№ 3940
гр. София, 08.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. В.ОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20221110150821 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ДАЙНЪРС
КЛУБ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град София,
бул.“България“ № 81Г, представлявано от Изпълнителния директор С......., със съдебен
адрес: град София, бул.“БЪЛГАРИЯ” № 81Г, понастоящем името на дружество е
„ФИНКЛУБ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на гр. София, п. к. 1784, р-н
Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, представлявано от ......., против В. А. А., ЕГН
**********, с адрес – град С.
Ищците твърдят, че е било образувано ч.гр.дело. № 62243/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, по което е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение.
Твърди се, че на 01.03.2016 година е бил сключен Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит между
„ФИНКЛУБ“ АД, с ЕИК ********* и В. А. А. ЕГН **********, с която на физическото лице
е предоставена карта с кредитен лимит в размер на 500,00 лева, за извършване на
безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално
устройство АТМ (банкомат) или ПОС.
Твърди се, че ответникът не е изпълнявал и връщал суми, като са налице непогасените
суми по горецитирания договор в размер на 506.13 лева, от които: главница, дължима
съгласно т.2 и т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия, в размер на 423.21
лева и лихва, дължима съгласно т. 7 и т. 8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите
условия, считано от 01.12.2020 г. до 29.10.2021 г., в размер на 82.92 лева.
Твърди се, че с Договора е било уговорено, че за всички операции, извършени с
картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът е имал право на гратисен период в
размер до 45 дни, през който не се начислява уговорената промоционална годишна лихва в
размер на 12%, при условие, че в този срок Титулярят не закрие вече издадената по негово
1
искане кредитна карта, както и до датата на падежа на съответния отчетен период е погасил
пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период.
Описва се, че отчетен период е всеки период от срока на действие на договора, считано
от 1-во число на всеки календарен месец до последно число на същия календарен месец.
Сочи се, че след изтичане на отчетния период, длъжникът е получавал извлечение по карта и
е бил задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10.1 от общите
условия или бил е задължен да погасява минималната погасителна вноска, съгласно буква и)
на т. 1.1 от общите условия/ и т.7 от Договора/, освен ако не е сторил това в гратисния
период и не е погасил пълния размер на разходите си.
Твърди се, че минималната погасителна вноска е сумата, която титуляр по картата е
длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5 % от размера на главницата на
задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими
към датата на падежа лихви, такси и комисиони. Твърди се, че при непогасяване до датата на
падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титуляр на картата има
задължение да заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната
погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните
на просрочие, която е в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в
размер на 6 процентни пункта/ т. 8 от Договора, т. 11.1 от ОУ/.
Твърди се, че кредитът, макар и с периодични закъснения и пропуски на уговорената
падежна дата е обслужван до месец 12.2020г., като след това липсват погасяванията от
падежа, които да са в състояние и размер, който да покрие натрупания сбор от
задължителния минимални месечни вноски.
Твърди се, че съгласно чл. 13.2.1. от общите условия, кредитът става автоматично
изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляря на картата, когато е налице
забава в плащането на което и да било изискуемо задължение, за срок по-дълъг от 150
календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо, поради
което считано от 15.01.2021 г. кредитът е станал изцяло и предсрочно изискуем.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между страните, че съществува вземане на „ФИНКЛУБ“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на гр. София, п. к. 1784, р-н Младост, бул. „Цариградско
шосе“ № 111 П, представлявано от ....... и В. А. А., ЕГН **********, с адрес – град С дължи
на „ФИНКЛУБ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на гр. София, п. к. 1784, р-н
Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, представлявано от ......., сумите, за които е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
19400/18.11.2021 година, издадена по ч.гр.дело № 62243/2021 година по описа на Софийски
районен съд, а именно: дължими суми по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от
01.03.2016 г. сума в общ размер на 506.13 лева, от които: главница, дължима съгласно т.2 и
т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия, в размер на 423.21 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на заявлението пред заповедния съд
– 29.10.2021 година до окончателното изплащане на сумата и лихва, дължима съгласно т. 7 и
т. 8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.12.2020 г. до
29.10.2021 г., в размер на 82.92 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
1.12.2020 година до 29.10.2021 година.
Прави се искане за присъждане на разноски от заповедното и исковото производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва да е налице валидно облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и него.
Оспорва се кредиторът да е предоставил на ответника сумата в размер на 500 лв.
предмет на процесния договор.
2
Оспорва се, ищцовото дружество да е издавало и реално да е предало на ответника
кредитната карта, предмет на сключеният договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт).
Оспорва се, дружеството издало кредитната карта да е имало разрешение, издадено по
надлежния ред от компетентния държавен орган, за издаването на такава.
Оспорва се, ищецът „ФИНКЛУБ“ АД, с ЕИК *********, представлявано от ......., да е
обявил процесния договор за издаване на револвираща международна кредитна карта и
DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 01.03.2016 г. за предсрочно изискуем,
като се оспорва ответникът да е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита.
Оспорва се и се твърди, че процесния договор за потребителски кредит е в нарушение
на клаузите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, регламентиращи задължителните реквизити на
договорите за потребителски кредит.
Твърди се, че договорът не е с размер на шрифта не по-малък от 12, че не е посочен
срок на договора, че не е посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент, че в договора и в погасителният план не може да се извлече информацията за
размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко
главница и колко такса се погасява с всяка вноска.
Твърди се, че в процесния договор за кредит е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 12
от ЗПК.
Твърди се, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен в частта, в която
са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/ и
поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с
чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно, че ако
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи
лихва или други разходи по заема, и то ако е предявил изричен иск с правно основание чл.
55/ЗЗД.
Твърди се, че случая поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла
на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по процесния Договор за потребителски кредит и до злепоставяне на интересите
на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди се, че размерът на
договорната лихва, определен едностранно от кредитора и неподлежащ на предоговаряне от
доверителя ми /който е икономически слабата страна по ДПК/, нарушава добрите нрави и
наред с това представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 289 ТЗ.
С оглед на горното се иска от съда да отхвърли като неоснователна исковата претенция
на „ФИНКЛУБ“ АД, с ЕИК ********* срещу В. А. А. с ЕГН **********.
Прави възражение за изтекла давност по отношение на претендираните от ищеца суми
за главници и лихви, като твърди, че същите касаят период, надхвърлящ законоустановения
общ петгодишен и тригодишен давностен срок, през който не са предприет необходимите
действия за събиране на вземането.
Прави се искане за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски
за настоящото исково производство и за заповедното производство в полза на ответника.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, като въз основа на
събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една
страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да приеме за доказано
следното от фактическа страна:
3
На 01.03.2016 година е бил сключен Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит между
„ФИНКЛУБ“ АД, с ЕИК ********* и В. А. А., ЕГН **********, с която на физическото
лице е предоставена карта с кредитен лимит в размер на 500,00 лева, за извършване на
безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално
устройство АТМ (банкомат) или ПОС.
Страните са уговорили, че минималната погасителна вноска е сумата, която титулярят
по картата е длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5% от размера на главницата на
задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими
към датата на падежа лихви, такси и комисионни. При непогасяване до датата на падежа на
пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярят на картата има задължение да
заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната погасителна вноска,
намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните просрочие, която е в
размер на договорената годишна лихва, плюс наказателната надбавка в размер на 6
процентни пункта.
Приетата по делото експертиза потвърди, че кредитът е обслужван до м.12.2020 г., като
след това липсват погасяванията от падежа, които да са в състояние и размер, който да
покрие натрупания сбор от задължени минимални месечни вноски. Минималната
погасителна вноска е била в размер на 97,08 лева и е била дължима до 15.01.2021 г.
Непогасените суми са в размер на 506,13 лева, от които главница в размер на 423,21
лева и лихва в размер на 82,92 лева. Вземането на ищеца включва и съдебна такса,
начислена на 28.10.2021 г., в размер на 25,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на анализа на
доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, които съдът приема за
безпротиворечиви.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени обективно съединени следните установителни
искови претенции както следва:
установителен иск за главница по договор за паричен заем – с правна квалификация
чл.422 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
установителен иск за договорна лихва – с правна квалификация чл.422 от ГПК във
връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
За ищеца е тежестта да докаже в условията на пълно главно доказване по смисъла на
чл.154 от ГПК:
наличието на валидно облигационно правоотношение, предаване на кредитната сума
на ответника, издаването на процесната кредитна карта и предаването на кредитната
карта на разположение на картодържателя, извършените трансакции с кредитната
карта и натрупания размер на кредитния лимит, размера на претендираната лихва,
наличието на обявяване на предсрочната изискуемост на ответника.
За ответника е тежестта да докаже точно изпълнение.
В изпълнение на указанията на съда ищецът представи по делото оригиналите на
процесния договор и приложимите към него общи условия с подписите на ответника,
поради което съдът приема за установено, че е възникнало валидно договорно
правоотношение по договор за заем.
От експертизата се доказа, че действително ищецът е ползвал издадената кредитна
карта и е извършвал многократни разплащания с картата в периода 01.05.2016-01.10.2022 г.
4
на обща стойност 4336,06 лева. В изпълнение на задълженията си по договора ищецът е
заплащал суми по погасяване на заема в периода 14.04.2016 г.-22.07.2020 г., като в
експертизата е посочено с всяко плащане каква част от главницата и лихвите са се
погасявали. Последното плащане, с което е погасена част от главница е извършено на
15.07.2020 г., след което размерът на оставащата част от главницата е бил 430,58 лева.
В мотивите на ТР от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г.на ОСГТК на ВКС се утвърждава
практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството
си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се
извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника
и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от
разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или продължително действие,
през всеки период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях
възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ
правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при
уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира само
длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е
достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това при постигнато
съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на
определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично
дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е
обявена предсрочната изискуемост.
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на осн. чл. 13.2.1. от общите условия, тъй
като е започнала да тече забава, надхвърлила 150 дни, считано от 15.01.2021 г. С вноската на
17,08 лева, заплатена на 19.01.2021 г. са се погасили всички натрупани до момента лихви,
които след това са започнали наново да се натрупват, считано от 01.02.2021 г. Тоест, по
отношение на главницата петгодишната погасителна давност е започнала да тече с
обявяването на предсрочната изискуемост, т.е. 150 дни след 15.01.2021 г., а по отношение на
лихвата, тригодишната давност е започнала да тече на 01.02.2021 г. Последното се
потвърждава от експертизата, на стр. 6 от която е посочено, че последното плащане, което е
погасило натрупаната до този момент лихва е извършено на 19.01.2021 г., а след това от
01.02.2021 г. е започнала да текат новите лихви, които са се натрупали до достигане на
сумата от 82,92 лева. Предвид че заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.
410 от ГПК е постъпило в съда на 29.10.2021 г., то следва, че нито един от двата давностни
срока не е бил изтекъл към този момент.
Съдът не кредитира възраженията на ответника, че ответникът не е имало издадено по
надлежния ред разрешение да издаде кредитната карта, нито че е следвало да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Ищецът не е банкова институция, както твърди ответникът, а
небанкова финансово-платежна институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗПУПС.
В казуса въпреки твърдението, че договорът е такъв за заем, същият има
характеристиките на договор за потребителски кредит.В този смисъл съдът следва да обсъди
възраженията на ответника, че:
- процесният договор е сключен в нарушение на клаузите на чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от
ЗПК. Това възражение е неоснователно. Сочените основания за нищожност на договора не
са налице при процесния такъв. В казуса договорът е сключен в писмена форма по смисъла
на чл.10, ал.1 от ЗПК. Съдържанието на договора е формулирано на ясен и разбираем език,
като не е доказано в ход на процеса, че шрифта на който е изготвен договора е бил пречка за
ответника да разбере неговото съдържание.
5
С оглед на установеното от фактическа страна, не е нарушение и на императива на
чл.11 от ЗПК, доколкото договорът за потребителски кредит е изготвен на разбираем език и
съдържа: датата и мястото на сключването му, вида на предоставения кредит, данните на
потребителя и на кредитора. Вярно е, че в договора не е фиксирен срок на договора по
смисъла на чл.11, ал.1, т.6 от ДПК, което е функция на вида на договора – за револвираща
кредитна карта. При този вид договори договорът е без определен срок, доколкото неговото
действие се определя от начина на ползване на кредитната сума по волята на
кредитополучателя и срока на издаване на пластиката на кредитната карта.
В процесния договор са посочени по смисъла на чл.11, ал.1 т.9 от ЗПК лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент и годишния процент на разходите. В хода на
съдебното дирене не се събраха доказателства, от които да се направи извода за нарушаване
на императива на чл.19, ал.4 от ЗПК относно размера на ГПР по договора.
В процесния договор са уточнени условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително е посочен размера на минималната погасителна вноска, което е
елемент от погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването.
В казуса не следва да се съобразява разпоредбата на чл.12 от ЗПК, доколкото
процесния договор не е такъв за потребителски кредит, при който кредитът се предоставя
под формата на овърдрафт.
С оглед на горното, не са основателни възраженията на ответника и съдът не може да
приеме, че е налице нищожност на договорни клаузи и на договора в цялост.
Относно релевираното възражение за нищожност на договора поради противоречие с
добрите нрави, следва да се има предвид, че в процесния случай ответникът има качеството
потребител. Следва да се има предвид и постоянната съдебна практика на СЕС, като в този
смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директивата - така -решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-
40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24,
дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че
облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има
качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители
- в този смисъл относно неравноправността на клаузите на процесния договор - съдът ще
извърши проверка по смисъла на чл.143 - 147а от Закона за защита на потребителите. В
случая съдът не констатира наличие на неравноправни клаузи.
Съдът не намира, че е основание за обявяване на договора за нищожен, доколкото
приетия по делото договор и общите условия към него не следва да отговарят на
императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и поради това в случая не са
констатирани императивни разпоредби, които договорът да нарушава. Уговорките не водят
до нарушаване на равнопоставеността на страните и настоящият състав счита, че не е налице
противоречие с добрите нрави.
От основателността на претенцията по главния иск следва, че трябва да бъде уважен и
акцесорният иск за претендирана договорна лихва. Възраженията на ответника вече бяха
обсъдени по-горе, като следва, че доколкото се касае за договор за заем, договорът не е
нищожен, включително и по отношение на договорката за лихва.
Предвид горното, настоящият състав счита, че е налице основание предявените искове
6
да бъдат уважени.
По разноските
Сторените в настоящото производство разноски следва да бъдат присъдени на ищеца.
С молба с вх. № 187912/30.06.2023 г. ищецът е претендирал присъждането на разноски в
размер на 75 лева за заплатена държавна такса, 300 лева възнаграждение за юрисконсулт,
както и разноските по ч. гр. д. № 62243/2021 г. в общ размер на 175 лева. Съдът счита, че
предвид фактическата и правна сложност на делото на ищеца следва да бъде присъдено
юрисконсулстско възнаграждение в размер на 50 лева за заповедното производство и в
размер на 150 лева за исковото производство.
Мотивиран от горното и на осн. чл.422 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „ФИНКЛУБ“ АД, / с
предишно наименование "ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на гр. София, п. к. 1784, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П,
представлявано от ....... и В. А. А., ЕГН **********, с адрес – град С, че съществува вземане
на „ФИНКЛУБ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на гр. София, п. к. 1784, р-н
Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, представлявано от ......., и В. А. А., ЕГН
**********, с адрес – град С дължи на „ФИНКЛУБ“ АД, / с предишно наименование
"ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД/,с ЕИК *********, със седалище и адрес на гр. София,
п. к. 1784, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, представлявано от ......., сумите,
за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК№19400/18.11.2021 година, издадена по ч.гр.дело № 62243/2021 година по описа на
Софийски районен съд, а именно: дължими суми по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от
01.03.2016 г. сума в общ размер на 506.13 лева, от които: главница, дължима съгласно т.2 и
т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия, в размер на 423.21 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на заявлението пред заповедния съд
– 29.10.2021 година до окончателното изплащане на сумата и лихва, дължима съгласно т. 7 и
т. 8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.12.2020 г. до
29.10.2021 г., в размер на 82.92 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
1.12.2020 година до 29.10.2021 година.
ОСЪЖДА В. А. А., ЕГН **********, с адрес – град С да заплати на „ФИНКЛУБ“
АД,/ с предишно наименование "ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД/, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на гр. София, п. к. 1784, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П,
представлявано от ......., представлявано от Изпълнителния директор С....... сумата от 275
лева за сторени разноски в настоящото производство и в производството по ч. гр. д. №
62243/21 г., от които 75 лева за държавните такси в двете производства и 200 лева за
юрисконсултско възнаграждение за двете производства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8