№ 13158
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110160789 по описа за 2021 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
Г. В. Т. е предявил иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗД „Б.И.“ АД за сумата от 9920,64
лева - обезщетение за имуществени вреди върху собствен на ищеца автомобил „Ф**“, с рег.
№ СВ ** СВ, причинени при ПТП от 31.01.2021 г. около 18:55 часа в близост до в.з. „Ярема“
с посока на движение от в.з. „Ярема“ към с. Белчин, по вина на водач на МПС, чийто
застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът,
ведно със законна лихва от 25.10.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 31.01.2021 г. около 18:55 часа (съгласно уточнителна молба от
29.08.2022г.) в близост до в.з. „Ярема“ с посока на движение от в.з. „Ярема“ към с. Белчин
водачът на автомобил „П**“, с рег. № СВ** МН при извършване на маневра „завиване
наляво“ навлезнал в лентата за насрещно движение и ударил движещия се в нея автомобил
„Ф**“, с рег. № СВ ** СВ, управляван от ищеца. Бил съставен двустранен протокол за ПТП.
Общата стойност на ремонтните дейности, необходими за възстановяване на автомобила,
възлизала на 9920,64 лева. На 01.02.2021г. ищецът отправил извънсъдебна претенцията до
ответника за изплащане на дължимото обезщетение, но плащане не постъпило.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на водача на
автомобил „П**“, с рег. № СВ** МН. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП.
Възразява, че двустранният констативен протокол от 31.01.2021 г. не се ползва с материална
доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото в тази част
представлявал частен документ. Оспорва изложените от ищеца твърдения относно
механизма на ПТП. От описаните щети по автомобила „Ф**“ следвало, че същият не бил в
състояние да се придвижва на собствен ход поради причинените му от ПТП вреди, поради
което били налице условията на чл.125, ал.8 ЗДвП. Не били изпълнени указанията във
връзка съставянето и попълването на двустранен констативен протокол по Наредба Iз-41 от
12.01.2009г. Не било доказано вината за настъпване на произшествието да е на водача,
чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ е ответникът. Претендираният
размер на обезщетението значително надвишавал действителния размер на щетите. Счита,
че застрахователно обезщетение в размер на 4282,64 лева напълно покрива разходите за
възстановяване на процесния лек автомобил. Автомобилът не бил в гаранция към датата на
1
ПТП, поради което не било необходимо увреденият автомобил да се ремонтира в
оторизиран сервиз с оригинални части, защото предлаганите там цени значително
надвишавали средните на пазара.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че е настъпило твърдяното събитие по вина на водач
на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е
ответникът, вследствие на което са нанесени щети по собствен на ищеца автомобил и
действителният размер на щетите върху автомобила на ищеца към датата на
произшествието.
Съдът приема за установено, че на 31.01.2021г. ищецът е управлявал л.а. „Ф**“ с рег.
№ СВ ** СВ и се е движил по пътя от вилна зона „Ярема“ в в посока към с. Белчин. По
същото време в обратна посока се е движил водачът на л.а. „П**“ с рег. № СВ ** МН.
Движението се е осъществявало в тъмната част от денонощието, при ясно време и мокра
пътна настилка. Около 18:55ч. при крива на ляв завой за неговата посока на движение
водачът на лекия автомобил „П**“ е навлезнал в лентата за насрещното движение, при
което е ударил в задната част насрещно движещия се л.а. „Ф**“. Вследствие на удара,
поетата кинетична енергия и състоянието на пътната настилка водачът на л.а. „Ф**“ е
загубил контрол над управлението на автомобила, отклонил се е от посоката си на
движение, излезнал от пътното платно вляво по посоката си на движение и с дясната си
габаритна част се е ударил в крайпътно дърво. За да направи тези изводи, съдът взема
предвид приетото заключението по съдебно – автотехническа експертиза, което не се
оспорва от страните и съдът кредитира като компетентно изготвено и съответно на
останалите доказателства по делото (чл.202 ГПК). Така описаният механизъм на ПТП
напълно съответства на посоченото от двамата водачи – участници в произшествието, в
съставения от тях двустранен констативен протокол за ПТП (л.10), приет като доказателство
по делото. Макар последният да не ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно отразените в него обстоятелства, като по същество обективира съгласуваните
изявления на участниците в ПТП относно причините за произшествието, съставен при
предвидените в закона предпоставки (липса на спор между участниците в ПТП относно
обстоятелствата, свързани с него и при причинени само материални щети - арг. чл.5, ал.1 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г.), то отразеното в него съответства на останалите
доказателства – заключение по съдебно – техническа експертиза и показанията на свидетеля
П. Ш. - водач на „П**“ с рег. № СВ ** МН към датата на произшествието. Свидетелят П. Ш.
изцяло потвърждава изложеното в двустранния протокол за ПТП относно възникването на
инцидента и причините за настъпването му. По делото няма доказателства, които
противоречат на така установения механизъм на събитието или които да сочат на други
причини за настъпване на инцидента.
Неоснователно се възразява от ответника, че в случая местопроизшествието е
следвало да се посети от органи на полицията, след като вследствие на събитието единият от
автомобилите – л.а. „Ф**“, с рег. № СВ ** СВ, не е можел да се придвижва на собствен ход.
Съгласно нормите на чл.125, т.8 ЗДвП и чл.6, т.4 Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Гаранционния фонд, изискването за посещение на произшествието, когато автомобилът не
може да се придвижва на собствен ход, се отнася само до случаи на самокатастрофа – т.е.
когато произшествието е само с един участник. Настоящият случай не е такъв, защото
произшествието е с двама участници, между които е нямало спор за вината за настъпване на
произшествието. При това в съответствие с нормата на чл.5, ал.1 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП между участниците,
без необходимост от посещение от орган на полицията, в какъвто смисъл са и дадените
указания на ищеца от служител на Дирекция „Национална система 112“, непосредствено
след произшествието, видно от събраните доказателства.
От горното следва, че водачът на „П**“, с рег. № СВ** МН е нарушил нормата на
чл.25, ал.1 ЗДвП, с което поведение е предизвикал настъпване на пътнотранспортното
произшествие. Не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да оборват
2
презумпцията за вина – чл.45, ал.2 ЗЗД.
Безспорно е по делото, че застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на
виновния водач към датата на събитието е ответникът.
Няма спор по делото, а и от приетия като доказателство договор за продажба на МПС
от 15.12.2020г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 4881, се установява, че л.а.
„Ф**“, с рег. № СВ ** СВ е собственост на ищеца. Дължимото от ответника обезщетение е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието – чл.386,
ал.2 КЗ. От приетото заключение по съдебно – автотехническата експертиза се установява,
че щетите върху автомобила вследствие на процесното събитие по средни пазарни цени към
датата на произшествието възлизат на сумата от 10047,28 лева. При изслушването на
заключението вещото лице е посочило, че определените от него цени на подлежащите на
подмяна авточасти са от алтернативен доставчик.
От горното следва, че в полза на ищеца срещу ответника е възникнало вземане в
размер на 10047,28 лева. Доколкото предявеният иск е в по – нисък размер, съгласно
диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) искът следва да се уважи в предявения размер,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски има само ищецът. Основателно е
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е платено от ищеца в
размер на 1400 лева с ДДС (1166,67 лева без ДДС) при минимален размер на
възнаграждението от 991,23 лева с ДДС (991,23 лева без ДДС) съгласно чл.7, ал.2, т.2 (ред.
преди изм. бр. ДВ 88 от 2022г.) НМРАВ, вр. пар.2а ДР на НМРАВ. Делото не се отличава с
висока правна и фактическа сложност, поради което съдът приема, че разноските за адв.
възнаграждение следва да се намалят до сумата от 1250 лева с ДДС (със завишение около 25
% над минималния размер). Така на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от
1916,83 лева (д. такса – 396,83 лева, депозит за вещо лице – 250 лева, адв. възнаграждение –
1250 лева с ДДС и депозит за свидетел – 20 лева).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С***, да плати на Г. В. Т., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. С*** – адв. Г. Г., на
основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 9920,64 лева - обезщетение за имуществени вреди върху
собствен на ищеца автомобил „Ф**“, с рег. № СВ ** СВ, причинени при ПТП от 31.01.2021
г. около 18:55 часа в близост до в.з. „Ярема“ с посока на движение от в.з. „Ярема“ към с.
Белчин, по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“
към датата на събитието е ответникът, ведно със законна лихва от 25.10.2021г. (дата на
подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1
ГПК – сумата от 1916,83 лева - разноски.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
BG43RZBB91551026569310, BIC RZBBBGSF при „Райфайзенбанк България“ ЕАД, титуляр :
адвокат Г. Й. Г..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3