№ 32
гр. Сливен, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на пети април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Търговско дело №
20222200900039 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на „НИКИ И ДАНИ 2015“ ООД, с ЕИК-*******, против отказ
с вх. № 20190618163915-2/09.03.2022г., постановен по заявление №
20190618163915/18.06.2019г. за обявяване на ГФО на дружеството за 2018г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания отказ.
Твърди се, че на 05.03.2022г на заявителя са дадени указания от отстраняване на
допуснатите нередовности на заявлението, а отказът е постановен преди да изтече срока по
чл. 22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, който започвал да тече на 07.03.2022г и изтичал на 10.03.2022г.
Отказът бил постановен на 09.03.2022г., с което ДЛР се произнесло преждевременно.
Твърди се, че според ДЛР дадените указания е следвало да бъдат изпълнени в срока по
чл.19 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ. Тъй като ДЛР не се е произнесло в деня следващ подаване на
заявлението /19.06.2019г/ и доколкото указанията не са били оповестени в деня, следващ
подаване на заявлението,е следвало относимата за изчисляване на срока по чл. 19 ал.2 да
бъде деня на подаване на заявлението, а не деня на даване на указанията. В съдебната
практика се застъпвало становището, че когато ДЛР не е спазило срока за даване на
указания, както в настоящия случай, за да се приeме, че указанията са надлежно дадени и се
приложи нормата на чл. 22 ал.5 изр.последно от ЗТРРЮЛНЦ, като се постанови отказ,
следвало да бъде даден реален срок за тяхното изпълнение, тъй като неспазването на срока
по чл. 22 ал.5 не е по вина на заявителя.
Иска се отмяна на атакувания отказ на ДЛР, с указания за обявяване на заявените
обстоятелства по партидата на дружеството.
В срока по чл. 25 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ , е подаден отговор на жалбата от Агенцията по
вписванията, чрез упълномощен представител, който счита постановения отказ за правилен
1
и законосъобразен, а жалбата- неоснователна. Счита, че дадените на 05.03.2022г указания не
са изпълнение от заявителя в срок, който изтекъл на 09.03.2022г.
Съдът, като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и представените
доказателства, и въз основа на справка на електронния сайт на търговския регистър, воден
от Агенцията по вписванията, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице , с правен интерес от обжалването и в
законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
Преценена по същество, е основателна и следва да се уважи.
Атакуваният отказ на ДЛР е неправилен, по следните съображения:
Със заявление вх. №20190618163915 , подадено на 18.06.2019г, по електронен път от
Р.П.Д. – пълномощник с изрично пълномощно, е постъпило искане за обявяване на ГФО за
2018г по партидата на дружеството
На 05.03.2022г., на електронната партидата на заявителя са обявени следните
указания: да се представи документ за платена за разглеждане на заявлението и представяне
на ГФО за 2018 на самостоятелен файл.
Посочено е, че указанията следва да бъдат изпълнени до изтичане на срока по чл.19
ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ.
С атакувания отказ с вх. № 20190618163915-2/09.03.2022г, ДЛР е констатирало, че
указанията не са изпълнени в срок и е отказало обявяване на ГФО за 2018г.
Спорът по делото се свежда до това кога изтича срока за отстраняване нередовностите
по заявлението и дали указанията са изпълнени в срок.
Несъмнено общите правила за изчисляване на срокове по чл. 60 ГПК са приложими и
към охранителното производство, каквото е настоящото.
Съгласно чл. 60 ал.5 и ал.6 ГПК, срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня,
следващ този, от който започва да тече срока и изтича в края на последния работен ден.
Когато последният ден от срока е присъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен
ден.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, когато се констатират
нередовности по заявлението, указанията се дават от ДЛР на електронната партида на
търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването им в ТРРЮЛНЦ, който
срок в настоящия случай е 19.06.2019г.
Когато ДЛР спази този инструктивен срок по чл. 22 ал. 5 изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ и
оповести указанията най-късно на следващия работен ден от постъпване на заявлението,
тогава важи правилото, че указанията трябва да се изпълнят до изтичане на срока по чл. 19
ал.2 ЗТРРЮЛНЦ.
Ако обаче ДЛР не е спазило срока за даване на указания, за което заявителя няма вина,
2
за да се приеме, че указанията са надлежно дадени и се приложи чл. 22, ал. 5, изр. посл.
ЗТРРЮЛНЦ, като се постанови отказ, следва да бъде даден реален срок за тяхното
изпълнение.
В настоящия случай, такъв реален срок е даден на заявителя.
Освен това, указанията и предоставения конкретен срок следва да бъдат изрично
съобщени на заявителя, който не е длъжен ежедневно в продължение на неопределен период
от време/ в случая две години и половина / да следи непрекъснато дали и кога
длъжностното лице по регистрация ще му даде указания в изпълнение на задължението по
чл.22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ.
Съобщаването на дадените указания следва да стане по общите правила, предвидени в
глава шеста на ГПК, които са приложими и за охранителните производства, каквото е
регистърното по ЗТРРЮЛНЦ.
Указанията на ДЛР са оповестени на сайта на търговския регистър на 05.03.2022г, т..е
след повече от 2 години , с посочване, че следва да бъдат изпълнени в срока по чл. 19 ал. 2
от ЗТРРЮЛНЦ, т. е. в рамките на три работни дни.
Тъй като 05.03.2022г е неприсъствен ден / събота/, съгласно чл. 60 ал.5 ГПК, срокът би
следвало да започне да тече от 06.03.2022г, но тъй като е определен в чл. 19 ал.2
ЗТРРЮЛНЦ като три работни дни, следва да се брои от понеделник, т.е. от 07.03.2022г ,
като трите работни дни изтичат в края на 09.03.2022г, което означава, че отказът е следвало
да бъде постановен на 10.03.2022г.
Постановявайки отказ на 09.03.2022г, преди да изтече срока, ДЛР се е произнесло
преждевременно. Освен това, указанията са изпълнени.
По изложените съображения, атакуваният отказ подлежи на отмяна като неправилен и
незаконосъобразен, с указание за ДЛР за извърши заявеното обявяване на ГФО на
дружеството.
Съгласно чл. 25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ/нова, ДВ б.105/2020г/, в това производство съдът
присъжда разноски на страните по реда на ГПК.
Тъй като жалбата се уважава, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски,
които съгласно представения списък възлизат в общ размер на сумата 250 лв, платена в
брой, което е удостоверено в договора за правна защита и съдействие, включваща: 10лв-
държ. такса и 240 лв - адв.възнаграждение с включен ДДС,
Неоснователно е възражението на Агенцията по вписванията за прекомерност на
платеното от жалбоподателя адв.възнаграждение, което съгласно чл.11 от Наредбата за
минималните размери на адв.възнаграждения е в минимален размер на 200лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ отказ с вх. № 20190618163915-2/09.03.2022г., постановен от длъжностно
лице по регистрацията към Агенцията по вписвания, по заявление № 20190618163915 от
18.06.2019г., с който е отказано обявяването на ГФО за 2018г по партидата на „НИКИ И
ДАНИ 2015“ ООД, с ЕИК-*******.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписвания, да
извърши исканото обявяване на ГФО по подаденото заявление.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление гр.София,
******* представлявана от Изпълнителния Директор Д.С.М., да заплати на „НИКИ И
ДАНИ 2015“ ООД, с ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
******* представлявано от управителя Н.Д.Н. сумата 250лв- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в седмодневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на жалбоподателя и на Агенцията по
вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
4