№ 104
гр. Русе, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Палма Тараланска
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело №
20214500900265 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Постъпила е искова молба от Е. Р., гражданин на Руска Федерация, с адрес в
България: *******, действаща чрез адв. М. Х. – ***, против „Виа Сити Строй“ ЕООД, гр.
Русе и „Нипал Груп“ ЕООД, гр. Русе, с която е предявен иск с правно основание чл. 135
ЗЗД. Ищцата твърди, че на 22.02.2020 г. с договор с нотариална заверка на подписите и
съдържанието е закупила 15 дружествени дяла, представляващи 33 % от капитала на първия
ответник „Виа Сити Строй“ ЕООД, гр. Русе, за което е заплатила в брой сумата от 1 500 лв.
Излага доводи за това, че на същата дата 22.02.2020 г., със съзнанието, че е закупила вече
дялове от капитала на дружеството и знаейки, че в активите му има недвижим имот –
поземлен имот с идентификатор 63427.2.421, УПИ VI-421, с площ по документи 1140 кв.м.,
ведно с находящата се в имота сграда – паметник на културата /“Мантовата къща“/, с площ
по документи 400 кв.м., с идентификатор 63427.2.421.1, ведно със сграда, представляваща
постройка на допълващото застрояване, с площ по документи 44 кв.м с идентификатор
63427.2.421.2, е сключила и Договор за заем, по силата на който е предоставила в заем на
„Виа Сити Строй“ ЕООД, гр. Русе сумата от 200 000,00 евро за срок от две години, считано
от датата на постъпването на сумата по банковата сметка на дружеството заемател, при 1 %
лихва на годишна база, като целта на двете действия е била да се осъществи с общи усилия
предварително уговореното помежду им инвестиционно намерение, а именно – изграждане
на сграда в описания по-горе недвижим имот. Твърди, че това не се е случило, тъй като не е
вписана като съдружник в ответното дружество, а освен това последното е прехвърлило
1
имота с нотариален акт за покупко продажба № 110, том III, рег. № 5863, нот. дело №
450/2020 г. на нотариус Л. Ш., рег. № * на Нотариалната камара, с район на действие РРС,
на втория ответник - „Нипал Груп“ ЕООД, гр. Русе, който впоследствие е учредил и
договорна ипотека върху имота в полза на „Българо-американска кредитна банка“ АД.
Заявява, че с уведомление от 11.03.2021г., е развален договора за заем от 22.02.2020 г. и
първият ответник е поканен в седемдневен срок да върне доброволно сумата от 200000,00
евро, ведно с дължимата лихва.
Моли съда да се произнесе с решение, с което на основание чл. 135 ЗЗД да бъде
обявена за недействителна спрямо нея извършената от първия ответник „Виа Сити Строй“
ЕООД продажба на втория ответник „Нипал Груп“ ЕООД на поземлен имот с
идентификатор 63427.2.421, УПИ VI-421, с площ по документи 1140 кв.м, ведно с
находящата се в имота сграда – паметник на културата /“Мантовата къща“/, с площ по
документи 400 кв.м, с идентификатор 63427.2.421.1, ведно със сграда, представляваща
постройка на допълващото застрояване, с площ по документи 44 кв.м с идентификатор
63427.2.421.2, подробно описан в нотариален акт за покупко продажба № 110, том III, рег.
№ 5863, нот. дело № 450/2020 г. на нотариус Л. Ш., рег. № * на Нотариалната камара, с
район на действие РРС. Претендира разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от първия ответник - „Виа
Сити Строй“ ЕООД, в който са развити доводи за неоснователност на заявената претенция,
като не се отрича получаването на заетата сума от 200 000,00 евро, но се оспорва наличието
на съвместни инвестиционни намерения. Твърди се, че не е налице увреждане на ищеца,
тъй като с прехвърлянето на имота е получена сума, от която може да се удовлетвори
ищцата по предоставения заем. Моли претенцията да бъде отхвърлена изцяло.
Аналогичен отговор е постъпил и от втория ответник -„Нипал Груп“ ЕООД гр.
Русе, като се акцентира върху обстоятелството, че по никакъв начин не може да се говори
за знание за увреждане на ищцата Е. Р., в качеството й на кредитор на дружеството, тъй
като и такова реално увреждане не е налице. Продажната цена, по която е придобил имота
от първия ответник е 441 000,00 лв., която е с 50 000,00 лв. по-висока от предоставена в
заем сума с равностойност 391 166,00 лв., т.е. със получената от продажбата сума е напълно
реално и възможно да бъде върнат полученият заем, по причина, че в патримониума на
длъжника – продавач е постъпил един бързо ликвиден актив /пари/ на стойност,
надвишаваща значително вземането на кредитора. Моли претенцията да бъде отхвърлена
изцяло.
В депозираните допълнителна искова молба и отговори на същата страните
поддържат първоначално изложеното от тях като обосновават доказателствените си
искания. В хода на извършваната двойна размяна на книжата е постъпила и молба вх. №
993/01.02.2022 г. от втория ответник „Нипал груп“ ЕООД гр. Русе, с която представя
нареждане за извършен от дружеството в полза на ищцата Е. Р. банков превод на сумата от
202 000,00 евро, представляваща сбор от главница /заемна сума в размер на 200 000,00 евро
по чл. 1.1. от Договора за паричен заем/ и възнаградителни лихви за двугодишен период /в
2
общ размер на 2 000,00 евро по чл. 1.2. от договора за заем/. Счита, че с получаването на
сумата от ищцата, вземането й бива погасено, от където отпада правният й интерес от
воденето на иска, поради което моли производството по делото да бъде прекратено.
Съдът приема, че предявеният иск е допустим и подсъден на Русенски окръжен
съд. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и 128 ГПК вр. чл. 377 ГПК. Съдът
определя правната квалификация на предявения иск като такава по чл. 135 ЗЗД.
С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и
доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите, визирани в
разпоредбата на чл. 374, ал. 1 ГПК
В съдебно заседание и двете страни поддържат изложеното от тях при размяната
на книжата, като не спорят относно обстоятелството, че е извършена атакуваната сделка -
покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор 63427.2.421, продавач по която е
първият ответник - „Виа Сити Строй“ ЕООД гр. Русе, а купувач втория ответник „Нипал
Груп“ ЕООД гр. Русе. Представителят на ищцата, заявява че не може да потвърди
получаването на сумата 202 000 евро, тъй като не е извършвал справка дали доверителка му
е получила тази сума. Счита, че представените документи не доказват постъпване на сумата
по сметката на Е. Р., а само нейното нареждане.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че е сключен процесният договор за заем, с който
ищцата Е. Р. е предоставила на първия ответник „Виа Сити Строй“ ЕООД в
заем сумата от 200 000,00 евро за срок от две години, считано от датата на
фактическия превод на средствата по сметна на дружеството – заемател, при 1
% лихва на годишна база, която в случай на предсрочно погасяване, ще се
изплаща за периода на реалното използване на заема, като датата, на която е
сключен е 20.02.2020 г., а не както първоначално е посочено в исковата молба
на 22.02.2020 г., което е видно и от приетото като доказателство по делото
копие от самия договор. Съгласно договора сумата на заема може да бъде
върната от заемателя предсрочно или на части без съгласуване със
заемодателя, а задължението на заемателя да върне заема може да бъде
изпълнено от трета страна и/или да бъде предадено за изпълнение на трета
страна по избор на заемателя без съгласието на заемодателя. С цел
обезпечение на договора като поръчители са се задължили да отговарят пред
заемодателя М. И. М. и П. В. И., чиято отговорност е солидарна със заемателя,
в случай на неизпълнение или ненадлежно изпълнение на задълженията му за
връщане на заема. Посочено е, че споровете между страните се уреждат
съгласно приложимото материално и процесуално право на Руската
3
Федерация, а също, че договорът може да бъде прекратен по взаимно
съгласие между страните или по други причини, предвидени в действащото
законодателство на Руската Федерация. Съгласно чл. 7.4. договорът се счита
за изпълнен, ако страните изпълнят изцяло взаимните си задължения.
Представен е договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 110, том III, рег. № 5863, нот. дело № 450/2020 г. на нотариус Л. Ш., рег.
№ * на Нотариалната камара, с район на действие РРС, вписан в СВ – Русе, вх. рег. №
9009/09.09.2020 г., акт № 78, том 24, дело № 4938, видно от който „Виа Сити Строй“ ООД,
представлявано от управителя С. Д. И. е продало на „Нипал Груп“ ЕООД, представлявано
от управителя С. Д. И. поземлен имот с идентификатор 63427.2.421, с площ 1140 кв.м., с
адрес гр. Русе, ул. „Иван Вазов“ № 16, ведно с построените в него: сграда с идентификатор
63427.2.421.1 със застроена площ 400 кв.м. с предназначение – паметник на културата и
сграда с идентификатор 63427.2.421.2 със застроена площ 44 кв.м., представляваща
постройка на допълващото застрояване, за продажна цена в размер на 441 000,00 лв.
От представения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижими имоти № 054, том ІІ, рег. № 3235, нот. дело № 198 от 13.11.2020 г., се
установява, че за обезпечаване на задължения на втория ответник по договор за кредит,
върху процесния недвижим имот е учредена ипотека в полза на „Българо-американска
кредитна банка“ АД.
Приложено е и Уведомление за прекратяване на договор за заем и покана за
доброволно изпълнение от 11.03.2021 г., в което подробно са изложени четири причини,
поради които ищцата Р. едностранно разваля процесния договор за заем, както следва: 1.
сключен договор за покупко-продажба, по силата на който същата е придобила 15
дружествени дяла, представляващи 33 % от капитала на първия ответник; 2. сключване на
договора за заем със знанието, че ще бъде вписана като съдружник в дружеството, че „Виа
Сити Строй“ ЕООД притежава собствен имот, находящ се в гр. Русе, а ул. „Иван Вазов“ №
16, както и че с общи усилия ще се осъществи инвестиционно намерение; 3. невписване на
ищцата в Търговския регистър като съдружник във „Виа Сити Строй“ ЕООД; 4. прехвърляне
на процесния имот от първия на втория ответник, което е ощетило ищцата, тъй като поради
невписването като съдружник не е участвала при вземането на решение за продажбата, а с
прехвърлянето на имота „Виа Сити Строй“ ЕООД е намалило активите си и е ощетило Е. Р.
като кредитор на дружеството.
Видно от представена и неоспорена от страните Пазарна оценка от 04.11.2019 г. /л.
136 от делото/ на поземлен имот с идентификатор 63427.2.421, заедно със сградите, които
попадат върху имота, пазарната стойност на същия към посочената дата е 649 780 евро (1270
900 лв.).
По делото е постановено разкриване на банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2
от ЗКИ относно обстоятелствата, касаещи движението по сметка на ищцата в периода
31.01.2022 г. – 28.02.2022 г., в резултат на което от страна ТБ „Интернешънъл Асет Банк“
4
АД е предоставено банково извлечение /л. 254 от делото/, от което е видно, че на 31.01.2022
г. по банкова сметка с титуляр Е. Р. е постъпила сума в размер на 202 000,00 евро, наредени
от втория ответник. Посочено е, че основанието за превода е връщане на заем и
възнаградителна лихва по договор за заем от 20.02.2020 г. /vrashtane na zaem i vaznagr. lihva
po dog. za zaem ot 20.02.2020g./
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявената искова претенция представлява конститутивен отменителен иск по
чл. 135 ЗЗД, с който кредиторът иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията на длъжника, с които го уврежда. В случая се иска обявяване на относителна
недействителност на извършена покупко – продажба на поземлен имот с идентификатор
63427.2.421, УПИ VI-421, с площ по документи 1140 кв.м, ведно с находящата се в имота
сграда – паметник на културата /“Мантовата къща“/, с площ по документи 400 кв.м, с
идентификатор 63427.2.421.1, ведно със сграда, представляваща постройка на допълващото
застрояване, с площ по документи 44 кв.м с идентификатор 63427.2.421.2, подробно описан
в нотариален акт за покупко продажба № 110, том III, рег. № 5863, нот. дело № 450/2020 г.
на нотариус Л. Ш., рег. № * на Нотариалната камара, с район на действие РРС, продавач по
която е първият ответник „Виа Сити Строй“ ЕООД, а купувач втория ответник „Нипал
Груп“ ЕООД.
Съобразно разпоредбата на чл. 135 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени
за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът
при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с
което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. За да възникне
правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на
длъжника, е необходимо да са възникнали всички елементи от фактическия състав на чл.
135 ЗЗД. На първо място, е необходимо да се установи, че ищецът има вземане по
отношение на един от ответниците, че е негов кредитор. Лице, което няма качеството на
кредитор, не е активно материалноправно легитимирано да предяви Павлов иск. Вземането
следва да бъде действително, без да е необходимо то да е ликвидно и изискуемо. Вторият
елемент от фактическия състав е извършването на действие, което уврежда кредитора.
Увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника,
нито от преценката на кредитора. Третата предпоставка за възникване на правото по чл. 135
ЗЗД има субективен характер. Доколкото оспорваното в настоящото производство действие
е възмездно (договор за покупко-продажба), то законът изисква, както длъжникът да е знаел
за увреждането, така и лицето, с което е договарял, да знае за това увреждане като знанието
се предполага до доказване на противното ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра на длъжника. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, уредени в чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да установи
всички елементи от фактическия състав, пораждащ правото да се иска отмяна на
извършените от длъжника действия.
5
При така очертаната от правна страна проблематика и обстоятелствата по делото,
съдът приема, че в случая не са налице всички елементи на фактическия състав, визиран в
разпоредбата на чл. 135 ЗЗД.
В ТР № 2/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГКТК на ВКС е разяснено, че правото на
кредитора да иска обявяване на увреждащите го актове на длъжника за недействителни
спрямо него е обусловено от наличието на действително вземане или за връзката между
правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор и посоченото право, съдът изхожда
от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. В
решение № 109 от 6.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4086/2019 г., III г. о., ГК е прието, че в
хипотезата, при която в хода на съдебното производство, след предявяване на иска, са
настъпили факти, които са от значение за спорното право, чл. 235, ал. 3 ГПК задължава съда
да вземе предвид същите факти. В случая е налице изрично удостоверяване от ТБ
„Интернешънъл Асет Банк“ АД, след постановено от съда разкриване на банкова тайна, че
по банкова сметка с титуляр Е. Р. Р. е постъпила сума в размер на 202 000,00 евро - главница
и лихва по процесния договор за заем от 20.02.2020 г.
Искът по чл. 135 ЗЗД се предявява, за да се постигне конкретен правен резултат, а
именно да се удовлетвори вземането на кредитора чрез принудително изпълнение към
имуществото, предмет на увреждащата сделка /чл. 135, ал. 4 ЗЗД/. В разглежданата хипотеза
в хода на настоящото производство, вземането на ищцата, установяващо качеството на
кредитор в спора, е било удовлетворено и това качество не е налице, доколкото правото на
кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на
длъжника е предпоставено от наличие на вземане.
Тъй като е отпаднала първата от предпоставките от предвидения от закона
фактически състав за неговата основателност, следователно същият е неоснователен.
Предвид този извод, съдът не следва да обсъжда останалите елементи от фактическия състав
на чл. 135 ЗЗД.
Възраженията на ищцата, че същата е претърпяла увреждания поради
невписването в Търговския регистър като съдружник във „Виа Сити Строй“ ЕООД, в
резултат на придобиване от нейна страна на 15 дружествени дяла от капитала на
дружеството с договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 22.02.2020 г., както и
дали е било уговорено или не общо инвестиционно намерение за изграждане на сграда
върху процесния имот, са изцяло неотносими към настоящия правен спор и не могат да
обосноват основателност на иска. Предмет на производството по делото е иск по чл. 135
ЗЗД и съдът е обвързан от така очертаната от ищцата, чрез процесуалния представител,
предметна рамка на търсената защита и съдействие, по които именно въпроси се дължи
произнасяне. В тази връзка, изявленията и обстоятелствата, въведени от ищцата, които
касаят други производства не следва да бъдат обсъждани.
Само за пълнота на изложеното следва да бъде посочено, че към датата на
процесния договор за заем - 20.02.2020 г. все още не е бил сключен договорът за покупко-
продажба на дружествени дялове от 22.02.2020 г. В нито един от двата договора не е
6
посочена каквато и да е връзка с другия договор – цел или предназначение на заемната сума,
както и връзка между предоставянето на заема и желанието на ищцата да стане съдружник.
В същото време вписването нов на съдружник в ЕООД не е процес, който включва
единствено действие по подписване на договор. Следва да бъдат налице кумулативно
следните условия: валиден договор с транслативен ефект, сключен в предвидената от закона
форма; решение на ОС /едноличния собственик на капитала /за приемане на нов съдружник;
изявление от негова страна, че приема условията на дружествения договор и решение за
изменение на този договор с оглед изискването за вписване в същия на имената на
съдружниците. Сбъдването на всички тези условия е основание за извършване на вписване в
регистъра. Иначе казано - договорът за прехвърляне на дружествени дялове не може да
съществува сам за себе си, тъй като целените с неговото сключване правни последици се
осъществяват единствено и само при наличието на останалите елементи от сложния
фактически състав.
Предвид гореизложеното, ищцата не е доказала всички кумулативно дадени
елементи от фактическият състав на чл. 135 ЗЗД, предявеният иск е неоснователен и следва
да се отхвърли.
С оглед изхода на спора в тежест на ищцата са направените от ответните страни
разноски, но тъй като те не претендират такива, разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, Русенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Р., гражданин на Руска Федерация,
родена на ***** с адрес в България: *******, действаща чрез адв. М. Х. – ***,
срещу „Виа Сити Строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна“ № 33, представлявано от
Ю. Е. А. и „Нипал Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, ул. „Александровска“ № 100, представлявано от С. Д.
И., с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителна спрямо Е.
Р. извършената продажба на поземлен имот с идентификатор 63427.2.421,
УПИ VI-421, с площ по документи 1140 кв.м, ведно с находящата се в имота
сграда – паметник на културата /“Мантовата къща“/, с площ по документи 400
кв.м., с идентификатор 63427.2.421.1, ведно със сграда, представляваща
постройка на допълващото застрояване, с площ по документи 44 кв.м. с
идентификатор 63427.2.421.2, подробно описан в нотариален акт за покупко
продажба № 110, том III, рег. № 5863, нот. дело № 450/2020 г. на нотариус Л.
7
Ш., рег. № * на Нотариалната камара, с район на действие РРС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
8