№ 303
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110215749 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод подадена жалба от д-р М. В. Р., ЕГН **********, против
наказателно постановление № 18 от 10.10.2021 г., издадено от Председател на
Българския ветеринарен съюз, с което за нарушение на чл.27, т.2 от Закона за
съсловната организация на ветеринарните лекари в България (ЗСОВЛБ), вр. Част 7,
Раздел II, т. 4 от Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална
етика на ветеринарния лекар, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1300
лева, на основание чл.28, ал.1, т.2 от ЗСОВЛБ.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон, както и липса на съставомерно деяние.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и иска от съда да
потвърди изцяло наказателното постановление, тъй като нарушението било доказано
по категоричен начин. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите
реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.01.2021 г. в зоомагазин „С.“, гр. /АДРЕС/, жалбоподателят д-р М.Р.
поставил ваксина на куче малтийска болонка, собственост на лицето Й.М., след което
ветеринарният лекар отразил поставянето на ваксината в паспорта на кучето само с
подпис, без да положи личен щемпел. Животното било закупено от същия магазин на
02.01.2021 г. След поставянето на ваксината здравословното състояние на кучето се
влошило и собственикът многократно търсил за съдействие д-р Р., но не успял да
установи контакт. При преглед на животното във ветеринарна клиника „***“ се
установило, че то е болно от парвовироза.
На 25.01.2021 г. лицето Й.М. подал жалба до Българския ветеринарен съюз, в
1
която описал случая и оплакванията си от дейността на д-р Р.. Жалбата била насрочена
за разглеждане от ОККПЕ-София град на 11.02.2021 г., за която дата бил поканен и д-р
Р. със съобщение по електронна поща от 04.02.2021 г. На 11.02.2021 г. комисията в
присъствието на д-р Р. и жалбоподателя Й.М. разгледала жалбата. На 14.04.2021 г. се
състояло второ заседание на ОККПЕ-София-град, за което също бил поканен д-р Р., но
той не се явил, като представил болничен лист. Била изискана от ОДБХ-София и
официална информация относно статута на зоомагазин „С.“ и д-р М.Р., като въз основа
на получената информация станало ясно, че д-р Р. е осъществявал дейност като
ветеринарен лекар без да е вписан в регистъра на ОДБХ-София и то в помещение,
което не е регистрирано като ветеринарномедицинско заведение. Същото не
отговаряло на изисквания за осъществяване на ветеринарномедицинска дейност и в
частност - поставяне на ваксина. Помещението, в което е била поставена ваксината не
отговаряло на професионалните стандарти, които гарантират здравето и безопасността
на пациентите, не осигурявало и минималните изисквания за ветеринарномедицинска
дейност, не гарантирало качеството на професионалните грижи, които се дължат. По
този начин се поставяли в риск както пациентите, така и собствениците на животни.
Била извършена проверка от Комисия от инспектори в ОДБХ-София град, в резултат
на която не била извършена регистрация на магазин „С.“ като ветеринарномедицинско
заведение и бил даден срок за предприемане на коригиращи действия.
На 14.04.2021 г. жалбоподателят Р. бил поканен със съобщение по електронната
поща да се яви на 21.04.2021 г. от 13:00 ч в офиса на БВС София-град за съставяне на
акт.
На 21.04.2021 г. жалбоподателят д-р Р. не се явил и в негово отсъствие бил
съставен АУАН № 003116 от 21.04.2021 г. Актът бил подписан от актосъставителя и
двама свидетели, като препис от него бил връчен на нарушителя за запознаване на
01.10.2021 г., а той го подписал без възражения, като такива не постъпили и в
тридневния срок по ЗАНН.
АНО приел изложените в акта фактически констатации за категорично доказани
и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 18
от 10.10.2021 г., с което за нарушение на чл.27, т.2 от Закона за съсловната организация
на ветеринарните лекари в България (ЗСОВЛБ), вр. Част 7, Раздел II, т. 4 от Кодекса за
добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния
лекар, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1300 лева, на основание чл.28,
ал.1, т.2 от ЗСОВЛБ.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелката Е. М., както и от приложените по делото писмени
доказателства. В показанията си свидетелката М. подробно разказва за извършената
проверка и констатациите от нея. Тя дава показания за факти и обстоятелства, които
лично и непосредствено е възприела, като няма доказателства по делото оборващи
нейните думи. Показанията й са подробни, логични, последователни, непротиворечиви
и изцяло се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, поради което
съдът ги кредитира напълно.
С оглед на изложеното, съдът прие за категорично доказана описаната по-горе
фактология.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът стигна до
следните правни изводи:
АУАН е съставен от компетентен орган по чл.29 от ЗСОВЛБ. Нарушението е
ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и
нарушените законови текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на
нарушителя. НП също е издадено от компетентен за това орган по чл.29 от ЗСОВЛБ,
като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и
начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и
основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа
всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят
е бил запознат с всички фактически и правни основания на
административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. При проверката на
АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са
2
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
Правилно актът е бил съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като след
надлежна покана по електронната поща да се яви за извършване на това действие, той
не се е отзовал. Няма как да бъде прието възражението на жалбоподателя, че е не е
получавал такава покана, тъй като е видно как цялата кореспонденция по преписката
се е водила по имейл, изпращани са му няколко покани за явяване, като първата от тях
е била да се яви на 11.02.2021 г. за разглеждане на жалбата от лицето Й.М. и Р. се е
отзовал на поканата. Именно на същия електронен адрес му е била изпратена и
поканата за съставяне на акта, поради което е неоснователно твърдението, че той не е
получавал такава покана. Освен това актът му е бил надлежно връчен на 01.10.2021 г.,
той се е запознал с него и го е подписал без възражения, поради което не може да се
приеме, че е било нарушено или ограничено правото му на защита.
Правилно председателят на националния съвет на БВС е издал наказателното
постановление в тридневен срок от изтичането на срока за обжалване на АУАН
съгласно разпоредбата на чл.29, ал.5 от ЗСОВЛБ.
Съгласно разпоредбата на чл.27, т.2 от ЗСОВЛБ , ветеринарните лекари носят
отговорност за следните нарушения на този закон, допуснати при изпълнение на
професионалните им задължения: неспазване на правилата на Кодекса за добра
ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар.
Според разпоредбата на част 7, раздел II, т. 4 от Кодекса за добра
ветеринарномедицинска практика и професионална етика на БВС, ветеринарният лекар
не трябва в никакъв случай да упражнява своята професия при условия, които могат да
компрометират качеството на професионалните му грижи. По делото категорично се
установи от събраните доказателства, че на 06.01.2021 г. в зоомагазин „С.“, гр.
/АДРЕС/, жалбоподателят Р. е поставил ваксина на куче, след което е отразил
поставянето на ваксината в паспорта на кучето само с подпис, без да положи личен
щемпел по смисъла на чл.38, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Освен това д-р Р. е осъществявал дейност като ветеринарен лекар без да е вписан в
регистъра на ОДБХ-София и то в помещение, което не е регистрирано като
ветеринарномедицинско заведение. Същото не е отговаряло на изисквания за
осъществяване на ветеринарномедицинска дейност и в частност - поставяне на
ваксина. Разпоредбата на чл.21, ал.12 от ЗСОВЛБ гласи, че ветеринарните лекари -
граждани на държави - членки на Европейския съюз, или на друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Швейцария, се
вписват служебно в регистъра на БВС от председателя на областния съвет в тридневен
срок от уведомяването от директора на областната дирекция по безопасност на храните
за регистриране на такива лица, а в случая жалбоподателят не е уведомил директора на
областната дирекция по безопасност на храните за извършваната от него
ветеринарномедицинска дейност в зоомагазина, поради което и Р. е извършвал дейност
без регистрация в ОДБХ-София град, а зоомагазин „С.“ не е бил регистриран като
ветеринарномедицинско заведение по реда на чл.30 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. С оглед на изложеното съдът приема от обективна
страна, че с тези си действия жалбоподателят е упражнил своята професия при
условия, които компрометират качеството на професионалните му грижи и така е
нарушил част 7, раздел II, т. 4 от Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и
професионална етика на БВС.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк
умисъл, тъй като Р., в качеството си на ветеринарен лекар е знаел, че за да осъществява
тази дейност трябва да е вписан в регистъра на ОДБХ-София, трябва да постави
ваксината само в регистрирано ветеринарномедицинско заведение и трябва да положи
в паспорта на кучето личен щемпел (евентуалното незнание на тези обстоятелства не е
извинително, тъй като представлява незнание на закона), имал е обективната
възможност да спази посочените изисквания, но не го е сторил.
Деянието е подробно и пълно описано, правилно квалифицирано и
законосъобразно съотнесено към санкционната разпоредба на чл.28, ал.1, т.2 от
ЗСОВЛБ, предвиждаща възможност за нарушения по чл.27 да се налага глоба в размер
от 1 до 6 минимални работни заплати. В случая минималната работна заплата за
страната е била 650 лева, а наложеното наказание глоба е в размер на две минимални
3
работни заплати - 1300 лева. Според настоящия състав това наказание съответства на
характера и тежестта на извършеното нарушение и е съобразено с целите на
наказанието, визирани в ЗАНН. Съдът намира, че не са налице основания за
намаляване размера на глобата, доколкото по делото се установиха редица отегчаващи
обстоятелства. В случая жалбоподателят не само не е поставил личен щемпел във
ваксинационния паспорт на животното, но е поставил ваксината в зоомагазин, който не
е бил регистриран като ветеринарномедицинско заведение, а и самият Р. е извършвал
дейност без регистрация в ОДБХ-София град. Нарушението принципно е формално и
за съставомерността му не се изисква настъпването на някакви допълнителни
неблагоприятни последици, каквито обаче в случая са настъпили и следва да бъдат
взети предвид като отегчаващи обстоятелства. Вследствие поставянето на ваксина на
място, което не е било одобрено за такава дейност, здравословното състояние на
кучето се е влошило, като при последващ преглед на животното във ветеринарна
клиника „***“ било установено, че то е болно от парвовироза. Поради изложените
причини настоящото наказание следва да е в по-висок размер от минималния. Трябва
да бъде отбелязано, че предвиденият размер на глобата е от 1 до 6 минимални работни
заплати, поради което наложеното на жалбоподателя наказание от 1300 лева изобщо не
се явява прекомерно, а дори е близко до минимума, предвид възможния максимум от
3900 лева.
Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други деяния от същия вид, а дори напротив. Предвид
изложените малко по-горе отегчаващи обстоятелства, то явно нарушението се явява
такова със завишена степен на обществена опасност. Целта на закона е да се
гарантират животът и здравето както на животните, така и на техните собственици, а
макар нарушението да е формално, то в случая е налице вредоносен резултат за
животното. Ветеринарните лекари следва да бъдат дисциплинирани и да изпълняват
стриктно законовите разпоредби, тъй като нарушаването им пряко застрашава живота
и здравето както на животните, така и на техните собственици. С оглед на всичко
изложено, съдът прие, че в случая не са налице основания за прилагане на чл.28 от
ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажно, поради което НП следва да
бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на сторените разноски. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представените
доказателства и списък на разноските става ясно, че наказващият орган е заплатил по
банков път на адвокат И.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 320 лева, като това
е станало на 03.12.2021 г. Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на така
заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй като първо няма направено възражение
в тази насока от страна на жалбоподателя за прекомерност на претендираните
разноски, а освен това с оглед представените доказателства досежно реалното
заплащане, то възнаграждението не надхвърля размера на минималното такова,
дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения,
което е 321 лева. Поради това и съдът приема, че заплатеното от страна на наказващия
орган възнаграждение не може да бъде счетено за прекомерно. С оглед изложеното до
тук и предвид изхода на делото, в полза на наказващия орган следва да се присъдят
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 320 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18 от 10.10.2021 г., издадено от
Председател на Българския ветеринарен съюз, с което за нарушение на чл.27, т.2 от
Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България (ЗСОВЛБ), вр.
Част 7, Раздел II, т. 4 от Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и
4
професионална етика на ветеринарния лекар, на М. В. Р., ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева, на основание чл.28, ал.1, т.2 от ЗСОВЛБ.
ОСЪЖДА жалбоподателя М. В. Р., ЕГН ********** да заплати на Български
ветеринарен съюз сумата от 320 /триста и двадесет/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5