Решение по дело №1238/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на проф. д-р Г. Л. К., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], срещу Решение № 496/12.04.2024 год., постановено по НАХД № 1032/2024 год. по описа на Районен съд – Варна, четвърти състав, с което е потвърдено НП № 11-01-563/30.10.2023г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) гр. София, с което на касатора са наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл.32, ал.1, т.6 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) за нарушение на чл. 18, ал.1, т.1 от с.з., както и „глоба“ в размер на 100 (сто) лева, на основание чл.32, ал. 1, т. 7 от ЗДФИ за нарушение на чл. 18, ал.2 от с.з. С Решението касаторът е осъден да заплати на АДФИ гр. София и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е оспорено с твърдения за неговата неправилност, необоснованост, незаконосъобразност и постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. По същество преповтаря посочените във въззивната жалба доводи и основания. Сочи, че не е нарушил материалния закон, тъй като е спазил всички правила на ЗДФИ и е предприел добросъвестно всички действия в изпълнение на указанията на АДФИ. По отношение на нарушението по чл. 18, ал.1, т.1 от ЗДФИ твърди, че писмените указания на органа са спазени, като счетоводните записвания относно вземания по липси и начети в регистъра са направени в срок. По отношение на нарушението по чл. 18, ал. 2 от ЗДФИ също твърди, че доколкото е уведомил писмено директора на АДФИ за предприетите действия по изпълнение на дадените писмени указания с т.2 от писмо изх. №11-04-5/7/14.12.2022г. на АДФИ, не е нарушил горната разпоредба. Изтъква, че е предприел действия по реда на заповедно производство, като по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК е било образувано ЧГД №5955/2023 г. по описа на ВРС- VII състав, а към настоящия момент е образувано ЧГД №11411/2023 г. по описа на ВРС-50 състав от „СБАЛОЗ д-р Марко Антонов Марков-Варна“ срещу касатора като физическо лице. Сочи, че производството по делото е оставено без движение до изричното решение на Общински съвет-Варна за завеждане на иска. Навежда твърдения за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН с оглед наличието на изключително смекчаващи обстоятелства. В заключение иска от касационната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени процесното наказателно постановление. Претендира и присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. М. Р., който поддържа жалбата на посочените в нея основания. В допълнение изтъква, че при постановяване на въззивното решение, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, доколкото не е изложил собствени мотиви. Изтъква и, че е налице материална незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като дадените разпореждания за изпълнение са били извън компетентността на АДФИ, като по отношение на второто указание сочи, че касаторът се е обърнал към принципала на лечебното заведение и е поискал неговото съгласие за завеждане на делото по чл. 417 от ГПК, с което е изпълнил дадените указания. В заключение моли за отмяна на въззивното решение и постановеното НП, поради липса на извършени нарушения от касатора.

Ответникът – Директорът на АДФИ гр. София, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт А. Т., оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Сочи, че решението на въззивния съд е правилно, тъй като НП е обосновано и доказано по безспорен начин. Формулирано е искане решението на ВРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Варна дава заключение за основателност на касационната жалба, като моли обжалваното решение и потвърденото с него НП да бъдат отменени.

Административен съд гр.Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционния съд е приел за установени фактическите констатации описани в АУАН и НП, съгласно които в хода на финансовата инспекция била извършена проверка за законосъобразност на проведена от лечебното заведение „СБАЛОЗ д-р Марко Антонов Марков - Варна" ЕООД открита процедура, с УНП в РОП: 00743-2020-0017 и предмет: „Доставка чрез периодични заявки на лекарствени продукти за нуждите на „СБАЛОЗ д-р Марко Антонов Марков - Варна" ЕООД по 15 обособени позиции. С решение на възложителя от 12.02.2021г. за доставка на лекарствен продукт „Кейтруда", по обособена позиция №4 били определен участникът „Алта Фармасютикълс" ЕООД, гр. София, предложил единична цена за единица мярка от 49.2045 лв. без ДДС/mg. С решение на възложителя от 23.02.2021 г. процедурата, в частта по обособена позиция №4 за доставка на лекарствен продукт „Кейтруда" била прекратена, на основание чл. 110, ал. 1, т. 8 от Закона за обществените поръчки. През 2021 г. от „СБАЛОЗ д-р Марко Антонов Марков - Варна" ЕООД бил проведен вътрешен конкурентен избор във връзка със сключено Рамково споразумение №РД-11-24/18.01.2021 г. от министъра на здравеопазването, Централен орган за покупка в сектор „Здравеопазване". В резултат бил сключен Договор №Д-41/19.02.2021 г. с „Фармнет" ЕАД, гр. София, съгласно който за доставка на лекарствен продукт „Кейтруда" е договорена по-висока единична цена за единица мярка от 49.997416 лв. без ДДС/mg. На основание сключения договор, в периода от 23.04.2021 г. до 25.03.2022 г. били извършени доставки на лекарствен продукт „Кейтруда" на по-висока цена.

Със сключването на Договор №Д-41/19.02.2021 г. и решението от 23.02.2021 г. за прекратяване на процедурата, в частта по обособена позиция №4 било допуснато да се изплатят с 54 264.29 лв. в повече за доставки на лекарствения продукт „Кейтруда", с което била причинена вреда на „СБАЛОЗ д-р Марко Антонов Марков - Варна" ЕООД. За причинената вреда срещу проф. д-р Г. К. - управител на лечебното заведение, на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ бил съставен Акт за начет №11-04-5/11.08.2022 г. за търсене на пълна имуществена отговорност. Посоченото било отразено в констатациите на Доклад №ДИД7-ВН-9/19.08.2022 г. и заключение към него.

С писмо изх. №11-04-5(7)/14.12.2022 г. на АДФИ, подписано от заместник директора на агенцията, съгласно т. 2.8, б. „а" от Заповед № ФК-09-15/18.01.2022 г. на директора на АДФИ, били дадени писмени указания по чл. 18, ал. 1, т. 1 и чл. 27, ал. 5 от ЗДФИ, във връзка с чл. 50 от Правилника за прилагане на ЗДФИ, на управителя на „СБАЛОЗ д-р Марко Антонов Марков - Варна" ЕООД, гр. Варна - въззивника Кобаков, както следва: по т.1) Да разпореди осчетоводяване на вземания по липси и начети от начетеното лице проф. д-р Г. К., управител на „СБАЛОЗ д-р Марко Марков - Варна" ЕООД, в размер на 54 264.29 лв. както и размера на законната лихва, съобразно данните в раздел III „Вреди" на Акт за начет №11-04-5/11.08.2022 година и по т.2) Да предприеме действия за изпращане на акта за начет на съответния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение на вземането по акта за начет и за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс ГПК). С писмените указания бил определен срок за изпълнение: 19.02.2023 година.

С писмото е указано, че на основание чл. 18, ал. 2 от ЗДФИ, управителят следва в двумесечен срок от получаването на указанията да уведоми Агенцията за държавна финансова инспекция за предприетите действия. Управителят е уведомен и, че съгласно чл.32, ал.1, т.6 от ЗДФИ за неизпълнение на дадените указания по реда на чл.18, ал.1, т.1 от с.з., длъжностните лица подлежат на административнонаказателна отговорност.

Писмото с писмените указания на заместник директора на агенцията, упълномощено длъжностно лице, съгласно т. 2.8, б. „а" от Заповед № ФК-09-15/18.01.2022 г. на директора на АДФИ, е получено в „СБАЛОЗ д-р Марко Антонов Марков - Варна" ЕООД на 21.12.2022г. и заведено с вх. №П-949/21.12.2022г. на дружеството.

Административнонаказващият орган приел, че на основание чл. 18, ал. 2 от ЗДФИ и чл. 25, ал. 2 от ППЗДФИ, за управителят на „СБАЛОЗ д-р Марко Антонов Марков - Варна" ЕООД възникнало задължение, в срок от 21.12.2022 г. до 21.02.2023 г., включително, писмено да уведоми директора на АДФИ за предприетите действия по изпълнение на указанията.

Със Заповед №ФК-10-369/11.05.2023 г. на директора на АДФИ на св. Е. било разпоредено да извърши проверка за спазване на указанията и сроковете, дадени с писмо с изх. № 11-04-5(7)/14.12.2022 г. на АДФИ. В хода на извършената проверка св. Е. изискала писмена информация относно изпълнението на задължителните указания. В отговор постъпили следните документи: 1. Докладна записка с вх. №ДКЛ-951/21.12.2022 г. на ръководител ФСО и главен счетоводител на дружеството с приложение: статия „Осчетоводяване на акт за начет", с автор Х. Д. - д.е.с. В докладната си записка длъжностното лице е изразило становище, че е недопустимо да бъде взета счетоводна операция, защото липсвало влязло в сила съдебно решение и не била установена реална липса на стоково-материални ценности, позовал се е на принципа за „предпазливост" по чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводство и §2.4.1 от НСС 32 „Финансови инструменти"; 2. Регистър за завеждане на актове за начет, в който са налични четири графи: номер на акта за начет - №11-04-5/11.08.2022 г.; дата на завеждане - 22.12.2022 г.; задължено лице по акта за начет и запознати - имена и подписи на управителя и главния счетоводител. Становище, че с вписването на акта за начет в Регистър за завеждане на актове за начет, са спазени писмените указания по т. 1 в срок; 3. Информация относно отправено искане до Общински съвет Варна с рег. № 0С2200074ВН003ВН/04.01.2023 г. на основание чл. 21, ал. 1,т.8 от ЗМСМА, чл. 137, ал. 1, т.8 от Търговския закон и чл.8, ал.1, т.8 от Наредбата за реда за упражняване на правата на собственост върху частта на община Варна от капитала на търговските дружества, за произнасяне относно предявяването на иск от СБАЛОЗ срещу управителя за ангажиране на пълна имуществена отговорност; наличие на проект на решение от ПК „Здравеопазване" при Общински съвет Варна по Протокол №19/02.05.2023г., включен като т.8 в проект на дневен ред на Общински съвет Варна, за заседание №34/11.05.2023г.; информация, че в хода на проведеното заседание точката е била оттеглена и не е разгледана на проведеното заседание №34/11.05.2023 година; 4. предприети действия и образувано заповедно производство с искане за незабавно изпълнение, по реда на чл. 417 от ГПК - на 12.05.2023г.; Искане до Общински съвет Варна с рег. №0С2200074ВН_003ВН/04.01.2023г.; Протокол №19/02.05.2023 г. от заседание на ПК „Здравеопазване"; Проект на решение на ПК „Здравеопазване" от 02.05.2023 година; Проект на дневен ред на Общински съвет Варна на заседание №34/11.05.2023 г.; Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК от 12.05.2023 година; Становище, защо не е спазен срока с оглед наличието на обективни обстоятелства.

Св. Е. взела предвид, че вписването в регистър не представлява счетоводно отразяване на вземанията по акта за начет, а повторно регистриране на акта за начет, който вече е регистриран в деловодството на „СБАЛОЗ д-р Марко Антонов Марков - Варна" ЕООД, както и обстоятелството, че не е от компетентността на Общински съвет Варна, да взема решение с което да предявява или да не предявява иск на "СБАЛОЗ д-р Марко Антонов Марков - Варна" ЕООД срещу управителя за ангажиране на пълна имуществена отговорност, тъй като ЗДФИ се явява специален закон по отношение начетното производство и цитираните норми на Търговския закон и ЗМСМА не са относими, а наредбата на Общински съвет Варна е подзаконов акт, издаден на основание чл. 2, ал. 4, изр. 2 от Закона за общинската собственост.

В този смисъл и св. Е. приела, че въззивникът Кобаков:

• през периода от 21.12.2022г. (денят, в който писмените указания са получени в дружеството) до 21.02.2023г., включително (до два месеца от даване на указанията), включително и в определеният срок до 19.02.2023 г., макар да е бил длъжен, не е разпоредил осчетоводяване на вземания по липси и начети от начетеното лице проф. д-р Г. К., управител на „СБАЛОЗ д-р Марко Марков -Варна" ЕООД, в размер на 54 264.29 лв. както и размера на законната лихва, с което не е изпълнил дадените му писмени указания по т. 1 с писмо изх. № 11-04-5(7)/14.12.2022 г. на АДФИ. С деянието е нарушена разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ.
• през периода от 21.12.2022г. (денят, в който писмените указания са получени в дружеството) до 21.02.2023г., включително (до два месеца от даване на указанията), макар да е бил длъжен, не е уведомил писмено директора на АДФИ за предприетите действия по изпълнение на указанията по т.2. С деянието е нарушена разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ЗДФИ, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ППЗДФИ.

За констатираните нарушения на 18.05.2023 год. срещу въззивникът бил съставен АУАН, в съдържанието на който намерили отражение горните констатации. Актът бил надлежно предявен и връчен на управителя, който го подписал при отбелязване, че има възражения. Такива постъпили по преписката впоследствие, но били преценени като неоснователни.

На 30.10.2023 год., административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, като въз основа на приетите фактическите констатации изложени в акта, приел, че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 18, ал.1, т. 1 от ЗДФИ и чл. 18, ал. 2 от ЗДФИ, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ППЗДФИ, и наложил административни наказания глоба на осн. чл.32, ал.1, т.6 от ЗДФИ и чл.32, ал.1, т.7 от ЗДФИ в минималния размер на действалата тогава законодателна уредба.

За да постанови решението си, районния съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Приел е, че проверяващата обективно, всестранно и пълно е изяснила фактическата обстановка по административнонаказателната преписка и е събрала безспорни доказателства за извършеното административно нарушение, посредством личните си възприятия и приложените документи, след което е пристъпила към съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Административнонаказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на ЗДФИ и е издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършените нарушения и правилно е определил санкционните норми на ЗДФИ, които следва да намерят приложение. Въззивната инстанция извела извод, че при определяне на наказанията, които следва да се наложат, наказващият орган е съобразил наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и правилно е наложил наказанията в минимален размер. С оглед наличието на законодателна промяна, предвиждаща завишен размер на административните наказания за този вид нарушения към датата на решението, приел, че не е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН и в този смисъл наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно и законосъобразно и като такова счита, че същото следва да бъде потвърдено.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, за нарушение на материалния закон и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в хода на въззивното производство.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото касационно решение.

Неоснователно е направеното едва в хода по същество от проц. представител на касатора оплакване за липса на собствени мотиви в решението на въззивната инстанция. Аргументът на касатора, че мотивите на съда съвпадат с тези на административнонаказващия орган е несъстоятелен. Вярно е, че съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и въз основа на тях да изгради собственото си убеждение, но дали то ще съвпадне с приетото от АНО или не, е ирелевантно. В случая проверяваното решение е мотивирано, като изложените в него фактически установявания и правни изводи на съда са достатъчни, за да се прецени законосъобразността на оспореното НП. В мотивите на съдебното решение са посочени установените от съда обстоятелства, които са преценени за релевантни за изхода на правния спор. Районният съд е обсъдил и възраженията на въззивника, като е дал отговор на всяко едно от тях. В решението се съдържат собствени мотиви както относно фактическата обстановка, която съдът приема за установена, така и за приложимите материално-правни разпоредби, имащи значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора, като в унисон със събраните доказателства, е възприет изводът за съставомерност на деянието, поради което не са налице допуснати съществени нарушения в хода на въззивното производство, които да са довели до ограничаване правото на защита на касатора.

Съдът намира за неоснователни и следващите възражения, направени в хода по същество от проц. представител на касатора, свързани с материалната незаконосъобразност на НП. В разпоредбите на чл. 32, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДФИ са предвидени общи административнонаказателни състави за неизпълнение на указанията по чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ и за неспазване на предвидения в чл. 18, ал. 2 от ЗДФИ срок.

В случая извършеното нарушение се доказва от приложеното писмо към административнонаказателната преписка с вх. № П-949/21.12.2022г., с което е даден срок за изпълнение на указанията до 19.02.2023г. След като касаторът е имал задължението да уведоми директора на АДФИ за предприетите от него действия по изпълнение на дадените указания до 19.02.2023г. нарушението се счита довършено с изтичането на дадения срок за изпълнение на указанията. В отговор на горното касатора представя писмо изх. №П-147/17.02.2023г., в което по същество не отрича, че не е изпълнил указанията дадени в хода на проверката от АДФИ. С писмо изх. №П-319/16.05.2023г. касаторът независимо, че представя нови доказателства във връзка с проведените заседания на ПК „Здравеопазване“ при Общински съвет – Варна, които дори да имат някакво отношение към финансирането на определени общинска дейности, не удостоверяват изпълнение на указанията, което е относимото към правното основание на чл. 32, ал. 1, т. 6 от ЗДФИ, за да не се прилага тази санкционна разпоредба. Следва да се посочи, че неизпълнение на указанията на административния орган, дадени по реда на чл. 18, ал. 1, т. 1 при условията на ал. 2 от ЗДФИ е нарушение, за което се налага санкция по реда на чл. 32, ал. 1, т. 6 от ЗДФИ. Дължимостта, стойността и липсата на финансова задълженост към републиканския бюджет в случая не са от значение и наличието им не са в състояние да освободят нарушителя от административнонаказателната отговорност, когато не е изпълнил дадените по този ред указания. Последните обстоятелства могат да бъдат приети за смекчаващи отговорността на касатора обстоятелства, но не водят до отпадане на неговата административнонаказателна отговорност.

Във връзка с релевираното възражение относно невъзможността за осчетоводяване на акта за начет, следва да се посочи, че чл. 50 от ППЗДФИ предвижда, че съставеният акт за начет и констатациите в него са основание за счетоводно отразяване на задължението на начетеното лице по установения със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти начин и ред. В случая въпрос на оперативна преценка е приложимия Счетоводен стандарт, според който ще бъде осчетоводен акта за начет, като представената статия от в. „Седмичен законник“ няма задължителен характер и не може да бъде основателна причина за липсата на изпълнение на задължението на касатора.

От друга страна в чл. 27, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗДФИ е посочено, че въз основа на акта за начет се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, като ощетените органи и лица по чл. 4, т. 1 - 3 са длъжни да поискат от съда да постанови незабавно изпълнение на вземанията по акта за начет и да издаде изпълнителен лист и нямат право на отказ от иска по акта за начет, включително за лихвите. Цитираните разпоредби имат императивен характер и уреждат изрично пътя за реализиране имуществената отговорност на лицата, срещу които е издаден акт за начет, съответно – на вземанията на правоимащите лица по съдебен ред, а именно – по реда на чл. 418 от ГПК. От своя страна заявителят по смисъла на чл. 418 от ГПК може да иска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист, когато вземането му се основава на документ по чл. 417 от ГПК, какъвто е и настоящия случай, тъй като актът за начет представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл.417, т.9 от ГПК, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Във връзка с горното, ирелевантно по отношение на административно-наказателната отговорност на касатора е развитието на заповедното производство пред гражданския съд.

Следва да се посочи, че е обоснован и изводът на въззивния съд за липса на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН за извършеното нарушение. Този извод се споделя и от настоящата инстанция преди всичко, защото в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова е формално нарушение, което се явява довършено със самия факт на неизпълнение на дадените указания, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение самото застрашаване на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди. Приложението на чл. 28 от ЗАНН не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не просто с оглед наличието или липсата на несъставомерни вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретната хипотеза нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с публичните финансови интереси. Извод за маловажност на административното нарушение не може да обоснове и фактът, че нарушението е извършено за първи път, тъй като ако се приеме обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт. Тези обстоятелства правилно са ценени като смекчаващи вината обстоятелства при индивидуализацията на наказанията, които са в законоустановения минимален размер. В този смисъл правилно ВРС е приел, че нормата на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на случая не може да намери приложение.

Предвид горното, настоящият състав счита, че Решението на ВРС е валидно, допустимо и правилно като постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, поради което и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на касационния спор искането на процесуалния представител на касатора–гл.юрисконсулт Т., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. В полза на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр. Варна, Втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 496/12.04.2024 год., постановено по НАХД № 20243110201032/2024 год. по описа на Районен съд – Варна, четвърти състав.

ОСЪЖДА Г. Л. К., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София, сума в размер на 80.00 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.