично се явява
обстоятелството, че родителят на свидетеля П., който непосредствено е възприел
повторените няколко пъти от свидетеля показания ще подпише протокол за разпит,
в който не са били записани точно показанията на свидетеля. С оглед на
гореизложеното настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите
дадени именно на фаза на досъдебното производство в прочетените части пред
първоинстанционния съд по реда на чл. 281 от НПК, като изложените оплаквания в
тази връзка във въззивната жалба се явяват неоснователни.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Д.по отношения на
обстоятелствата досежно задържането на подсъдимия Ч.,
както и дали е било упражнявано насилие от страна на полицаите по отношение на
него. Същият е бил непосредствен очевидец на събитията и ги е възприел от
балкона на дома си, находящ се в бл. 1 в ж. к. „*******“,
пред който блок е бил паркиран автомобилът, в който се е намирал подсъдимия Ч.
при започване на полицейската проверка. Посочените по-горе
обстоятелства се установяват и от показания на свидетеля М., който свидетел се
явява и пряк очевидец на ситуацията по задържането на подсъдимия Ч., доколкото
същият е бил собственик и е управлявал процесното
МПС, като същият е бил и обект на извършваната полицейска проверка от
свидетелите А.и Б., за което му е съставен протокол за полицейска проверка на
лични вещи на лица и превозни средства от 08.02.2017 г..
Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба по отношение на
обстоятелството, че съдът е следвало да кредитира изцяло показанията на
свидетелите П.Ч. /баща на подсъдимия Ч./ и С.. Показанията на
посочените свидетели са вътрешно противоречиви и непоследователни и са дадени
единствено с цел за изграждането на защитна позиция на подсъдимия, като не без значение е и обстоятелството, че
свидетеля П.Ч. е баща на подсъдимия. По отношение на
показанията на свидетелят П.Ч., съдът не ги кредитира, в частта, в която посочва,
че при пристигането си подсъдимият бил извън патрулния автомобил и свидетелят А.нанасял
удари на подсъдимия, тъй като същите са противоречиви и не кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства. По делото от показанията на А., Б.,
Г., И., М., Д., М. безспорно се установява друга фактическа обстановка, а
именно, че към момента на пристигане на мястото на инцидента на свидетеля П.Ч.,
подсъдимият Ч. вече е бил качен в патрулния автомобил, т. е. свидетелят П.Ч. обективно
е нямало как да възприе обстоятелствата преди въвеждането на подсъдимия в
автомобила. Аналогична е ситуацията и със свидетеля С., който е бил чакан пред
дoма му от свидетелите М., П., М. и от подсъдимия Ч.
и пристигнал в един по-късен момент след започване на полицейската проверка,
поради което същият не е могъл да възприеме непосредствено събитията, които са
се осъществили преди това, а именно по задържането на подсъдимия, като
показанията на свидетеля в тази им част са дадени единствено с цел да подкрепят
защитната теза на подсъдимия.
На базата на правилно установените горепосочени фактически положения и въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно е заключил, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 2, пр.4, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.
Несъмнено
е установено, че подсъдимият е изритал пострадалия А.по левия
крак, в областта на подбедрицата. Вследствие на това
на пострадалия А.са причинени
увреждания, реализиращи медикобиологичните
характеристики на телесната повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, изразяваща се в
оток и две охлузвания по предната повърхност на лявата подбедрица
в средната ѝ трета, довели до болка и страдание без разстройство на здравето. От обективна страна
деянието е извършено по отношение на полицейски орган - Р.М.А.- младши експерт,
командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към 01 РУ-СДВР, при изпълнение на службата му - назначен
като АПУ-83, за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. на 08.02.2017 г. в съответствие
с часови график за работа на нарядите от 01 взвод, утвърден от Началника на 01
РУ-СДВР.
Неоснователни
са твърденията във въззивната жалба, че деянието било извършено при липсата на
умисъл от страна на подсъдимия. От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр.1 от НК - подсъдимият е предвиждала общественоопасните последици
от деянието, съзнавал е общественоопасния му характер
и е целял
настъпването на тези последици, като
въпреки обстоятелството, че подсъдимият е бил непълнолетен към момента на
извършване на деянието същият е могъл да разбира и свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, което обстоятелство е установено по
несъмнен начин от назначената по делото съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза. За да определи формата на вината, въззивният съд обсъди не само субективното отношение на
подсъдимия,
но и всички налични обективни признаци, съпътстващи извършването на деянието. В
тази връзка оцени мястото на което е нанесено увреждане - в областта на подбедрицата на пострадалия и начинът, по който е
сторено това, а именно чрез ритник и то в момент, в който пострадалият се
опитвал да попречи на подсъдимия да напусне проверяваното МПС и да избегне
извършването на полицейската проверка по отношение на него.
Относно
обвинението по чл. 354а, ал. 5, вр., ал. 3, т. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 5 от НК, извършено от подсъдимия А.П.Ч..
Проведеното
пред първия съд съдебно следствие несъмнено е установило от обективна и
субективна страна състава престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр.,
ал. 3, т. 1 от НК, за което подсъдимият Ч. е предаден на съд.
От обективна страна на 08.02.2017 г. около 16,30
ч. в гр. София, в сградата на 01 РУ-СДВР, находяща се
на бул. „*******, А.П.Ч. без надлежно разрешително по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите държал
високорисково наркотично вещество - коноп с общо нето тегло 1,54 грама, с
левова равностойност 9,24 лв., разпределено в три броя обекти, както следва -
обект № 1 - 0,53 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол - 15%, с левова
равностойност 3,18 лв., обект № 2 - 0,38 грама, с процентно съдържание на
активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
- 19%, с левова равностойност 2,28 лв., обект № 3 - 0,63 грама, с процентно
съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
- 21,6%, с левова равностойност 3,78 лв., като конопът е поставен под контрол,
съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, включен в Списък I – „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растения и вещества, като наркотични и случаят е маловажен.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр.1 от НК - подсъдимият е предвиждала общественоопасните последици от деянието, съзнавал е общественоопасния му характер и е целял настъпването на
тези последици, като въпреки обстоятелството, че подсъдимият е бил непълнолетен
към момента на извършване на деянието същият е могъл да разбира и свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, което обстоятелство е
установено по несъмнен начин от назначената по делото съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че в случая това деяние
било малозначително по смисъл на чл. 9, ал. 2 от НК. Настоящият
въззивен състав намира, че конкретните съставомерни характеристики на деянието сочат на правен
извод, че същото покрива състава на чл. 354а, ал. 5, вр.,
ал. 3 т. 1 от НК – „маловажен случай“, а не твърдяната от защитата „малазначителност“ на деянието по чл. 9, ал 2 от НК. За да
се определи, че деянието не съставлява престъпление поради своята малозначителност следва да се извърши цялостна преценка по
отношението както на самото деяние, така и на дееца в лицето на подсъдимия Ч.. В
случая количество на трите броя обекти /обект № 1 - 0,53 грама, обект № 2 - 0,38 грама,
обект № 3 - 0,63 грама/ и сравнително
ниската им стойност / обект № 1 - 3,18 лв., обект № 2
- 2,28 лв., и обект № 3 - 3,78 лв./ са
обосновали правилно приложението на привилегирования състав на чл. 354а, ал. 5
от НК, на наличието само на тези две обстоятелства не е достатъчно, за да се
направи извод за малазначителност на деянието. В
случая не без значение е обстоятелството, че наркотичното вещество е било
обособено в три отделни обекта, което не сочи възможност да е било
предназначено за еднократна употреба от подсъдимия Ч.. Следва да се посочи още,
че чл. 9, ал. 2 от НК не може да намери приложение и с оглед на
обстоятелството, че подсъдимият е извършил друго престъпление в условията на
реална съвкупност, а именно такова по смисъла на чл. 131, ал. 2, пр.4, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, с което е целял да предотврати
извършваната му полицейска проверка и установяването на държането на забранени
вещества от негова страна. С оглед на гореизложеното в случая деянието не може
да бъде преценено като „малозначително“ по смисъла на
чл. 9, ал. 2 от НК, което да бъде основание за постановяване на оправдателна
присъда, поради което изложените възражения във въззивната жалба се явяват
неоснователни.
При определяне на наказанието, съдът е изходил от обществената опасност на
деянията и личната опасност на подсъдимия Ч.. Въззивният
съд се солидаризира с изводите за неговия вид и размер, както следва: за
престъплението по чл. 131, ал. 2, пр.4, т. 4, вр. чл.
130, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК от НК - „пробация” с продължителност на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т.
4 от НК- шест месеца; за престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр., ал. 3, т. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 5 от НК
- „обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане диспозитива на присъдата пред общото събрание на етажната
собственост по местоживеене на А.П.Ч.. Отчетени са наличното смекчаващо
отговорността обстоятелство- чистото съдебно минало, липсата на
противообществени прояви и добрите характеристични данни, както и
обстоятелството, че при извършване на инкриминираните деяния подсъдимият е
действал в състояние на лекомислие и увлечение. На следващо място следва да
бъде посочено, че при определяне на наказанията правилно е била приложена
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НК.
При правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка, първостепенният съд е индивидуализирал наказанията на подсъдимия като е приел, че следва да определи същото при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б“ от НК. С тези изводи въззивният съд изцяло се съгласява, намирайки ги за аргументирани, законосъобразни и постигащи справедливост.
По
изложените съображения настоящият състав намира, че първоинстанционният съд
правилно е приложил закона и правилно с оглед на обстоятелствата по делото е индивидуализирал
наказанието на подсъдимия. Изводите на съда са съобразени с доказателствата по
делото и правилата на логиката и са направени при спазване на процесуалните
правила относно събирането, проверката и преценката на доказателствата, като
установените факти са подведени под правилния наказателен закон и е определено
наказание, съобразено с обстоятелството по делото.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на някакви други основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради което и пред вид на посочените съображения, постанови своето решение.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 04.04.2018 г. по н.о.х.д. № 8040/2017 г. по описа на СРС, 94 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.