№ 445
гр. Ловеч, 11.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500243 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Йетел България“ ЕАД (с предходно
наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД), с ЕИК ***** против
разпореждане № 1012/10.05.2022 г., по ч.гр.д. № 726/2022 г. на РС Ловеч, в
частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против
ИБР. ЕМ. ИБР. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
следните суми: 133,92 лв. – абонаментни такси и потребление на мобилни
услуги за периода от 11.07.2019 г. до 04.1.2019 г.; 250,16 лв. – неустойка
поради предсрочно прекратяване на договора, както и в частта, с която е
отказано издаване на заповед за разноските в пълния им размер.
В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното разпореждане, в следните аспекти: неправилно приложение на
материалния закон – позоваване на неприложими към случая разпоредби;
неправилно квалифициране на уговорките от договора за мобилни услуги и
от договора за лизинг като неравноправни, при несъобразяване
индивидуалното им уговаряне. В частната жалба е направено искане за
отмяна на атакувания съдебен акт, за издаване на заповед за изпълнение за
останалите суми по заявлението, както и за съдебните разноски в пълния им
претендиран размер.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване
по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното
разпореждане е връчено на 01.06.2022 г., а частната жалба е подадена на
01.06.2022 г., видно от положения върху нея щемпел. За частния
жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му
част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на
претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Със заявлението, по което е образувано производството пред
1
първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 46,36 лв. – лизингови
вноски за период от 05.07.2019 г. до 04.11.2019 г. по договор за лизинг от
11.07.2019 г. за мобилно устройство; 133,92 лв. – цена на абонаментни такси и
потребление на мобилни услуги за период от 05.07.2019 г. до 04.11.2019 г. по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 11.07.2019 г. с
предпочетен номер; 231,80 лв. – дължими лизингови вноски за период от
05.07.2019 г. до 04.11.2019 г. по договор за лизинг от 11.07.2019 г. за мобилно
устройство; 250,16 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 11.07.2019 г.
С разпореждане № 1012/10.05.2022 г., по ч.гр.д. № 726/2022 г. на РС
Ловеч, съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за 46,36 лв. –
лизингови вноски за период от 05.07.2019 г. до 04.11.2019 г. по договор за
лизинг от 11.07.2019 г. за мобилно устройство, за 231,80 лв. – дължими
лизингови вноски за период от 05.07.2019 г. до 04.11.2019 г. по договор за
лизинг от 11.07.2019 г. за мобилно устройство, както и за 161,21 лв. –
разноски, съразмерно уважената част от претенциите по заявлението. Със
същото разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за останалите суми, а
именно: за 133,92 лв. – цена на абонаментни такси и потребление на мобилни
услуги за период от 05.07.2019 г. до 04.11.2019 г. по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 11.07.2019 г. с предпочетен
номер; и за 250,16 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 11.07.2019 г.
За да отхвърли частично заявлението по чл. 410 ГПК, заповедният съд
приел, че уговорките, от които произтичат вземанията за абонаментни такси и
потребление на мобилни услуги за период от 05.07.2019 г. до 04.11.2019 г. и
за неустойки, поради предсрочно прекратяване на услуги по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 11.07.2019 г., са в
противоречие със закона. Анализирайки естеството на уговорките в договора,
съдът е счел, че е налице колизия с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
Тези изводи не са релевантни, защото конкретният случай се свежда до
претенции, произтичащи от договор за предоставяне на мобилни/фиксирани
услуги, както и от договор за лизинг на устройство, а не от договор за
потребителски кредит. С оглед на това, разпоредбите на ЗПК не намират
приложения и с тях не би могло да се аргументира извод по същество относно
претендираните вземания. Законосъобразността на уговорките, от които се
претендират вземанията, следва да се преценява с оглед съответните
императивни разпоредби на Закона за електронните съобщения (ЗЕС), на
Търговския закон (ТЗ), както и на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Въпреки неправилното позоваване на районния съд на очевидно
неприложими разпоредби, неговият извод за недължимодст на сумата от
250,16 лв. е правилен като краен резултат, но по други съображения. Това
вземане се претендира като общ размер на неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 11.07.2019 г., включващ следните суми: 84,82 лв. –
тримесечни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен номер; и
165,34 лв. – разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг/за закупване на
устройство при сключване на абонаментен план. При така формулираната
2
структура на претенцията за сумата от 250,16 лв. не би могло да се провери
дали и доколко означените в нея суми съответстват по основание и размер на
уговорките, от които се претендират. За първата от тях (84,82 лв.) няма как да
се приеме, че се касае за трикратен размер на стандартните месечни
абонаменти, доколкото сумата не е кратна на този брой месеци. От
означението на втората компонента на неустойката (за сумата от 165,34 лв.)
не може да се изгради извод за съответствието й на чл. IV, т. 2, б. „Б“ от
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 11.07.2019 г.,
доколкото не е посочено за каква съответна част от приетата в договора
отстъпка от 231,74 лв. то се отнася. Такова посочване е необходимо, защото
според уговорката разликата между приетата в договора стандартна цена и
заплатената лизингова вноска се дължи не изцяло, а в размер, съответен на
оставащия срок на договора. Отделно от това, плащането на съответната част
от отстъпката е уговорено като неустойка, кумулативно с останалите
компоненти (стандартните месечни компоненти и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове) за
неизпълнение на договора за мобилни услуги. Претенцията за заплащане на
съответната част от разликата между и заплатената цена на устройството при
предоставянето му има отношение към неизпълнение на договора за лизинг
на устройството, респ. при евентуален договор за продажба устройство,
доколкото се съизмерява с дължимата престация за заплащане цената на
същото устройство. С оглед на това съдът приема, че заявлението е
неоснователно в частта, относно вземането сумата от 250,16 лв. неустойки за
предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 11.07.2019 г.
Съдът намира, че районният съд неправилно е отхвърлил заявлението в
частта, за сумата от 133,92 лв. С оглед изложените в заявлението твърдения и
приложените към него документи, съдът приема, че претенцията се свежда до
заплащане на абонаментните такси и на потреблението за мобилни услуги
допреди едностранното преустановяване на възможността за ползване на
същите услуги. Техните размери са означени в трите фактури, издадени за
отчетения период от 05.07.2019 г. до 04.11.2019 г. След като това вземане
съставлява общият размер на цената на абонаментните такси и на
потреблението за мобилни услуги допреди прекратяване на договора,
ползвателят дължи на оператора заплащането му.
Съдът приема за неоснователно искането в частната жалба за издаване
на заповед за изпълнение за разноските в заповедното производство в пълния
им претендиран размер. В приложения към заявлението договор за правна
помощ е отразено, че плащане на дължимото възнаграждение ще бъде
извършено в брой, че договорът служи за разписка за получаване на
адвокатския хонорар и че за полученото плащане доверителят издава фактура
(чл. 4). След като е предвидено издаване на фактура, каквато не се представя
към заявлението, съдът намира, че заявителят не доказва извършване на
плащане на адвокатското възнаграждение за сумата от 360 лв. Като първичен
счетоводен документ по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗСч фактурата е носител на
информация за регистрирана стопанска операция, с която следва да се
обвърже издаденият документ за извършено плащане по операцията - касов
бон или разписка. При липсва на такъв документ, не би могло да се приеме, че
сам по себе си договорът има характер на разписка за заплатена сума. В това
се проявява доказателственото значение на фактурата спрямо заплащане на
адвокатското възнаграждение. Такова значение на фактурата е придадено и в
3
договора за правна помощ. Заявителят доказва единствено заплащане на
дължимата за заповедното производство държавна такса в размер на 25 лв.,
която сума се размера на действително сторените в същото производство
разноски. Доколкото разноските за заповедното производство са уважени над
този размер (за сумата от 161,70 лв., съдът не би могъл да разпореди издаване
на заповед за заплащане на допълнително разноски.
По изложените съображения съдът счита, че следва да отмени
разпореждането в обжалваната му част, с която е отхвърлено заявлението на
частния жалбоподател против ИБР. ЕМ. ИБР. за сумата от 133,92 лв., като
вместо него разпореди да се издаде заповед за изпълнение за същата сума.
Разпореждането следва да се потвърди в останалата обжалвана част, с която
заявлението е отхвърлено за сумата от 250,16 лв., както и в частта, с която е
отказано издаване на заповед за разноските в пълния им размер.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1012/10.05.2022 г., по ч.гр.д. № 726/2022 г.
на РС Ловеч, в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението по чл. 410
ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от
133,92 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение в полза на „Йетел България“
ЕАД (с предходно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД), с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** против ИБР. ЕМ. ИБР.,
с ЕГН **********, с адрес: с. ***** за сумата от 133,92 лв., представляваща
цена на абонаментни такси и потребление на мобилни услуги за периода от
05.07.2019 г. до 04.11.2019 г. по допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 11.07.2019 г. с предпочетен номер ++359*********, ведно
със законната лихва върху същата сума от подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА № 1012/10.05.2022 г., по ч.гр.д. № 726/2022 г. на РС
Ловеч, в останалата обжалвана част, с която заявлението е отхвърлено за
сумата от 250,16 лв., както и в частта, с която е отказано издаване на заповед
за разноските в пълния им размер.
ВРЪЩА делото на РС Ловеч за издаване на заповедта за изпълнение.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4