№ 132
гр. Ловеч, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА А.
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500288 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
от 16.01.2020 г. (клеймо от 15.01.2020 г.) от "Райфайзенбанк (България)"
ЕАД, със седалище и адрес на управление: град *******, ЕИК ****,
представлявана от Ц.К.П. - Изпълнителен директор и М.Т.П. - Прокурист,
чрез юрисконсулт Д. ИЛ. ИЛ., против Решение № 529/13.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 592/2018 г. по описа на PC Троян, с което съдът е
признал за установено, че ответникът КР. АТ. ИВ. не е собственик на ½ ид. ч.
от продавания по изп.дело № 20148800400419 имот, и че М. ХР. ИВ. не е
собственик на продавания по изпълнителното дело имот, а имено: апартамент
№ 8 с площ 105.66 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 73198.502.293.2.8., с адрес на имота гр. Троян, ул. „Г.С. Р."
№ 41, ет. 4, ап. 8, който апартамент е обособен след обединяване на два
апартамента. Посочва, че атакуваният съдебен акт е недопустим, а
алтернативно неправилен, незаконосъобразен и постановен в нарушение на
материалоправни и процесуални правила.
Счита, че постановеното решение е недопустимо като присъждане на
нещо по незаявен петитум, тъй като съдът е сезиран от ищцата с искане да
признае за установено, че ипотечното право, учредено с Нотариален акт №
137, том 1, дело 889/2007 г. на СВп - Троян не обхваща самостоятелен обект в
1
сграда с идентификатор № 73198.502.293.2.8., а в постановеното решение се
„признава за установено, че ответникът КР. АТ. ИВ. не е собственик на 1/2
ид. част от продавания по ИД № 20148800400419 имот, и че М. ХР. ИВ. не е
собственик на продавания по изпълнителното дело имот". Изтъква, че за
ищцата липсва правен интерес да иска провъзгласяване, че ипотечното право
не се разпростира върху даден имот, тъй като по отношение на банката тя не
може да се легитимира като собственик, защото съдебно решение №
77/26.03.2018г. по гр.д. № 1132/2017 г. по описа на PC Троян и Заповед №
706/08.06.2018 г. на и.д. кмет на Община Троян, с която е отменено
Удостоверение за идентичност на имот № Уд-ТСУ КР-357/02.12.2017 г. не
могат да им се противопоставят и да ги обвържат, тъй като "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД не е била страна в тези производства.
На второ място излага, че ако се допусне, че съдът е сезиран с искане да
се признае, че ответниците КР. АТ. ИВ. и М. ХР. ИВ. не са собственици на
процесния имот, то тогава ищцата няма правен интерес от водене на такъв
иск, защото уважаването на подобен иск е с оглед анализа на фактите и
доказателствата към настоящия момент. Изтъкват, че към 13.04.2007 г. -
момента на учредяване на ипотеката, едноличен собственик на процесния
имот е КР. АТ. ИВ.. Съгласно генезиса и нормативната уредба на института
на ипотеката, то това вещно право следва имота, независимо кой е собственик
на въпросния имот, включително и към края на съдебното дирене по гр.д.
592/2018 г.
В случай, че въззивната инстанция не сподели виждането за
недопустимост на иска/респ. обезсилване на постановеното решение, моли
същото да бъде отменено като неправилно и отхвърлена исковата претенция.
Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички изложени в
отговора на исковата молба възражения, не е разпределил и указал
доказателствената тежест, тъй като доклада по делото е формален, а
районният съд не е събрал и поискани от тях доказателства. Отделно от това в
мотивите не е обсъдил всички изложени от банката възражения и
доказателства. Посочва, че ТРС се опира на две писмени доказателства - НА
№ 181, т.IV, д. 1442/1975 г. и Заповед № 706/08.06.2018 г. на и.д. кмет на
Община Троян, с която е отменено Удостоверение за идентичност на имот №
Уд-ТСУ КР-357/02.12.2017 г., като излага подробни съображения в тази
насока. Счита, че е налице симулативен процес между ищцата и ответниците,
което е отхвърлено от първоинстанционния съд и цитира съдебна практика в
подкрепа на доводите си.
В хипотеза на алтернативност - дори да се предположи, че ответникът
К.И. не е бил собственик на процесния имот, то правят възражение за
придобИ.е на имота по давност. Изтъква, че самата ищца в уточнение на
исковата молба признава, че никога не е живяла на този адрес и към момента
не живее там.
В този смисъл моли да бъде отменено изцяло Решение № 529 от
2
13.12.2019 г., постановено по гр.д. № 592/2018 г. по описа на PC Троян като
неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните
правила, като бъде постановено отхвърляне на предявените искове като
недоустими, а алтернативно като неоснователни и недоказани. Претендират
разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от ИВ. К. П., ЕГН:
**********, с постоянен адрес, в *****, чрез адв. Б. Д. от ЛАК. В него излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Относно възражението
за недопустимост на решението, като произнесено по незаявен петитум счита,
че съдът е указал на ищцата за констатираните нередовности в заявената
претенция, които са отстранили в указания срок.
На следващо място изтъква, че ищцата е придобила процесния
апартамент при равни права, заедно с А.М. И. (б.ж. на гр. Троян) от участието
си в ЖСК "Р.", което се установява от НА №181, т. IV, д.1442/1975 год.
Срещу него е насочено изпълнение, но тя не е длъжник на банката и не е
учредявала ипотека върху процесния имот. Излага съображения за
правилност и законосъобразност на решението на районен съд Троян, както и
относно индивидуализацията на процесния имот и официално удостоверения
факт, че той не е идентичен с имотите, описани в обявлението за публична
продан и ипотеката в полза на въззивника. В този смисъл моли да бъде
оставено в сила обжалваното решение на ТРС.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирана
страна в срока по чл.259 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК.
С решение № 176/13.07.2020 г., постановено по в.гр.д. № 229/2020 г.,
Ловешкият окръжен съд е потвърдил обжалваното решение № 529/13.12.2019
г. по гр.д. № 592/2018 г. по описа на PC Троян
С решение № 60086/15.06.2021 г., постановено по гр.д. № 3629/2020 г.,
състав на I г.о. на ВКС е отменил решение № 176/13.07.2020 г. по в.гр.д. №
229/2020 г. по описа на Ловешкия окръжен съд и върнал делото за ново
разглеждане от друг състав.
С оглед дадени задължителни указания от ВКС в отменителното
решение, съдебният състав е оставил без движение исковата молба на ИВ. К.
П., чрез адв.Б. Д. против КР. АТ. ИВ., М. ХР. ИВ. и „Райфазенбанк
България“ЕАД. На ищцата е указано, че следва да уточни твърдението си
относно това, на какво основание счита договора за дарение от 27.10.1981 г.
за нищожен и разпределил доказателствената тежест.
С молба вх. № 2458/07.07.2021 г. ищцата е уточнила, че основанието, на
което счита договора за дарение, извършено с НА № 8 от 27.10.1981 г., том 2,
д.№ 469/1981 г. на ТРС е, че няма за предмет процесния апартамент с
идентификатор 76198.502.293.2.8 с площ 105.66 кв.м. Пояснява, че с
цитирания нотариален акт е дарен апартамент ЗАПАД със застроена площ
55.98 кв.м., който е ипотекиран между ответниците. Твърди, че никога не е
3
противопоставяла на ответника "Райфайзенбанк (България)" ЕАД
нищожността на този договор за дарение и неговата действителност е без
правно значение за ответниците, тъй като няма отношение към предмета на
спора.
В съдебно заседание въззивникът "Райфайзенбанк (България)" ЕАД
редовно призован не изпраща представител.
Въззиваемата И.П. редовно призована не се явява. Чрез
упълномощения адв.Б. Д. оспорва въззивната жалба и моли съда да постанови
решение, с което остави в сила решението на ТРС и присъди направените по
делото разноски съгласно представения списък. Подробни доводи излага в
представеното от адв.Д. писмено становище.
Въззиваемите КР. АТ. ИВ. и М. ХР. ИВ. редовно призовани за
съдебните заседания не се явяват и не изразяват становище.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение на РС Троян е валидно и допустимо.
Производството по гр.д. № 592/2018 г. по описа на РС - Троян е
образувано по постъпила искова молба от ИВ. К. П. срещу КР. АТ. ИВ., М.
ХР. ИВ. и "Райфайзенбанк (България)" ЕАД с посочено правно основание
чл.124, ал.1, предл.2, във вр. чл.440 от ГПК. В нея твърди, че притежава ½ и.
ч. от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 73198.502.293.2.8, представляващ апартамент № 8 с площ
105, 66 кв. м. в гр.Троян, ул.“******, ведно с прилежащите мазе № 6 с площ
16.93 кв.м., таван № 6 с площ 18.27 кв.м. и 1.22% ид.ч. от общите части на
сградата. Излага, че е придобила собствеността върху апартамента при равни
права с А.М. И. от участието им в ЖСК „Р.“, за което представя НА № 181,
т.ІV, д.1442/1975 год. и Схема № 15-301471/15.05.2018 год. на СГКК-Ловеч.
Твърди, че с обявление за публична продан на имот от 02.06.2018 год.
до 03.07.2018 год. по изп.д. № 20148800400419 по описа на ЧСИ Р.Д., по
искане на взискателя „Райфайзенбанк /България/” ЕАД за принудителното
изпълнение на задълженията на ответника М.И., на публична продан е
изнесен Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.502.293.2.8,
ведно с прилежащите му мазе № 6 – 16.93 кв. м.; таван № 6 с площ 18,27 кв.
м. и 1,22 % ид. ч. от общите части на сградата. Изтъква, че според
приложеното обявление, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73198.502.293.2.8 е обособен след обединяване на два апартамента: 1/
АПАРТАМЕНТ със застроена площ 45.27 кв. м., състоящ се от кухня,
дневна, спалня, килер, баня с тоалетна, тераса с придаваща се 1/2 ид.ч. от
входното антре с площ 2.25 кв. м., при посочени граници, заедно с
придаващото се към апартамента ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 с площ 16.93
кв. м. при посочени граници, заедно с 44.97% от 1.22% идеални части от
4
общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място
в парцел VI, кв. 146 по плана на града и 2/ АПАРТАМЕНТ ЗАПАД със
застроена площ 55.98 кв. м., състоящ се от спалня, дневна с бокс, килер, баня
с клозет и коридор, с предаващата му се 1/2 ид.ч. от входното антре с площ
2.25 кв. м., състоящ се от спалня, дневна с бокс, килер, баня с клозет и
коридор, с припадащият се към апартамента таван с коригирана кубатура от
27.30 кв. м. площ на това помещение, с 55,03 % ид.ч. от дворното място, в
което е построена жилищната сграда, застроена върху държавна земя - парцел
VI, кв. 146 по плана на града. Изрично е посочено, че върху обект в сграда с
идентификатор 73198.502.293.2.8 има тежести: възбрана том. І, акт № 14/2011
г., вписана в полза на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, Договорна ипотека,
учредена с Нотариален акт № *** год. в полза на „Райфайзенбанк /България/”
ЕАД.
Ищцата твърди, че не дължи на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД и не е
учредявала ипотека върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73198.502.293.2.8, ведно с прилежащите му мазе, таван и ид. ч. от общите
части на сградата. Посочва, че нотариален акт № 137, т. І, д. № 889/2007 год.
за учредена договорна ипотека в полза на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД
не съдържа самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.502.293.2.8
ведно с прилежащите му мазе, таван и ид. ч. от общите части на сградата.
Твърди, че апартаментът е самостоятелен обект в сграда, който никога не е
разделян или обединяван по какъвто и да е начин.
С молба вх.№ 4456 от 06.08.2019 г. след оставяне на исковата молба без
движение, ищцата заявява, че не владее имота, не го е владяла нито към
датата на учредяване на ипотечното право между ответниците, нито към
началото на принудителното изпълнение върху имота въз основа на
учреденото ипотечно право, тъй като живее на постоянния си адрес в с. Д..
Конкретизирала е петитума на исковата претенция и направила искане съдът
да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение
на КР. АТ. ИВ. и М. ХР. ИВ. като длъжници и „Райфазенбанк България“ЕАД
като взискател по изп. д. № 20148800400419 по описа на ЧСИ Р.Д., рег.№ 880
на КЧСИ, район на действие Ловешки окръжен съд, че длъжника КР. АТ. ИВ.
не притежава 1/2 и. ч. от правото на собственост, а длъжника М. ХР. ИВ. не
притежава право на собственост върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 73198.502.293.2.8 по КККР на гр. Троян, общ. Троян, обл.
Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния
директор на АГКК.
В срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба е подаден само от
„Райфазенбанк България“ ЕАД, в който оспорва основателността на исковата
молба и моли исковата претенция да бъде отхвърлена. В него излага
подробно хронологията на водени преди това дела между ищцата и първите
двама ответници. Изтъква, че „Райфазенбанк България“ ЕАД не е била страна
в производството по гр.д. № 1132/2017 г. по описа на РС Троян и
постановеното по него решение не го обвързва. Твърди, че производството по
5
гр.д. № 1132/2017 г. и настоящето са симулативни и целта е да доведе съда до
желаните от тях изводи.
От представения по делото нот. акт № 181, т. ІV, н. д. № 1442/1975 г.
на РС - Троян се установява, че родителите на ответника К.И. - А.М. И. и И.К.
И., са придобили правото на собственост върху един апартамент № 6,
построен по стопански начин, с площ 105.66 кв. м., състоящ се от три стаи,
дневна, кухня, баня, клозет, килер и коридор, при граници: ****”, стълбище,
двор на сградата, апартамент № 5 на А.К.В. и ЖСК „Светлина”-отстрани,
апартамент № 3 на Д.В.В. отдолу, а отгоре таван № 6 на А. и И. И.и, таван №
8 на Т.Д.К., коридор, заедно с мазе № 6 от 16,93 кв.м., при описаните в акта
граници и таван № 6 от 18,27 кв.м. при описаните в акта граници, които
помещения представляват 12,10 % от цялата кубатура на сградата със
съответните 1,22 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж.
Към настоящия момент този апартамент е с идентификатор
76198.502.293.2.8 съгласно одобрената със заповед № РД-18-11/20.04.2007 г.
на ИД на АГКК кадастрална карта на гр.Троян. Този факт се установява от
приложената към исковата молба схема № 15-301471-15.05.2018 г. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 76198.502.293.2.8 и като
собственици на същия са записани А.М. И. и И.К. И. на основание нот. акт №
181, т. ІV, дело № 1442/1975 г. на РС – Троян.
По делото е представено заверено копие на решение от 15.02.1977 г. по
гр.д. № 675/1975 г. по описа на РС Троян, постановено в производство по
делба между А.М. И. и ИВ. К. П.. От него се установява, че на ищцата ИВ. К.
П. е отреден по реда на чл.292 от ГПК новообразувания апартамент ЗАПАД
със застроена площ 55.98 кв. м., с предаващата му се 1/2 ид.ч. от входното
антре с площ 2.25 кв. м., заедно с припадащия се към апартамента таван с
коригирана кубатура от 27.30 кв. м. с участие на дворното място 55,03 %,
образуван от бившия апартамент № 6, застроен в източната половина на
сградата, съставляващ ж.бл.“Р.“, намиращ се в парцел VI – 146 по плана на
гр.Троян. По реда на чл.292 от ГПК на ответника А.М. И. е отреден
новообразувания апартамент ИЗТОК със застроена площ 45.27 кв. м., с
предаващата му се 1/2 ид.ч. от входното антре с площ 2.25 кв. м., заедно с
припадащата се към апартамента изба с коригирана кубатура от 28.88 кв. м. с
участие на дворното място 44.97 %, образуван от бившия апартамент № 6,
находящ се в ж.бл.“Р.“ в гр.Троян.
Видно от нот. акт № 8, т. ІІ, н. д. 469/1981 г. за дарение на недвижим
имот, ищцата ИВ. К. П. е дарила на сина си и ответник по делото К.И.
апартамент като новообразувано жилище, представляващо ½ ид.ч. от
съществуващият преди това апартамент, сега апартамент - запад със
застроена площ 55.98 кв. м, с предаващата се ½ ид.ч. от входното антре от
2.25 кв.м., състоящ се от спалня, дневна с бокс, килер, баня с клозет, коридор,
с припадащия се към апартамента таван с коригирана кубатура от 27.30 кв.м.,
заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата, което е построено в
6
жилищна сграда – бл.“Р.“ върху държавна земя, парцел VI в кв. 146 по
регулационния план на гр.Троян, при описаните граници в акта. При
съставянето на акта са представени нот.акт № 181, т. ІV, н. д. № 1442/1975 г.
на РС-Троян, препис от решение от 15.02.1977 г. по гр.д.№ 672/1975 г. на РС-
Троян и др.
С констативен нот. акт за собственост № 183, т. І, н. д. № 238/2001 г.
на РС-Троян, А.М. И. - баща на ответника К.И., е признат за собственик на
недвижим имот, придобит чрез строеж и делба, а именно: жилище –
апартамент в гр.Троян, ул.“****“ № 41, на четвърти етаж в ЖБ “Р.“ със
застроена площ 45.27 кв. м, състоящо се от кухня, дневна, спалня, килер, баня
с тоалетна, тераса, с предаваща се ½ ид.ч. от входното антре от 2.25 кв.м., при
граници: изток - двор, запад – ап. на Кр.А.ов, север - ж.бл. ”С.”, юг – ап. на
Т.В., отгоре - тавански помещения, отдолу - апартамент на К.Я., заедно с
припадащото се към апартамента избено помещение № 6 от 16.93 кв.м.,
заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху държавно дворно място в парцел VI в кв. 146 по регулационния план на
гр.Троян, при описаните граници в акта. При съставянето на акта са
представени нот.акт № 181, т. ІV, н. д. № 1442/1975 г. на РС-Троян, препис от
решението по гр.д.№ 672/1975 г. на РС-Троян и др.
От представеното удостоверение за наследници на А.М. И., б.ж. на
гр.Троян, починал на 13.02.2002 г. се установява, че след смъртта си същият е
оставил за свой единствен законен наследник ответника КР. АТ. ИВ., който е
наследил процесния апартамент.
От приетото като доказателство гр.д. № 454/2015 г. по описа на РС –
Троян е видно, че същото е образувано по повод постъпила искова молба от
КР. АТ. ИВ. и М. ХР. ИВ., двамата от гр.Троян против „Райфайзенбанк”
/България/ ЕАД – София, в която е направено искане за обявяване за
нищожен на основание чл.26, ал.2, във вр. чл.170 от ЗЗД на договор за
ипотека от 13.07.2007 г., сключен между „Райфайзенбанк” /България/ ЕАД -
София като ипотекарен кредитор, М. ХР. ИВ. като кредитополучател и КР.
АТ. ИВ. като ипотекарен длъжник в частта относно учредена ипотека върху
недвижими имоти в гр.Троян, улица „Г. С. Р." № 41, в жилищен блок „Р.", на
IV етаж, т. ІІ от договора, а именно: 1. АПАРТАМЕНТ, със застроена площ
45.27 кв. м, състоящ се от кухня, дневна, спалня, килер, баня с тоалетна,
тераса с придаваща се 1/2 ид.ч. от входното антре с площ 2.25 кв. м, при
граници: изток - двор, запад - апартамент на К.А., север - жилищен блок "С.",
юг - апартамент на Т.В., отгоре - тавански помещения, отдолу - апартамент на
К.Я., заедно с придаващото се към апартамента ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 6
с площ 16.93 кв. м, при граници: мазе № 2 на Д.Н.Б., мазе № 4 на И. М. И.,
коридор, двор на сградата, ЖСК "С." - отстрани, отгоре - апартамент № 8 на
Т.Д.К., отдолу - земя, заедно със съответните 44.97 % от 1.22 % идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно
дворно място в парцел VI, кв. 146 по плана на гр.Троян, целият парцел с площ
от 598 кв. м, при граници: ул. „Р.", ЖСК "***", ЖСК "С." и кооперативен
7
пазар; и 2. АПАРТАМЕНТ ЗАПАД със застроена площ 55.98 кв. м,
състоящ се от спалня, дневна с бокс, килер, баня с клозет и коридор, с
предаващата му се 1/2 идеална част от входното антре с площ 2.25 кв. м,
състоящ се от спалня, дневна с бокс, килер, баня с клозет и коридор, с
припадащият се към апартамента ТАВАН с коригирана кубатура от 27.30 кв.
м, площ на това помещение, с 55,03 % идеални части от дворното място, в
което е построена жилищната сграда - блок „Р.", застроен върху държавна
земя - парцел VI, квартал 146 по плана на града, който договор за ипотека е
материализиран в нотариален акт № 94, т. ІІ, н. дело № 264 от 2007 г. на
Нотариус М.Г., рег.№ 477 на НК.
В ИМ от ищците са изложени твърдения, че към 13.04.2007 г. и
понастоящем не съществуват посочените в нотариален акт за учредяване на
ипотека двата описани апартамента, тъй като на адрес: гр. Троян, улица „Г. С.
Р." № 41, в жилищен блок „Р.", на IV етаж има и винаги е имало едно жилище
апартамент - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 76198.502.293.2.8
по КККР на гр.Троян, който не може да се отъждестви с посочените в
нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека два апартамента.
С решение № 106/15.04.2016 г., постановено по цитираното гр.д. №
454/2015 г., Троянският районен съд е уважил предявените искове и обявил
нищожността на договор за ипотека от 13.07.2007 г. в частта относно
учредената ипотека върху двата апартамента.
С решение № 234/21.09.2016 г., постановено по в.гр.д. № 292/2016 г.,
Ловешкият окръжен съд е отменил като неправилно решение № 106 от
15.04.2016 г. по гр.д. № 454/2015 г. на Троянския районен съд и постановил
друго, с което отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от
КР. АТ. ИВ. и М. ХР. ИВ. против „Райфайзенбанк” /България/ ЕАД - София
за обявяване на нищожен на договор за ипотека, сключен с нотариален акт №
94, т. ІІ, н. дело № 264 от 2007 г. на Нотариус М.Г., рег.№ 477 на НК за
учредяване на договорна ипотека върху описаните два апартамента със
застроена площ от 45.27 кв.м. и апартамент ЗАПАД със застроена площ от
55.98 кв.м.поради невъзможен предмет на основание чл.26, ал.2, предл. 1 от
ЗЗД и поради неизвестност тъждеството на имота на основание чл.170 от ЗЗД.
С определение № 299/19.05.2017 г. по т.д. № 165/2017 г., състав на І т.о.
на ВКС не е допуснал до касационно обжалване решение № 234/21.09.2016 г.
по в.гр.д. № 292/2016 г. на Ловешкия окръжен съд.
Във връзка с постъпила искова молба от КР. АТ. ИВ. против ИВ. К. П. с
предмет обявяване на нищожността на договор за дарение, извършено с НА №
8 от 27.10.1981 г., том 2, д.№ 469/1981 г., е образувано гр.д. № 1132/2017 г.
по описа на РС – Троян. С решение № 17/26.03.2018 г., постановено при
условията на чл.237 ГПК, съдът е прогласил нищожността на сделката,
обективирана в НА за дарение на недвижими имот № 8 от 27.10.1981 г., том
2, д.№ 469/1981 г., с която ИВ. К. П. е дарила на сина си КР. АТ. ИВ., чрез
неговия дядо и представител К.П.П. следния недвижими имот: апартамент
8
като новообразувано жилище, представляващо ½ ид.ч. от съществуващия
преди това апартамент – сега апартамент ЗАПАД със застроена площ 55.98
кв. м, състоящ се от спалня, дневна с бокс, килер, баня с клозет и коридор, с
предаващата му се 1/2 идеална част от входното антре с площ 2.25 кв. м, с
припадащият се към апартамента ТАВАН с коригирана кубатура от 27.30 кв.
м. площ на това помещение, с 55,03 % идеални части от дворното място, в
което е построена жилищната сграда - блок „Р.", застроен върху държавна
земя - парцел VI, квартал 146 по плана на града, на основание чл.26, ал.1,
предл.1 и ал.2, предл.1 от ЗЗД поради противоречие със закона и невъзможен
предмет.
С обявление за публична продан на имот от 02.06.2018 год. до
03.07.2018 год. по изп. д. № 20148800400419 по описа на ЧСИ Р.Д. с
длъжници КР. АТ. ИВ. и М. ХР. ИВ., по искане на взискателя
„Райфайзенбанк /България/" ЕАД е изнесен на публична продан недвижим
имот, находящ се в гр.Троян, собственост на КР. АТ. ИВ., а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.502.293.2.8 по КККР на
гр.Троян, с предназначение апартамент с площ от 105.66 кв.м.,ведно с
прилежащите му мазе № 6 - 16.93 кв. м.; таван № 6 с площ 18,27 кв. м. и 1,22
% ид. ч. от общите части на сградата, който по доказателствени документи
представлява: апартамент със застроена площ 45.27 кв. м., състоящ се от
кухня, дневна, спалня, килер, баня с тоалетна, тераса с придаваща се 1/2 ид.ч.
от входното антре с площ 2.25 кв. м. при описани, заедно с придаващото се
към апартамента избено помещение № 6 с площ 16.93 кв. м. при описани
граници, заедно със съответните 44.97% от 1.22% ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху държавно дворно място в парцел VI, кв.
146 по плана на града, целият парцел с площ от 598 кв. м. и 2/ : апартамент
ЗАПАД със застроена площ 55.98 кв. м., състоящ се от спалня, дневна с бокс,
килер, баня с клозет и коридор, с предаващата му се 1/2 ид.ч. от входното
антре с площ 2.25 кв. м., състоящ се от спалня, дневна с бокс, килер, баня с
клозет и коридор, с припадащият се към апартамента таван с коригирана
кубатура от 27.30 кв. м., площ на това помещение с 55,03 % ид.ч. от дворното
място, в което е построена жилищната сграда - блок „Р.", застроен върху
държавна земя - парцел VI, кв. 146 по плана на града.
Според забележка в обявлението, обект в сграда с идентификатор
73198.502.293.2.8 е обособен след обединяване на два апартамента: със
застроена площ 45.27, заедно с ½ от входното антре с площ 2,25 кв. м. и
апартамент запад, със застроена площ 55.98, заедно с ½ от входното антре с
площ 2,25 кв. м.
В обявлението е посочено, че върху обект в сграда с идентификатор
73198.502.293.2.8 има тежести: Възбрана том. I, акт №14/2011г., вписана в
полза на „Райфайзенбанк /България/" ЕАД, Договорна ипотека, учредена с
Нотариален акт № 137, т. I, д.№ 889/2007 год. в полза на „Райфайзенбанк
/България/" ЕАД.
9
От приетото в настоящето производство основно и допълнително
заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че при
проверка в техническия архив на община Троян не са намерени проектите за
преустройство на делбения апартамент № 6 по гр.д. № 675/1975 г. на РС –
Троян, находящ се на ул.“****“ № 41, ет.4 с площ от 105.66 кв.м., а сега
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.502.293.2.8 по КККР на
гр.Троян. Според този проект от апартамента се образуват: апартамент със
застроена площ от 45.27 кв.м. и апартамент запад със застроена площ от 55.98
кв.м. При извършения на място оглед вещото лице арх.К. е установила, че в
апартамента е извършвано строителство, което представлява вътрешно
преустройство, при което са премахнати вътрешни преградни стени и
конструктивни елементи, с което е променено не само разпределението на
жилището, но и предназначението на част от помещенията в него. В момента
на място съществува само един апартамент на IV етаж в източната част на
сградата, с изложение изток-запад. От входната врата директно се влиза в
едно голямо помещение, което заема западната част от апартамента и се
състои от кухненски бокс, камина и два къта за хранене и кът за телевизия и
разговори. Вляво от входната врата на гърба на кухненския бокс има малък
килер. Срещу входната врата, в дъното на помещението се намира обща баня
– тоалетна, а вдясно от нея коридор, от който се влиза в две спални с източно
изложение, като едната е с дрешник. Пред спалнята има източна тераса, а
пред голямото помещение – тераса с поглед към улицата. Според експерта
описаното преустройство е извършено като е премахната съществуващата
стена между входното антре и помещенията на запад от него, както и всички
преградни стени между тези помещения и между банята и тоалетната. Вещото
лице прави това заключение, тъй като по таваните се виждат стоманобетонни
греди поради неизпълнение на всички довършителни работи. Описаното
преустройство обхваща входното антре, съществуващите помещения в
западната част на жилището. В източната част няма следи от преустройство,
но към едната спалня има дрешник, който не е описан в нотариалния акт от
1975 г., но е посочен в решението за делба към помещенията от апартамент
изток. В съдебно заседание арх.К. пояснява, че двата новообразувани малки
апартамента са в рамките на застроената площ на апартамента по
нотариалния акт от 1975 г., но двата обособени апартамента по съдебната
делба не са отразени като самостоятелни обекти в схемата по кадастралната
карта.
По делото е приет като доказателство и доклад за оценка на обект:
апартамент № 6, находящ се в ЖСК „Р.“, ет.4, заедно с прилежащите мазе №
6, таван № 6, 1.22% ид.части на сграда и правото на строеж върху парцел IV,
кв.146 по плана на гр.Троян, изготвен във връзка отпуснатия от банката на М.
ХР. ИВ. кредит през 2007 г. От него и констатациите на вещото лице арх.К. се
установява, че в него е оценен един апартамент с площ от 105,66 кв.м. без
данни за броя и вида на помещенията, но от неговата площ и местоположение
е видно, че това е бившият апартамент № 6, описан в н.а. № 181, т. IV, дело
10
1442 от 1975 г.
От първоинстанционният съд като свидетел по делото е разпитана П.Д.
– дъщеря на ответниците М. ХР. ИВ. и КР. АТ. ИВ. и внучка на ищцата. В
показанията си, които настоящата инстанция цени с оглед на всички други
данни по делото и при условията на чл.172 от ГПК се установява, че ИВ. К.
П. никога не е живяла в гр.Троян, а в с.Д.. Излага, че понастоящем в
процесния апартамент живее тя със семейството си, а като дете е живяла в
него заедно с родителите си и брат си. Твърди, че то винаги е бил един цял
апартамент.
При тези данни настоящата инстанция счита, че районният съд е бил
сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във
вр. с чл.440 от ГПК, предявен от ИВ. К. П. като трето лице против КР. АТ.
ИВ. и М. ХР. ИВ. като длъжници и „Райфайзенбанк” /България” ЕАД като
взискател по изп.д. № 20148800400419 по описа на ЧСИ Р.Д..
Съдебният състав счита за неоснователни изложените във въззивната
жалба доводи, че за ищцата липсва правен интерес от водене настоящето дело
и недопустимост на производството, което следва да бъде прекратено. В
случая ищцата твърди, че е придобила 1/2 ид.ч. от процесния апартамент с
нотариален акт № 181 от 22.07.1975 г., т.е. преди вписването на ипотеката с
нотариален акт № 94 от 13.04.2007 г. и преди вписването на възбраната по
изпълнително дело № 432 от 2010 г. Решението по гр.д.№ 1132/2017 г. на
Троянския районен съд не е правопораждащ правото на собственост на
ищцата факт, тъй като е постановено по установителен иск за нищожност на
сделка, а не по конститутивен иск. Правна последица от прогласяването на
нищожността на договора за дарение от 27.10.1981 г. в отношенията между
ищцата И.П. и ответника К.И. е, че въз основа на договора за дарение от
27.10.1981 г. И.П. не е загубила притежаваното от нея от 1975 г. право на
собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния апартамент. В този смисъл се е
произнесъл и ВКС в отменително решение № 60086/15.06.2021 г. по гр.д. №
3629/2020 г. Налице е правен интерес от предявяване на иска и с оглед
образуваното изп.д.№ 419/2014 г. на ЧСИ Р.Д. с район на действие района на
ОС-Ловеч и извършения от него опис на процесния апартамент с площ от
105,66 кв.м.
С оглед изложените от ищцата факти в уточнителна молба вх. №
2458/07.07.2021 г. относно основанието, на което счита за нищожен договора
за дарение, извършено с НА № 8 от 27.10.1981 г., том 2, д.№ 469/1981 г. на
ТРС, съдебният състав приема, че се касае за хипотезата на чл.26, ал.2, предл.
първо от ЗЗД - невъзможен предмет.
По-горе беше посочено, че с решение № 17/26.03.2018 г., постановено
по гр.д. № 1132/2017 г. при условията на чл.237 ГПК, съдът е прогласил
нищожността на сделката, обективирана в нотариалния акт за дарение на
недвижими имот № 8 от 27.10.1981 г., том II, д.№ 469/1981 г., с която ИВ. К.
П. е дарила на сина си КР. АТ. ИВ., чрез неговия дядо и представител К.П.П.
следния недвижими имот: апартамент като новообразувано жилище,
11
представляващо ½ ид.ч. от съществуващия преди това апартамент – сега
апартамент ЗАПАД, със застроена площ 55.98 кв. м, състоящ се от спалня,
дневна с бокс, килер, баня с клозет и коридор, с предаващата му се 1/2
идеална част от входното антре с площ 2.25 кв. м, с припадащият се към
апартамента ТАВАН с коригирана кубатура от 27.30 кв. м. площ на това
помещение, с 55,03 % идеални части от дворното място, в което е построена
жилищната сграда - блок „Р.", застроен върху държавна земя - парцел VI,
квартал 146 по плана на града, на основание чл.26, ал.1, предл.1 и ал.2,
предл.1 от ЗЗД поради противоречие със закона и невъзможен предмет. Това
решение е постановено без участието на ответника в настоящето
производство „Райфайзенбанк България” ЕАД, което води до извод, че
същото не го обвърза със силата на пресъдено нещо и в качеството му на
ипотекарен кредитор не може да му бъде противопоставено. В този смисъл е
приетото в решение № 173 от 18.07.2019 г. по гр.д.№ 2906 от 2018 г. на ВКС,
ГК, IV г.о., което е цитирано в отменителното решение на ВКС. На следващо
място следва да се отбележи, че решението по гр. д. № 1132/2017 г. по описа
на РС Троян, постановено при признание на иска по чл.26, ал.2 от ЗЗД, е
непротивопоставимо на въззивника и на друго, по-общо основание. В
правната теория и съдебната практика се приема, че решението при
признание на иска има по-тесни субективни предели, за разлика от
решението, постановено по реда на обикновения исков процес. То обвързва
само главните страни и техните правоприемници, но не обвързва третите
лица, които не биха могли да повлияят върху неговото съдържание, а то може
да се отрази неблагоприятно в правната им сфера. Затова, за да може
собственикът да докаже правото си на собственост в настоящия процес, той
на общо основание следва да докаже конкретните опорочаващи юридически
факти, които водят до нищожност на дарението. В противен случай по
отношение на ипотекарния кредитор сделката следва да се счита за
действителна.
Въззивната инстанция приема, че не е налице нищожност на договора
за дарение на соченото от ищцата, а в настоящето производство въззиваема
основание, а именно невъзможен предмет по смисъла на чл.26, ал.2, предл.1
от ЗЗД. Договорът e нищожен поради невъзможен предмет, ако към момента
на сключването му вещта, предмет на разпореждането, не съществува
фактическа или не отговаря на установените в действащия устройствен закон
изисквания за самостоятелен обект, т.е. не представлява годен за извършване
с разпоредителни сделки самостоятелен обект. В случая в акта за дарение
процесният апартамент е описан като новообразувано жилище,
представляващо ½ ид.ч. от съществуващия преди това апартамент – сега
апартамент запад, посочена е неговата квадратура - 55.98 кв. м,
помещенията от които се състои - спалня, дневна с бокс, килер, баня с клозет
и коридор, с предаващата му се 1/2 идеална част от входното антре с площ
2.25 кв. м., местонахождението, както и квадратурата на припадащия се към
апартамента таван и процента идеални части от дворното място, в което е
12
построена жилищната сграда, като при индивидуализацията изрично е
цитирано решение по гр.д. № 672/1975 г. по описа на ТРС, с което същият е
поставен в дял на ИВ. К. П. и н.а. № 181, т.IV, дело 1442/1975 г., с който ИВ.
К. П. и А.М. И. са признати за собственици на съществуващия преди това
апартамент № 6 в източната част на сградата, на четвърти етаж с квадратура
от 105.66 кв.м. при посочени в акта граници, както и на мазе № 6 и таван № 6.
От изложеното следва, че сключилите договора страни са изразили воля за
разпореждане с така съществуващия самостоятелен обект, който реално е
съществувал към 1981 г. От приложеното по делото решение от 15.02.1977 по
гр.д. № № 675/1975 г. та РС Троян е видно, че делбата на съществуващия към
този момент апартамент № 6 е извършена въз основа на архитектурен проект,
който предвижда само вътрешни изменения, обявен е на заинтересованите
страни и по него няма постъпили възражения. По-горе беше отбелязано, че
при извършения сега оглед вещото лице е констатирало, че в апартамента е
извършвано строителство, което представлява вътрешно преустройство, при
което са премахнати вътрешни преградни стени и конструктивни елементи, с
което е променено не само разпределението на жилището, но и
предназначението на част от помещенията в него. В решението за делба и
нотариалния акт за дарение на недвижими имот № 8 от 27.10.1981 г., том II,
д.№ 469/1981 г., процесният апартамент е описан с една и съща застроена
площ, припадащия се към него таван и идеални части от общите части.
Налице е само разлика в предназначението на помещенията, от които се
състои – в решението за делба е посочено, че се състои от кухня, дневна,
спалня, килер, баня с клозет, а в нотариалния акт дневна с бокс, спалня,
килер, баня с клозет, коридор. Изложеното обаче не може да доведе до извод,
че процесният апартамент не е съществувал фактически към момента на
сключване на акта за дарение или не е отговарял на изискванията за
самостоятелен обект, както и за липсата на съгласие за разпореждане с така
съществуващия обект, за да се приеме, че договорът за дарение е нищожен на
основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД.
Действително от приложената към исковата молба схема № 16-301471-
15.05.2018 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73198.502.293.2.8 и заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че двата обособени апартамента по съдебната делба не са
отразени като самостоятелни обекти в схемата по кадастралната карта.
Същата обаче е одобрена със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на ИД на АГКК,
а обективираната в нотариалния акт за дарение сделка, с която ИВ. К. П. е
дарила на сина си КР. АТ. ИВ. процесния апартамент, е изповядана през 1981
г. От значение е и обстоятелството, че нотариалният акт за дарение, който
установява правото на собственост на ответника К.И. върху процесния
апартамент запад, не е отменен или поправени по съответния ред, поради
което има доказателствена сила с това съдържание. Ето защо настоящата
инстанция приема, че сделката, обективирана в нотариалния акт за дарение от
1981 г. е действителна по отношение на ипотекарния кредитор
13
„Райфайзенбанк” /България/ ЕАД.
Поради изложените съображения съдебният състав счита, че ответникът
КР. АТ. ИВ. като длъжник по изп.д. № 20148800400419 по описа на ЧСИ
Р.Д., е собственик на 1/2 ид.ч. от продавания по посоченото изп.дело
недвижим имот, представляващ апартамент № 8, в гр. Троян, с площ 105,66
кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73198.502.293.2.8 по КККР на гр. Троян, общ. Троян, обл. Ловеч, одобрени
със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: гр. Троян, ул. ****, разположен в поземлен имот с
идентификатор 73198.502.293 и предназначение на самостоятелния обект -
жилище, ведно с прилежащи части - мазе № 6 с площ от 16.93 кв. м., таван №
6 с площ 18,27 кв. м. и 1,22 % ид. ч. от общите части на сградата.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че ответникът КР.
АТ. ИВ. е собственик по наследство от А.М. И. и на другия новообразуван
апартамент с площ от 45.27 кв.м. от продавания по изп.дело недвижим имот,
представляващ апартамент № 8 в гр. Троян с площ 105,66 кв. м. Този факт се
установява от приложения по делото нот.акт за собственост на недвижим
имот № 183, т. I, дело № 283/2001 г. на СВ при РС-Троян и от представеното
по делото удостоверение за смъртта и наследници на А.М. И., поч. на
13.02.2002 г.
Тези изводи са направени и в постановеното решение №
234/21.09.2016 г. по в.гр.д. № 292/2016 г. по описа на Ловешкия окръжен съд,
с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от КР.
АТ. ИВ. и М. ХР. ИВ. против „Райфайзенбанк” /България/ ЕАД - София
искове за обявяване на нищожен на договор за ипотека, сключен с нотариален
акт № 94, т. ІІ, н. дело № 264 от 2007 г. на Нотариус М.Г., рег.№ 477 на НК за
учредяване на договорна ипотека върху описаните два апартамента със
застроена площ от 45.27 кв.м. и апартамент ЗАПАД със застроена площ от
55.98 кв.м.поради невъзможен предмет на основание чл.26, ал.2, предл. 1 от
ЗЗД и поради неизвестност тъждеството на имота на основание чл.170 от ЗЗД.
Поради изложените мотиви, които не съвпадат с тези, изложени в
обжалваното решение № 529/13.12.2019 г. по гр.д.№ 592/2018 г. по описа на
РС-Троян, с което е уважен предявения от ИВ. К. П. против КР. АТ. ИВ.
отрицателен установителен иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК, на
основание чл.271, ал.1,предл.второ от ГПК, атакуваното съдебно решение на
ТРС в тази част следва да бъде отменено като неправилно и постановено
друго по съществото на спора, с което същият бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В частта, с която ТРС е признал за установено, че М. ХР. ИВ. не е
собственик на продавания по изпълнителното дело имот, а имено: апартамент
№ 8 с площ 105.66 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 73198.502.293.2.8., с адрес на имота гр. Троян, ул. „Г.С. Р."
№ 41, ет. 4, ап. 8, който апартамент е обособен след обединяване на два
14
апартамента, решението на РС – Троян следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Както беше посочено по-горе, единствен
собственик на апартамент № 8 с площ 105.66 кв.м. е ответникът КР. АТ. ИВ.,
който е ипотекарен длъжник по изп.дело изп.д. № 20148800400419 по описа
на ЧСИ Р.Д..
При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
„Райфайзенбанк” /България/ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените по делото разноски по представения списък по чл.80 от ГПК
съразмерно с уважената част от иска в размер на сумата 1694.50 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед изхода на спора, ищцата ИВ.
К. П. следва да бъде осъдена да заплати на ответника „Райфайзенбанк”
/България/ ЕАД направените по делото разноски в размер на сумата 1564.00
лв. съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК,
Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно решение № 529/13.12.2019 г. по гр.д.№
592/2018 г. по описа на РС-Троян в частта, с която е признато за установено
по предявения от ИВ. К. П., ЕГН **********, с адрес: *******“ № 4, в
качеството й на трето лице, по отношение на ответника „Райфайзенбанк
/България/” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в гр.
******, в качеството на взискател и ответниците КР. АТ. ИВ., ЕГН:
********** и М. ХР. ИВ., ЕГН: ********** – длъжници по изп.д.
№ 20148800400419 по описа на ЧСИ Р.Д., че ответникът КР. АТ. ИВ. не е
собственик на 1/2 ид.ч. от продавания по горепосоченото изп. дело недвижим
имот, представляващ апартамент № 8, в гр. Троян, ул.“****“ № 41, ет.4 с
площ 105,66 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 73198.502.293.2.8 по КККР на гр. Троян, общ. Троян, обл.
Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед
за изменение в КККР. Адрес на имота: гр. ****, разположен в поземлен имот
с идентификатор 73198.502.29; Предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент. Брой нива на обекта: едно. Посочена в документа площ:
105,66 кв. м. Прилежащи части: мазе № 6 - 16.93 кв. м.; таван № 6 с
площ 18,27 кв. м.; 1,22 % ид. ч. от общите части на сградата. Ниво: 1 (едно).
Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 73198.502.293.2.7;
под обекта: 73198.502.293.2.6; над обекта: няма, както и в частта за
разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск с правно
основание чл.440, ал.1 ГПК от ИВ. К. П., ЕГН **********, с адрес: *******“
15
№ 4 в качеството й на трето лице, по отношение на
ответника „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление в гр. ******, в качеството на взискател и ответниците КР. АТ.
ИВ., ЕГН: ********** и М. ХР. ИВ., ЕГН: ********** – длъжници по изп.д.
№ 20148800400419 по описа на ЧСИ Р.Д., че ответникът КР. АТ. ИВ. не е
собственик на 1/2 ид.ч. от продавания по горепосоченото изп. дело недвижим
имот, представляващ апартамент № 8, в гр. Троян, ул.“****“ № 41, ет.4 с
площ 105,66 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 73198.502.293.2.8 по КККР на гр. Троян, общ. Троян, обл.
Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед
за изменение в КККР. Адрес на имота: гр. ****, разположен в поземлен имот
с идентификатор 73198.502.29; Предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент. Брой нива на обекта: едно. Посочена в документа площ:
105,66 кв. м. Прилежащи части: мазе № 6 - 16.93 кв. м.; таван № 6 с
площ 18,27 кв. м.; 1,22 % ид. ч. от общите части на сградата. Ниво: 1 (едно).
Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 73198.502.293.2.7;
под обекта: 73198.502.293.2.6; над обекта: няма.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 529/13.12.2019 г. по гр.д.№ 592/2018 г.
по описа на РС-Троян в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Райфайзенбанк /България/
” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в ***** да заплати на
ищеца ИВ. К. П., ЕГН **********, с адрес: *******“ № 4 сумата в размер на
1694.50 лв. разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ИВ. К. П., ЕГН
**********, с адрес: с.Д., община *** да заплати на „Райфайзенбанк
/България/ ” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в *****
сумата в размер на 1564.00 лв. разноски по делото съразмерно с уважената
част от иска.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16