Р Е Ш Е Н И Е
№ 579, 26.04.2018г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд
Гражданска
колегия
двадесет и втори състав
На десети април две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Пенка Стоева
Секретар: Елена Ангелова
като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско дело № 2551 по описа за две хиляди и седемнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове за присъждане
на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, основани на
чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ.
Ищецът А.М.Г., ЕГН
**********,***, ***, адв.С.С., моли съда да осъди ответната Прокуратурата на РБ
да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
70000лв. и за претърпени имуществени вреди в размер на 2400лв., ведно със
законната лихва върху всяко от тях, считано от ***
Исковете
му са основани на твърденията, че след
като на ***бил задържан за 24ч. в сградата на *** с обяснението, че е
заподозрян в извършване на тежко умишлено престъпление- подкуп, на 01.11.13г.
бил привлечен като обвиняем за това, че в периода ***-***, с цел да набави за
себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у И.Г.М.заблуждение, че ще му
съдейства за прекратяване на ***, и с това е направил опит да причини на
***имотна вреда в размер на 2000лв., като деянието е останало незавършено по
независещи от дееца причини- престъпление по чл.209,ал.1 вр. с чл.18,ал.1 от НК, и като с постановление от същата дата му била определена мярка за
неотклонение „задържане под стража“, изтърпяна в следствения арест на
гр.Пловдив. С постановление от 04.11.13г., мярката му била променена в парична
гаранция на стойност 3000лв., а с определение на ПРС от 18.11.13г., размерът на
гаранцията бил намален на 1500лв., внесени на 19.11.13г., и възстановени му на
09.02.17г. Обвиненията срещу него били конкретизирани на датите 05.11.13г. и
23.05.14г., и освен по чл.209,ал.1 от НК, му било повдигнато и обвинение по
чл.387,ал.3,вр.ал.2,вр.ал.1 от НК. По внесения от ответника в ПРС обвинителен
акт било образувано нохд №4660/14г. /погрешно посочено с този номер в исковата
молба и поправено впоследствие на нохд №4606/14г., съответно на номера на
действително образуваното и развило се нохд- виж съответно л.5,т.13 и
л.68,р.І/, приключило с оправдателна присъда, потвърдена при протестирането и с
окончателно решение на ПОС от ***
Във връзка с
проведеното срещу него наказателно производство, ищецът твърди да е претърпял:
Имуществени вреди,
изразили се в : заплатен адвокатски хонорар от общо 1900лв., по три броя
договора за правна помощ, сключени между него и адв.З.Т.; в пропусната полза от
500лв., в размер на законната лихва върху сумата на внесената парична гаранция,
която би могъл да реализира като доход от нея, ако не беше незаконно лишен от
възможността да я ползва, във времето от вноса и на 19.11.13г., до
възстановяването и на 09.02.17г.
Неимуществени вреди,
значими поради това, че повдигнатите му обвинения намерили широко отражение в
медиите, изразили се в следните аспекти на сериозно увреждане на правната му
сфера:
Вследствие на
задържането му, със заповед от ***бил уволнен и било прекратено служебното му
правоотношение като ***в група „***“ в сектор „***“ при ***, като заповедта
била потвърдена при обжалването и пред ВАС- с решения на тричленен и петчленен
състав.
Претърпял силен
психоемоционален стрес, притеснение, загуба на самочувствие, чувство за
безпомощност и обреченост, злепоставяне, влошаване на психическото му
състояние, продължило с месеци безсъние, плач, затваряне в себе си, лесно
изнервяне, отчаяние, безнадежност и несигурност за бъдещето, загуба на
авторитет и самочувствие.
Пледира
по същество за уважаване на всички предявени от него искове и за присъждане на
разноски по списъка, представен в с.з. от 10.04.18г. /виж л.146/. Развива
съображения и в писмена защита вх.№11483/16.04.18г.
В
срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с
вх.№34049/10.11.17г. /виж на л.59-л.60/, с който е признал, че срещу ищеца е
било проведено наказателно производство по обвинения в извършване на тежки
умишлени престъпления- по чл.209,ал.1 и чл.387,ал.3 вр.ал.1 он НК, за които е
бил оправдан, но е оспорил предявените от него искове като неоснователни, тъй
като :
Претенцията
за неимуществени вреди е недоказана, като не е установено реалното претърпяване на описаните вреди и причинната
връзка с воденото производство;
претендираният размер е прекомерен, с оглед принципа на справедливост,
като изтъква в тази насока конкретни съображения; за информацията чрез медиите
и за проведеното срещу ищеца дисциплинарно производство той не може да бъде
държан отговорен. Претенциите за
имуществени вреди: тъй като не е задържал неоснователно сумата на внесената
гаранция, а тя е била своевременно възстановена на ищеца; защото ползата, която
твърди да е пропуснал, не е сигурна, тъй че да му следва такава в размер на
законната лихва; че ако такава се присъди, тъй като се претендира и законна
лихва от ***, би се стигнало до присъждане на лихва върху лихва. По отношение
на претендираното като заплатено адвокатско възнаграждение- тъй като липсват по
делото доказателства за извършвани от упълномощения *** процесуални действия.
Пледира
по същество за отхвърляне на исковете, с изключение на този за имуществени
вреди, изразили се в заплатен в наказателното производство хонорар за ***, като
останали недоказани в процеса, а при намирането от съда на иска за
неимуществени вреди за основателен- за частичното му уважаване, поради
прекомерност на търсеното от ищеца обезщетение по този иск, с оглед принципа на
справедливост.
Повдига
и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
и за присъждането му в посочения от него размер.
Съдът,
като взе предвид повдигнатите пред него от ищеца искания, възраженията на
ответника и събраните по делото доказателства намери, че:
Предявените
искове са допустими.
Разгледан
по същество, искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
основателен, но следва да се уважи до размер от 30000лв., а за разликата до
претендираните 70000лв. следва да се отхвърли, поради прекомерност на търсеното
обезщетение с оглед принципа на справедливост;
Разгледан
по същество, искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди
в размер от 1900лв., съставляващи заплатен хонорар за *** в наказателното
производство, е частично основателен и следва да се уважи за сумата от 1600лв.,
а за разликата до 1900лв. следва да се отхвърли, поради недоказване на
извършене на разход в размер от 300лв. за плащане на хонорар за *** по договора
от 01.11.13г.;
Разгледан
по същество, искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди
в размер на 500лв., съставляващи пропуснати ползи в размер на законната лихва,
върху сумата на внесената от ищеца по взетата му мярка за неотклонение парична
гаранция в размер на 1500лв., за времето от вноса и-19.11.13г., до връщането и
-09.02.17г., следва да се отхвърли като неоснователен,
воден
от следните съображения:
І.
По допустимостта.
Разпоредбата
на чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ дава право на всеки гражданин, който твърди,
че са му причинени вреди от повдигнато от Прокуратурата обвинение в извършване
на престъпление, за което е оправдан, да поиска от Държавата обезщетение, като
насочи иска си срещу органа, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия твърди да е претърпял вреди /чл.7 от ЗОДОВ/.
На
такива твърдения са основани и предявените от ищеца искове за присъждане на обезщетения
за неимуществени и имуществени вреди, което ги прави допустими.
По
допустимостта на исковете, предмет на производството, ответникът не е
възразявал в хода на производството.
ІІ.
По основателността.
1.За признаване
основателността на предявените от него искове, ищецът е следвало, според
приетия по делото доклад, да установи, че срещу него е било водено наказателно
производство по обвинение в извършване на престъпление/престъпления по НК, за
което/които е оправдан /признат за невинен/, че реално е понесъл всяка от
твърдените с исковата молба като претърпени неимуществени и имуществени вреди и
че претърпяването на тези вреди е в пряка причинна връзка с воденото срещу него
наказателно производство.
Фактите на повдигнато
на ищеца обвинение в извършване на престъпления, за които е оправдан с влязъл в
сила съдебен акт, са признати от ответника с отговора му и като такива са
приети от съда за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване.
Независимо от горното,
съдът ще очертае с това решение кои са установените пред него конкретни
обстоятелства, свързани с хода на наказателното производство, тъй като същите
са от значение не само за основателността на иска, а и за преценката на размера
на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед принципа на справедливост.
Фактите на реално
претърпяване на вредите и на наличието на пряка причинна връзка между тях и
проведеното срещу ищеца наказателно производство са се очертали като спорни
между страните в процеса и основни нуждаещи се от доказване релавантни факти,
от които зависи основателността на предявените искове.
2.
Установи се по делото, както следва:
2.1.
Във връзка с хода на проведеното наказателно производство, взети мерки за
неотклонение, осъществени в наказателния процес процесуални действия с участие
на ищеца и адвокатско защита:
С
постановление от 27.09.13г. на зам.окръжен прокурор при ОП- Пловдив, пр.пр.
№5212/13г., е образувано досъдебно производство №8/2013г. срещу неизвестен
извършител за това, че в периода ***, в ***, като ***лице от ***, е поискал от
И.Г.М.дар- пари на стойност 4000лв., който не му се следва, за да наруши
службата си, като деянието е извършено от ***, чрез изнудване посредством
злоупотреба със служебно положение – престъпление по чл.302,т.2 и т.1,б.“а“ вр.
чл.301,ал.2 вр. ал.1 от НК, възложено с постановление от ***на зам.окръжен
прокурор при ОП- Пловдив за разследване на следовател от ОСО при ОП-Пловдив, а
с постановление от 01.11.13г. на зам.окръжен прокурор при ОП- Пловдив -
изпратено по компетентност на РП- Пловдив /виж л.3, л.6 и л.8-10 на т.І, ДП
№8/2013г., в приложеното нохд/.
На
01.11.13г.,
с постановление на прокурор при РП- Пловдив, на основание чл.199 и чл.64,ал.2
от НПК е постановено задържането на А.Г. *** за срок от 72часа, за времето от
часа на привличането му като обвиняем на 01.11.13г. до 04.11.13г.
/л.23,т.І,ДП/.
На същата дата, в 16.00ч., в
присъствие на адв.З.Т., упълномощена в този ден /виж пълномощно и договор на
л.20,т.І,ДП/, с постановление на следовател при ОСО при ОП-Пловдив, А.Г. е
привлечен като обвиняем по ДП №8/13г. за извършване на престъпление от общ
характер, за това, че в периода ***-***, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил и до ***е поддържал в И.Г.М.заблуждение, че ще му съдейства
за прекратяване на пр.пр. №6335/13г. по описа на РП-Пловдив и с това е направил
опит да причини на И.Г.М.имотна вреда в размер на 2000лв., като деянието е
останало недовършено по независещи от дееца причини-престъпление по чл.209,ал.1
вр. чл.18,ал.1 от НК, при наложена мярка за неотклонение-„Задържане за 72ч“ за
осигуряване явяването му пред съд.
При разпита му като обвиняем на
01.11.13г., в присъствие на адв.Т., А.Г. е дал обяснения относно повдигнатото
му обвинение и не се е признал за виновен в извършването му /л.21-л.22,т.І,ДП/.
В подкрепа на твърденията на ищеца,
че е бил задържан още на ***в сградата на *** на ***, където му било наредено
по телефон да се яви за работна среща, липсват преки писмени данни в
приложеното по настоящото дело нохд и съдържаща се в него преписка по ДП№8/13г.
За същото са събрани гласни доказателства, като показанията, дадени от св.Г.и
св.Т. са такива за задържането на ищеца в сградата на *** и само св.Г.сочи за
това задържане датата ***, 19.00ч., а св.Т. не съобщава дата, а само, че при
тази първа среща с клиента е била упълномощена, но като от пълномощното, което
е представено по ДП е видно, че нейното упълномощаване от А.Г. е станало на
01.11.13г., когато му е било повдигнато обвинение и е бил задържан за 72ч. с
постановление на прокурора /л.20,т.І,ДП/, а не на ***, при което единствено
дадените от св.Г.показания остават в подкрепа на такова задържане, но като
сочат на място на осъществяването му, място различно от твърдяното от ищеца,
тъй като сградата на *** е различна от сградата на ***. Поради това, съдът
намери това твърдение на ищеца за недоказано в процеса.
На 04.11.13г., с постановление на
прокурор при РП- Пловдив е постановен отказ да се внесе искане пред съд за
налагане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия и му е
взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 3000лв., вносими в
10дневен срок /л.24,т.І,ДП/.
При обжалване на наложената мярка,
чрез адв.Т., с искане за замяната и с по-лека-„Подписка“ или за намаляване на
размера на определената гаранция, с Определение №1564/18.11.13г. по чнд
№6298/13г. на ПРС е оставена в сила взетата мярка „Парична гаранция“, като
размерът и е намален до 1500лв. /л.29-л.30,т.І,ДП/.
С Постановление от 05.11.13г. на
следовател при ОСО при ОП-Пловдив, в присъствие на адв.Т., А.Г. е бил привлечен
като обвиняем в извършване и на още едно престъпление от общ характер, различно
от това, за което вече му е повдигнато обвинение на 01.11.13г., а именно: За
това, че в периода от ***-***, в качеството си на ***- ***в „***“ на ***, е
злоупотребил със служебното си положение, с цел да набави за себе си имотна
облага, и от деянието са настъпили тежки вредни последици, изразяващи се в
уронване на престижа на *** и ***- престъпление по
чл.387,ал.3, вр. ал.2, вр.ал.1 от НК, при взетата му вече мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ от 3000лв., тъй като същата не е била още изменена към този
момент от ПРС /л.17,т.І,ДП/.
На същата дата ищецът е разпитан
като обвиняем и е дал обяснения, допълващи дадените при разпита му на 01.11.13г.
/л.18,т.І,ДП/.
С постановление на следовател при
ОСО при ОП-Пловдив от 23.05.14г., в присъствие на адв.-Т., А.Г. е бил привлечен
като обвиняем в извършване на същите две престъпления, за които е повдигнато
обвинение на 01.11.13г. и 05.11.13г., като са конкретизирани проявните форми на
злоупотреба със служебното му положение, чрез описване на нарушените нормативни
правила, и размера на имотната облага, която деецът е целял да си
набави-2000лв./л.11-л.12,т.І,ДП/.
При разпита му на тази дата, А.Г. не
е дал обяснения /л.13,т.І,ДП/.
На 11.06.14г. извършеното
разследване по ДП №8/13г. е предявено на А.Г., в присъствието на адв.Т., при
взето по него становище, че деянията са останали недоказани от субективна и
обективна страна и като са повдигнати искания /л.92,т.І,ДП/. Част от тях са
били уважени и преписката е била върната от прокурор при РП-Пловдив на ОСО при
ОП-Пловдив за извършване на указаните с постановление от 18.06.14г. действия
/л.94,т.І,ДП/. На 27.06.14г. е извършено ново предявяване на разследването
/л.95,т.І,ДП/, а на 30.06.14г. разследването е приключено от следовател при ОСО
с мнение за предаване на обвиняемия на съд и по двете повдигнати му обвинения
/л.98-л.101,т.І,ДП/.
Така, досъдебната фаза е продължила осем месеца- от
01.11.13г.-30.06.14г., при продължаване на срока на разследването четири пъти с
общо пет месеца и едно връщане за
изпълнение на указания след първото предявяване на разледването, но като в
целия период са били извършвани активни следствени действия, с множество
разпити на свидители, включително пред съд и включително по делегация, а за
месеците март и април на 2014г., за които липсват данни за извършени следствени
действия, са налице такива за искане за и разрешаване за продължаване на срока,
поради това, че е необходимо да се получат ВДС по използвани СРС и за
запознаване с тях /виж данните на л.31-л.101,т.І,ДП/, поради което може да се
каже, че необосновани забавяния от страна на държавните органи е нямало.
По внесен в РС- Пловдив на
01.08.14г. от РП- Пловдив обвинителен акт срещу А.Г. и по двете повдигнати му в
хода на ДП обвинения в извършване на престъпление е образувано нохд №4606/14г.
на ПРС /л.3-л.7 от нохд №4606/14г./.
Производството по същото дело е
протекло с насрочени 14 броя с.з., във всяко от които, с изключение на с.з. от
13.05.15г., за което внезапно е заболял, А.Г. се е явявал лично и като само два
пъти от адв.Т. са били подавани молби за отлагане на делото за друга дата,
поради служебната и ангажираност - за с.з. от 03.11.14г. и от 05.02.15г., но
като второто от тези две с.з. е отложено не поради нейната молба, а поради
неявяване на един от съдебните заседатели.
Така, делото е било отложено в две
заседания по причини, свързани с невъзможност за явяване на подсъдимия и
неговия защитник, три пъти е било
отложено поради неявяване на съдебен заседател и невъзможност да се сформира
съдебен състав /в с.з. на 05.02.15г., 07.09.15г. и 12.10.15г./, два пъти е било
отложено по почин на съда, при липса на искания от страните, по съображения за
необходимост да се съберат данни приключило ли е производството по пр.пр.
№6335/13г. на РП-Пловдив, изпратено по компетентност на РП М.и образувано там
под №435/14г. /в с.з. от 10.06.15г. и 09.02.16г./, а в останалите случаи-
поради неявяване на всички призовани свидетели и по искания и на прокурора и на
подсъдимия за извършване на допълнителни разпити, очни ставки, изслушване на
класифицирани материали и събиране на допълнителни справки, имащи отношение към
преценка на дадените от свидетелите в производството показания. Делото е било
насрочвано в съдебни заседания с периодичност от месец, с изключение на един
път, по време на съдебната ваканция, когато между с.з. от 10.06.15г. и
07.09.15г. е наличен по-дълъг период. Производството
по нохд №4606/14г. на ПРС е приключило в проведеното на 17.03.16г. с.з., в
което съдът е изменил взетата на А.Г. мярка за неотклонение „парична гаранция“
в размер от 1500лв. с по-лека такава- „подписка“, и е постановена Присъда
№82/17.03.16г., с която подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан и по
двете повдигнати му обвинения, второто от които, поради междувременно настъпили
законодателни промени, благоприятстващи подсъдимия и отричащи възможността за
приложение на чл.387 от НК в случая, не е било поддържано от Прокуратурата с
пледоарията и по същество /л.458-л.469,нохд №4606/14г./.
Мотивите към горната присъда са били
изготвени към 01.07.16г., за което съдът черпи данни от факта, че на тази дата
на прокурора е бил представен незаверен техен препис /виж л.470, ПРС/.
По протест на РП- Пловдив срещу
постановената от ПРС по нохд №4606/14г. оправдателна присъда, в частта за
обвинението по чл.209,ал.1 вр. чл.18,ал.1 от НК, на 06.07.16г. е образувано
внохд №1862/16г. на ПОС, с искане на Прокуратурата за отмяна на оправдателната
присъда и за признаване на подсъдимия за виновен в извършване на това
престъпление /виж л.2-л.3 и л.12,внохд №1862/16г./.
С определение от 16.08.16г.
/л.14,внохд/, това дело е внесено за разглеждане в с.з., като по него са
проведени две съдебни заседания- на 04.10.16г. и 08.11.16г., в които ищецът е
взел лично участие и е бил представляван от адв.Т., като е представено отново
пълномощно и договор от 03.11.16г. /л.26,внохд №1862/16/.
С окончателно Решение 14/*** по
внохд №1862/16г. на ПОС, постановената от първата инстанция присъда е била
изцяло потвърдена и така е сложен край на наказателното производство.
По този начин, проведеното срещу
А.Г. наказателно производството е продължило:
за повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпление по чл.209,ал.1 вр. чл.18,ал.1 от НК - във времето от
01.11.13г., когато е бил привлечен като обвиняем за извършване на това
престъпление, до ***, когато постановената за него оправдателна присъда по нохд
№4606/14г. на ПРС е била потвърдена
с окончателното решение на ПОС по внохд №1862/16г., или 3год, 2мес,19дни;
за повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпление по чл.387,ал.3 вр. ал.2 вр.ал.1 от НК – във времето
от 05.11.13г., когато е бил привлечен като обвиняем за извършване на това
престъпление, до 01.04.16г., когато постановената за него оправдателна присъда
по нохд №4606/14г. на ПРС е влязла в сила, тъй като в тази част срещу нея не е
подаден протест, или 2год, 4мес,25дни.
Горното е в опровержение
на изтъкнатото в т.2.8 от писмената защита за продължителност на производството
от четири години.
2.2. Медийна огласа на случая.
Твърденията на ищеца, че неговото
задържане, повдигнатото му обвинение и оповестяване на качеството му на ***, в
което са извършени деянията, за които е бил обвинен, са станали публично достояние,
се установиха в производството, но не и в мащабите на „активна медийна
кампания“, за които пледира в т.2.3 от писмената защита.
Видно е от приложените с исковата
молба разпечатки от публикации в пресата и в електронни медии /виж л.20-л.49/,
че се касае до шест броя публикации от ***., два броя публикации от ***. и една публикация от ***.
Публикациите от ***. са с почти еднакво
съдържание, част от тях в печатни, част в електронни медии, като във всички тях
ищецът е посочен поименно, посочено е длъжностното му качество, както и
деянието, в което е бил обвинен, но още в тях е огласено и наличното у колеги
на задържаните лица съмнение, че те са били „наредени“ и че според запознати,
зад акцията по задържането им се крият различни интереси.
В публикациите от *** е отразено
освобождаването на ищеца след 72 часовото му задържане и отново е дадена
гласност на съмнението, че „Показният арест на бивши ***, съшит с бели конци“,
каквото е заглавието в „***“, обслужва различни
интереси, свързани с вътрешни борби за заемане на определени постове в ***, както и че едва ли
случаят ще стигне до съда /л.23, също и на л.26-27 в ел.вариант/.
Публикацията от ***. припомня случая по
повод изготвянето на обвинителен акт и влизане на делото в съда /л.24-л.25/.
В никоя от публикациите, както
ответникът пледира, не са налични данни за негова съпричастност, като източник
на инфорация или чрез официално изявление на пресслужбата му.
2.3.Във връзка с професионалния
статус и репутация на ищеца като ***, настъпилите в същия промени, трудова
заетост на ищеца след освобождаването му от длъжност като *** и отношение към
новото му поприще.
Ищецът е завършил ***през *** /виж
л.94-характеристика на *** фак.№***, випуск */ и същата година е
започнал професионалната си кариера на *** при ***, считано от ***., като ***в
група „***“ на сектор „***“ към отдел „***“ /виж писмо на л.8,т.ІІ,ДП/.
След започване на работа, в годините
от 2009г.-2012г., ищецът е бил многократно предлаган за награждаване и
награждаван за проявена инициативност и постигнати високи професионални
резултати и личен принос в ***/виж л.99-л.114/ и е израствал бързо в кариерата,
като през 2010г. и през 2013г. е предложено израстването му, съответно от ****
степен, ***категория *** степен в *** степен, ***категория ***степен и от ***
степен в ***степен, ***категория ***степен /виж л.95-л.98/, което предложение е
било очевидно одобрено, тъй като към 05.11.13г. той е заемал служба при точно
тези степени и категория /виж писмото на л.8,т.ІІ,ДП/, като това израстване е
също мотивирано от показаните от ищеца по време на работата му съвестно и
стриктно изпълнение на поставените задачи, лоялност към органите на ***, висока
обща и професионална подготовка, високо чувство за колегиалност и дадената
висока положителна оценка за работата му от неговите ръководители на различно
ниво /виж предложенията на л.95-л.98/.
Обсъдените по-горе доказателства са
в подкрепа на твърдението на ищеца, че преди да му бъдат повдигнати обвиненията,
за които е оправдан, неговата професионална репутация е била безупречна и е
имал всички шансове за едно бързо и добро кариерно развитие.
По предложение от ***., на *** на ***, за
образуване на производство за извършено от А.Г. тежко нарушение на служебната
дисциплина /виж л.87-л.88/, със Заповед №К-2921/***на ***, на ищеца е било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е било прекратено служебното му
правоотношение като *** в ***, считано от датата на връчване на заповедта,
връчена му на 03.04.14г., за извършено тежко дисциплинарно нарушение,
изразяващо се в това, че в периода от ***-***, в ***, при изпълнение на
функциите си на *** степен в група „***“ на сектор „***“ при ***, при работа по
***, неправомерно е използвал служебното си положение за лична облага и за
облага на трето лице- адв.П.Т.М.от ***, като в посочения период то време
неколкократно е искал и подтиквал лицето И.Г.М.от *** да даде сума в размер на
2000лв., за да му съдействат за прекратяване на преписката, за което е
образувано ДП №8/13г. по описа на ОП-Пловдив, по което на А.Г. е повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по чл.209,ал.1 вр. чл.18,ал.1 от НК и
по чл.387,ал.3,вр.ал.2 вр. ал.1 от НК /виж л.86/.
Обстоятелството, че деянието е
станало известно на обществеността с огласяването на случая в средствата за
масово осведомяване- ***бр.***. и бр.***., с което е уронен престижа на ***, е
изтъкнато в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ на
ищеца, като един от мотивите за това.
При закрепените в заповедта за
уволнение на ищеца мотиви за налагане на това дисциплинарно наказание, може да
се счита, че същите са в подкрепа на пледираното в т.2.7 от писмената му
защита, че до прекратяване на служебното му правоотношение като ***се е
стигнало вследствие на образуваното срещу него ДП №8/13г. и медийна разгласа на
случая. За това може да се съди и от данните, съдържащи се в кориците на
досъдебното производство, видно от които, с Постановление на прокурор при
РП-Пловдив от 07.11.13г., по искане на Директора на *** от същата дата, е било
разрешено на последния да се предоставят копия от материали по образуваното
срещу А. Г. ДП №8/13г. и конкретно -от двете постановления за привличането му
към обвиняем от 01.11.13г. и 05.11.13г. /виж л.1,т.ІІ,ДП/, докато по-късно е
отказано изпращане на протоколите от разпити на ***от ***, макар и те да са
също изискани по повод дисциплинарното производство, започнато срещу А.Г. /виж
л.5, т.ІІ,ДП/.
Според отговора, даден от в.л. К. в
с.з. от 10.04.18г. на въпрос на Прокурора, отстраняването от работа, както и
повдигането на обвинение, съставляват преживявания с много голяма стресираща
сила, като двете преживявания може да се смятат за равностойни по роля за
състоянието, в което ищецът е изпаднал, описано в заключението му /л.153гръб/.
Този негов отговор е използван от
ответника в пледоарията му, с развиване на довода, че не само Прокуратурата има
вина за търпените от ищеца неимуществени вреди.
Подадената от А.Г. пред съд жалба
срещу заповедта на *** от ***е била отхвърлена
като неоснователна с окончателно решение №6748/09.06.15г. по адм.дело
№1844/15г. на ВАС, 5членен състав /виж л.89-л.93/.
Няколко месеца след освобождаването
му от *** /св.Г./, през 2014г.
/св.К./, ищецът започнал работа в ***на ***/св.Г., св.К./, където работи и
понастоящем /св.Т./, но без тази ангажираност до го удовлетворява, като
споделял, че не се чувства добре на тази работа, тъй като не е това, което иска
да работи /св.К./. За него ***била мечтаната работа, която вършел с амбиция,
отдаденост и енергия, бил силно мотивиран от получаваното признание и имал
високи очаквания за развитие в кариерата /св.Г./, бил роден за ***и това била
неговата работа, а не попрището му в ***на ***/св.К./. Показанията на тези
двама свидетели, единият от които незаинтересуван, са безпротиворечиви и
съответни на данните от кадровото досие на ищеца, писмените доказателства от
което се обсъдиха по-горе, относно обстоятелството, че е изпълнявал функциите
си като *** с висока мотивация, самоотверженост и инициатива, показателни за
любов към професията.
Ищецът правел вече и нови планове,
като имал желание да кандидатства за магистратура, интересувал се от конкурси,
в които би могъл да участва /св.Т./. Макар индиректно, показанията на св.Т. са
в подкрепа на показанията на другите двама свидетели, че настоящата месторабота
на ищеца е за него просто средство за осигуряване на доходи за съществуване, но
не и мечтаното поприще за реализация.
2.4.Във връзка с останалите твърдени
от ищеца като претърпени неимуществени вреди.
Проведеното срещу ищеца наказателно
производство е било свързано за него със силни притеснения, с известно социално
оттегляне, затваряне в себе си, поради изпитвано чувство на срам, вина и
неудобство от повдигнатото му обвинение и това, че то е станало публично
достояние, злепоставящо го пред обществото, със загуба на самочувствие,
изнервяне, отчаяние и несигурност, но като почти всички описани негативни
последици са отзвучали към датата на даване ход на устните състезания по
делото, без да оставят у ищеца сериозни здравословни проблеми и невъзвратими
или трайни психо-емоционално промени.
Св.Т., като защитник на ищеца и в
двете фази на наказателното производство, е участвала заедно с него във всички
извършени в хода му процесуални действия, тъй че има пряко, продължително и
незаинтересувано впечатление за отражението, което то е дало върху ищеца.
Според нейните показания в с.з. от 13.02.18г., при първата и среща с него,
непосредствено след задържането му, той бил изключително притеснен и
комуникацията с него било много тежка, защото не можел да говори от
притеснение, целият треперел и го избивало на плач. При следващите и срещи с
него, които по време на съдебната фаза били минимум два пъти в месеца, както и
до изтичане на шестмесечния срок за възобновяване на производството, той бил в
непрекъснато напрежение, разговорите им вървели трудно, като той споделял, че
не може да спи, не може да предприеме нищо в житейски план, че непрекъснато
мисли за изхода от делото, а след окончателното
решение на втората инстанция постоянно проверявал дали няма да постъпи искане
от Прокуратурата за възобновяване на делото.
Кореспондиращи на показанията на
св.Т. са и показанията на св.Г., тогава приятелка, а сега-съпруга на ищеца,
поради което съдът ги цени, че когато се видяли след задържането му, той бил
много притеснен, пребледнял, говорел бързо, бил много стресиран от това дали ще
успее да си намери работа и дали ще може да се реализира в друга сфера,
притеснявал се много за бъдещето си, бил много изнервен, защото не знаел какво
ще се случи с него, светът му сякаш се сринал, изпаднал в депресия, отслабнал,
станал по-раздразнителен, чувствал се изоставен, не можел да спи по цяла нощ
преди насрочена дата по делото.
Впечатленията на св.К., датиращи от
момента, в който ищецът започнал да работи в ***на ***, са същите, като на
другите две свидетелки по отношение фактите, че ищецът бил депресиран, уплашен,
разстроен, видимо преживявал някаква трагедия, както и с казаното от св.Г.по
отношение на обстоятелствата, свързани със затваряне на ищеца в себе си, като
макар св.К. да не се сеща за случай, в който клиенти, дошли в ***на ***, да
кажат за ищеца, „Ето, това е ***“, му направило впечатление, че А.Г. не желаел
и избягвал срещи с хора по време на работата си в ***и като сам споделил на св.К., че го притеснява хората да не го свържат с
образа, изграден за него в медиите, като ***, взел ***, поради което ги
отбягва.
В унисон със събраните гласни
доказателства е и приетото по делото заключение на СПЕ, съгласно което, макар и
по характер ищецът да е уравновесен и спокоен, като цяло адаптивен и трудно
податлив на психо-соматични нарушения, в определени критични ситуации той
проявява склонност към депресивни изживявания, много е раним и чувствителен,
реагира силно и трудно възстановява спокойното си състояние след подобно
преживяване, като задържането му и наказателното производство са имали за него
ролята на именно такава силно стресова ситуация, на неблагоприятно психично
преживяване, което поради продължителността си е довело и до състояние на
депресия-дълготрайно потиснато настроение, свързаните с него нарушения на съня,
затвореност, отчужденост, недоверчивост, потиснатост, загуба на самочувствие,
засилена тревожност, чувство на безпомощност.
Независимо от субективното усещане
на ищеца, каращо го да страни от контакти, поради страх от осъждане от
околните, голяма част от хората в неговия кръг не са променили отношението си
към него, както св.К., който е запазил приятелското си чувство, макар и да
узнал от медиите за воденото срещу ищеца дело /св.К./, най-близките му
приятели, които знаят какъв човек е, не са се съмнявали в него и само
по-далечните се отдръпнали /св.Г./, с много добри чувства на уважение към него
останала и св.Т., макар и отношенията им да били такива на клиент и ***, като и
след приключване на наказателното дело поддържа едни чисто човешки отношения с
ищеца /св.Т./. Св.Г., която към датата на стартиране на наказателния процес е
била приятелка на ищеца, впоследствие е станала негова съпруга, и по време на
процеса, докато живеели заедно, поради изпитваните след *** на ищеца финансови
затруднения, те били подпомагани финансово от родителите им /св.Г./.
Горното прави съответен на събраните
доказателства доводът на ответника в пледоарията му, че не е налице съществено
нарушение в статуса на ищеца по отношение на общуването му в социален и личен
план, тъй като е запазил истинския си приятелски кръг и е имал подкрепата на
най- близките си хора.
С оглед времетраенето на претърените
неимуществени вреди и дали те са оставали трайни последици върху ищеца, както
гласните доказателства, така и приетото заключение на СПЕ сочат, че към днешна
дата, ищецът почти изцяло е превъзмогнал неблагоприятно отражение от
проведеното срещу него наказателно производство и то не е оставило непоправими
негативни последици върху него.
Когато се произнесли по делото, че е
невинен, ищецът се поуспокоил и споделил, че от плещите му е паднал голям
товар, макар да останал по-затворен /св.Г./. Към момента състоянието му било коренно различно, поуспоикоил се, правел вече планове
за бъдещето /сл.Т./. След отстраняване на стресора-приключване на наказателното
дело и отпадане на несигурността какво ще се случи в утрешния ден, която е
заемала трайно присъствие в мислите и емоциите на ищеца за времето на
провеждане на производството, психичното състояние на А.Г. е напълно
възстановено, както и способността му за нормално финкциониране в социален и
семеен план. Данните от проведеното му психологично изследване по трите тестови
методики, подробно описани в приетото по делото заключение на СПЕ сочат, че в
по-тесния смисъл на думата, като психично заболяване, депресивността му е
напълно чужда /виж л.138гръб,б.“в“, една добра доза самоувереност му позволя да
се радв ана живота /л.138гръб,б.“е“/, отлично е балансиран в „златната среда“
по скалата екстраверсия/интраверсия, като общителността, оптимистичната
настроеност и жизнерадостност отпреди стресовото събитие, са дали след него
превес на сериозното и продължително обисляне на нещата и на известната
дистанция и резервираност, но само в общуването с нови хора, на които не се
доверява лесно, и като само в определени критични ситуации може да прояви
склонност към асоциално поведение /л.139лице и гръб, б.“а“ и б.“в“/, като
въпреки неблагоприятния си житейски опит е останал оптимист по природа, който
продължава да вярва в доброто /л.140гръб,б.“е“/, но поради силно развитото си
чувство на съвест и срам, все още продължава да изпитва неудобство, когато се
наложи да говори по болезнена за него тема бил ли е или не е бил „***“
/л.140гръб, б.“з“- все данни от заключението на СПЕ/.
Горното прави съответен на събраните
доказателства доводът на ответника в пледоарията му, че в процеса не са се
установили негативни за ищеца последици с дълбочината и интензитета, с който се
твърдят, щом психичната му годност се е възстановила напълно веднага след
приключване на наказателното дело, а в.л. К. е дало в с.з. от 10.04.18г.
отговор, че съществува връзка между дълбочината и силата на негативните
преживявания и срока на отшумяването им.
2.5. Във връзка с твърдените от
ищеца като претърпени имуществени вреди.
За
осъществената на А.Г. от адв.Т. в наказателното производство и на двете му фази
*** защита, от представените три договора за правна помощ и съдействие /л.17 и
л.19/, съответно от ***., от ***. /а не от 2015г., както се твърди в р.ІV, 4.1., 2 на л.6 от
исковата молба / и от ***. е видно, че е
уговорено възнаграждение от съответно 300лв., 800лв. и 800лв., платимо в брой,
както и че при сключването на вторите два договора уговореното като платимо
възнаграждение е било изцяло заплатено. За плащане на сумата от 300лв. по
първия договор, ищецът не събра доказателства в процеса.
С оглед горното съдът намира за
установени, като направени от ищеца за заплатено на *** възнаграждение в
наказателния процес разходи в размер на
1600лв. и за неустановен направен от него разход за същата цел от 300лв.
Описаното в това решение по
р.ІІ,т.2.1 относно извършените с участие на адв.Т. в наказателното производство
процесуални действия, се намира от съда в пълно опровержение на твърдението на
ответника с отговора му, че липсват доказателства за извършени процесуални
действия с участието на упълномощения защитник по това дело /виж л.60,абзац
пети/.
По
отношение на определената от съда, след обжалване на постановената от
следователя в ДП мярка „парична гаранция“ в размер на 3000лв., „парична
гаранция“ в размер на 1500лв., се установи, че е била внесена от ищеца на
19.11.13г. по
сметка на ОП-Пловдив /л.27,т.І,ДП/, както той твърди. По молба от 01.02.17г. на
А.Г. за освобождаване на внесената от него парична гаранция, с разпореждане на
съда от 02.02.17г. е постановено освобождаването и, като документите,
необходими за това, са получени от А.Г. на 07.02.17г. /л.475, нохд №4606/14г./.
Не се събраха от ищеца доказателства за реално връщане на тази сума на
твърдяната от него дата-09.02.17г.
С оглед горното съдът намира за
установени твърденията на ищеца за внос на определената му от съда гаранция в
размер на 1500лв. на 19.11.13г., но не и твърденията му, че тя му е била
възстановена на 09.02.17г., в подкрепа на които липсват доказателства, както и
счита, че данните за освобождаване на
внесената гаранция от съда на 02.02.17г., на следващия ден след подадената от
ищеца молба за това, са в подкрепа на твърденията на ответника, че внесената от
него гаранция не е била неоснователно задържана.
3. Въз основа на тези установени
факти съдът намери по съществото на всеки от предявените искове, както следва:
3.1. Искът за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателен, но следва да се
уважи до размер от 30000лв., а за разликата до претендираните 70000лв. следва
да се отхвърли, поради прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа
на справедливост, при следните съображения:
Фактите
на проведено срещу ищеца наказателното производство по повдигнатите му от ответната Прокуратура
обвинения в извършване на престъпления по НК, за които е признат за невинен и
оправдан с влязла в сила присъда, са били признати от ответника с отговора му и
приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса.
Противно на застъпената от ответника
теза, че ищецът не е установил да е претърпял реално описаните с исковата молба
неимуществени вреди и/или тяхната пряка причинна връзка с проведеното срещу
него наказателно производство, съдът намира, тъй както и ищецът пледира, че
твърденията му за състояване и на тези релевантни за основателността на
исковете му факти са доказани в настоящия процес, поради което и на основание
чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ, Държавата, чрез съответния отговорен
правозащитен орган, му дължи за тях обезщетение.
Внимателният прочит на доводите на
ответника в пледоарията му досежно неимуществените вреди сочи, че той на
практика не отрича претърпяването им, а отрича наличието на причинна връзка,
тъй като до освобождаване на ищеца от длъжност и до медийна огласа на случая се
е стигнало вследствие действия на трети лица, за които той не може да бъде
държан отговорен.
Тезата, че никой не може да бъде
държан отговорен за увреждания, които не са резултат на негово противоправно
деяние /действие или бездействие/, е принципно правилна и в редица случаи този
състав също я е застъпвал по разглеждани от него дела, в които не е било
установено освобождаването от работа на обвиняемия/подсъдимия да е настъпило
вследствие на повидгнатото му от Прокуратурата обвинение, но в конкретния
случай този довод от пледоарията на
ответника не може да бъде възприет от съда, тъй като мотивите в заповедта за
уволняване на ищеца са в подкрепа на тезата му, че до уволнението му се е
стигнало именно поради повдигнатото му обвинение.
Затова, макар самото уволнение да е
наистина предприето от орган, различен от ответника, наличието на пряка
причинна връзка между вредите, за които в.л. К. е заявило, че както
освобождаването от длъжност, така и повдигането на обвинение са стресови
фактори с равностойна сила, може да се смята за доказано в случая, като
свързано с повдигнатото от ответника обвинение и обуславящо отговорността му.
Ако пък виждането на съда за установена пряка причинна връзка между уволнението
и повдигнато на ищеца обвинение не бъде споделено, това пак няма да промени
извода за доказаност на тази изискуема се от закона за ангажиране отговорността
на ответника предпоставка, а оттам- и за признаване основателност на този
предявен от ищеца иск, доколкото за претърпените вреди се установи категорично
като налична пряка причинна връзка между претърпяването им и с двете стресови
житейски събития- уволнение и повдигнато обвинение, което е достатъчно за
ангажиране отговорността на ответника.
Вярно и съответно на събраните по
делото доказателства е изтъкнатото от ответника в пледоарията му, че
публикациите в пресата нямат пряко отношение към повдигнатото от него на ищеца
обвинение, тъй като в нито една от публикациите ответникът не е сочен от
пресата като източник на информацията, предмет на журналистическия материал,
нито е налице позоваване на съобщения на пресслужбата на Прокуратурата и/или на
***, на която е било възложено разследването при образуването му срещу
неизвестен извършител и преди на ***да се възложи на следовател при ОСО при
ОП-Пловдив.
Казаното в предходния абзац не
променя факта на установеност на претърпени от ищеца вреди, вследствие на
повдигнатите му от ответника обвинения, за които ищецът е оправдан с влязла в
сила присъда, а само говори за наличие и на други обективно влияещи върху
силата и интензитета на търпените от него вреди съпричиняващи фактори, което
следва да се отчете при определяне на справедливия размер на следващото се от
ответника обезщетение за тяхното претърпяване, без да може да доведе до извод
за недоказаност наличието на пряка причинна връзка между вредите и повдигнатото
обвинение, тъй че искът да се отхвърли като неоснователен, поради липсата на
тази необходима за основателността му, кумулативно налична с останалите
предвидени от закона предпоставки.
След признаване основателността на
този иск, при преценка на размера на следващото се на ищеца обезщетение, съдът
намери, че възражението на ответника за прекомерност на търсеното от ищеца
обезщетение, с оглед принципа на справедливост е основателно и поради тази
именно причина искът следва да се уважи до размер от 30000лв. и да се отхвърли
за разликата до 70000лв., при следните конкретни съображения:
Съдебната практика по приложение на чл.52 от ЗЗД,
който гласи, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди от деликт се
определя от съдза по справедливост, последователно и безпротиворечиво в
годините е застъпвала виждането, че критерият за „справедливост” не е абстрактен, а е „...всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на
даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава” / вж. Решение № 749/05.12.*** по т. д. № 387/2008 г., II т. о., ТК, ВКС; т.11, р.ІІ от
ПП №4/68г. на ВС /, че целеният с тази норма правен резултат на пълно
обезщетяване на пострадалия за понесените от него морални вреди, в случая
установен и от чл.4 на ЗОДОВ, следва да
бъде съчетаван при прилагането му с принципа за забрана на неоснователното
обогатяване на пострадалите, както и че преценката на съда за размера на
обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не може да бъде
безгранична и безконтролна /напр.
Реш.№1172/13.10.08г. по гр.дело №5426/07г.-Vг.о. на ВКС/.
Извън горните основополагащи принципи при приложение
на чл.52 от ЗЗД, практиката е утвърдила и конкретните обстоятелства, които следва да се вземат предвид при извършване на преценката за
справедливост, тъй че тя да е обоснована, а не безконтролна, каквито са личността, начина на живот, средата и ценностната система на пострадалия / напр. Решение № 96/31.05.2013г. по гр. д. № 792/2012г., IV г. о. на ВКС/, а в
случаите на производства по ЗОДОВ-
тежестта на повдигнатото обвинение, приложената в хода му мярка за процесуална
принуда и продължителността на наказателното преследване /напр. Решение № 59/15.03.2012г. по гр. д. № 434/2011 г., IV г. о. на ВКС; Решение № 111/17.03.2014г. по гр.
д. № 4207/2013 г., IV г. на ВКС /, дали незаконното
обвинение е за умишлено престъпление в област, която е професионалната
реализация на обвиняемия,
доколкото очакванията на обществото към лица, упражняващи определени
професии /виж цитираните от ищеца в
писмената му защита по т.2.6 съдебни решения/.
В този случай, за да определи сумата от 30000лв. като
справедлив размер на обезщетението, което се следва на ищеца за претърпените от
него морални вреди, съдът взе предвид
следните конкретни обстоятелства и начина, по който те рефлектират при
определяне на обезщетението, а именно:
Ищецът е бил обвинен в извършване на две тежки по
смисъла на чл.93,т.7 от НК престъпления, доколкото предвиденото за
престъплението по чл.209,ал.1 от НК наказание е лишаване от свобода от една до
шест години, а предвиденото за престъплението по чл.387,ал.3 вр. ал.2, вр. ал.1
от НК наказание, конкретно в хипотезата на чл.387,ал.3 вр. ал.2 от НК-
злоупотреба със служебно положение, с цел да набави за себе си имотна облага,
като от деянието са настъпили тежки вреди последици, е лишаване от свобода от три до осем години,
и като такива, за престъпления, за които
законът предвижда наказание лишаване от свобода повече от пет години. Тежестта
на наказанията за престъпленията, в които ищецът е бил обвинен, обуславя обичайно
и по-голямата сила на страха и притесненията
от евентуално осъждане, в сравнение със случаи на лица, които са били
обвинени в извършване на престъпления, които не са тежки по смисъла на
чл.93,т.7 от НК и на лица, обвинени в извършване на само едно престъпление, а
затова изисква и определяне на обезщетение в достатъчно висок размер.
В хода на проведеното срещу него наказателно
производство, ищецът е търпял последователно във времето две от предвидените от
чл.58 на НПК мерки за неотклонение- „гаранция“- от 05.11.13г. до 17.03.16г. и
„подписка“- от 17.03.16г.-***, които, сравнени по тежест с останалите две
предвидени от същата разпоредба мерки - „домашен арест“ и „задържане под
стража“, са по-леки, а с оглед естеството си, очертано съответно от чл.61,ал.1
и чл.60,ал.1 от НПК, не водят до сериозно засягане на основни права и свободи
на личността, така, както е например при вземане на мярка „задържане под
стража”, което изисква да му се определи обезщетение по-ниско по размер от това
на лица, на които са били наложени по-тежките предвидени от НПК мерки за
неотклонение.
Осъщественото в
случая задържане на ищеца за срок до 72ч. е такова по смисъла на чл.64,ал.2 от НПК-за осигуряване довеждането/явяването на обвинямия пред съда, когато
обвинението иска съдът да му наложи мярка за неотклонение „задържане под
стража“, и не съставлява наложена му по смисъла на чл.58,т.4 от НПК мярка за
процесуална принуда, поради което, както и заради кратката си продължителност,
макар да се взема предвид от съда при преценка за справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, не се отчита като обстоятелство, имащо
съществена значимост за интензитета и силата на негативните последици от
проведеното срещу ищеца наказателно производство.
Ищецът е бил единствен обвиняем в наказателното
производство, продължило съответно 3г.,2м.,9м. по обвинението по чл.209,ал.1 от НК и 2г.,4м.,25д по обвинението по чл.387,ал.3 от НК, без в хода на същото
делото да е връщано за доразследване или
за ново разглеждане, като при подробния преглед на извършените процесуални
действия в двете му фази, направен в р.ІІ,т.2.1 от това решение може да се
заключи, че е приключило в разумен срок, при извършвани регулярни процесуални
действия от страна на държавните органи, ако и някои от тях да са с известна
забава, в сравнение с фиксираните от закона за предприемането им срокове, като
например изготвяне на мотивите от първоинстанционния съд в срок от три месеца и
половина, при предвиден с чл.308,ал.2 от НПК, в ред. преди изм. с ДВ
бр.63/17г., по дела с правна и фактическа сложност срок не по-късно от 30дни
след обявяване на присъдата и при изготвяне на решение от въззивния съд в срок
от два месеца и половина при предвиден от чл.340,ал.1 от НПК, в ред. преди изм.
с ДВ бр.63/17г., срок не по-късно от 30дни от с.з., в което делото е обявено за
решаване, но като е известно, че последните са с инструктивен характер и че
както районен, така и окръжен съд Пловдив са измежду съдилищата в страната с
най- висока степен на натовареност.
При тези данни и доколкото настоящият състав
нееднократно е бил докладчик по дела по ЗОДОВ, в които наказателното
производство е траело повече от 5години,
а понякога и 10-15години, счита, че в конкретния случай срокът на проведеното
срещу ищеца наказателно производство не може да се определи като много дълъг,
за какъвто го е приело вещото лице психолог при изготвяне на заключението си, а
за нормален, с оглед броя на повдигнатите обвинения, брой обвиняеми лица и
предприети за изясняване на делото действия,
което по отношение на обезщетението означава, че на ищеца се следва
такова в размер, по-нисък отколкото на лица, срещу които наказателното
производство е протекло при нарушаване на правото им за разглеждане на делото
им в разумен срок, при прекомерна продължителност на процеса или когато делото
е неколкократно връщано в хода му за доразследване или за ново разглеждане.
Въпреки горното, съдът съобрази като изискващо в
случая определяне на обезщетение в по-висок размер обстоятелството, че и в
двете фази на производството са били извършени многобройни процесуални действия
с личното участие на ищеца, което, съгласно чл.269,ал.1 от НПК, поради
повдигнатите му обвинения в тежки престъпления е било в съдебната фаза и
задължително, и тъй като от гласните доказателства се установи, че всяко
предстоящо такова действие е било преживявано от него с изключително силни
притеснения и безсъние.
Извън горните критерии, свързани все с наказателния
процес, взеха се от съда предвид още и
следните обстоятелства:
Ищецът е упражнявал професия на ***, избрана от него
съзнателно и желано, и се е ползвал за времето от началото на кариерата си и до
обвиняването му с безукорна репутация в професионалните среди, призната чрез
наградите, които са му давани и бързия кариерен растеж, свързана по принцип както
с интензивни социални контакти, правещи го разпознаваем в обществото, така и с
високи очаквания от страна на *** към него по отношение спазване на ***,
осигуряването на което е и негово професионално задължение. Повдигнатите му
обвинения са станали причина за уволнението му, а с него- и за край на една
обещаваща работа като ***, като се установи, че това е довело до временно
финансови затруднения в личен план и че макар скоро след това да е намерил
друга работа, тя не му носи удовлетворение, тъй че тук коментираната последица
се отчита от съда като значима и изискваща определяне на обезщетение за
претърпените в тази връзка неимуществени вреди по-високо от случаите на лица,
които са нямали вече изградено място в професионален план при обвиняването им,
тъй че и то да им се отрази като ги лиши от възможността за реализация в
избраната от тях сфера.
Установената в случая разгласа в медиите, макар да е
направила повдигнатите на ищеца
обвинения, свързани със злоупотреба със служебното му положение, чрез посочване
на името му, длъжността му и деянията, във връзка с които е задържан достояние
на неограничен брой граждани, не се отчита от съда като фактор, налагащ
по-високо обезщетение, тъй като не се установи ответникът да има какъвто и да е
принос към вредите, претърпени от така дадената гласност.
Не се установи наказателното производство да е дало
сериозно и/или непоправимо отражение на ищеца в личен план и в приятелския
кръг, като е имал подкрепата на приятелката си и семействата им, както и без
най-близките му приятели да го изоставят, и макар да е станал малко по-затворен
след случилото се, тази негова промяна не е отчетена от приетото заключение
като значима, а психологичния му и емоционален статус след края на наказателния
процес са приети за изцяло стоящи в нормални граници, което мотивира преценка
за обезщетение по-ниско от това на лица, при които наказателното производство е
довело до тежки здравословни проблеми, разкъсване на семейните връзки и до
социална изолация или оттегляне.
По отношение на стандарта на живот в страната
/икономическата обстановка в страната/ за времето от началото на наказателния
процес през ноември 2011г. и до приключване на устните състезания по настоящото
дело през април на 2018г., вземайки предвид данните за непрекъснатия растеж на
нормативно определената за страната в същия период минимална работна заплата от
270лв. за 2011г. на 510лв. за 2018г.,
съдът счете, че за изминалите 7 години е налична промяна, изискваща
определяне на обезщетението в по-висок размер,
който да го направи адекватен на тези промени.
И накрая, сравнявайки дали собствената му преценка за
справедливост се приближава до тази на останалите съдилища, докладчикът взе
предвид още и обстоятелствата, че по решено от него по сходен случай гр.дело
№427/15г., по което ищецът също е бил ***, бил е обвинен в извършване на тежко
престъпление по служба и е бил освободен от работа, като акцията по задържането
му е намерила медиен отзвук, при не много по-различни претърпени по
интензивност и обхват неимуществени вреди, е определил като справедливо
обезщетение в размер от 20000лв., което, при обжалването е било променено от
въззивния съд по в.гр.д. №392/15г. на ПАС до размер на 50000лв., но отчитайки и
съществените разлики между двата случая, изразяващи се в обстоятелствата, че по
предходното дело лицето е търпяло и двете по-тежки мерки за неотклонение-
„задържане под стража и домашен арест, за срок от съответно от 1м,20дни и от
1м,7дни, общата продължителност на производството е била доста по-голяма-
5г,15дни, и наказателното производство е протекло с двукратна пълна отмяна на
постановените актове и връщане на делото за ново разглеждане, намери, че сумата
от 30000лв. се явява съпоставима с вече счетената за справедлива в сходния
случай и е достатъчна да обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени
вреди.
3.2. Искът за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разходи за заплатено
възнаграждение на *** в наказателното производство, е основателен по отношение
на плащане на двата хонорара от по 800лв. и затова следва да се уважи до размер
от 1600лв., а за сумата от 300лв. е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй
като ищецът не установи да е извършил
нейното плащане, а по този начин- и да е претърпял реално тази вреда.
По този иск, извън вече изтъкнатото
в установителната част в опровержение на отговора на ответника, че липсват
доказателства за осъществени от адв.Т. процесуални действия, следва да се каже
от правна страна и това, че освен процесуално представителство пред органите на
съда или други органи, упражняването на адвокатската професия включва още и
устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото, както и
изготвяне на всякакви книжа, свързани с възложената от клиента работа, тъй че само по себе си,
неизвършването на процесуални действия, при наличие на данни за сключен с ***
договор за правна защита и съдействие и за извършено по него плащане, не е
основание за отхвърляне на иска за имуществени вреди в размер на заплатеното
възнаграждение, като неоснователен.
По отношение на останалите
релевантни за основателността на иска предпоставки, важи изцяло казаното по
т.3.1. относно наличието им.
3.3.Върху присъдените на ищеца обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди по т.3.1 и т.3.2 от това решение се следва и
претендираната за присъждане законна лихва, считано от ***, на която дата е
влязла в сила оправдателната присъда, съгласно т.4 на ТР №3/22.04.05г. по т.д.
№3/04г. на ОСГК на ВКС.
3.4. Искът за сумата от
500лв.,претендирана от ищеца като пропусната полза, в размер на законната лихва
за забава върху внесената парична гаранция, за времето от вноса до връщането и,
която би могъл да реализира като доход от нея, ако не беше лишен незаконно от
възможността да я ползва, се намери от
съда за неоснователен и следва да се отхвърли, при следните съображения:
Както с отговора, така и с
пледоарията си, ответникът застъпва тезата за неоснователност на този иск, тъй като гаранцията не е била задържана
неправомерно, тъй като неосъществяването на една несигурна и очаквана полза не
може да бъде предмет на обезщетяване, при недоказаност на факта, че имуществото
на ищеца със сигурност би се увеличило, ако не беше внесъл паричната гаранция,
както и защото с присъждането и би се стигнало до присъждане на лихва върху
лихва, което законът забранява.
Вярно е в случая, че незабавно-в
деня, следващ деня на подаване на молбата на ищеца за освобождаване на
внесената от него парична гаранция, съдът е постановил освобождаването и, тъй
че неправомерно задържане на гаранцията не е налице, както и ответникът
пледира, като се съобрази и разпоредбата на чл.61,ал.8 от НПК, че гаранцията се
освобождава, когато обвиняемият бъде оправдан.
Вторият довод на ответника се
споделя от настоящия състав и го мотивира за отхвърляне на иска, независимо от
установената от докладчика съдебна практика на ВКС в противната насока, която
не се изчерпва с Реш.№281/04.10.11г. по гр.дело №2807/15г. на ВКС-ІІІг.о., на
което ищецът се е позовал, за да обоснове основателността на този иск с т.3.3.
от писмената си защита.
Доколкото след изменението на ГПК с
ДВ бр.86/17г. решенията на ВКС по чл.290,ал.2 от ГПК не представляват
задължителна съдебна практика /чл.290,ал.3 от ГПК/, настоящият състав не се
счита обвързан от необходимостта да съобрази цитираното от ищеца с писмената му
защита по т.3.3. решение, ако и то да е било постановено, след като е била
констатирана налична противоречива съдебна практика, в отговор на касационния
въпрос „Дължи ли се обезщетение за
имуществени вреди като пропуснати ползи от законна лихва върху сума, внесена
като парична гаранция в производство по незаконно обвинение в извършване на
престъпление, за което лицето е оправдано“, и да е дало положителен отговор
с мотивите, че „Според разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ,
държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. В чл. 82 ЗЗД имуществените вреди са два вида -
претърпени загуби и пропуснати ползи. Пропуснатите ползи са неосъществено
увеличение на имуществото, което се основава на предположението за състоянието,
в което имуществото би се намирало, ако не бяха засегнати благата, т. е. ако
вредоносното събитие не беше настъпило. Когато се претендира вреда от
неправомерно задържане на парична сума, размера на вредата се заключава само в
заплащане на законната лихва - чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ако увреденото лице
претендира вреди над законната лихва, той следва да ги докаже“.
В същата насока е и Решение №117/31.05.2013г.
по гр. д. № 1105/2012г. на III г. о. на ВКС, което казва, че „Пропуснатата
полза, изразяваща се в загуба на законната лихва върху внесената като
парична гаранция сума, е в причинна връзка с незаконното обвинение в извършване
на престъпление, за което ищецът е оправдан. Предвид оправдателната присъда,
сумата се явява задържана без правно основание, а размерът на вредата се
изразява в законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е постановеното
по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната
практика решение № 281 от 4.10.2011 г. по гр. д. №
1684/2010 г. III г. о. ВКС, с което е прието, че разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД предвижда презумпцията, че в
този случай вредите са най-малко в размер на законната лихва“.
Част от мотивите на цитираните актове на ВКС не се споделят
от настоящия състав.
Даденото от разпоредбата на чл.4 от специалния ЗОДОВ
разрешение, че Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
не се различава с нищо от прогласеното в тази връзка от чл.51,ал.1 от общия ЗЗД, че в случаите на непозволено увреждане обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането и тази уредба и
в двата закона е изцяло безспорна.
Вредата по смисъла на чл.45 от ЗЗД обхваща всяка
неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на пострадалия
и може да засяга както негово настоящо имущество, така и вероятно бъдещо
увеличение на имуществото му, като в последния случай се говори за пропусната
полза.
Принципът на пълно обезщетение, обхващащо както
претърпяната загуба, така и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от
неизпълнението на едно поето задължение, извън материята на
непозволеното увреждане, е закрепен от чл.82 на ЗЗД.
Настоящият състав обаче счита, че
претърпяването на вреда, включително под формата на пропусната полза, не може
да се предполага, тъй като подобна презумпция липсва закрепена и в специалния,
и в общия закон, нито
може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването, а за всеки
конкретен случай следва да се докаже, че имуществото на пострадалото лице би се
увеличило със сигурност и че неосъщественото негово увеличение е резултат на
предприетите срещу него вредоносни действия.
Това разбиране на състава не е произволно,
тъй като е изрично закрепено в ТР №3/12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г., ОСГТК макар и при даване отговор на
въпрос, който не касае непозволеното увреждане и иск по ЗОДОВ, а именно- „При предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата
на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за
изграждане на обект, необходимо ли е да съществува сигурност за увеличаване на
имуществото на ищеца или същото се предполага“, но съдът го свързва с
цитираното от ищеца Решение №281/11г., доколкото то се позовава в мотивите си
именно на чл.82 от ЗЗД, а приложението на една и съща правна норма, без оглед
конкретния фактически въпрос, свързан с него, не би следвало да бъде различно.
Становището на този състав намира
подкрепа и в Решение №449/16.05.2013г. по гр.д. №1393/11г.-ІVг.о на ВКС,
касаещо производство по ЗОДОВ, с което, също както с ТР №3/12г. е прието, че пропуснатата полза е имуществено
увреждане, изразяващо се в неосъществено увеличаване имуществото на увредения,
като се изхожда от предположение за състоянието, в което то би се намирало, ако
деликвентът не беше извършил противоправното деяние, но като „Това предположение трябва да се изгражда на
доказаната възможност за увеличаване на имуществото, която възможност е
сигурна, а не се презумира“.
Поради това и доколкото едно от
тези две решения е тълкувателно и като такова ангажира този състав със
задължението да го съобрази, същият не прилага разрешението, дадено с
цитираното от ищеца решение №281/11г.
Този състав счита също, че
принципната постановка, заложена в ТР №3/12г. изцяло важи и за случаите, когато
засегнатото имущество на пострадалото лице е парична сума, защото
обстоятелството, че ищецът е бил лишен от възможността да държи и да ползва
сумата от 1500лв. за времето, докато тя е била внесена като парична гаранция по
взетата му мярка за неотклонение, станала с оправдаването му незаконна, съвсем
не означа само по себе си, че ако същата сума беше останала в негово
притежание, би била ползвана тъй, че това негово парично имущество да се
увеличи, да реализира доход от него,
най-малко в размер на законната лихва, което съставлява предположение,
лишено от сигурност и доказаност по отношение на настъпването на такова
увеличение.
Ето защо, по този предявен иск,
ищецът следваше да докаже, че ако не беше внесъл сумата от 1500лв. като парична
гаранция по взетата му мярка за неотклонение, то той със сигурност би получил
от нея доходи, включително под формата на граждански плодове, най- малко в
размер на законната лихва, както и че увеличението и с 500лв. не се е състояло
само защото е бил лишен от възможностт ада ползва сумата с вноса и като
гаранция, което той не е сторил.
В частта за
разноските.
Ищецът претендира присъждане на разноски в
производството в размер от 3 637.72лв., съгласно списъка, представен в
с.з. от 10.04.18г. /л.146/.
Ищецът е установил направата на разноските по т.1
/л.13-л.16/, т.3 /л.2/ и т.4 /л.152/ от списъка изцяло, а по т.2-частично, за
сумата от 5лв., заплатена като ДТ за едно, а не за две съдебни удостоверения
/виж опр. на л.74-л.75, СУ на л.78 и платежен документ на л.79/, или направени
разноски от общо 3632.72лв., от които 3600лв.-заплатен адвокатско хонорар от
3000лв., с включен ДДС от 600лв.
От горните суми, само разноските по т.1, т.2 и т.3
имат характера на разноски в
производството, а тези по т.4 нямат такъв характер, тъй че за не следва да се
присъждат, поради тази причина и без оглед резултата от изхода на спора.
Поради пропуск от страна на съда при започване на
производството, същото е протекло при внесена от ищеца ДТ от 10лв. за един иск,
макар с исковата молба да са били съединени за разглеждане три различни
иска-иск за неимуществени вреди от 70000лв., иск за имуществени вреди от
1900лв., съставляващи претърпяна загуба от заплатен адвокатски хонорар в
наказателното производство и иск за имуществени вреди от 500лв., съставляващи
пропуснати ползи от неполучен доход, поради невъзможността да се ползва сумата
от 1500лв., внесан акато парична гаранция по взетата мярка за неотклонение, от
датата на вноса до датат ана връщането и, като за всеки от двата различни иска
за имуществени вреди се е следвал предварителен внос на ДТ от по 10лв.
С частично уважаване на исковете за сумите от 70000лв.
и от 1900лв., на ищеца се следват изцяло разноските за внесена за
производството ДТ по тези искове и адвокатски хонорар, съразмерно на уважената
част от исковете, на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ.
С пълно отхвърляне на иска за сумата от 500лв., ищецът
следва да бъде осъден да заплати разноските за производството по този иск, на
основание чл.10,ал.2 от ЗОДОВ.
Преди определяне на разноските, които следва да се
присъдят на ищеца в случая, съобразно двете цитирани по-горе разпоредби, следва
да се отговори на повдигнатото от ответника възражение за прекомерност на
заплатения от ищеца адвокатски хонорар по делото, доколкото същото не е с
правна и фактическа сложност.
Съдът споделя изцяло виждането на ответника, че производството
е било лишено както от правна, така и от фактическа сложност. Касае се до
искове за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди по
ЗОДОВ, като фактите, свързани с проведеното наказателно производство,
релевантни за основателността им, са били признати от ответника още с отговора
на исковата молба и са останали за доказване единствено правно релевантните
факти на реално претърпяване на вредите и на наличието на причинна връзка между
тях и повдигнатите от ответника на ищеца обвинения, установени със стандартни
за случая доказателствени средства, събрани в две съдебни заседания.
Независимо от горното, заплатеният от ищеца хонорар за
адвокат от 3000лв. не може да бъде намален по чл.78,ал.5 от ГПК, тъй като е
по-нисък от сбора на следващите се минимални възнаграждения за всеки от трите
предявени иска, които, определени въз основа цените на същите искове от 500лв.,
1900лв. и 70000лв., съответно по чл.7,ал.1,т.1, т.2 и т.4 от Нар.№1/04г. за
минималните размери на адвокатско възнаграждения, възлизат съответно на 300лв.,
363лв. и 2630лв., или общо 3293лв., а в случая са били заплатени 3000лв., като
сумата от 600лв. е начислен ДДС.
С оглед горното,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
изцяло разноските за ДТ от общо 17лв., от които : 10лв.- внесена ДТ за
производството за един иск; 2лв. -банкова комисионна за вноса на ДТ от 10лв.;
5лв.-ДТ за издаден 1бр. съдебно удостоверение, и адвокатско хонорар, съразмерно
на уважената част от исковете му от 30000лв. и 1600лв., в размер на 1571.27лв.,
или разноски от общо 1588.27лв., вместо претендираните по списъка разноски от
3637.72лв.
ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, за отхвърления негов иск за
сумата от 500лв., ДТ от 10лв.
Воден
от тези мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
Осъжда на основание чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на А.М.Г., ЕГН **********,***, ***, адв.С.С.:
сумата
от 30 000- тридесет хиляди лева, като обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени по повод повдигнати му от ответника обвинения в извършване на
престъпления, за които е оправдан с влязла в сила на *** присъда по нохд
№4606/14г. на ПРС, ведно със законната лихва върху нея от *** до окончателното
и плащане, като за разликата до претендираните 70 000лв. отхвърля иска;
сумата
от 1600- хиляда и шестстотин лева, като обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар,
претърпени по повод повдигнати му от ответника обвинения в извършване на
престъпления, за които е оправдан с влязла в сила на *** присъда по нохд
№4606/14г. на ПРС, ведно със законната лихва върху нея от *** до окончателното
и плащане, като за разликата до претендираните 1900лв. отхвърля иска;
сумата
от 1588.27- хиляда петстотин осемдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки,
разноски в производството, от които : 10лв.- внесена ДТ за производството за един иск;
2лв. -банкова комисионна за вноса на ДТ от 10лв.; 5лв.-ДТ за издаден 1бр.
съдебно удостоверение; 1571.27лв.- адвокатски хонорар, съразмерно на уважената
част от исковете му от 30000лв. и 1600лв., като за разликата до претендираните
по списъка разноски от 3637.72лв. оставя искането му за присъждането им без
уважение, както и като оставя без уважение искането на ответника за намаление
на заплатения от ищеца адвокатски хонорар по делото, на основание чл.78,ал.5 от ГПК.
Отхвърля иска на А.М.Г., ЕГН **********,***, ***, адв.С.С., срещу Прокуратурата на Република България, за
осъждането и да му заплати сумата от 500лв., като имуществена вреда,
съставляваща пропусната полза, в размер
на законната лихва върху сумата от 1500лв., внесена от него по взета му мярка
за неотклонение „парична гаранция“, която би могъл да реализира като доход от
нея, ако не беше незаконно лишен от възможността да я ползва, за времето от
вноса и на 19.11.13г., до възстановяването и на 09.02.17г., претърпяна по повод
повдигнати му от ответника обвинения в извършване на престъпления, за които е
оправдан с влязла в сила на *** присъда по нохд №4606/14г. на ПРС.
Осъжда А.М.Г., ЕГН
**********,***, ***, адв.С.С., да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 10-десет
лева, разноски в размер на ДТ за производството, по отхвърления негов иск.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: