О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр. Габрово, 16.01.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в закрито съдебно
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 236 по описа на съда за
2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.Х.П.
*** против отнемане на свидетелство за регистрация на МПС №*********, извършено
с АУАН серия GA, №738345 от 10.11.2022 г., издаден от Р. Д. И.,
инспектор при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово,
РУ.
От органа, чийто акт е оспорен, е представена
заповед от 11.11.2022 г., издадена от Началника на РУ Габрово, с която, на осн.
чл. 171 т. 2 б. А от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка на
„ОТП Лизинг“ ЕООД – клон Плевен – временно спиране от движение на л.а. *, за
което е издадено свидетелство за регистрация на МПС №*, до отстраняване на
констатирана по същото неизправност. От заповедта се установява, че със същата
е отнето и СРМПС, предмет на адресираната до съда жалба.
Във връзка с горното съдът е изискал от „ОТП
Лизинг“ ЕООД – клон Плевен копие от договора за лизинг на л.а. *, за който е
издадено горепосоченото свидетелство за регистрация. Видно от получения договор
от 20.06.2022 г., страни по същия са дружеството – в качеството на лизингодател
и С. И. П. – лизингополучател, „*“ *– съдлъжник, и Х. М. П. – съдлъжник.
Поради изложеното, с разпореждане от
23.12.2022 г. съдът е указал на жалбоподателя в седмодневен срок от съобщението
да изложи факти и обстоятелства, обосноваващи правния му интерес от оспорване на отнемането на
горепосоченото свидетелство за регистрация, като конкретизира изрично с
какво същото го засяга пряко и непосредствено, кои и какви негови права
нарушава или застрашава, или какви задължения поражда то за него.
В определения от съда срок е постъпила молба от
жалбоподателя, в която същият заявява, че е адресат на АУАН, съдържащ
разпореждане на издалия го административен орган за изземване на СРМПС.
Жалбоподателят посочва, че управлявал посоченото МПС като ползвател, черпещ
правата си от своята майка и лизингополучател С. П. Лизингополучателят има правото
да управлява лизинговия автомобил, като същият е делегирал това право на
жалбоподателя. Затова с оспорения акт се накърняват правата му като ползвател
на автомобила, тъй като по този начин същият не може да се движи свободно на
територията на България. По тези съображения жалбоподателят счита, че са
нарушени законните му права и интереси като ползвател на МПС и адресат на
оспорения акт, което му дава право да го обжалва. Конкретизира, че обжалва и
обективираното в него действие на издателя на акта, представляващо отнемане на
СРМПС, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно по изложените в
жалбата мотиви.
Като взе предвид така установените факти и становището на
жалбоподателя съдът приема жалбата за недопустима, по следните съображения:
Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ и законовата уредба в чл. 15 и
чл. 147, ал. 1 от АПК, оспорване на административен акт е допустимо, когато е
налице пряк, личен и непосредствен интерес
от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1 от АПК. Пряк интерес
означава със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена
щета или да се предотврати настъпване на такава от изпълнение на
административния акт. Той трябва да е личен, т. е. защитата да е в защита на
свои субективни права, свободи и законни интереси.
Правният интерес трябва и да е непосредствен -
административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя като
отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за
жалбоподателя или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя.
Следователно правният интерес е налице
тогава, когато оспореният акт има пряко действие по отношение на личните права
и законни интереси на лицето, като поражда
неблагоприятни последици за него.
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална
предпоставка и за защита срещу неоснователни действия и бездействия на
администрацията по глава 15 от АПК.
В конкретния случай, правата на жалбоподателя не са
засегнати лично, пряко и непосредствено с обжалваното от него изземване на
свидетелството за регистрация на МПС№*. Тъй като
същият не е нито собственик, нито лизингополучател, който по силата на договора
за лизинг има право да ползва превозното средство, описаните в жалбата негови
права да ползва и да управлява автомобила са производни и произтичат от правата
на собственика и лизингополучателя. Следователно отнемането на свидетелството
за регистрация засяга пряко и непосредствено правната сфера само на тези лица,
а посочените права и интереси на жалбоподателя са засегнати опосредено и
косвено, тъй като те се основават на правата на горепосочените лица. При това
не става въпрос същинско засягане на правната сфера на жалбоподателя, тъй като
същият не твърди върху автомобила да е учредено същинско вещно право на ползване
по смисъла на закона, а единствено, че му е отстъпено владението върху него.
При така установената липса на пряк правопораждащ, правопроменящ или
правогасяващ ефект на извършеното действие в правната сфера на жалбоподателя следва
да се приеме, че същият няма правен интерес от търсената съдебна защита. Такава
би могла да бъде реализирана спрямо наложената със заповед
от 11.11.2022 г. на Началника на РУ Габрово
принудителна административна мярка от лицата, които имат правен интерес. Дори
да се приеме, че извършеното в административно-наказателно производство
отнемане на СРМПС може да се разгледа като незаконосъобразно действие на
административен орган, то по отношение на него продължават да са валидни
изложените аргументи за липса на правен интерес от оспорването му от
жалбоподателя, а и същото е преустановено с издаването на цитираната заповед за
ПАМ.
Водим от горното и на основание чл.
159, т. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Х.П., ЕГН:**********,
с адрес ***, против отнемане на свидетелство за регистрация на МПС №*,
извършено с АУАН серия GA, №* от 10.11.2022 г.,
издаден от Р. Д. И., инспектор при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Габрово, РУ.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 236/2022 г. по описа на Административен съд Габрово.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ:
/Д. АТАНАСОВ/