№ 458
гр. Варна, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20233100500207 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 3817/05.12.2022 год., постановено по гр.д. № 3140/2022 год., ВРС – 9
състав, е приел за установено в отношенията между страните „Андонов и син“ ЕООД и
„Земеделска кооперация Подкрепа“ – в ликвидация, че клаузата на сключения между
страните договор за наем на недвижим имот – част от селскостопански двор – земя и сгради
от 02.04.2020 год. е нищожна поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.124,
ал.1 ГПК вр. чл. 26, ал.4 вр. ал.1 предл.трето ЗЗД като е осъден ответника да заплати на
ищеца сторените по делото разноски.
Недоволен от горното решение е останал ответника, който обжалва постановеното
решение като неправилно, немотивирано и дескриминационно предвид необсъждане на
наведените от ответната страна доводи. Излагат се доводи за нередовност на исковата молба
и неправилност на решението поради нарушение на разпоредбата на чл.309 ТЗ, която не
позволява намаляване на договорената между търговски неустойка. Поради горното се
поддържа, че е необосновано твърдението на ищцовото дружество, че договорената между
тях неустойка противоречи на добрите нрави, което е и в протиоречие с тълкувателната
практика на ВКС. Като излага доводи са естеството на добрите нрави и предпоставките за
нищожност на неустойката, настоява за отмяна на решението.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Излага, че въпросът за допустимостта на исковата претенция е решен с
1
влязъл в сила съдебен акт, а развитите доводи за неправилност на решението счита за
неоснователни. Излага доводи в подкрепа на твърдението си, че договорената неустойка
противоречи на добрите нрави и моли за потвърждаване на постановеното решение и
присъждане на разноски.
В с.з. по същество, въззивникът, чрез ликвидатора си, моли за уважаване на жалбата.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, с писмена молба, моли за потвърждаване на
съдебното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е упражнено надлежно,
поради което производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението.
Производството пред ВРС е образувано по предявен положителен установителен иск
от „Андонов и син“ ЕООД срещу ЗК „Подкрепа“ /в ликвидация за приемане на установено,
че клаузата на чл.9 от сключения между страните договор за наем на недвижим имот е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави, на основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.26,
ал.1 предл.трето ЗЗД.
Не е спорно между страните, а и се установява, че същите са обвързани от договор за
наем на недвижими имоти от 02.04.2020 год., в клаузата на чл. 9 от който е договорена
мораторна неустойка при забавеното изпълнение на задължение на наемателя – ищец да
плати наемната цена в размер на 1 210 лева месечно, без ДДС. Договорената неустойка е в
размер на 1% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от дължимата
месечна наемна вноска, като от заключението по проведената ССчЕ се установява, че
размерът на претендираните неустойки за всяка от наемните вноски по договора за месеците
август, септември, октомври, ноември и декември 2020 г., чийто общ размер е 7 250.00 лева
с ДДС, надвишават с 18.48 пъти размера на законната лихва, възлизаща на 392.31 лева за
периода от падежа на всяка наемна вноска за същите месеци до 19.04.2021 г.
Съгласно легалното определение на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без
да е нужно те да се доказват. Нейната основна цел е да стимулира страните по
правоотношението към точно изпълнение на поетите с договора задължения като същата
изпълнява няколко основни функции – обезпечителна, обезщетителна, а по волята на
страните може да изпълнява и наказателна или санкционна функция.
С ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. Общото събрание на търговска колегия на
ВКС посочи критериите, по които следва да се извърши разграничението между
„прекомерната“, от една страна, и „нищожната“ или „екзорбитантна“ неустойка, от друга.
Посочено е, че преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави трябва да се прави за всеки конкретен случай към датата на сключване на договора и
ако към този момент е установено, че единствената цел, за която неустойката е уговорена,
2
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, то същата
ще бъде нищожна. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави, а се преценява към момента на неизпълнение на договора,
чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Същата не е релевантна в
случая, доколкото се касае за търговска сделка, сключена между търговци и по силата на
специалния режим, въведен с разпоредбата на чл. 309 от ТЗ, прекомерността не е основание
за намаляване на неустойката.
Клаузата за неустойка ще бъде нищожна като противоречаща на морала, само когато
това следва от самия текст на клаузата (например уговорена неустойка за милиони за
незначителна по стойност главница), а не от обстоятелства, които настъпват впоследствие.
Освен това, преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай, като се използват няколко критерия, като
например – естеството и размера на задължението, което обезпечава, нейния вид –
компенсаторна или мораторна, съотношението между нейния размер и очакваните от
неизпълнението на задължението вреди.
Изхождайки от горепосочените принципни положения и съобразявайки характера на
претендираната неустойка като мораторна такава, дължима при забавено изпълнение на
задължение за заплащане на наемна цена, съдът преценява като основателно твърдението на
ищеца за нищожността й поради противоречието й с добрите нрави. Естеството на
забавеното задължение изисква, като основа за горното, преценка на нейния размер спрямо
законната лихва. Касае се за забавено изпълнение на задължение за заплащане на парична
сума и липсва твърдение за други настъпващи по характер и размер вреди. Ето защо, фактът,
че за процесния период претендираните неустойки надвишават с 18.48 пъти размера на
законната лихва е достатъчен да обоснове тезата за излизане извън границите на
нравствената допустимост.
С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на въззиваемата страна се
следват сторените по делото разноски, но с оглед липсата на представени такива за пред
настоящата инстанция, разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3817/05.12.2022 год., постановено по гр.д. №
3140/2022 год. на ВРС – 9 състав.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3