Р Е Ш Е Н И Е
№
Б. 24.11.2016г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 460 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са четири обективно съединени
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и чл.55, ал.1, пр.3
от ЗЗД във вр. с чл.221, ал.2 от КТ.
С
определение № ****г., влязло в сила като необжалвано, е прекратено съдебното
производство по иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.221, ал.2 от КТ за заплащане на сумата от 548.27лв.,
представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ или брутното трудово
възнаграждение за един месец или за срока на предизвестие с оглед
дисциплинарното уволнение със Заповед № /****г. на Управителя на „****”ООД-Б.,
с ЕИК: **** като недопустим.
М.В.Г. ***
с ЕГН:**********,***, пл.”****”№4, чрез
пълномощник
адв. В.В. от САК, е предявил искове
срещу „****”ООД, със седалище и адрес на
управление:Б., ул.”****”№22, с ЕИК:**** за признаване за незаконно уволнението
му, постановено със Заповед №36 от ****г. на Управителя на „****”ООД-Б. с ЕИК:****,
с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.187, т.8 и т.10 от КТ
и чл.190, ал.1, т.2 и т.7 от КТ и чл.188, т.3 от КТ-поради дисциплинарно
наказание „уволнение” е прекратено трудовото му правоотношение и моли за неговата отмяна, за възстановяване на
заеманата от него преди това длъжност „продавач-консултант” и за заплащане на
сумата от 3289.62лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за това,
че е останал 6 месеца без работа в резултат на незаконното уволнение, считано
от 20.02.2016г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано
от деня на предявяване на иска-20.04.2016г. до окончателното заплащане, както и
за заплащане на направените по делото разноски.
В с.з. ищецът, чрез пълномощника му адв.В.В. от
САК/пълномощно от 16.04.2016г.-л.5 и от 03.07.2016г.-л.22/, поддържа така предявените искове. Прави
уточнение във връзка с депозирания отговор на исковата молба, в която са
посочени дните за неявяване на работа, които са 25.01.2016г., 26.01.2016г. и
27.01.2016г., че са в противоречие с датата на издаване на заповедта за
уволнение на ****г., т.е. на работодателя няма как да му е било ясно
предварително за това, че ищецът няма да се яви на работа. Изрично оспорва
автентичността на подписа, положен от ищеца на представения оригинал на
заповед №**** от ****г., връчена на
29.01.2016г., като заявява, че той не е подписал за „работник” и „получил
заповедта”. Заявява, че от всички събрани доказателства се установява, че
заповедта за уволнение е връчена чрез тъщата на ищеца или св.В.Ж. и
действителната дата на връчване е 20.02.2016г., за което е спазен срока за
предявяване на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна. Моли да се присъдят направените по делото разноски, за което представя
списък за разноските по чл.80 от ГПК /л.131/. Представя писмени бележки с вх.№ 5970/01.11.2016г.
Ответникът-„****”ООД
с ЕИК:****, чрез пълномощник адв.М.Н. от САК /пълномощно от 07.05.2016г.-л.23/, е направил възражение по горните искове и е представил писмен отговор с вх.№
2883/25.05.2016г. в предвидения в закона срок.
В писмения отговор се оспорват
исковете като недопустими и неоснователни.
Ответникът е направил възражение,
че искът за отмяна на уволнението е предявен след изтичане на предвидения
двумесечен срок съгласно чл.358, ал.1, т.2 от КТ, който е изтекъл на
29.03.2016г., тъй като атакуваната заповед за уволнение е връчена на ищеца на
29.01.2016г., който факт е удостоверен с негов подпис и се доказва от личното
му трудово досие, където са приложени всички документи във връзка с трудовото
му правоотношение с ответника. Посредник за връчване на заповедта за уволнение
е В.Ж., майка на съпругата на ищеца, тъй като ищецът не е отишъл лично за
оформяне на заповедта.
Заявява, че исковете са и
неоснователни, тъй като ищецът редовно е нарушавал трудовата дисциплина, за
което са му налагани наказания по КТ. Заявява, че ищецът е изслушан от
работодателя му във връзка с наложеното дисциплинарно наказание-уволнение,
предмет на иска, за това, че не се е явил на работа в два последователни
работни дни-25, 26 и на 27 януари 2016 година, за което му е наложено
наказанието и от дадените обяснения се установява, че е в болнични за периода
от 16.01. до 22.01.2016г. Заявява, че ответникът е спазил изискванията в КТ
относно налагане на наказанието „уволнение” на ищеца.
В с.з.
ответникът, чрез пълномощника му адв.М.Н. оспорва исковете и поддържа
направените възражения в писмения отговор. Заявява, че е допусната техническа
грешка в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на
трудовото правоотношение, като вместо 29.01.2016г. е изписано ****г., т.е.
допусната е техническа грешка на деня на издаване на заповедта, като
действителната дата е 29.01.2016г. Заявява, че същата заповед лично е подписана
от ищеца, но извън офиса на фирмата, т.е. е лично му е връчена. Моли да се
отхвърлят исковете, тъй като искът за отмяна на уволнението е предявен извън
преклузивния двумесечен срок от уволнението, което е извършено на 29.01.2016г.,
а исковата молба е подадена на 20.04.2016г. Освен това ищецът не е представил
доказателства, че е останал без работа 6 месеца след уволнението, за което
искът за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е неоснователен като
недоказан. Моли да се присъдят направените по делото разноски съгласно
представен списък за разноските по чл.80 от ГПК /л.130/.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка
със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят за това, че ищецът е
работил при ответника на основание писмен трудов договор за неопределено време
на длъжността „продавач-консултант”, считано от 03.04.2015г.
Горното се установява и от приложените писмени доказателства- личното трудово досие на ищеца.
Видно от описаното по-горе лично
трудово досие/ЛТД/ на ищеца, се установява, че е изготвена на 14.01.2016г.
докладна от Л.Г.П., служител при ответника, от която се установява, че ищецът
има закъснения по отношение началото на работното време в дните: 12, 13 и 14
януари 2016г., за което със Заповед №****г. му е наложено дисциплинарно
наказание ”предупреждение за уволнение” като заповедта е връчена на същия
ден-14.01.2016г. при отказ да я получи, удостоверен с подписа на двама
свидетели. Следват два броя копия от болнични листа, издадени на името на ищеца
за периода от 16.01.2016г. до 18.01.2016г. и за периода от ****г. до
22.01.2016г., на които е отбелязано, че са оставени от В.П.Ж. на 23.01.2016г.
Следва отново докладна от Л.Г.П., служител при ответника, която е с дата
27.01.2016г., с която се съобщава, че ищецът не се е явил на работа при
ответника на 25.01.2016г., на 26.01.2016г. и до 12.00 часа на 27.01.2016г. на същата
има поставена резолюция:”Да се изслуша, след което да се изготви Заповед!”,
която е с дата 27.01.2016г.
Със Заповед № ***/****г. на
Управителя на ответното дружество е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” на ищеца на основание чл.187, т.8 и т.10 от КТ и чл.190, ал.1,т.2 и
т.7 от КТ във вр. с чл.188, т.3 от КТ, за това, че не се е явил на работа 2
работни дни, за което на основание чл.330, ал.2,т.6 от КТ му е прекратено
трудовото правоотношение, считано от ****г.
На оригинала на горната Заповед/приложен
на л.28 от ЛТД/ е посочено, че е връчена на ищеца на 29.01.2016г., „подпис: Пенка
П.”. Същата е оспорена от ищеца, който е заявил, че положените два подписи на
работник и получил заповедта, не са изпълнени от него.
Спорното между страните е датата на
връчване на горната заповед за налагане на дисциплинарно уволнение на ищеца.
Според ищеца това е дата 20.02.2016г. съгласно приложеното от него копие от
заповед/л.4 от делото/, а според ответника датата е 29.01.2016г., отразена на
оригинала на Заповед/приложен на л.28 от ЛТД/.
Съгласно приетата по делото
съдебно-графическа експертиза с вх.№ ****г., изготвена от вещото лице Д.Н.Д.,
която страните не са оспорили и съдът приема изцяло, се установява, че ищецът М.В.Г.
е положил подписи върху оригинала на Заповед № 36 /****г. на Управителя на
ответното дружество /л. л.28 от ЛТД/ за „работник/служител” и за „получил
заповедта”.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели П.С.П./л.124-125/, св.В.П.Ж. /л.107/ и св. Е.Г.И./л.132/, се
установява, че св. П.С.П., която работи при ответника от 1991г. до сега на
длъжността „оперативен счетоводител” е изготвила процесната Заповед №**/****г.
за налагане на дисциплинарно уволнение на ищеца, приложена в оригинал на л.28
от ЛТД, на която собственоръчно е записала, че заповедта е връчена на
29.01.2016г. и се е подписала, но лично не я е връчила на ищеца, а е предала на
св.В.Ж., която е тъща /майка на съпругата/ на ищеца, за да му я връчи. Горното
се е случило при посещението от двете на хора, които се провеждат само в
дните вторник и четвъртък от седмицата.
Св.П. е предала на св.Ж. два броя от горната Заповед и същата й е върнала един
брой, подписан от ищеца пак при посещението на хората. Св. П. не е категорична
за написаната от нея дата 29.01.2016г. кога е положена: преди да се подпише от
ищеца заповедта или след това, заявява, че няма спомен.
Св. Ж. заявява в показанията си, че
св.П. й дала заповед, която тя занесла на зет си и му казала да напише датата,
която била на заповедта или ****г., но той казал, че ходил във фирмата, търсил
документи, те му казали, че не са готови и за това сега следва да напише
действителната дата, която била написана от дъщерята на св.Ж., а именно
20.02.2016г. След това св.Ж. върнала подписания екземпляр на св.П.. Св.Ж. заявява,
че занесла заповедта на ищеца/нейн зет/ един месец след датата, която е
посочена в заповедта, а именно на 19.02.2016г. или на 20.02.2016г.
Св. Е.И.
заявява в показанията си, че знае от св.Ж., с която ходят заедно на хора във
вторник и четвъртък от седмицата, че св.П. при едно от тези посещения й дала
заповед, която следва да подпише зет й. Това се случило 10-15 дни след
29.01.2016г., когато внукът й следвало да отиде на рожден ден на внука на св.Ж.,
с която се чули на 29.01.2016г. по този повод.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели-Л.Г.П. и Л.В., служители в ответното дружество, се установява,
че по време на работата си ишецът започнал да закъснява, тъй като работното му
време започва в 07.30 часа и ищецът идвал към 11.00 часа. Заради неговите
закъснения през месец януари въвели присъствена книга. Св. В. един път чул, че
ищецът отказва да подпише заповед. Св.П. заявява, че ищецът не се явил на
работа в петък, събота и понеделник и разбрал, че е уволнен. Виждал го седмица
след уволнението и не е присъствал при връчване на заповед за уволнение.
От приложения оригинал на Допълнително
споразумение към Трудов договор № *****./л.21 от ЛТД/ се установява, че
трудовото възнаграждение на ищеца е 545 лв. и последното заплатено трудово
възнаграждение е за месец януари 2016г. за 5 отработени дни, 5 дни отпуск и 2 дни
болнични.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че предявените искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са допустими,
тъй като искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е
предявен в срока, предвиден в чл.358, ал.1, т.2 от КТ, по следните правни
съображения:
Съгласно
чл.195, ал.2 и ал.3 от КТ, изявлението на работодателя за налагане на
дисциплинарно наказание поражда действие с достигане изявлението до адресата,
т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действие на договорите-правилата за
пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора. Писменото
изявление на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание може да бъде
връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга-чрез изпращането
на препоръчано писмо с обратна разписка. С достигане на изявлението до
работника, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание и изявлението му е породило правно
действие.
В случая дисциплинарното наказание уволнение
е наложено на ищеца със Заповед №36 от ****г. на Управителя на „****”ООД-Б. с
ЕИК:****, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.187, т.8 и
т.10 от КТ и чл.190, ал.1, т.2 и т.7 от КТ и чл.188, т.3 от КТ е прекратено
трудовото му правоотношение като съдът приема, че горната заповед е връчена
лично на ищеца на 20.02.2016г., за което възражението на ответника, че искът по
чл.344, ал.1,т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна е погасен по давност, тъй като е предявен извън преклузивния двумесечен
срок съгласно чл.358, ал.1,т.2 от КТ е
неоснователно.
От
всички събрани доказателства пред настоящата съдебна инстанция се установява,
че процесната заповед за дисциплинарно уволнение е връчена лично на ищеца,
удостоверено от положените от него подписи съгласно приетата по делото
съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещото лице Д.Д., която съдът
кредитира изцяло като компетентна и обоснована.
Съдът намира, че посочената дата за
връчване 29.01.2016г. не е достоверна с оглед показанията на св.Пенка П., която
е написала датата, но лично не е извършила връчването й на ищеца, а това се е
случило чрез неговата тъща св.В.Ж., която дава показания като свидетел, че връчването
е на 20.02.2016г., която дата е написана от дъщеря й при връчването на
заповедта на ищеца на неговия екземпляр. Съдът дава вяра на показанията на св.Ж.,
тъй като същите съответстват изцяло на показанията на св.Е.И., която е разбрала
за предаването на заповедта от св.П. на св.Ж., което се е случило при
посещението от тримата свидетели на хора, които се провеждат само във вторник и
четвъртък от седмицата и това се е случило 10-15 дни след 29.01.2016г., която
дата свързва с провеждане на тържество по случай рожден ден на внук на св.Ж..
Съдът, имайки предвид показанията на св.Ж. и св.Иванова, отбелязаната дата
20.02.2016г. на приложеното копие от заповед за уволнение, приложена от ищеца
към исковата молба, както и приложените писмени доказателства в ЛТД на ищеца, а
именно, че дисциплинарното производство срещу ищеца е започнало по докладна от
Лазар П., която е с дата 27.01.2016г., на която има резолюция да се изслуша и
се издаде заповед от 27.01.2016г., ответникът твърди, че датата на издаване на
заповедта е 29.01.2016г., а не както е посочена дата-****г. и денят
29.01.2016г. е петък, съдът приема, че отбелязаната дата за връчване на
заповедта на 29.01.2016г. от св.П. не е действителна, тъй като няма данни в
деня на изготвяне на заповедта същата веднага да е предадена на св.Ж. за
връчване на ищеца, последният да я е подписал и същият ден да е върната на св.П.,
за да напише дата 29.01.2016г.
Следователно съдът приема, че процесната
заповед №36/****г. е връчена лично на ищеца на 20.02.2016г.
Разгледан по
същество искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване
за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от ответника е основателен
и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:
Съдът
приема, че не е спазена процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, тъй като няма данни
ответникът-работодател да е поискал обяснения от ищеца във връзка с нарушение
на трудовата дисциплина-неявяване два последователни дни на работа, за което му
е наложил дисциплинарно наказание- уволнение. От приложените в ЛТД на ищеца
писмени доказателства е отбелязано, че следва да се изслуша ищеца и след това се
издаде заповед, но по делото няма данни след 27.01.2016г. до издаване на
заповедта на 29.01.2016г. ищецът да е поканен да даде обяснения. В тази насока
не са събрани нито писмени, нито гласни доказателства.
Съгласно
чл.193, ал.2 от КТ–когато работодателят предварително не е изслушал работника
или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество, която разпоредба
следва да се приложи в случая.
При
налагане на дисциплинарното наказание-уволнение на ищеца ответникът-работодател
е допуснал съществени процесуални нарушения, които водят от отмяна на
наложеното дисциплинарно наказание, тъй като е нарушил разпоредбата на чл.195
от КТ, за това, че процесната заповед не е мотивирана по смисъла на чл.195,
ал.1 от КТ, тъй като не е посочено кога е извършено нарушението, т.е. не са
индивидуализирани по дати, месец, година двата последователни дни, в които
ищецът не се е явил на работа. В процесната заповед за дисциплинарно наказание-уволнение
е посочено само неявяването на работа 2
работни дни.
Настоящият съдебен състав намира, че са
налице нарушения на императивните изисквания от разпоредбите на чл.193 от КТ и
чл.195 от КТ, свързани с процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, за
което приема, че уволнението е незаконно и следва да се отмени.
По
отношение на акцесорният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ също е
основателен и следва да се уважи, тъй като уважаването на иска за отмяна на уволнението
обуславя извод за основателност на този обективно съединен иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на работа на
заеманата преди уволнението длъжност, като съдът взе предвид и факта, че
трудовото правоотношение между страните е за неопределено време.
Предявеният трети иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр.
с чл.225, ал.1 от КТ, съдът намира, че положението на обусловен от
произнасянето по първия от исковете, следва да доведе до отхвърлянето му изцяло
като неоснователен и недоказан, за това, че ищецът не представи доказателства,
в чиято тежест на доказване е, че за периода от 20.02.2016г. до 20.08.2016г. е
останал без работа в резултат на незаконното му уволнение от ответника.
Горният иск за сумата от 3289.26лв. следва да
се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, което се
отнася до трудов спор между работник и работодател, ответникът ще следва да
заплати в полза на РС-Б. държавна такса в размер на по 50лв. за уважените
искове чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, както и сумата от 80лв. за заплатено
възнаграждение на вещо лице.
Ответникът на основания чл.78, ал.1 от ГПК ще следва да заплати на ищеца
и сумата от 450лв./ четиристотин и петдесет лева/ за направени от него разноски
по делото за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложените договори
за адвокатска защита /л.5 и л.22/ съразмерно на уважената част от така предявените
искове.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на М.В.Г. ***
с ЕГН:**********,***, пл.”****”№4, постановено със Заповед №36 от ****г. на
Управителя на „****”ООД-Б. с ЕИК:****, с която на основание чл.330, ал.2, т.6
от КТ във вр. с чл.187, т.8 и т.10 от КТ и чл.190, ал.1, т.2 и т.7 от КТ и
чл.188, т.3 от КТ-поради дисциплинарно наказание „уволнение” е прекратено
трудовото правоотношение и ГО ОТМЕНЯВА
на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.В.Г. ***
с ЕГН:********** на заеманата от него преди това длъжност: „продавач-консултант”” в „****”ООД-Б.
с ЕИК:**** на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА „****”ООД,
със седалище и адрес на управление: Б., ул.”****”№22, с ЕИК:**** да заплати на М.В.Г. ***
с ЕГН:********** сумата от 450лв./четиристотин и
петдесет лева/ за направени разноски по делото за заплатени адвокатски
възнаграждения съразмерно на уважената част от така предявените искове.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно
основание чл.344, ал.1,т.3 от КТ от М.В.Г. *** с ЕГН:********** срещу ****”ООД, със седалище и адрес на
управление: Б., ул.”****”№22, с ЕИК:**** за заплащане на сумата от 3289.62лв./три хиляди двеста осемдесет
и девет лева и 62 стотинки/, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ
за това, че е останал 6 месеца без работа или за периода от 20.02.2016г. до
20.08.2016г. в резултат на незаконното уволнение със Заповед №36 от ****г. на
Управителя на „****”ООД-Б. с ЕИК:****, ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от деня на предявяване на иска-20.04.2016г. до
окончателното заплащане, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА ****”ООД, със седалище и
адрес на управление: Б., ул.”****”№22, с ЕИК:**** да заплати в полза
на РС-Б. държавна такса общо в размер на 100лв.
/сто лева/ върху така уважените искове, както да заплати и сумата от 80лв./ осемдесет лева/ за направени
разноски за платен депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/