№ 4372
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20231100512407 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 20100836 от 19.08.2023 г., постановено по гр. д. №
20358/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 52-ри състав, са
отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу
Областна администрация – София област искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД за признаване на установено неоснователно
обогатяване на Областна администрация – София област по отношение
на „Топлофикация София“ ЕАД за сумата от 144,97 лева, представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г. и за
сумата от 30,84 лева, представляваща цена на дяловото разпределение за
периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г. и иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 23,36 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.12.2016 г. до 12.11.2019
г. и за сумата от 5,79 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.11.2016 г. до 12.11.2019
г., които притезания са удостоверени в заповед за изпълнение на парично
задължение от 13.12.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 69020/2019 г. по описа на
СРС, 52-ри състав.
С оглед изхода на спора е разпределена и отговорността за разноски
между страните, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение по
1
исковото производство.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, подадена чрез юрк. А.Т.. Според
жалбоподателя неправилно първоинстанционният съд е приел, че исковата
претенция е недоказана и неоснователна, като са изложени следните
съображения. Сочи се, че действително от представения по делото договор за
замяна на недвижим имот от 14.05.2001 г. се установява, че процесният
недвижим имот е прехвърлен на лицето В.Г.. На 29.04.2004 г. от наследниците
й по завещание обаче била депозирана искова молба, с която се искало от съда
да прогласи за нищожен посочения договор, като с решение на Софийски
градски съд от 04.01.2007 г. същият бил прогласен за нищожен. Ето защо
според въззивника от представените по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че Областна администрация – София област е собственик
на процесния апартамент и доколкото между страните не е подписан договор
за продажба на топлинна енергия, то длъжникът се е обогатил неоснователно
за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил
неоснователно до размера обедняването. С оглед изложеното е оправена
молба до настоящата инстанция за отмяна на първоинстанционното решение
и постановяване на такова, с което исковите претенции да бъдат уважени.
В законоустановения срок от насрещната страна Областна
администрация на Област София не е постъпил отговор на въззивната
жалба.
По жалбата не е постъпило становище и от третото лице помагач
„Нелбо“ АД.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и
правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от
районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон. Във връзка с изложените в жалбите доводи настоящата съдебна
инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на
2
първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Пред СРС са предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който се
е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването. Фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1)
обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2) обедняване на това лице,
свързано с обогатяването на първото; 3) връзка между обедняването и
обогатяването; 4) липса на основание за обогатяването; и 5) липса на друг иск
(вещен, деликтен, договорен), с който обеднелият да се защити.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото
му, което може да се изрази в следните основни форми: 1) намаляване на
актива (изгубване или ограничаване на права); 2) увеличаване на пасива –
възникване или увеличаване на задължения и 3) извършване на разходи
(включително и в труд). Съответно обогатяването на едно лице представлява
имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива –
придобиване или запазване на права; намаляване на пасива – погасяване или
намаляване на задължения; спестяване на разходи.
В частност твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване
на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през
исковия период топлинна енергия, респ. до стойността на предоставената
услуга за дялово разпределение, обогатяването на ответника чрез
консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това (в това
число за услугата дялово разпределение), както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от
ответника при липсата на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двете страни.
В случая от представения по делото договор за замяна на недвижими
имоти, сключени по реда на Закона за държавната собственост се установява,
че на 14.05.2001 г. Областният управител на Област София е прехвърлил на
В.Н.Г. следния недвижим имот: апартамент № 8, находящ се в гр. София,
район „Триадица“, бул. ****. Доказателства, че по време на исковия период
именно ответникът е бил собственик на процесния апартамент не са
представяни. Твърденията досежно прогласяване нищожността на
горецитирания договор по искова молба на наследници на В.Г. се навеждат за
първи път с въззивната жалба, като отново не са ангажирани доказателства в
тази насока. Дори да бяха представени такива обаче, по отношение на тези
твърдения е настъпила процесуална преклузия, тъй като се навеждат за първи
път с въззивната жалба.
Ето защо и доколкото по делото не се установява, че ответникът
Областна администрация – Област София е бил собственик на процесния
недвижим имот за исковия период, то претенциите на ищеца са неоснователни
само на това основание и следва да бъдат отхвърлени. Достигайки до същия
правен извод, районният съд е постановил едно правилно решение, което
следва да бъде потвърдено.
3
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на
основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски за
въззивното производство. Последният обаче не е отправял такава претенция
към съда, поради което не следва да му се присъждат.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в цялост решение № 20100836 от 19.08.2023 г.,
постановено по гр. д. № 20358/2021 г. на Софийски районен съд, 52-ри
състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца
(въззивник) „Нелбо“ АД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4