Мотиви към присъда по НОХД № 613/2018 г. по описа на Русенски районен съд, Х н.с.

 

    Софийска районна прокуратура е обвинила А.А.А. от гр.В.Търново в извършване на престъпление по чл.159 А ал.І /ред.ДВ 92/2002/ вр. чл.2 ал.ІІ от НК вр. чл.26 ал.І от НК, за това, че в условията на продължавано престъпление с две деяния, осъществяващи поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време - за времето от неустановена дата в началото на м.април 2009г. до 11.04.2009 г., при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, в гр.Садово, набрал и транспортирал до гр.София  транспортирал и укрил отделно лице- А.М.А., с цел да бъде използвана за развратни действия в Кралство Белгия, независимо от съгласието й, и на 11.04.2009 г. я транспортирал до от гр.София до гр.Русе, ГКПП „Дунав мост”, както следва:

-         На неустановена дата в началото на м.април 2009 г. в гр.Садово набрал отделно лице- А.М.А. *** и транспортирал до гр.София с лек автомобил с неустановена марка, водел и регистрационен номер и укрил  /скрил местонахождението на А.М.А. от родителите й в неустановен апартамент в гр.София, предложил й да заживеят съвместно в гр.София/, с цел да бъде използвана за развратни действия в Кралство Белгия /извършване на сексуални услуги срещу заплащане/, независимо  от съгласието й

-         На 11.04.2009 г. с лек автомобил с неустановена марка, модел и регистрационен номер, транспортирал /превозил/ от гр.София до гр.Русе, ГКПП „Дунав мост” отделно лице А.М.А., с цел да бъде използвана за развратни действия в Кралство Белгия /извършване на сексуални услуги срещу заплащане/, независимо от  съгласието й.

      Делото е изпратено по подсъдност от ВКС в съдебен район на Русенски районен съд.

      Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.

      След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

      Подсъдимият А.А.А. е български гражданин, роден на *** г. в гр.Велико Търново, с начално образование, неженен, осъждан, безработен.

      В периода 2005- 2009 г. подс.А. живеел в гр.Садово, като работел чрез фирмата си. При пребиваването си в Садово А. се запознал със св.А.А. и семейството й. Доколкото и двамата били от ромски произход, по обичай, подсъдимият поискал от родителите на упоменатата свидетелка да я вземе за жена, но те му отказали.След като А. ***, А. решила да го последва.Родителите й подали сигнал до полицията, че дъщеря им е изчезнала.При установяването на св.А. в гр.София по повод на жалбата от семейството й, тя се свързала по телефона с баща си и му заявила, че възнамерява да  се омъжи за подсъдимия и да замине да работи в чужбина с него.На 11.04.2009 г., съпровождана от св.Д.П., през ГКПП „Дунав мост” св.А. напуснала РБългария, като с микробус, извършващ превоз на пътници, двете се насочили към гр.Дортмунд, Германия. В Дортмунд А. била посрещната от св.М.П.- неин съсед от гр.Садово.Така, А. и П. се настанили временно в квартира на П., като впоследствие отпътували за гр.Брюксел, Белгия.А. заживяла в къща, обитавана и от  Д.П., съпругът й- К.А., майката на подс.А.- Г. А. и други момичета, които се занимавали с проституция.Около 2 месеца по- късно, на 29.06.2009 г., св.А. успяла да вземе личните си документи и да избяга от къщата, като с помощта на неустановена по делото свидетелка си закупила самолетен билет и отпътувала от Брюксел за София. Понастоящем са налице данни, че А. отново и трайно е  извън страната, като не се е явила в нито едно от насрочените 6 открити съдебни заседания по образуваното пред РРС по цитираното по- горе обвинение дело.

     Описаните фактически обстоятелства съдът намира за безспорно установени от показанията на св.М.Р.- баща на А., свидетелите Н.Ч. и И.Х.- свидетели на пътуването на А. от Русе до Дортмунд, показанията на св.К.К.- таксиметров шофьор, превозвал А. от гр.София до гр.Русе, както и от обясненията на подс.А., дадени непосредствено в съдебно заседание. Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия, тъй като конкретно те кореспондират с посочените свидетелски показания, ползвани в процеса според зададения предмет на делото.Преди всичко съдът съобрази, че като доказателствено средство тези обяснения кореспондират с показанията на св.М.Р.- баща на пострадалата А., досежно съществени фактически обстоятелства- начина, по който се запознали А. и А., естеството на отношенията им, желанието им да заживеят заедно против волята на семейството на А., пребиваването й в гр.София и впоследствие- в чужбина.Следва да се посочи, че дори св.Р. като баща на А. твърди, че не знае какво е правила дъщеря му в Германия и Белгия, тъй като тя не му е споделяла.По повод на отпътуването й от гр.Садово, Р. заявява, че не знае дали доброволно се е качила в автомобила, с който заминала или не, въпреки, че сестра й била свидетел на случилото се.Още повече-  Р.  сочи, че дъщеря му сама заявила по телефона от гр.София, че ще се женят с подсъдимия, т.е. не против волята си пребивавала при него. Що се отнася до събрани, приобщени и проверени гласни доказателства, единственото противоречащо на посочената доказателствена съвкупност, са приобщените показания на св.А.А., дадени преди 9 години, считано от настоящия момент,  пред съдия.В тези показания А. твърди, че насилствено е отвлечена от Садово и държана против волята й в гр.София от подс.А., който я насилил и сексуално, като след това я изпратил в Германия отново напълно против волята й.Предходните твърдения не намират опора в други доказателства, като част от тях косвено се опровергават от показанията на св.Р..Последното посочено твърдение на А. се опровергава от показанията на свидетели, пътували в микробуса от българската граница /Русе/ до Дортмунд /Германия/, чиито твърдения са за обичайно, нормално и ведро поведение на пострадалата по време на пътуването. Св.А. не сочи да е живяла в Брюксел с роднини на подсъдимия.

      При установените фактически обстоятелства и потвърждаващите ги доказателства, съдът намира, че обвинението не е доказано по несъмнен начин.

      Обвинението е за престъпление, което се твърди, че е извършено преди 10 години.В досъдебното производство са приложени и доказателства, свързани с осъждането на подс.А.А. и други лица в Кралство Белгия за престъпление „трафик на хора”, при което му е наложено и ефективно наказание лишаване от свобода, изтърпяно понастоящем.Съдът намира, че като следва принципа на непосредственост, следва да провери приобщените доказателства чрез възможните и допустими способи, регламентирани в НПК, от гледна точка на  съдържанието на настоящото обвинение, поставено за разглеждане в наказателния процес.

      На първо място, на доказване подлежат действия, с които подсъдимият е набрал и съответно- транспортирал до гр.София св.А., след което я е укрил, с цел ползване за развратни действия. Опровергаването на това обвинение се дължи не само на заявените от самия подсъдим  факти, които безспорно биха могли да бъдат и защитна версия, а преди всичко- на показанията на св.Р.- баща на А., който  подчертава, че не може да твърди насилствено отвеждане на дъщеря си, още повече- при изричното й изявление дни по- късно,  че волята й е да се омъжи за подсъдимия.Т.е. обективно са налице съмнения, основани на конкретни факти, че А.А. сама, по своя воля е заминала за гр.София с подсъдимия, водена от желанието си да се омъжи за него. На следващо място, не са събрани достатъчно по обем и убедителни съдържателно доказателства, които да сочат, че подс.А. е транспортирал лично или организирал транспортирането на А. от гр.София до ГКПП „Дунав мост” гр.Русе, особено с цел да бъде използвана за развратни действия в Кралство Белгия.Налице са единствено предположения в тази насока, които са бегли, косвени и напълно хипотетични.Съмненията не биха могли да се тълкуват във вреда на подсъдимия, а самата пострадала в периода на воденото съдебно производство не прояви инициатива да се яви пред решаващата инстанция с цел допринасяне към установяване на обективната истина по делото.Спорен остава въпроса и дали А. е проституирала доброволно или е била принуждавана към това, като не е известно и с какво се занимава понастоящем, пребивавайки трайно в чужбина.

       По изложените съображения съдът намира, че обвинението не е доказано нито чрез преки доказателствени източници, нито чрез такава съвкупност от косвени, която да води до единствено възможни изводи.Приложените доказателства във връзка с водени наказателни производства на територията на Кралство Белгия могат да служат само като индиция за провеждане на разследване, събиране и проверка на доказателствен материал, а не като пряк източник, най- малко, защото касаят различни обвинения за друга престъпна деятелност, осъществена на територията на друга държава, макар и като автор да се сочи отново подсъдимия, а естеството на престъплението да е сходно.

        По изложените съображения и с посочените мотиви съдът намира, че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнато обвинение за извършено престъпление по  чл.159 А ал.І /ред.ДВ 92/2002/ вр. чл.2 ал.ІІ от НК вр. чл.26 ал.І от НК.

         Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                 Районен съдия: