Р Е Ш Е
Н И Е
№ 271
град Велико Търново, 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
юли две хиляди двадeсет
и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 346/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
вр. чл. 77, ал. 3 от Закона за водите /ЗВ/.
Образувано е по жалба на
„Драгажен флот Истър“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Свищов, ул. „Дунав“ № 12 срещу Решение № 3262/10.05.2021 г. за изменение на
разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води № 03120008/23.12.2010 г., издадено от директора на Басейнова
дирекция „Дунавски район“ гр. Плевен. Решението се обжалва в следните части: по
т. 1 от раздел „Специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за
мониторинг“, в която е вменено задължение: „Да се осигурява надеждно и точно
измерване на количеството заустени отпадъчни води“ и по т. 1 от раздел
„Други условия съобразно спецификата на обекта“ относно задълженията: „Да се
представи в БДДР-Плевен и РИОСВ-В. Търново Програма с предвидени мероприятия и
срокове за намаляване на замърсяването на заустваните отпадъчни води и
привеждане дейността на обекта в съответствие с нормативните изисквания в
областта на водите, целите и сроковете, определени в съответния план за
управление на речните басейни съгласно чл. 11, ал. 7, т. 8 от Наредба № 2. С
програмата да се предвиди в най-кратки срокове да се извърши реконструкция на
съществуващото пречиствателно съоръжение – утаител или да се изгради ново
пречиствателно съоръжение, така че неговите проектни параметри да са съобразени
с увеличеното количество зауствани отпадъчни води, т.е. да е оразмерено за
водно количество не по-малко от Q макс.ч. до 108 м3/час.“. По отношение на първото задължение
жалбоподателят сочи, че практически е невъзможно монтиране на измервателно
устройство за измерване на заустените отпадъчни води, тъй като същите се
събират в утайник от земен тип, откъдето се самоотичат в канал-част от ВиК
системата, след което се вливат в р. Дунав. Счита, че поставеното изискване е
неясно и неконкретно, като не се разбира какви конкретни действия се очакват от
титуляра на разрешителното – дали да монтира измервателен уред или да не се
пречи на такива, които ще бъдат извършени от други лица. В писмената защита се
твърди техническа невъзможност за монтиране на измервателно устройство.
По отношение на второто оспорено
задължение жалбоподателят излага възражения, че исканата програма е била
представена от дружеството на административния орган с писмо изх. №
64/22.02.2021 г., като с това писмо са го уведомили, че не може да се увеличат
размерите на утаителя, тъй като от трите му страни има пътища, а разстоянието
от четвъртата му страна до ВиК канала е твърде малко, за да е възможно
разширяването му. По същите причини не може на мястото да се изгради и нов
утаител. Счита, че като е изменил разрешителното административният орган се е
съгласил с обясненията на жалбоподателя за невъзможността от промяна на
утайника. Възразява, че не било доказано от административния орган, че
съществува нужда от реконструкция на съществуващото пречиствателно съоръжение
или изграждането на ново, тъй като такава преценка следва да бъде направена
само след извършване на конкретни изчисления, а такива липсвали. По тези
съображения, доразвити от процесуалния му представител в писмена защита,
жалбоподателят моли решението да бъде отменено в обжалваната част като бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна – директорът на Басейнова
дирекция „Дунавски район“ гр. Плевен, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли да бъде отхвърлена. Подробни доводи в подкрепа
законосъобразността на издаденото решение излага в съдебно заседание и писмени
бележки. Не претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На „Драгажен флот Истър“ АД е издадено Разрешително
за водовземане № 11130046/15.09.2009 г., което e изменено и срокът му на действие е продължен с Решение №
26216/25.03.2019 г. С Решение № 2918/24.03.2020 г. горното разрешително отново
е изменено, като лимитът на ползваната вода е променен от 120 000
куб.м./годишно на 300 000 куб. м./годишно.
Не се спори също така, че
дружеството-жалбоподател е титуляр по разрешително № 03120008/23.12.2010 г. за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води - р.
Дунав, попадаща в обхвата на повърхностно водно тяло с код (EUCD RWB) BG1DU000R001, поречие Дунав с цел заустване на отпадъчни води от Миячно-сортировъчна инсталация за преработка
на речна баластра в Пристанищен терминал Свищов в землището на гр.
Свищов, със срок на действие: 20
(двадесет години) от влизане в сила на разрешителното или до изтичане на
договора за концесия. Предвидено е максимално количество на заустваните
води от 70 000 куб.м./годишно.
На 02.12.2020 г. е
постъпило заявление от „Драгажен флот – Истър“ АД за изменение на разрешително №
03120008/23.12.2010 г. в раздел „Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места на заустване", като на
основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за водите е заявено искане за
увеличение на количествата зауствани отпадъчни води, от 70 000 куб.
м./годишно на 180 000 куб. м/годишно. Според приложената обосновка
изменението на разрешителното се налага вследствие на по-големия обем вода,
която се използва за производствената дейност и съответно получаване на
по-голямо количество отпадъчни води за заустване.
С писмо изх. № РР-06-89-(1)/11.01.2021 г. на
БДДР гр. Плевен е поискано от „Драгажен флот – Истър“ АД да представи допълнителна
информация и документи, като същите са представени от дружеството на 15.01.2021
г.
Същевременно с писмо изх.
№ РР-06-89-(2)/11.01.2021г. на БДДР - гр. Плевен, в изпълнение на изискванията
на чл. 19, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011г. и във връзка с чл. 151, ал, 4 oт Закона за водите, е
поискано становище от РИОСВ - Велико Търново относно подаденото заявление. От
страна на РИОСВ - Велико Търново е постъпило становище с техен изх. № 61(2)
19.01.2021 г., с което е представена информация, че изменението на
разрешителното е вследствие на по-големия обем вода, който се използва за
производствена дейност и съответно по-големите количества отпадъчни води, които
се формират от дейността на инсталацията. Посочено е, че с писмо изх. № 1953
(3)/23.10.2020г. РИОСВ – Велико Търново е дала становище, че инвестиционното
предложение не попада в Приложение № 1 към чл. 92, т. 1, Приложение № 2 към чл. 93, ал.1, т.1 и 2 от
ЗООС и не подлежи на ОВОС и на преценяване на необходимостта от извършване на
ОВОС. Посочено е, че потокът производствени /промивни/ отпадъчни води от обект
„Миячно-сортировъчна инсталация“ за добив на баластра от р. Дунав, след
пречистване в пречиствателно съоръжение – утаител за механично утаяване след
процеса на промиване, се заустват чрез отводнителен канал в р. Дунав. Системно
през годините са налагани текущи или еднократни санкции във вр. с чл. 69 от
ЗООС за неспазване на поставените в разрешителното за заустване индивидуални
емисионни ограничения /ИЕО/ за показател неразтворени вещества, в т.ч. след
извършена последна проверка на 20.10.2020 г. На основание чл. 155, ал. 2 от
ЗООС било дадено предписание да бъде почистен утаителя за механично утаяване,
което е изпълнено в срок и въпреки това се наблюдавало неизпълнение на
поставените ИЕО по показател неразтворени вещества. Според отговора на РИОСВ –
Велико Търново дружеството няма монтирано измервателно устройство за измерване
на количеството зауствани отпадъчни води и санкциите се изчисляват на база
посочения в разрешителното за заустване максимален годишен воден дебит
зауствани отпадъчни води – 70 000 куб. м./ год. Съгласно гореизложеното от
директора на РИОСВ – В. Търново е предложено да се измени разрешителното за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №
03120008/2010 г., при условие, че параметрите на пречиствателното съоръжение
/утаител/ бъдат съобразени с формираното количество отпадъчни води от
70 000 куб.м./година на 180 000 куб. м/година.
С писмо изх. №
РР-06-89-(5)/26.01.2021 г. БДДР гр. Плевен е изискала от дружеството да
представи допълнителна информация и доказателства. Позовавайки се на
становището на РИОСВ административният орган е направил извод, че
пречиствателното съоръжение вече не може да поема и пречиства до съответната
степен на пречистване увеличените водни количества, които постъпват в него, тъй
като то е било оразмерено за по-малки водни обеми. Предвид това е изискано „Драгажен
флот – Истър“ АД да представи Програма с предвидени мероприятия и срокове за
намаляване на замърсяването на заустваните отпадъчни води и привеждане
дейността на обекта в съответствие с нормативните изисквания в областта на
водите, целите и сроковете, определени в съответния план за управление на
речните басейни, съгласно чл. 11, ал. 7, т. 8 от Наредба № 2. В програмата
трябва да се предвиди в най-кратки срокове да се извърши реконструкция на
съществуващото пречиствателно съоръжение - утаител или да се изгради ново
пречиствателно съоръжение, така че неговите проектни параметри да са съобразени
с увеличеното количество зауствани отпадъчни води, т.е. да е оразмерено за
водно количество не по-малко oт Qmаkc/ч до 108 м3/час. Тази програма трябва да бъде представена
в БДДР - Плевен и РИОСВ - Велико Търново.
От страна на дружеството е
постъпило писмо с вх. № РР-06-89-(6)/23.02.2021г., като в т. ІV от него е
посочено, че Миячно-сортировъчната инсталация е построена през миналия век.
Технологията и оборудването не са изменяни. Посочено е, че промяна на размерите
на утайника към увеличаване не може да се реализира, защото граничи от три
страни с пътища, като при незначително уголемяване от четвъртата страна към
отводнителния градски канал вероятността да се съедини с него е голяма. Липсва
площ за изграждане на нов утайник. Към писмото освен останалите документи е
представена Програма с предвидени мероприятия за намаляване на замърсяването на
заустваните отпадъчни води. В същата е предвидено следното: 1. Редовно да се
информира изпълнителния директор за състоянието на утайника; 2. Организатор МСИ
да докладва постоянно за нивото на запълване на утайника; 3. Редовно изгребване
на утайника при напълване; 4. При напълване на утайника организатор МСИ да
създава организация за изгребване: - спиране работата на МСИ; - подсигуряване
на нужната техника /багер и камион/ за изгребване и извозване на утайките извън
утайника; - пласментът да намери клиенти за вземане на изгребаните утайки.
С писмо изх. №
РР-06-89-(7)/08.04.2021 г. на БДДР - гр. Плевен е изпратено съобщение по чл.
75, във връзка с чл. 62а, ал. 1 от Закона за водите до Община Свищов, с копие
до жалбоподателя, за публично обявление.
С писмо изх. № 24-00-204-1/13.04.2021
г. кметът на Община Свищов е уведомил БДДР - гр. Плевен, че съобщението
е обявено на 12.04.2021 г.
на определените за това места в сградата на общината и на интернет страницата
на общината. Липсват данни в срока по чл. 64, ал. 1 от ЗВ да са постъпили
възражения от заинтересувани лица срещу исканото изменение на издаденото
разрешително.
При тази фактическа
обстановка от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр. Плевен е
издадено Решение № 3262/10.05.2021 г. за изменение на разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 03120008/23.12.2010 г. Със
същото на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и във връзка с чл. 52, ал. 1,
т. 4 от Закона за водите, § 146, ал. 2 от П3P към ЗИД на ЗВ и § 15 от ПЗР към Наредба № 2 от
08.06.2011 г. е изменено Разрешително № 03120008/23.12.2010 г. за ползване на
воден обект - р. Дунав, като се изменя номера на разрешително №
03120008/23.12.2010 г. и същият следва да се чете разрешително №
13120078/10.05.2021 г., и разрешителното придобива форма и съдържание съгласно
таблиците на стр. 5-12 вкл. За да постанови този резултат административният
орган е възпроизвел фактическата обстановка, анализирал е Плана за управление
на речните басейни на Дунавски район 2016-2021г., приет с Решение № 1110/29.12.2016г. на Министерски
съвет и е изложил мотиви, че във връзка с приетия с Решение № 1110/29.12.2016г.
на Министерски съвет План за управление на речните басейни (ПУРБ) 2016-2021г. и
измененията на ЗВ, на основание чл. 142, ал. 1 от АПК, органът по чл. 52, ал.
1, т. 4 на ЗВ следва да съобрази административния акт с материалния закон към
момента на издаването му, което налага разрешителното да бъде приведено в
съответствие с ПУРБ 2016-2021 г. и с изискванията на ЗВ.
С Решение № РР-06-89/14.05.2021 г. директорът на Басейнова
дирекция „Дунавски район“ гр. Плевен е поправил очевидни фактически грешки в
своето Решение № 3262/10.05.2021 г., допуснати при изписване седалището и ЕИК
на „Драгажен флот-Истър“ АД.
Решение № 3262/10.05.2021
г. е връчено на жалбоподателя на 11.05.2021 г. Недоволно от него, дружеството го
е оспорило в посочените по-горе части пред Административен съд – Велико Търново
с жалба, подадена чрез пощенски оператор на 25.05.2021 г.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата
административна преписка.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена
от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Решение № 3262/10.05.2021 г. на директора на
Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр. Плевен е издадено от компетентен орган – този
по чл. 52, ал. 1, т. 4 вр. чл. 76, ал. 1
от ЗВ. Същото е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по
чл. 59, ал. 2 от АПК, в т.ч. фактическите и правни основания за издаване на
акта. Съдът не установява в хода на административното
производство да са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
Административното производство е започнало в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2
от ЗВ – по молба на лицето, в чиято полза е издадено разрешителното, с
конкретно искане за увеличаване на количеството на отпадъчните води за
заустване, като преди това не са правени други искания за изменение на
разрешителното. Същевременно съгласно § 146, ал. 2 от П3P към ЗИД на ЗВ (ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. и доп.,
бр. 55 от 2018 г.) всички издадени до влизането в сила на този закон
разрешителни, освен посочените в ал. 1, се привеждат в съответствие с
изискванията на закона при първото им изменение или продължаване. А съгласно §
15 от ПЗР към Наредба № 2 от 08.06.2011 г.
за издаване на разрешителни за заустване на
отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване /Наредба № 2/ разрешителните за
заустване на отпадъчни води от всички други обекти, издадени преди влизането в
сила на тази наредба, се привеждат в съответствие с изискванията на наредбата в
срок до три години от нейното обнародване в "Държавен вестник", но не
по-късно от срока на действие на разрешителното. Предвид тази правна уредба
извършеното от административния орган служебно изменение на издаденото
разрешително на жалбоподателя само по себе си не представлява процесуално
нарушение.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Решението се оспорва в
частта по т.
1, изр. първо от раздел „Специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата
за мониторинг“, Част „Условия, при които се предоставя правото на ползване“, в
която е вменено задължение: „Да се осигурява надеждно и точно измерване на
количеството заустени отпадъчни води“, със срок на изпълнение до 01.09.2021г. От
фактическа страна не се спори, че жалбоподателят няма монтирано измервателно
устройство за измерване на количеството зауствани отпадъчни води, напротив,
това е изрично посочено от него в писмо вх. № РР-06-89(3)/15.01.2021 г. По този
начин дружеството не изпълнява задължението си по чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ,
според което водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват
и да водят отчет за изземваните и използваните води, за отвежданите и
изпусканите води, за нивата на подземните води, а при хидротехнически подпорни
съоръжения - за водните стоежи до максимално ниво, както и за замърсяващите
вещества, според изрично посочените в разрешителното условия. Настоящият състав
намира, че оспореното задължение на практика възпроизвежда разпоредбата на чл. 194а,
ал. 1 от ЗВ, според която отнетият при водовземането обем вода или обемът на
отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания
измервателни устройства, с изключение на случаите по ал. 5. Тези разпоредби са
изрично посочени от административния орган в писмо изх. №
РР-06-89-(5)/26.01.2021 г. БДДР гр. Плевен. В този смисъл съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя за неяснота на вмененото
задължение. Съдът счита за неоснователни и доводите на жалбоподателя за
техническа невъзможност за монтиране на такова измервателно устройство. На
първо място, доказателства за такава техническа невъзможност не са ангажирани
от жалбоподателя. На следващо място, съгласно чл. 194а, ал. 3 от ЗВ при
техническа невъзможност за монтиране, поддръжка и контрол на измервателни
устройства към повърхностни и подземни водоизточници, установена в двустранен
протокол между органа, издаващ разрешителното, и ползвателя, се допуска
монтажът им да се извърши на хранителната тръба на напорния резервоар или на
довеждащия водопровод, при директно включване на потока във водоснабдителната
система на населеното място. В случая обаче липсва такъв двустранен протокол между
административния орган и жалбоподателя. Не е налице и хипотезата на чл. 194а,
ал. 5 от ЗВ, която урежда при какви предпоставки не е задължително монтирането
на измервателни устройства по ал. 1, тъй като тя касае воден обект за
аквакултури и свързаните с тях дейности, а издаденото разрешително на
жалбоподателя безспорно не се отнася за такива дейности. Жалбата е
неоснователна в тази част.
Решението се оспорва и в частта по т. 1 от раздел
„Други условия съобразно спецификата на обекта“, Част „Условия, при които се
предоставя правото на ползване“ относно задълженията: „Да се представи в БДДР-Плевен
и РИОСВ-В. Търново Програма с предвидени мероприятия и срокове за намаляване на
замърсяването на заустваните отпадъчни води и привеждане дейността на обекта в
съответствие с нормативните изисквания в областта на водите, целите и
сроковете, определени в съответния план за управление на речните басейни
съгласно чл. 11, ал. 7, т. 8 от Наредба № 2. С програмата да се предвиди в
най-кратки срокове да се извърши реконструкция на съществуващото пречиствателно
съоръжение – утаител или да се изгради ново пречиствателно съоръжение, така че
неговите проектни параметри да са съобразени с увеличеното количество зауствани
отпадъчни води, т.е. да е оразмерено за водно количество не по-малко от Q макс.ч. до 108 м3/час.“ Предвиден е срок на изпълнение
един месец от датата на влизане в сила на решението.
По отношение на първото задължение жалбоподателят
възразява, че вече е представил с писмо изх. № 64/22.02.2021 г. такава
програма. Както бе посочено, с цитираното писмо жалбоподателят в действителност
е представил Програма за намаляване на замърсяването на заустваните отпадъчни
води /л. 107 от адм. преписка/. Съгласно чл. 11, ал. 7, т. 8 от Наредба № 2
освен останалите документи към заявлението по ал. 1 за разрешителни за
заустване за експлоатация на съществуващи обекти се прилага и програма с
предвидени мероприятия и срокове за намаляване на замърсяването на заустваните
отпадъчни води и привеждане дейността на обекта в съответствие с нормативните
изисквания в областта на водите, целите и сроковете, определени в съответния
план за управление на речните басейни. От съдържанието на представената от
жалбоподателя програма е видно, че в същата не са предвидени каквито и да е
срокове. Предвид това същата не отговаря на чл. 11, ал. 7, т. 8 от Наредба № 2,
поради което административният орган законосъобразно е изискал повторното й
представяне.
По отношение на второто вменено задължение – в
програмата да се предвиди в най-кратки срокове да се извърши реконструкция на
съществуващото пречиствателно съоръжение – утаител или да се изгради ново
пречиствателно съоръжение, така че неговите проектни параметри да са съобразени
с увеличеното количество зауствани отпадъчни води – жалбоподателят възразява,
че същото е невъзможно за изпълнение поради невъзможност за реконструкция на
съществуващия утаител или изграждане на нов такъв. На първо място това
възражение е недоказано. На следващо
място, жалбоподателят се е концентрирал единствено върху възможността за
разширение на съществуващия утаител или изграждането на нов такъв, но в
предписанието липсва подобно ограничение относно вида на пречиствателното
съоръжение – там се изисква да се предвиди изграждането ново пречиствателно
съоръжение, без да бъде уточнено какво ще е то, а изискването е единствено
съоръжението да бъде съобразено с увеличеното количество зауствани отпадъчни
води.
На следващо място, идеята на законодателя е при
увеличение на заустваните отпадъчни води да бъде гарантирано, че ползвателят на
разрешителното разполага с необходимите пречиствателни съоръжения, които са в
състояние да пречистват увеличените количества /напр. чл. 127, ал. 1 от ЗВ,
според който при проектиране, изграждане, реконструкция, модернизация и
разширение на производствени предприятия, канализации на населени места и други
обекти едновременно се проектират, изграждат, преустройват и разширяват
необходимите съоръжения за пречистване на отпадъчните води/. В тази насока е и
даденото на основание чл. 19, ал. 3 от Наредба № 2 становище от РИОСВ – Велико
Търново, а именно да се измени разрешителното за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 03120008/2010 г., при
условие, че параметрите на пречиствателното съоръжение /утаител/ бъдат
съобразени с формираното количество отпадъчни води от 70 000 куб.м./година
на 180 000 куб. м/година. Още повече, че според постъпилата информация от
РИОСВ – Велико Търново в горепосоченото становище /представляващо официален
документ, неоспорен от жалбоподателя/, дори след почистване на утаителя към
20.10.2020 г. е налице неизпълнение на поставените ИЕО по показателя
неразтворени вещества. Тоест, пречиствателното съоръжение на жалбоподателя не
позволява достигането на емисионните норми дори при досегашния обем на
заустваните води, при което е съвсем логично да не се очаква нещо по-различно
при увеличаване количеството на отпадъчните води. В тази връзка е неоснователно
възражението на жалбоподателя, че не е доказано необходимостта от
реконструкцията на съществуващото или изграждането на ново пречиствателно
съоръжение. Напротив, дружеството по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК следваше да
докаже положителния факт, че ползваният от него утаител е в състояние да
пречиства увеличеното количество зауствани отпадъчни води, което не бе сторено
по делото.
Неоснователно жалбоподателят счита, че с издаването
на процесното решение органът се е съгласил с представените от дружеството
обяснения относно невъзможността за промяна на утайника. За административния
орган е налице възможност да издаде искано разрешително, като постави в него
определени условия за изпълнение, което очевидно е по-благоприятния вариант за
заявителя от постановяването на отказ по направеното искане. Неспазването на
поставените условия обаче може да доведе до отнемане на издаденото разрешително
– чл. 79а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
Предвид всичко изложено законосъобразно
административният орган е изискал от жалбоподателя да предвиди в програмата си за
намаляване на замърсяването на заустваните отпадъчни води в най-кратки срокове
извършването на реконструкция на съществуващия утаител или изграждането на ново
пречиствателно съоръжение. Жалбата е неоснователна и в тази част.
Въпреки изхода на делото на ответника не следва да
се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Драгажен флот Истър“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. „Дунав“ № 12 срещу Решение №
3262/10.05.2021 г. за изменение на разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 03120008/23.12.2010 г.,
издадено от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр. Плевен, в
обжалваната му част по т. 1, изр. първо от раздел „Специфични изисквания към
местата за мониторинг и програмата за мониторинг“, Част „Условия, при които
се предоставя правото на ползване“ и по т. 1 от раздел „Други условия
съобразно спецификата на обекта“, Част „Условия, при които се предоставя
правото на ползване“. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: