Р Е Ш Е Н И Е
№465/17.7.2020г.
гр.
Пазарджик, 17.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 474 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.145
от АПК, във връзка с чл. 166, ал.3 от ДОПК и е образувано по жалба на М.Р.Д.
***, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/3/0/01766/3/01/04/01 от 27.06.2019
г., издаден от Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд
„Земеделие“, с който спрямо М.Р.Д. е отказано пълно изплащане на финансовата
помощ в размер общо на 9 779,00 лв., представляваща второ плащане по Договор №
13/06/3/0/01766 от 27.03.2017 г. и е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 19 558,00 лв.
В жалбата се твърди, че
атакуваният административен акт е незаконосъобразен. Сочи се, че Д. не е
създала и не се е опитвала да създаде изкуствени условия за получаване на
предимство при подаване на заявлението за помощта в противоречие с целите на
Европейското и национално законодателство в областта на селското стопанство и с
целите на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малките земеделски
стопанства“ от Програма за развитие на селските райони 2014 г. – 2020 г. Счита,
че е изпълнила всички условия и критерии за отпускане на помощта, като в тази
насока се позовава на Констативен протокол изх. № 01-163-6500/331 от 14.03.2019
г. Счита се, че е налице техническа грешка в регистър „Правни основания за
кампания 2018 г.“ в Областна дирекция „Земеделие“ Пазарджик, като реално
регистрираните площи са в размер на 15,5 дка. Твърди се, че поради влошено
здравословно състояние, е намалила обработваемите площи през стопанските 2915
г./2016 г. и 2016 г./2017 г. Моли оспорения административен акт да бъде
отменен, като ѝ се присъдят сторените разноски в производството.
В съдебно заседание процесуалният
ѝ представител поддържа жалбата по доводите, изложени в нея. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата - Директор
на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не
се явява в съдебно заседание. Не се представлява. В писмено становище чрез
процесуалния си представител сочи, че жалбата е неоснователна. Претендира
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пазарджик,
като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
Жалбоподателката е подала
Заявление от 03.08.2016г. с УИН 13/06/3/0/01766 и УРН 595260 за подпомагане по
Подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малките стопанства“ от Мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“(л.352 и л. 463). Деклариран е минимален
размер обработваема площ, който трябва да се поддържа, от 12,598 дка. От Отдел
„ПСПМ“ на ОД Пазарджик на ДФ „Земеделие“ е била извършена справка в системата
ИСАК, модул „Директни Плащания“ – кампания 2015 г. и е установено, че Д. е
заявила за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания общо 129,3
дка. земеделски земи. С Уведомително писмо изх. № 01-131-6500/2 от 03.01.2017 г.
до бенефициента, са изискани обяснения относно причините за намаляване на
размера на земята, заявена за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за
развитие на малките стопанства“ от Мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“, спрямо тази заявена по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2015 г. В отговор на уведомителното писмо, Д. е представила епикризи
за претърпени заболявания. Тези данни са приети от административния орган, като
между Д. и Държавен фонд „Земеделие“ е сключен Договор № 13/06/3/0/01766 от
27.03.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитие на малките стопанства“ от Мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2014 г. –
2020 г. Одобрената помощ въз основа на представени от ползвателя Д. на етапа на
кандидатстването по подмярка 6.3 заявление и документи, включително бизнес план
е в размер на не повече от левовата равностойност на € 15 000,00 или 29 337,00
лв. Уговорено е, че помощта се предоставя на два етапа, като първото плащане е
в размер на € 10 000,00 или 19 558,00 лв. Второто плащане е в размер на € 5
000,00 или 9 779,00 лв., което се извършва в срок от три месеца след издаване
на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички документи по
Приложение № 1 към Наредба № 10 от 10.06.2016 г. заявка за второ плащане от
ползвателя, в случай на одобрение на помощта, след извършени проверки,
включително на място, относно изпълнението на бизнес плана и извършен анализ за
установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес
план. Според чл. 3, ал. 3 от договора, заявката за второ плащане се подава в
срок до 28.08.2018 г. Ангажиментите по договора, включват обработване на 12,598
дка. земя през стопанската 2015/2016 г. и 15,500 дка. земя през стопанските
2016/2017 г. и 2017/2018 г. С Решение № 13/06/3/0/01766/2/01/03/01 от
19.05.2017 г. на Директора на ОД Пловдив на ДФ „Земеделие“ е одобрено изплащането на финансова помощ по
въпросния договор в размер на 19 558,00 лв. Със Заявление №
13/06/3/0/01766/3/01 от 17.08.2018 г., М.Д. е поискала да бъде извършено второ
плащане по договора. Декларирани като обработваема земя са пет имота в с.
Черногорово, обл. Пазарджик с обща площ от 15,498 дка. Посочените основни
култури са „домати полски“, „зеле“, „пипер полски“. При извършена справка в
Регистър „Правни основания“ за кампания 2018 г. е констатирано, че Д. има
правни основания за общо 46 имота с обща площ от 121,468 дка. Било ѝ
отправено Уведомително писмо за отстраняване на нередовности № 01-163-6500/945
от 03.12.2018 г. в т. 1 от което са изброени 41 имота от № 81089.10.212 до
81089.38.90, всички в землището на с. Черногорово, обл. Пазарджик, като е
посочено, че те не са заявени за плащане и е било указано да се представят
писмени обяснения с информация за отглежданите култури върху имотите и
причините, поради които тези имоти не са заявени при подаване на заявката за
плащане, като се представят документи за правно основание на ползването им. В
отговор, с придружително писмо от
21.12.2018 г. жалбоподателката е представила договори и приемо–предавателни
протоколи за имотите. Според приложеното обяснение до 30.06.2017 г., тя е
регистрирала в Общинска служба „Земеделие“, Пазарджик заявление за ползване на
същите имоти. Макар и да е имала подписани едногодишни договори, по-късно били
сключени договори с други наематели за същите имоти. Д. е заявила, че не е
обработвала и ползвала имотите с номерата описани в уведомителното писмо,
защото други лица са получили правно основание за тях, регистрирали са ги и са
ги обработвали реално. Поради тази причина, имотите не са били заявени в ИСАК.
Последвало е ново Писмо № 01-163-6500/155 от 28.01.2019 г., в което е посочено,
че при направена справка в модул „Директни плащания 2017“ е установено, че Д. е регистрирала имоти с правно основание в
размер на 115,4 дка. Съответно в „Директни плащания 2018 г.“ са заявени 15,900
дка., а в заявката за плащане са заявени 15,498 дка. В тази насока са искани
обяснения от бенефициента. В писмен отговор на писмото от 11.02.2019 г. Д. е
пояснила, че е обработвала големи площи земя, но след 2015 г. по здравословни
причини се е наложило да намали физическите натоварвания и през 2016 г. е
обработвала само 12,598 дка. За 2017 г. се е опитала да увеличи обработваемата
площ и е имала правни основания за това, но през м. февруари и м. март 2017 г.,
здравословното ѝ състояние отново се влошило. В тази насока, приложила
Епикриза от 02.03.2017 г. Така за стопанската 2017 г. – 2018 г., решила да
обработва малки площи, за да не рискува отново да се влоши здравословното
ѝ състояние. Пояснено е, че в заявката са описани обработвани 15,498 дка.
от общо 15,000 дка., доколкото част от един от имотите е оставена за път и не
се обработвал. Според въпросната Епикриза от 02.03.2017 г., диагнозата е
болести на жлъчния мехур, с придружаващо заболяване „камък в уретера“.
Препоръките към пациента са да избягва физически натоварвания. Въз основа на
тези данни, от страна на административния орган е прието, че за периода 2014/2015
г. стопанството на М.Д. е 129,3 дка. В годината на подаване на заявление за
подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малките стопанства“
от Мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“, стопанството е с площ от
12,598 дка. След сключване на договор, през следващата стопанска година
стопанството отново нараства на 115,4 дка. В годината на подаване на
заявлението за второ плащане следва повторно намаляване на стопанството до
15,500 дка. Ангажиментите по договора с Фонда, съобразно одобрения бизнес план
включват обработване на 12,598 дка. за стопанската 2015/2016 г. и 15,500 дка.
за стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г. Констатирано е представянето на
епикриза за здравословното състояние на бенефициента, но е прието, че тя не
представя документи, сочещи наличие на трайна загуба на трудоспособност в
резултат на злополука или заболяване. Формиран е извода, че с оглед
представените документи от Д. за наличието на правно основание за повече от
100,00 дка. земя за периода от сключване на договора до подаване на заявката за
второ плащане „…води до обосновано съмнение за създаването на изкуствени
условия за получаване на предимство пред останалите кандидати по мярката, както
и изкуствено намаляване на стопанството в годината на второто плащане…“. Това е
прието като основание за приложение на уговорката по чл. 9, ал. 1, т. 6 от
Договор № 13/06/3/0/01766 от 27.03.2017 г., съобразно която, Фондът изисква от
Ползвателя, връщане на полученото първо плащане и Ползвателя няма право да
получи второто плащане, когато Ползвателя е създал изкуствени условия с оглед
получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите на
европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство и
целите на подмярка 6.3. Прието е също така, че в случая са налице
предпоставките по чл. 37, ал.1, т. 6 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за
прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. (обн., ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г.).
От страна на административния орган е посочено, че бенефициентът е получил
приоритет по критерий – отглеждани култури от сектор „Плодове и зеленчуци“
и/или „Етеричномаслени култури“. В тази насока е прието, че „От направената
справка за стопанската 2016/2017 г. е видно, че ползвателят отглежда култури
(мека пшеница, царевица), които не отговарят на критерия, въз основа на който е
получен приоритет“. Посочената справка по делото касае отглеждането на обща
площ от 125,097 дка на пшеница, слънчоглед, картофи, домати-полски,
пипер-полски, тикви, ябълки и други зеленчуци. По делото са приложени Контролен
лист за посещение на място от 03.08.2016 г., в който по т. 3 – Културите които
са включени в изчислението на първоначалния икономически размер се отглеждат
или са отглеждани през текущата стопанска година е отбелязано „Да“. Аналогична
е констатацията, съдържаща се в Контролен лист за посещение на място от
11.09.2018 г., също приложен по делото. Независимо от това, административният
орган е приел, че в случая не е спазен приоритета по чл. 9, ал. 1, т. 8 от
Договор № 13/06/3/0/01766 от 27.03.2017 г., във връзка с чл. 19, ал. 5 и чл.
37, ал. 1, т. 8 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и е издал оспорения Акт за
установяване на публично държавно вземане
№ 13/06/3/0/01766/3/01/04/01 от 27.06.2019 г., с който спрямо М.Р.Д. е
отказано пълно изплащане на финансовата помощ в размер общо на 9 779,00 лв.,
представляваща второ плащане по Договор № 13/06/3/0/01766 от 27.03.2017 г. и е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19
558,00 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящото производство пред АС Пазарджик
е след връщане на делото от ВАС. По въпросите, касаещи допустимостта на жалбата
и незаконосъобразността на атакувания акт по чл.146, т.1-3 АПК, ВАС вече се е
произнесъл с влязло в сила решение, поради което настоящият съд не дължи
произнасяне. В рамките на пределите на проверката за законосъобразност съгласно
чл.168, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да провери дали е налице
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона
на атакувания с жалбата административен акт.
От тази гледна точка, разгледана
по същество, жалбата е основателна.
В атакувания административен акт
е формиран извод, че с оглед представените документи от Д. за наличието на
правно основание за повече от 100,00 дка. земя за периода от сключване на
договора до подаване на заявката за второ плащане „…води до обосновано съмнение
за създаването на изкуствени условия за получаване на предимство пред
останалите кандидати по мярката, както и изкуствено намаляване на стопанството
в годината на второто плащане…“, както и, че не е спазен приоритета по чл. 9,
ал. 1, т. 8 от Договор № 13/06/3/0/01766 от 27.03.2017 г., във връзка с чл. 19,
ал. 5 и чл. 37, ал. 1, т. 8 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., тъй като
бенефициентът е получил приоритет по критерий – отглеждани култури от сектор
„Плодове и зеленчуци“ и/или „Етеричномаслени култури“, а „От направената
справка за стопанската 2016/2017 г. е видно, че ползвателят отглежда култури
(мека пшеница, царевица), които не отговарят на критерия, въз основа на който е
получен приоритет“. И двата извода са неправилни.
На първо място понятието „Изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на
предимство“ е дефинирано в Параграф единствен, т. 12 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3
"Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните,
обн., ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г., която разпоредба препраща
към чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Съгласно чл. 60 от Регламент (ЕС) №
1306/2013 без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното
законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство
на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията,
необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в
противоречие с целите на това законодателство. Съдебната практика е изработила
критериите за изкуствено създадени условия: обективен, изразяващ се в действия
или бездействия, насочени към получаване на
предимство; и субективен, изразяващ се в намерение за неправомерна
облага в противоречие с целите на нормативната уредба.
За да се докаже наличие на
злоупотреба от страна на потенциален бенефициер, от една страна, е необходима
съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното
спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, целта,
преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е
необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи
предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията,
необходими за неговото получаване. (Решение от 21 юли 2005 г. по дело E.S.,
С-515/03, R., стр. I-7355, точка 39). В решение по дело С-434/12,
Съдът на ЕС напомня, че именно в този контекст следва да се тълкуват понятията
"изкуствено създаване" на условията, необходими за получаване на
плащане и "облага в противоречие с целите", но изрично поставя
ограничението, че намерението да се заобиколи предвиденото в националното
законодателство ограничение за максималния размер на финансирането от ЕЗФРСР
само по себе не позволява да се изключи, че представеният от кандидата проект
ще допринесе за постигане на целите на подпомагане. Необходимо е това желание
за заобикаляне на ограничението във връзка с размера на допустимите проекти и с
максималния размер на помощта за един бенефициер да води до невъзможност за
постигане на целите за подпомагане. Съдът на ЕС приема, че не може да бъде
отказано финансиране на проект, когато съответните инвестиции могат да се обосноват
по друг начин, а не само с плащането по схемата за подпомагане. За да се
постанови отказ е необходимо въз основа на обективните доказателства да може да
се направи извод, че с изкуственото създаване на необходимите условия за
получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане кандидатът за това
плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази
схема. По-конкретно, от всички обективни елементи по делото трябва да се
установи, че основната цел при избора на условията, свързани с разглежданите
инвестиционни проекти, е плащането на помощите въз основа на схемата за
подпомагане, без да е налице никаква друга причина, свързана с целите на
посочената схема. Във връзка със субективния елемент трябва въз основа
обективните обстоятелства в конкретния случай да може да се направи извод, че
целта, преследвана със схемата за подпомагане, няма да може да бъде постигната.
В настоящия казус е безспорно
установена промяна с стопанството на жалбоподателката за съответните стопански
години - за периода 2014/2015 г. стопанството на М.Д. е 129,3 дка, в годината
на подаване на заявление за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за
развитие на малките стопанства“ от Мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“, стопанството е с площ от 12,598 дка. След сключване на договор,
през следващата стопанска година то нараства на 115,4 дка, а в годината на
подаване на заявлението за второ плащане, следва повторно намаляване на
стопанството до 15,500 дка. По тези обстоятелства не спори и самата жалбоподателката.
Посочената от административния орган промяна в стопанството обаче би могла да
бъде единствено индиция, но не и доказателство за това, че жалбоподателката е
създала изкуствено условия за финансиране. В тази насока не са събрани други
доказателства от административния орган, няма и ангажирани в съдебното
производство, а доказателствената тежест лежи именно върху административния
орган. В противовес на това са дадените обяснения от бенефицента и ангажираните
от него доказателства за влошено здравословно състояние. Те обаче неправилно са
игнорирани от административния орган. Нещо повече – дори и да приемем, че тази
промяна в стопанството на жалбоподателката през годините е достатъчно
доказателство (каквото не е) за създаване изкуствено на условия за финансиране,
то следва съгласно ясната дефиниция на
чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 да е налице кумулативно и противоречие с
целите на мярката. Последните са посочени в чл. 2 от Наредбата и са свързани с:
1. икономическо развитие и укрепване на малките земеделски стопанства като
устойчиви и жизнеспособни единици; 2. ускоряване на модернизацията и
технологичното обновление на малките земеделски стопанства; 3. подобряване на
опазването на околната среда и борба с климатичните промени. В атакувания акт
не само не се сочат доказателства, че жалбоподателката е нарушила която и да е
от тези цели, но дори липсва въобще подобно твърдение. Липсват каквито и да е
доказателства в тази насока и в преписката, поради което така общо посоченото
основание за отказ – „обосновано съмнение за създаването на изкуствени условия
за получаване на предимство пред останалите кандидати по мярката, както и
изкуствено намаляване на стопанството в годината на второто плащане“ - не е
налице. След като
целите на мярката не са нарушени по никакъв начин, то промяната в стопанството
е ирелевантна и „обоснованото съмнение“ е безпочвено.
Още по-произволен и непочиващ на
доказателствата по делото се явява и изводът за неспазване приоритета по чл. 9,
ал. 1, т. 8 от Договор № 13/06/3/0/01766 от 27.03.2017 г., във връзка с чл. 19,
ал. 5 и чл. 37, ал. 1, т. 8 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., тъй като
бенефициентът е получил приоритет по критерий – отглеждани култури от сектор
„Плодове и зеленчуци“ и/или „Етеричномаслени култури“, а „От направената
справка за стопанската 2016/2017 г. е видно, че ползвателят отглежда култури
(мека пшеница, царевица), които не отговарят на критерия, въз основа на който е
получен приоритет“. На първо място дори така сочената справка сама по себе си
оборва подобен извод. От нея е видно, че на обща площ от 125,097 дка (при
заявени от тях по мярката 12,598 дка) в стопанството на жалбоподателката се
отглеждат не само пшеница и царевица, но и слънчоглед, картофи, домати-полски,
пипер-полски, тикви, ябълки и други зеленчуци. Тук, освен че сочената като
доказателство справка от административния орган оборва изводите му, то са
налице и други доказателства, подкрепящи тезата на жалбоподателката, които по
никакъв начин не само не са коментирани от административния орган, но и изцяло
са пренебрегнати, независимо че излизат от неговите структури – това са
Контролен лист за посещение на място от 03.08.2016 г. и Контролен лист за
посещение на място от 11.09.2018 г. В т. 3 и на двата – „Културите, които са
включени в изчислението на първоначалния икономически размер се отглеждат или
са отглеждани през текущата стопанска година“ е отбелязано „Да“.
Поради изложените съображения,
съдът счита, че е постановен незаконосъобразен административен акт, който
следва да бъде отменен. Делото следва да се върне на Директора на Областна
дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ за произнасяне по Заявление за
плащане № 13/06/3/0/01766/3/01 от 17.08.2018 г., подадено от М.Р.Д..
При този изход на делото и с
оглед направеното искане от страна на пълномощника на жалбоподателката за
присъждане на разноски, съдът следва да осъди ответника да ѝ ги заплати.
Същите са в размер на 410 лв., от които 10 лв.
държавна такса и 400,00 лв. адвокатско възнаграждение, за които са
представени и доказателства – вносна бележка и договор за правна защита и
съдействие. Сторените от ответника разноски за държавна такса по воденото
производство пред ВАС остават за негова сметка с оглед изхода на спора по
същество съгласно чл.226, ал.3, вр. чл.143, ал.1 АПК.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Акт
за установяване на публично държавно вземане
№ 13/06/3/0/01766/3/01/04/01 от 27.06.2019 г., издаден от Директора на
Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ с който спрямо М.Р.Д.
*** е отказано пълно изплащане на финансовата помощ в размер общо на 9 779,00
лв., представляваща второ плащане по Договор № 13/06/3/0/01766 от 27.03.2017 г.
и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер
на 19 558,00 лв. и
ВРЪЩА преписката на Областна
дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ за произнасяне по Заявление за
плащане № 13/06/3/0/01766/3/01 от 17.08.2018 г., подадено от М.Р.Д. при
спазване на указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“
София да заплати на М.Р.Д. ***, сумата от 410,00 (четиристотин и десет) лева,
представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от неговото съобщаване на страните.
СЪДИЯ:/п/
Решение
№ 115/06.01.2021 г. на ВАС София, Осмо отд. по адм. д. № 9962/2020 г. -
ОТМЕНЯ решение № 465/17.07.2020 г. по адм. д. № 474/2020 г. по описа на
Административен съд - Пазарджик и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
М. Р. Д. от с. Ч..,общ. Пазарджик, против акт за
установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 13/06/3/0/01766/3/01/04/01
от 27.06.2019 г., издаден от директора на ОД на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/
- Пловдив.
ОСЪЖДА М. Р. Д.., ЕГН…, с адрес: с. Ч…, общ. Пазарджик, ул. Ш. № ., да заплати на Държавен фонд "Земеделие"
София сумата от 434,69 лева – разноски за двете съдебни инстанции.
Решението не
подлежи на обжалване.