Решение по дело №3277/2022 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1563/03.10.2023 г.

 

гр. Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пловдив, ІX-ти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                            СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

при секретаря Недялка Петкова, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов административно дело № 3277 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на „ТСТ Строй“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя Т.С.Т., чрез адв. П.В. срещу Ревизионен акт №Р-16001622000323-091-001 от 30.08.2022, издаден от В.К.и Г.Г.при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с Решение №621/16.12.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, с който не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 74 349.16 лв. и лихви в размер на 10 441.58 лв., лихва за невнесен ДДС, деклариран по СД по ЗДДС за месеците 06, 07, 08, 09 и 10 2021 г.,  както и начислен допълнително корпоративен данък за 2020 година в размер на 8 007.69 лева и лихва 947.65 лева.

 С жалбата до съда, в съдебни заседания и в представените по делото писмени бележки от адв. В., РА се оспорва като незаконосъобразен в потвърдената част.

Жалбоподателят счита, че обжалвания ревизионен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което се твърди да е незаконосъобразен. Развиват се подробни съображения, че събраните в хода на ревизията писмени доказателства установяват по безспорен начин реалност на сделките, сочи че това се потвърждава и от заключението на приетите по делото ССчЕ, която е установила редовно осчетоводяване на първичните счетоводни документи в счетоводствата на контрагентите и СТЕ, която е установила извършване на твърдените СМР и че същите отговарят по стойност и количество на доставените и вложените в обектите строителни материали. С оглед на това аргументира и липсата на основание за допълнително начисляване на корпоративен данък за 2020 г. Излагат се подробни съображения в писмена защита, претендира се отмяна на оспорения РА и присъждане на разноски по делото.

Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана с мотивите, изложени в потвърдителното решение за нереалност на доставките. Излага подробни съображения в писмено становище и се иска отхвърляне на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки излага допълнителни аргументи за потвърждаване на оспорения РА и претендира разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, ревизионната преписка, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001622000323-020-001/21.01.2022 г., връчена на 31.01.2022 г. по електронен път , е възложено извършването на ревизия на „ТСТ Строй“ ЕООД с ЕИК ********* за определяне на задължения за Данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2020 до 31.12.2021 г., както и на корпоративен данък за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. Определен е срок за извършване на ревизията 3 месеца от връчване на издадената ЗВР, а за екип който да извърши ревизията са определени Г.Ц.Г.и Т.З.В.. Заповедта за възлагане на ревизията е подписана с електронен подпис от И.К.К., на длъжност ***, в качеството на заместник на В.С.К.на длъжност Началник Сектор на дата 22.01.2022 г.

Заповедта за възлагане на ревизия е изменена със ЗВР Р-16001622000323-020-002/19.04.2022 г. на основание чл.112,ал.2,т.1, чл.113,ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК. С тази заповед срока за извършване на ревизията е удължен до 31.05.2022 г. Заповедта за възлагане на ревизията е подписана с електронен подпис от В.С.К.на длъжност Началник Сектор на дата 19.04.2022 г. и е връчена по електронен път на 20.04.2022 г.

Заповедта за възлагане на ревизия е изменена със ЗВР № Р-16001622000323-020-003/30.05.2022 г. на основание чл.112,ал.2,т.1, чл.113,ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК. С тази заповед срока за извършване на ревизията е удължен до 30.06.2022 г. Заповедта за възлагане на ревизията е подписана с електронен подпис от В.С.К.на длъжност Началник Сектор на дата 30.05.2022 г. и е връчена по електронен път на 07.06.2022 г.

От Приложение №2 към Заповед №РД-09-1979/30.09.2021 г. може да се достигне до извод, че В.С.К.е Началник сектор „Ревизии“, с място на работа – Пловдив, а И.К.К.заема длъжност *** „Ревизии“ с място на работа Пловдив.

Със Заповед № РД-09-2428/13.12.2019 г. на основание чл.11,ал.1,т.1 от Закона за Националната агенция за приходите и предвид организацията на работа на дирекция „Контрол“,отдел „Ревизии“, Директорът на ТД на НАП Пловдив е определил длъжностни лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“при ТД на НАП Пловдив. Тази заповед била изменяна многократно, като със Заповед № РД-09-1602/08.10.2020 г. на М.С.– За Директор ТД на НАП съгласно Заповед ЦУ-ОПР9 от 25.06.2020 г.  на ИД на НАП, бил обособен екип 18, в който като  ръководител на екип, с място на работа в гр.Пловдив, Г.Ц.Г.– главен инспектор по приходите, а член на екипа била Т.З.В.. Заповед № РД-09-1602/08.10.2020 г. влизала в сила от 12.10.2020 г. За ***а, част от който бил екип 18 била определена В.С.К.. В последващо изменение на Заповед № РД-09-2428/13.12.2019 г. със Заповед № РД-09-180/30.09.2021 г. на Директор ТД на НАП Пловдив В.Н.екип 18 бил запазен в същия състав, като ***а също бил запазен. Тази заповед влязла в сила на 01.10.2021 г. Това било сторено и със Заповед № РД-09-2515 от 29.11.2021 г. на Директор ТД на НАП Пловдив В. Н., която влязла в законна сила на 01.12.2021 г.

Същата е отменена със Заповед № РД-09-788 от 13.05.2022 г., като е утвърдено ново разпределение на органите по приходите по сектори и екипи, включително и ръководители на екипи. С така посочената заповед е включен като ръководител на екип, с място на работа в гр.Пловдив, Г.Ц.Г.– главен инспектор по приходите.

Със Заповед №РД-09-1979/30.09.2021 г. директорът на ТД на НАП Пловдив на основание чл.1,ал.3 от Закона за НАП, във вр. с чл.112,ал.2,т.1 от ДОПК е определил органите по приходите, които да издават ЗВР съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,ал.3 от ДОПК. В приложение №1 към Заповед №РД-09-1979/30.09.2021 г. се сочело, че И.К.К.замества В.С.К..

Със Заповед №149/10.01.2022 г. на директорът на ТД на НАП Пловдив било разрешено ползването на отпуск за 2020 година в размер на 6 работни дни от 14.01.2022 г. до 21.01.2022 г. включително на В.С.К..

Със Заповед № А-149/10.01.2022 г. на директорът на ТД на НАП Пловдив било наредено В.С.К.да се замества в периода 14.01.2022 г. до 21.01.2022 г. включително от И.К.К., но за срок не по-дълъг от 6 месеца считано от 14.01.2022 г.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад № Р-16001622000323-092-001/14.07.2022 г., който бил връчен на 14.07.2022 г.

В срока по чл. 117, ал. 5, изр. 2 от ДОПК е подадено възражение.

Ревизията е приключила с Ревизионен акт /РА/ № Р-16001622000323-091-001/30.08.2022 г., издаден от В.С.К.- *** и Г.Ц.Г.– ръководител на ревизията. Същият не бил връчен на представител на дружеството, като обратната разписка била върната в цялост, а видно от Протокол №1761827/01.09.2022 г. и Протокол № 1761828/12.09.2022 г. служители на ТД НАП Пловдив не успели да връчат същия на адреса за кореспонденция на дружеството – гр.Пловдив, бул. „Марица“ №27. На 29.09.2022 г. било свалено поставено на 14.09.2022 г. в ТД на НАП Пловдив, офис Пловдив съобщение  за връчване по чл.32 от ДОПК № Р-16001622000323-С32-001/14.09.2022 г.

Ревизията по ЗДДС обхваща данъчни периоди от 01.09.2020 г. до 31.12.2021 г.

В хода на ревизията на „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД са връчени 3 бр. искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), в отговор на които от РЛ са представени първични документи, писмени обяснения, счетоводни регистри и справки с опис вх. № 70-00-1376/28.03.2022 г.; с придружителни писма в ИС „Контрол“ на 28.03.2022 г., на 05.04.2022 г., на 18.04.2022 г., на 16.05.2022 г. и на 01.07.2022 г.; с Опис вх. № 70-00-5478/06.07.2022 г. и с вх. № 70-00-5628/06.07.2022 г., подробно описани в РД.

В представените писмени обяснения е декларирано, че дружеството не притежава и не е притежавало или наемало МПС-та за ревизирания период. Дружеството е използвало под наем технически съоръжения, пряко свързани с извършваната дейност, като за същите има издадени фактури, но не са сключвани писмени договори. Относно исканото обяснение за обектите е отговорено, че към датата на искането все още обект „Къща за гости с. Хан Аспарухово“ не е завършен, както и че всички документи са представени в оригинал в хода на ревизията и на същите е описан обектът, за който са предназначени. „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД е с предмет на дейност строително - ремонтни дейности, изграждане и ремонтиране на сгради. През ревизирания период в „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД няма наети лица по трудови правоотношения. Дружеството работи с подизпълнители, които със собствен персонал извършват строителните дейности. Декларирано е, че всеки път на база разнообразните доставчици, лицата, пряко заети с извършваните доставки са различни, но не могат да се конкретизират. Подбора на фирмите подизпълнители се осъществява от управителя на база дългогодишен опит и препоръка от други лица, които са получили същите услуги и стоки. Декларирано е, че стоките се доставят до местонахождението на обекта, за който е имало нужда от материали за изпълнението. Лицето, което отговаря за доставките на материали, е управителят на „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД. Договорите се сключват по разнообразен начин - някои са сключени след телефонни разговори, други са сключвани на база неформални лични срещи и т.н. Относно цялостното изпълнение на услугите по договорите е декларирано, че се прилагат приемно-предавателни протоколи за извършена и приета работа, по които следва плащане. Декларирано е, че по доставките са извършени плащания, а по тези, за които няма плащане, има спорове по изпълнението. През ревизирания период ползваният данъчен кредит е основно по фактурирани услуги от подизпълнители.

Декларирано е, че през ревизирания период са извършвани СМР от подизпълнители на обекти, съгласно сключени договори с възложители „АВТОСТРОЙ“ ЕООД, „РТ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД и „ИПОСИС“ ООД. Община Пазарджик е възложител по Договор за възлагане на обществена поръчка с рег. индекс 99-3071-9/17.02.2020 г.

След извършен преглед на събраните в хода на ревизията документи, представената търговска и счетоводна документация от ревизираното дружество, документи, събрани при извършени насрещни проверки на преки доставчици на стоки и услуги за ревизирания период, както и присъединените по реда на ДОПК документи, информация и данни, органите по приходите са направили изводи, че част от фактурите, по които се претендира данъчен кредит, представляват документи, в които посочените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като същите не отразяват реално извършени доставки на строителни материали и на услуги СМР, поради което на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС са отказали на РЛ правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от следните преки доставчици:

• ДЗЗД „ФФС“ с ЕИК ********* - отказан ДДС в общ размер 17 490,00 лв. за данъчни периоди м. 04, м.05, м.07 и м. 09.2021 г. по 12 бр. фактури с предмет строителни материали (цимент, Баумит, Церезит, алкидна боя с тефлон, боя за фуги, цветна фасадна боя, валяк, емайл лак, гвоздеи, сух бетон, гипсокартон, Боро лепило, ПДЧ, окачвач и др.)

От РЛ е представен договор за покупко - продажба на стоки от 10.04.2021 г., съгласно който изпълнителят ДЗЗД „ФФС“ следва да достави стоката в срок от три работни дни от направената заявка (писмена или устна), като разходите по товаренето и предаването (транспортирането) са за сметка на изпълнителя.

Представени са 12 бр. фактури, придружени с фискални бонове, в които са посочени обща сума и предмет „стоки“ или „по фактура“. Тъй като не е било посочено количество и вид на стоките, наименование и код на данъчната група органите по приходите са приели, че фискалните бонове не отговарят на изискванията на чл. 26, ал. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министерство на финансите. Към фактурите (с изключение на ф. № ********** и ф. № **********) са приложени описи на стоките и складови/стокови разписки, на които са записани адресите по регистрация на ДЗЗД „ФФС“ и „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД, но не е посочено място/обект на приемане и предаване на описаните стоки; записани са имената на предал - П.П.и приел - Т.Т., но липсват положени подписи на лицата, не е посочено име на превозвач и МПС.

От РЛ са представени 5 бр. броя товарителници от дати 13.04.2021 г., 19.04.2021 г., 23.04.2021 г., 27.04.2021 г. и 29.04.2021 г., в които са описани различни артикули и количества, но не е посочено място на натоварване и на разтоварване, изминато разстояние, липсват подписи на лицето, извършило транспорта и на лицето, получило стоките. В товарителниците ръкописно е добавено името „Ц.К.К.“ и рег. номер на МПС „Р0265КВ“.

Извършена е насрещна проверка на ДЗЗД „ФФС“, документирана с Протокол № П- 22221922024027-141-001/24.02.2022 г., при която изготвеното ИПДПОЗЛ е изпратено на деклариран електронен адрес на дружеството: *******@***.**. При извършена справка в информационната база данни на НАП е установено, че управителят на ДЗЗД „ФФС“ – П. Н. П. е починал на 01.02.2022 г. По данни от Търговския регистър, отразяващи актуалното състояние на дружеството, е констатирано, че към момента не е извършена и регистрирана промяна на управителя/представляващия на ДЗЗД „ФФС“ и в тази връзка не са предприети действия по връчване на ИПДПОЗЛ по реда на ДОПК. В хода на ревизията органите по приходите са извършили проверка в регистрите на НАП, при която са констатирали, че ДЗЗД „ФФС“ е дерегистрирано по ЗДДС на 09.03.2022 г. Дружеството е декларирало част от изследваните фактури, издадени на „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД, в дневниците за продажби и СД по ЗДДС, като дължимият ДДС за внасяне не е издължен. По данни от справка за подадените уведомления по чл. 62 от КТ за периода м.04.2021 г. - м.09.2021 г. има назначени лица по трудови правоотношения на длъжности готвач и сервитьор, а декларираната икономическа дейност е „Дейност на ресторанти и заведения за бързо хранене“ с обекти в гр. Бургас и гр. Карнобат. За 2020 г. и 2021 г. от ДЗЗД „ФФС“ не са подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО, няма подадени годишни финансови отчети от дружеството. По данни от справката за превозните средства (Данни на КАТ) дружеството няма регистрирани собствени МПС. Липсват данни за платени наеми за складове, търговски обекти и МПС, стопанисвани от „ДЗЗД „ФФС“.

След проверка в информационната база данни на НАП органите по приходите са констатирали, че МПС с рег. № Р0265КВ е собственост на „РУМИНА“ ЕООД с ЕИК *********, но в подадените от това дружество за периода от м.08.2020 г. до м.12.2021 г. дневници за продажбите няма отразени фактури с предмет „транспорт“ и получател ДЗЗД „ФФС“ или „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД. Относно регистрираните трудови договори от „РУМИНА“ ЕООД е констатирано, че в списъка с назначени служители в дружеството липсва лице с имена Ц.К.К..

• „ПРОГРЕСО ТРАНС“ ЕООД с ЕИК ********* - непризнат данъчен кредит в общ размер 2 606,00 лв. за данъчен период м.12.2021 г. по 2 броя фактури с вписан предмет на доставката строителни материали по опис, бетон и материали.

На фактурите е отбелязано плащане в брой, но от РЛ не са представени фискални бонове или други платежни документи; не е представен опис с описани по вид, количество и ед. цена на фактурираните строителни материали, както и сертификати за годност, произход и качество на материалите. Не са представени доказателства за транспортиране на закупените строителни материали - товарителници, пътни листове; други писмени документи, че фактурираните строителни материали са получени от „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД.

Извършена е насрещна проверка на „ПРОГРЕСО ТРАНС“ ЕООД, документирана с Протокол № П-222211220763-141-001/10.06.2022 г. В отговор на връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК от страна на проверяваното дружество не са представени изисканите документи и обяснения относно издадените към „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД фактури - доказателства за редовно заведена счетоводна отчетност - главна книга и оборотна ведомост за м. 12.2021 г., когато са издадени фактурите към РЛ, не са представени извлечения от счетоводни сметки, отчитащи активите, от които да е видно отразяване на придобиването на строителните материали, съхраняването и изписването при продажбата им на ревизираното лице, доказателства за наличието на тези материали към датата на издаване на изследваните фактури, както и за начина, по който са предадени и транспортирани до обект на РЛ. Не са представени трудови или граждански договори за наети лица за процесния период, нито други доказателства за наличие на материален, технически и трудов ресурс за извършване на фактурираните доставки на материали, както и приемо- предавателни протоколи, транспортни документи или други доказателства, удостоверяващи мястото, на което е било извършено прехвърляне на собствеността на строителните материали към клиент „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД.

При извършена проверка в регистрите на НАП от органите по приходите е констатирано, че изследваните фактури не са декларирани от доставчика в подадените за м.12.2021 г. и следващите периоди дневници за продажбите, като дължимият ДДС за внасяне по СД не е издължен. „ПРОГРЕСО ТРАНС“ ЕООД е издало кредитни известия към фактурите, които са отразени от него в дневника за продажбите за м.01.2022 г. с дата 19.01.2022 г., които РЛ не е отразило в подадените дневници за покупките към 14.07.2022 г. По данни от справка за подадените уведомления по чл. 62 от КТ след 15.08.2016 г. в дружеството няма назначени лица по трудови правоотношения. За 2021 г. дружеството не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, няма подадени годишни финансови отчети от дружеството. „ПРОГРЕСО ТРАНС“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 21.04.2022 г.

• „БЕТОНСТРОЙ 7“ ЕООД с ЕИК ********* - непризнат данъчен кредит в общ размер 3 421,00 лв. за данъчни периоди м.12.2020 г., м.01, м.04 и м.06.2021 г. по 5 броя фактури с вписан предмет на доставката аванс по договор и извършени СМР. На фактурите е отбелязано плащане по сметка.

Извършена е насрещна проверка на „БЕТОНСТРОЙ 7“ ЕООД, документирана с Протокол № П-04001122096818-141-001/24.06.2022 г. В отговор на връчено ИПДПОЗЛ дружеството е представило документи и обяснение с вх. № 6068/13.06.2022 г., включващи: договор за СМР от 08.12.2020 г., съгласно който дружеството приема да изпълни СМР на обект: Изграждане и реконструкция на къща в с. Хан Аспарухово, със срок на изпълнение 30 раб. дни от подписване на договора; ценова оферта; копия на издадените 5 бр. фактури с получател „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД; протокол за извършени СМР от 16.06.2021 г.; оборотна ведомост, хронологичен опис на сметки 302 и 503; дневник на сметка 401; аналитична оборотна ведомост на сметка 411.

Съгласно представените писмени обяснения от управителя на „БЕТОНСТРОЙ 7“ ЕООД - Т.К., същият през месец декември 2020 г. е започнал работа в с. Аспарухово, намиращо се между Стара и Нова Загора, и подписал договор с управителя на „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД на 08.12.2020 г. Посочил е, че е извършил реконструкция на мазе, а именно: стоманена конструкция, боядисване, монтаж и заваряне. „Имало е изкоп на пръст, която са изкопали и извозили местни момчета с каруци, така взаимно си били помогнали По-нататък в обяснението е заявено, че Т.К. направил бетон на пода, кофраж на стените до половината и ги облял с бетон помпа. Отлял няколко стъпала на входа, иззидал малка част с тухли итонг, шпакловал и боядисал. Тези обяснения били възприети от органите по приходите като такива, в които Т.К. твърди, че сам е извършил всички описани СМР.

От органите по приходите е констатирано, че през периода на издаване на фактурите към „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД от 10.12.2020 г. до 16.06.2021 г. соченият за изпълнител на строителните услуги не е имал персонал със съответната квалификация, назначен по трудови правоотношения, както и не е декларирал наличие на ДМА, материална и техническа обезпеченост, с които да извърши фактурираните СМР услуги, видно и от представените от „БЕТОНСТРОЙ 7“ЕООД оборотни ведомости, в които няма заведени сметки от група 20 - Дълготрайни активи (машини, съоръжения, инвентар и др.)

Прието е, че представеният протокол за извършени СМР от 16.06.2021 г. не е акт обр. 19, както е вписано в него, не е и приемо-предавателен протокол за обекта (който не е ясно на какъв административен адрес се намира в с. Хан Аспарухово), тъй като липсват данни за извършен оглед на обекта и приемане на изработеното от изпълнителя.

С оглед на това е изведен извод за липса на реални доставки и е прието, че следва да бъде отказано приспадане на данъчен кредит на РЛ за сочения период и на сочената стойност.

• „ПЛАНИТА АТ“ ЕООД с ЕИК ********* - непризнат данъчен кредит в общ размер 41 664,81 лв. за данъчни периоди м.10, м.11 и м.12.2020 г., м.01, м.02 и м.03.2021 г. по 31 броя фактури с вписан предмет на доставката строителни материали (фасадна боя, гвоздеи, видии за дърво, фибран, профили, армирана мрежа, цимент, Баумит, сух бетон и др.). На фактурите е отбелязано плащане в брой.

От РЛ е представен договор за покупко-продажба на стоки от 23.10.2020 г., съгласно който изпълнителят „ПЛАНИТА АТ“ ЕООД следва да доставя строителни материали по предварителна заявка (писмена или устна) на възложителя, като разходите по транспортиране на стоките, товаренето и предаването, са за сметка на изпълнителя.  

От РЛ са представени 21 бр. броя товарителници от 2020 г. и 2021 г., в които са описани различни артикули, но не е посочено място на натоварване и на разтоварване, изминато разстояние, липсват подписи на лицето, извършило транспорта и на лицето, получило стоките. В товарителниците ръкописно е добавено името „Ц.К.К.“ и рег. номер на МПС „Р0265КВ“.

Извършена е насрещна проверка на „ПЛАНИТА АТ“ ЕООД, документирана с Протокол № П-04000422023312-141-001/02.03.2022 г. В отговор на връченото по електронен път на 10.02.2022 г. на декларирания адрес за кореспонденция ********@***.** ИПДПОЗЛ от дружеството не са представени изисканите документи, обяснения и счетоводни справки.

В хода на ревизията органите по приходите са извършили проверка в регистрите на НАП, при която са констатирали, че „ПЛАНИТА АТ“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 23.04.2021      г., поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Дружеството е декларирало част от изследваните фактури, издадени на „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД, в дневниците за продажби и СД по ЗДДС, като дължимият ДДС за внасяне не е издължен. По данни от справка за подадените уведомления по чл. 62 от КТ за периода, когато са издавани фактурите няма назначени лица по трудови правоотношения, с изключение на периода 18.01.2021     г. - 22.03.2021 г., когато е назначено едно лице като общ работник. За 2020 г. и 2021 г. от „ПЛАНИТА АТ“ ЕООД не са подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО, няма подадени и годишни финансови отчети от дружеството. По данни от справката за превозните средства (Данни на КАТ) дружеството няма регистрирани собствени МПС. Липсват данни за платени наеми за складове, търговски обекти и МПС, стопанисвани от „ПЛАНИТА АТ“ ЕООД.

След проверка в информационната база данни на НАП органите по приходите са констатирали, че МПС с рег. № Р0265КВ е собственост на „РУМИНА“ ЕООД с ЕИК *********, но в подадените от това дружество за периода от м. 10.2020 г. до м.03.2021 г. дневници за продажбите няма отразени фактури с предмет „транспорт“ и получател „ПЛАНИТА АТ“ ЕООД или „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД. Относно регистрираните трудови договори от „РУМИНА“ ЕООД е констатирано, че в списъка с назначени служители в дружеството липсва лице с имена Ц.К.К..

• „ДЖАН БАУ“ ЕООД с ЕИК ********* - непризнат данъчен кредит в общ размер 9 167,35 лв. за данъчни периоди м.10 и м.12.2020 г., м.02, м.03, м.04, м.06, м.07, м.08, м.10 и м.12.2021 г. по 17 бр. фактури с вписан предмет „авансово плащане по договор“, „съгласно договор за СМР“, „окончателно плащане по договор“ и др. На фактурите е отбелязано плащане по сметка.

Извършена е насрещна проверка на „ДЖАН БАУ“ ЕООД, документирана с Протокол № П-16001622075291-141-001/12.05.2022 г. В отговор на връчено ИПДПОЗЛ дружеството е представило документи и обяснение по електронен път на 11 и 12.05.2022 г., включващи: сключени договори с възложител „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД, за изпълнение на строителни услуги по обекти, придружени с количествено-стойностни сметки и приемно-предавателни протоколи; издадени фактури с получател „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД; справка за извършени разплащания и банкови извлечения; справки за счетоводното отразяване на стопанските операции по сметка 411 „Клиенти“/аналитично ниво „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД, за извършено разплащане по банков път и справка за движение на сметка 703 „Приходи от услуги“.

Съгласно представено писмено обяснение от управителя на „ДЖАН БАУ“ ЕООД, обектът - хотел „Интелкооп“ се намира в гр. Пловдив и не е наеман транспорт за превоз на хора и оборудване. Превозът на работниците е извършван с лични МПС. Посочено е, че не са наемани лица по граждански договори и няма издавани заповеди за командировки, няма транспортни разходи и разходи за нощувки. Декларирано е, че „ДЖАН БАУ“ ЕООД няма заведени ДМА. Относно осчетоводяването на доставките е посочено, че за периода от м.10.2020 г. до м.03.2021 г. счетоводните справки са представени отделно, тъй като счетоводството до 31.03.2021 г. се е водело от друг счетоводител.

Органите по приходите са констатирали, че освен договорените обекти в гр. Пловдив, „ДЖАН БАУ“ ЕООД е поело ангажимент с договор за строителство от 01.12.2021 г. да изпълни СМР на обект в с. Хан Аспарухово, с възложител „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД . Във връзка с изпълнението на този договор не са представени документи, удостоверяващи пътувания на работниците до с. Хан Аспарухово, не са представени заповеди за командировки на същите, в т.ч. и разходи за транспорт. В представените писмени обяснения от изпълнителя е декларирано, че „....няма издавани заповеди за командировки, няма транспортни разходи/или разходи за нощувки.“.

Според органите по приходите с оглед записаното в точка VI.5. на договорите, изпълнителят се задължава да приема, съхранява и оползотворява правилно всички строителни материали, предоставени от възложителя, а според точка VI.9 и 10 на договорите, изпълнителят е длъжен да спазва законовите изисквания свързани със строителството, опазването на околната среда, безопастността на строителните работници, противопожарните правила, както и да обезпечи необходимата по специалности висококвалифицирана работна ръка и техническо ръководство, да обезпечи изпълнението на обекта с необходимата лека и тежка механизация. В тази връзка от изпълнителят „ДЖАН БАУ“ ЕООД не са представени приемо-предавателни протоколи, от които да става ясно как и кога е получавал необходимите строителни материали от възложителя „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД, какви документи за приемо-предаване на материалите са подписани между страните по договорите, как са доставяни на обекта и къде са съхранявани по време на строителния процес и т.н. Не са представени доказателства кои конкретни физически лица и в какви трудови правоотношения са били с изпълнителя, каква квалификация притежават за да изпълняват вписаните строителни дейности. Няма данни за използвани строителни машини, съоръжения, МПС за извозване на строителните отпадъци до депо.

В представените протоколи/акт обр.19 за извършени СМР на обектите (хотел Интелкооп; къща в с. Хан Аспарухово) са упоменати различни видове дейности: кофраж, арматура, полагане на бетон, трамбоване, полагане на тръби, рязане на врата, премахване на стари плочи, почистване на боклуци, демонтаж и монтаж на алуминиеви врати, боядисване на стени и тавани и др., с вписани мерки - бр., кв.м, куб.м, кг, количество, единични цени и общо стойност, но не става ясно посочените в протоколите единични цени само за труд ли са или включват и механизация (не е ясно каква), в протоколите няма данни дали са използвани машини и съоръжения или услугите са извършвани само ръчно. Представените протоколи не са акт обр. 19, не са и приемо-предавателни протоколи за обекта, тъй като липсват данни за извършен оглед на обекта и приемане на изработеното от изпълнителя.

От органите по приходите е констатирано, че през част от периода, когато са издавани фактурите към „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД, соченият за изпълнител на строителните услуги е разполагал с две лица на длъжност общ работник поддържане на сгради, като в някои от месеците е имало само едно назначено по трудов договор лице и то на 4-часов работен ден, и че при липсата на квалифицират трудов ресурс няма как да бъде извършен обема от специфични строителни дейности, които са фактурирани на РЛ, още повече че по данни от подадените дневници за продажбите от „ДЖАН БАУ“ ЕООД органите по приходите констатират, че дружеството има значителен брой клиенти, на които също са издавани фактури за извършени строителни услуги, през месеците, когато се твърди, че двамата общи работници са извършвали строителни дейности на обектите на РЛ - хотел Интелкооп и къща в с. Хан Аспарухово.

Предвид на това бил направен извод, че нито от страна на изпълнителите, нито от страна на РЛ се доказва с годни доказателства извършването на реални доставки на стоки и услуги по изследваните фактури. 

Предвид на това е формирано заключението, че изследваните фактури, издадени от ДЗЗД „ФФС“, „ПРОГРЕСО ТРАНС“ ЕООД, „ПЛАНИТА АТ“ ЕООД „БЕТОНСТРОЙ 7“ ЕООД и „ДЖАН БАУ“ ЕООД, не документират реално осъществени доставки на стоки/материали по смисъла на чл. 6, ал. 1, респ. доставка на услуги по чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 от същия закон. На „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 74 349,16 лв. по фактурите, издадени от коментираните преки доставчици/изпълнители, за което са начислени и прилежащи лихви в размер на 10 441,58 лв.

В хода на съдебното производство са приобщени следните доказателства : Ревизионен акт № Р-16001622000323-091-001/30.08.2022 ведно с Ревизионен доклад № Р-16001622000323-092-001/14.07.2022 г., Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001622000323-020-001/21.01.2022 г., Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001622000323-020-002/19.04.2022 г., Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001622000323-020-003/30.05.2022 г.,  Заповед №РД-09-1979/30.09.2021 г., Заповед № РД-09-2428/13.12.2019 г., Протокол за насрещна проверка № П-04001122096818-141-001/24.06.2022 г. на „Бетонстрой 7“ ЕООД, Декларация вх.№ 6068/13.06.2022 г. от управителя на „Бетонстрой 7“ ЕООД, Договор от 08.12.2020 г. между „ТСТ Строй“ ЕООД и „Бетонстрой 7“ ЕООД, оферта – ценово предложение от „Бетонстрой 7“ ЕООД, издадени фактури с № ********* от 10.12.2020 г., ********* от 21.12.2020, ********* от 20.01.2021 г., ********* от 22.04.2021 г., ********* от 16.06.2021 г., Протокол образец 19 за извършени СМР от 16.06.2021 г., оборотни ведомости на „Бетонстрой 7“ ЕООД от 01.12.2020 до 31.12.2020 г., от 01.01.2021 г. до 31.01.2021 и от 01.07.2021 г. до 31.07.2021 г., справки декларации по ЗДДС от „Бетонстрой 7“ ЕООД за данъчни периоди 12.2020 г., 01.2021 г. и 07.2021 г., Протокол за извършена насрещна проверка № П-22221122076313-141-001/10.06.2022 г. на „Прогресо транс“ ЕООД, Протокол за  извършена насрещна проверка № П-22221922024027-141-001/24.02.2022 г. на „ФФС“ ДЗЗД, Протокол за  извършена насрещна проверка № П-04000422023312-141-001/02.03.2022 г. на „Планита АТ“ ЕООД, Протокол за  извършена насрещна проверка № П-16001621102889-141-001/29.07.2021 г. на „Планита АТ“, Протокол за  извършена насрещна проверка № П-16001622075291-141-001/12.05.2022 г. на „Джан Бау“ ЕООД, писмени обяснения от счетоводителя на „Джан Бау“ ЕООД от 11.05.2022 г. ведно с представени фактури издадени към „ТСТ Строй“ ЕООД от 20.10.2020 г., 20.11.2020 г., 12.11.2020 г., 23.12.2020 г., 15.02.2021 г., 01.02.2021 г., 08.01.2021 г., 30.12.2021 г., договори от 16.10.2020 г., 05.11.2020 г., 01.12.2020 г., 25.03.2021 г., 30.08.2021 г., 20.09.2021 г., 01.12.2021 г., ведно с приемо –предавателни протоколи за извършена работа към тези договори и количествено стойностни сметки, хронология на сметка 411 до м. 03.2021 г. и от м.04.2021 г. до 12.2021 г., писмени обяснения от управителя на „ТСТ Строй“ ЕООД от 18.06.2021 г., декларация от управителя на „ТСТ Строй“ ЕООД от 18.06.2021 г., оборотна ведомост на „ТСТ Строй“ ЕООД от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., хронологичен регистър на „ТСТ Строй“ ЕООД от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и хронологични регистри за всеки от месеците от февруари 2020 г. до декември 2020 г., товарителници издадени от „Планита АТ“ ЕООД на „ТСТ Строй“ ЕООД от дати 26.10.2020 г., 24.11.2020 г., 27.11.2020 г., 09.12.2020 г., 11.12.2020 г., 15.12.2020 г. /2 броя/, 06.01.2021 г., 15.01.2021 г., 18.01.2021 г., 22.01.2021 г., 26.01.2021 г., 05.02.2021 г., 18.02.2021 г., 22.02.2021 г., 25.02.2021 г., 13.04.2021 г. /2 броя/, 19.04.2021 г., 23.04.2021 г., 27.04.2021 г., 29.04.2021 г., договор за изпълнение на СМР от 01.10.2019 г. между „ТСТ Строй“ ЕООД и „Веникс трейдинг 81“ ЕООД с приложени към него КСС и приемо-предавателен протокол, договор за възлагане на обществена поръчка от 15.05.2020 г. между „ТСТ Строй“ ЕООД и „Инерком“ ЕООД, търговски договор за покупко-продажба на стоки от 23.10.2020 г. между „Планита АТ“ ЕООД и „ТСТ Строй“ ЕООД,  търговски договор за покупко-продажба на стоки от 10.04.2021 г. между „ФФС“ ДЗЗД и „ТСТ Строй“ ЕООД, договор за строителство между „Автострой“ ООД и „ТСТ Строй“ ЕООД от 20.10.2019 г., договор от 01.10.2020 г. между „Ипосис“ ООД и „ТСТ Строй“ ЕООД, приемо-предавателн протокол за извършена работа по този договор от 30.10.2020 г., договор от 17.11.2020 г. между „Ипосис“ ООД и „ТСТ Строй“ ЕООД, приемо-предавателн протокол за извършена работа по този договор от 24.11.2020 г., оборотна ведомост на „ТСТ Строй“ ЕООД от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г., хронологични регистри на „ТСТ Строй“ ЕООД за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., договор за консултантска услуга по надзор за обществена поръчка от 04.10.2019 г. между „РТ Консултинг“ ЕООД и „ТСТ Строй“ ЕООД, договори за строителство между „РТ Консултинг“ ЕООД и „ТСТ Строй“ ЕООД от 20.12.2019 г., 10.10.2019 г., Договор за строителство от 08.10.2020 г. между „Ипосис“ ООД и „ТСТ Строй“ ЕООД, приемо-предавателен протокол за извършена работа от 30.11.2020 г., Договор за строителство от 22.03.2021 г. между „Ипосис“ ООД и „ТСТ Строй“ ЕООД и анекси към него, приемо-предавателни протоколи от 25.05.2021 г,, 28.05.2021 г., 31.05.2021 г. /2 бр./ и 17.06.2021 г., Договор за строителство от 04.01.2021 г. между „Ипосис“ ООД и „ТСТ Строй“ ЕООД, приемо – предавателен протокол от 21.01.2021 г., Договор за строителство от 09.12.2021 г. между „Ипосис“ ООД и „ТСТ Строй“ ЕООД и анекси към него, приемо – предавателен протокол от 25.02.2021 г., Договор за строителство от 19.11.2020 г. между „Ипосис“ ООД и „ТСТ Строй“ ЕООД, аналитичен регистър на „ТСТ Строй“ ЕООД от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., писмени обяснения от управителя на РЛ от 06.07.2022 г. ведно с приложения към тях – главна книга на дружеството от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., инвентаризационен опис на ДМА към 31.12.2020 и 31.12.2021 г., справки за ФЛ, ЮЛ, ЕТ за налични недвижими имоти, моторни превозни средства, налични машини, стоки, оборудване , стопански инвентар, дългосрочни и краткосрочни инвестиции, вземания от трети лица, движение по сметка на дружеството от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в „Юробанк България“ АД, декларация от управителя на дружеството от 05.04.2022 г., заключение на съдебно-счетоводна експертиза; заключение на съдебно-техническа експертиза.

         От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че според вещото лице в счетоводството на жалбоподателя „ТСТ Строй“ ЕООД са осчетоводени правилно издадените 17 броя фактури от доставчика „ДЖАН БАУ“ ЕООД. Процесните 17 броя фактури са включени в дневника за покупки на жалбоподателя и е ползвано правото на данъчен кредит по същите фактури. Процесните 17 броя фактури са заплатени от жалбоподателя по банков път. При доставчика „ДЖАН БАУ“ ЕООД са осчетоводени процесните 17 броя фактури като приходи от извършените услуги на жалбоподателя по кредита на сметка 703 ’’Приходи от продажби на услуги” и е начислен данък за продажбите по кредита на сметка 4532 за всяка една от процесиите фактури. Процесните 17 броя фактури са включени в дневника за продажби на доставчика „ДЖАН БАУ“ ЕООД и СД за съответния данъчен период. Доставчикът е включил размера на ДДС в справката-декларация за процесиите фактури при определяне на резултата за съответния данъчен период. Относно доставчика „БЕТОНСТРОЙ 7“ ЕООД е прието, че в счетоводството на жалбоподателя „ТСТ Строй“ ЕООД са осчетоводени правилно издадените 5 броя фактури. Тези фактури според вещото лице са включени в дневника за покупки на жалбоподателя и е ползвано правото на данъчен кредит по същите фактури, като са платени от жалбоподателя  по банков път или в брой с разходен касов ордер. По фактура № **********/16.06.2021г. има частично плащане в размер на 900.00 лв. При доставчика „БЕТОНСТРОЙ 7“ ЕООД са осчетоводени процесните 5 броя фактури за извършените СМР на жалбоподателя по договор от 08.12.2020г. Процесните 5 броя фактури са включени в дневника за продажби на доставчика „БЕТОНСТРОЙ 7“ ЕООД и СД за съответния данъчен период. Доставчикът е включил размера на ДДС в справката-декларация за процесиите фактури при определяне на резултата за съответния данъчен период. В счетоводството на жалбоподателя са отразени към всеки един от договорите фактури за извършени услуги и СМР на посочените обекти с доставчик - „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД и получател: „ИПОСИС“ ООД като приходи от извършените услуги на жалбоподателя по кредита на сметка 703 ’’Приходи от продажби на услуги” и е начислен данък за продажбите по кредита на сметка 4532 за всяка една от процесиите фактури. В счетоводството на жалбоподателя „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД посочените фактури по описаните договори за строителство са платени от получателя на услугите „ИПОСИС“ ООД по банков път с банково бордеро. В счетоводството на „ИПОСИС“ ООД посочените фактури по описаните договори за строителство са платени на жалбоподателя „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД по банков път с банково бордеро. Посочените в табл.5 фактури са включени в дневника за продажби на жалбоподателя „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД и СД за съответния данъчен период. Доставчикът „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД е включил размера на ДДС в справката-декларация при определяне на резултата за съответния данъчен период и е внесъл дължимия ДДС. Издадените от жалбоподателя „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД фактури за извършените услуги са отразени в счетоводството на получателя на тези услуги - „ИПОСИС“ ООД. Издадените от жалбоподателя фактури са включени в дневника за покупки на получателя на доставката „ИПОСИС“ ООД и СД за съответния данъчен период. „ИПОСИС“ ООД е включил размера на ДДС в справката-декларация на описаните фактури при определяне на резултата за съответния данъчен период.

В счетоводството на жалбоподателя „ТСТ Строй“ ЕООД са осчетоводени правилно издадените 12 броя фактури от доставчика „ФФС“ ДЗЗД. Процесните 12 броя фактури са включени в дневника за покупки на жалбоподателя и е ползвано правото на данъчен кредит по същите фактури. Процесните 12 броя фактури са заплатени от жалбоподателя в брой като е издаден касов фискален бон. Доставчикът „ФФС“ ДЗЗД е отразил в дневника за продажби и СД по ЗДДС 9 бр. фактури от общо 12.

          В счетоводството на жалбоподателя „ТСТ Строй“ ЕООД са осчетоводени правилно издадените 29 броя фактури от доставчика „ПЛАНИТА АТ“ ЕООД. Процесните 29 броя фактури са включени в дневника за покупки на жалбоподателя и е ползвано правото на данъчен кредит по същите фактури. Данъчният период, в който е извършено осчетоводяването на фактурите е посочен в табл.9 от заключението. Процесните 29 броя фактури са заплатени от жалбоподателя в брой като е издаден касов фискален бон. Доставчикът „ПЛАНИТА АТ“ ЕООД е отразил в дневника за продажби и СД по ЗДДС 27 бр. фактури от общо 29.

Фактурираните и закупени от жалбоподателя строителни материали с доставчик „ФФС“ ДЗЗД са вложени в строителните обекти, посочени подробно в табл. 13 от заключението. Фактурираните и закупени от жалбоподателя строителни материали с доставчик „ПЛАНИТА АТ“ ЕООД са вложени в строителните обекти, посочени подробно в табл. 14. За описаните в табл. 13 и таб.14 строителни обекти не са доставяни стоки и материали от други доставчици освен посочените. В счетоводството на жалбоподателя са осчетоводени закупените стоки и материали по процесните фактури от доставчиците „ФФС“ ДЗЗД и „ПЛАНИТА АТ“ ЕООД, като същите са отразени в дневника за покупки и в СД по ДДС за съответния данъчен период. Ползвано е правото на данъчен кредит от жалбоподателя. Фактурираните стоки и материали, които са вложени на посочените строителните обекти са платени от „ТСТ Строй“ ЕООД. Плащането е извършено в брой като е издаден касов фискален бон за доставчика „ФФС“ ДЗЗД и ПЛАНИТА АТ“ ЕООД. Доставчикът „ФФС“ ДЗЗД е отразил в дневника за продажби и СД по ЗДДС 9 бр. фактури от общо 12, посочени подробно в табл.8 от заключението. Доставчикът „ПЛАНИТА АТ“ ЕООД е отразил в дневника за продажби и СД по ЗДДС 29 броя фактури посочени подробно в таблица 11 от заключението.

Заключението на вещото лице съдът кредитира с доверие, доколкото същото сочи дали са правилно осчетоводени първичните счетоводни документи в счетоводствата на „ТСТ Строй“ ЕООД, доставчиците му - „ФФС“ ДЗЗД, „Бетонстрой 7“ ЕООД, „Планина АТ“ ЕООД, „Джан Бау“ ЕООД, както и относно доставките от „ТСТ Строй“ ЕООД към „ИПОСИС“ ООД.

По делото е приета и съдебно техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице Договора за строителство между „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД и „Джан Бау“ ЕООД  е от 25.03.2021г за обект „Строително-монтажни работи в стаи, бани и общи части на етаж 1, 2, 3, както и на допълнителни помещения и фоайе на хотел „ИНТЕЛКООП” публикуван на стр.272 от делото СМР. В табличен вид вещото лице е посочило всички СМР, които е следвало да бъдат извършени като вид, количество, единична стойност и обща стойност. Прието е, че общата цена за тези дейности е 15443,40 лв. без ДДС, както и че СМР са приети за изпълнени с Приемо-предавателен протокол за извършена работа от 14.06.2021 г ,подписан между „ТСТ СТРОЙ" ЕООД, в качеството на Вложител, и „ДЖАН БАУ” в качеството на Изпълнител (стр.278 от делото). Посочено е, че за тях са издадени 5 броя фактури, чиято стойност е 12 943лв без ДДС и е различна от общата цена за приети СМР, която е 15 443,40лв. От огледа вещото лице е констатирало,че СМР са извършени ,т.е.

строително-монтажни работи в стаи, бани и общи части на етаж 1, 2, 3, както и на допълнителни помещения и фоайе на хотел „ИНТЕЛКООП“ са извършени. По отношение на обект „Строително-монтажни работи в стаи, бани и общи части на етаж 4, 5, 6, както и на допълнителни помещения и фоайе на хотел ИНТЕЛКООП” се сочи, че договорът за строителство е от 1.12.2020 г. / стр.261 от делото/. За този договор също в табличен вид са посочени всички СМР, които е следвало да бъдат извършени като вид, количество, единична стойност и обща стойност 15890,96 лева без ДДС. СМР са приети за изпълнени с Приемо-предавателен протокол за извършена работа от 20.03.2021 г,подписан между „ТСТ СТРОЙ" ЕООД, в качеството на Вложител, и „ДЖАН БАУ” в качеството на Изпълнител (стр.266 от делото). Издадени са 5 фактури на обща стойност 16000 лева. От огледа вещото лице констатира, че СМР са извършени, т.е. строително-монтажни работи в стаи, бани и общи части на етаж 4, 5, 6, както и на допълнителни помещения и фоайе на хотел ИНТЕЛКООП” са извършени. Договора за строителство е от 16.10.2020 г. за обект „Строително-монтажни работи в хотел ИНТЕЛКООП - смяна на плочки на площадка и стълбище“, като  СМР, които е следвало да се извършат по договора са дадени в табличен вид и са на обща стойност 4226,60 лева без ДДС. СМР са приети за изпълнени с Приемо-предавателен протокол за извършена работа от 25.11.2020г ,подписан между „ТСТ СТРОЙ" ЕООД, в качеството на Вложител, и „ДЖАН БАУ” ЕООД в качеството на Изпълнител (стр.288 от делото). Издадени са 2 фактури на обща стойност 4226,60 лева. От огледа В.Л констатирало, че СМР са извършени, т.е.строително-монтажни работи - смяна на плочки на площадка и стълбище на хотел ИНТЕЛКООП” са извършени. Относно обект "Строително-монтажни и допълнителни работи на площадка и стълбище към рестарант в хотел Интелкооп" се установява, че е подписан договор  от 5.11.2020 със СМР и единични им цени , подробно описани в количествена сметка (стр.247 от делото), като общата стойност на същите е 1833,60 лева без ДДС.  СМР са приети за изпълнени с Приемо-предавателен протокол за извършена работа от 13.11.2020г ,подписан между „ТСТ СТРОЙ" ЕООД, в качеството на Вложител, и „ДЖАН БАУ” ЕООД в качеството на Изпълнител (стр.252 от делото), като е издадена 1 фактура на стойността на КСС. От огледа В.Л констатирало, че СМР са извършени, т.е тези СМР са технологично необходими за последващо полагане на плочки на площадка и стълбище към ресторант в хотел „Интелкооп“. Били сключени и договори за обекти : „Строително-монтажни работи в  кухня в ресторант към хотел Интелкооп”, подробно описани в количествена сметка (стр.232 от делото) от 30.8.2021 г. и от 20.09.2021 г. за обект „Строително-монтажни работи в подземие - в кухня на ресторант към хотел „Интелкооп”, подробно описани в количествена сметка (стр.244 от делото). СМР за тези обекти са представени в табличен вид от вещото лице, като общата стойност за договора от 30.08.2021 г. е 5833, 33 лева, а за този от 20.09.2021 г. – 2499,23 лева. По Договора за строителство е от 30.8.2021 г за обект „Строително-монтажни работи в в кухня в ресторант към хотел Интелкооп”, са приети за изпълнени с Приемо-предавателен протокол за извършена работа от 29.09.2021 г ,подписан между „ТСТ СТРОЙ" ЕООД, в качеството на възложител, и „ДЖАН БАУ” ЕООД в качеството на Изпълнител (стр.237 от делото). По Договора за строителство е от 20.09.2021 г. за обект „Строително-монтажни работи в подземие - в кухня на ресторант към хотел Интелкооп” са приети за изпълнени с Приемо- предавателен протокол за извършена работа от 04.10.2021г ,подписан между „ТСТ СТРОЙ" ЕООД, в качеството на възложител, и „ДЖАН БАУ” ЕООД в качеството на Изпълнител (стр.237 от делото). Издадени са фактури 31.8.2021-**********, 30.9.2023-********** на стойността по КС 5833,33лв без ДДС по Договора за строителство от 30.8.2021 г. Издадени е фактура 4.10.2021-********** на стойност 2500лв без ДДС по Договора за строителство от 29.9.2021 г. По КСС стойността е 2499,23 лв..Разликата от 77ст. най-вероятно е аритметична грешка в изчислението по позиция „Грундиране стени и тавани 161,00 м2“. От огледа В.Л констатира, че СМР са извършени, т.е. строително-монтажни работи - в кухня на хотел Интелкооп” по Договор за строителство от 30.08.2021 г. и договор от 20.09.2021 г.са извършени. Според вещото лице стойността и количество извършените строителни дейности отговарят на приложените към договорите количествено-стойностни сметки. С оглед на сравнителния анализ на В.Л.подробно описан в констативната част от експертизата, същото прави извод, че СМР отговарят по количество на доставените и вложените в обектите строителни материали. Вещото лице приема, че стоките и материалите от същия вид, количество и качество, съответстващи на доставените от „ПЛАНИТА АТ”, с ЕИК ********* и „ФФС" ДЗЗД, с ЕИК *********, отговарят на вложените такива в строителните обекти. Сочи се в заключението, че строителните дейности са извършени от изпълнителя „ДЖАН БАУ”. Тези СМР са предадени и приети от възложителя „ТСТ СТРОЙ" ЕООД с Приемо-предавателни протоколи. След извършена съпоставка между Приемо-предавателните протоколи за извършените СМР между „ТСТ СТРОЙ" ЕООД, в качеството на Вложител, и „ДЖАН БАУ” в качеството си на изпълнител и приемо-предавателните протоколи за извършените СМР между „ИПОСИС” ООД в качеството на Възложител и „ТСТ СТРОЙ" ЕООД в качеството на Изпълнител, вещото лице сочи, че възложените СМР по договори за строителство сключени между „ИПОСИС” ООД и „ТСТ СТРОЙ" ЕООД съответстват на възложените такива от „ТСТ СТРОЙ" ЕООД на „ДЖАН БАУ” ЕООД. Дейностите предмет на договорите между „ИПОСИС” ООД в качеството на Възложител и „ТСТ СТРОЙ" ЕООД в качеството на Изпълнител са извършени и са приети от възложителя с приемо-предавателни протоколи за извършени строително-монтажни работи. Относно обект "Строително - монтажни работи в с. Хан Аспарухово - изграждане на английски двор в къща" бил подписан договора за строителство на 01.12.2021 г. между „ТСТ СТРОЙ" ЕООД и  „ДЖАН БАУ” ЕООД, като необходимите СМР са описани в табличен вид от вещото лице. Общата цена за тях е 2500 лева без ДДС, като същите са приети за изпълнени с Приемо-предавателен протокол за извършена работа от 30.12.2021 г,подписан между „ТСТ СТРОЙ" ЕООД, в качеството на Вложител, и „ДЖАН БАУ” в качеството на Изпълнител. Издадена е фактура: 30.12.2021-********** на стойност 2500лв. Без ДДС(стр.260 от делото).Стойността отговаря на извършените строителни дейности на приложените към Договора за строителство е от 01.12..2021 г. за обект "Строително - монтажни работи в с. Хан Аспарухово - изграждане на английски двор в къща“. От огледа вещото лице констатирало, че СМР са извършени ,т.е. строително-монтажни работи в стаи, бани и общи части на етаж 4, 5, 6, както и на допълнителни помещения и фоайе на хотел ИНТЕЛКООП” са извършени. Според вещото лице стойността и количество извършените строителни дейности отговарят на приложените към договорите количествено-стойностни сметки. С оглед на сравнителния анализ на В.Л.подробно описани в констативната част се констатираме СМР отговарят по количество на доставените и вложените в обектите строителни материали. Прието е, че Стоките и материалите от същия вид, количество и качество, съответстващи на доставените от „ПЛАНИТА АТ”, с ЕИК ********* и „ФФС" ДЗЗД, с ЕИК *********. отговарят на вложените такива в строителните обекти. Строителните дейности са извършени от изпълнителя „ДЖАН БАУ” ЕООД. Тези СМР са предадени и приети от възложителя „ТСТ СТРОЙ" ЕООД с Приемо-предавателни протоколи,както следва: СМР са приети за изпълнени с Приемо-предавателен протокол за извършена работа от 30.12.2021 г ,подписан между „ТСТ СТРОЙ" ЕООД, в качеството на Вложител, и „ДЖАН БАУ” в качеството на Изпълнител. След като извърши съпоставка между Приемо-предавателните протоколи за извършените СМР между „ТСТ СТРОЙ" ЕООД, в качеството на Вложител, и „ДЖАН БАУ” в качеството си на изпълнител и приемо-предавателните протоколи за извършените СМР между „ИПОСИС” ООД в качеството на Възложител и „ТСТ СТРОЙ" ЕООД в качеството на Изпълнител, вещото лице констатира, че възложените СМР по договори за строителство сключени между „ИПОСИС” ООД и „ТСТ СТРОЙ" ЕООД съответстват на възложените такива от „ТСТ СТРОЙ" ЕООД на „ДЖАН БАУ” ЕООД. Дейностите предмет на договорите между „ИПОСИС” ООД в качеството на възложител и „ТСТ СТРОЙ" ЕООД в качеството на изпълнител са извършени и са приети от възложителя с Приемо-предавателни протоколи за извършени строително-монтажни работи.

         Относно договорните отношения между „ТСТ СТРОЙ" ЕООД и „Бетонстрой 7“ ЕООД вещото лице сочи в табличен вид извършените СМР, които са изпълнени и приети с протокол акт обр.19 за извършени СМР на обект‘‘Изграждане и реконструкция на къща в с.“Хан Аспарухово” по Договор за строителство от 08.12.2020 г. Общата цена на същите е 17105, 00 лева без ДДС, за които са издадени 5 броя фактури. Общо стойност на СМР по оферта/ценово предложение е 16058,35лв без ДДС. Общо стойност на изпълнените СМР приети с протокол акт обр.19 от 16.06.2021г е 17105,00лв без ДДС. СМР са приети с протокол акт обр.19 от 16.06.2021г за извършени СМР на обект“Изграждане и реконструкция на къща в с.“Хан Аспарухово” по Договор за строителство от 08.12.2020 г. между „ТСТ СТРОЙ" ЕООД, в качеството на възложител, и „БЕТОНСТРОЙ 7” ЕООД, с ЕИК *********, в качеството на изпълнител. Според вещото лице тези СМР отговарят по количество на доставените и вложените в обектите строителни материали. Прието е, че стоките и материалите от същия вид, количество и качество, съответстващи на доставените от „ПЛАНИТА АТ”, с ЕИК ********* и „ФФС" ДЗЗД, с ЕИК *********, отговарят на вложените такива в строителните обекти. СМР са приети с протокол акт обр.19 от 16.06.2021 г за извършени СМР на обект “Изграждане и реконструкция на къща в с.“Хан Аспарухово” по Договор за строителство от 08.12.2020 г. между „ТСТ СТРОЙ" ЕООД, в качеството на възложител, и „БЕТО След като извърши съпоставка между Приемо-предавателните протоколи за извършените СМР между „ТСТ СТРОЙ" ЕООД, в качеството на Вложител, и „БЕТОНСТРОЙ 7” ЕООД в качеството си на изпълнител и приемо-предавателните протоколи за извършените СМР между „ИПОСИС” ООД в качеството на Възложител и „ТСТ СТРОЙ" ЕООД в качеството на Изпълнител, вещото лице констатира, че възложените СМР по договори за строителство сключени между „ИПОСИС” ООД и „ТСТ СТРОЙ" ЕООД съответстват на възложените такива от „ТСТ СТРОЙ" ЕООД на „БЕТОНСТРОЙ 7” ЕООД, в качеството на изпълнител. Дейностите предмет на договорите между „ИПОСИС” ООД в качеството на Възложител и „ТСТ СТРОЙ" ЕООД в качеството на Изпълнител са извършени и са приети от възложителя с Приемо-предавателни протоколи за извършени строително-монтажни работи.

         По отношение на извършените СМР на обект Хотелски комплекс „Странджа“, находящ се в к.к. „Златни пясъци“ вещото лице подробно е описало в табличен вид същите, които са осъществени съгласно Договор за строителство от 07.12.2020 г. с предмет „Боядисване в това число шпакловка на 72 броя хотелски стаи. Същите са приети с приемо-предавателен протокол за извършена работа от 12.02.2021. Описани са в табличен вид и извършените СМР по Договор за строителство от 19.11.2020г. с предмет „Реконструкция на 72 бр. Санитарни възли в обект: Хотелски комплекс „Странджа“, находящ се в к.к. Златни пясъци., съгласно Приложение 1, които са приети с приемо- предавателен протокол за извършена работа. Стойността и количеството извършените строителни дейности отговарят на приложените към договорите количествено-стойностни сметки и са подробно дадени в табличен вид в отговора на IV, т.1 от заключението. След оглед вещото лице е приело, че СМР са извършени, т.е. строително-монтажни работи са извършени. Прието е, че изпълнените СМР отговарят по стойност и количество доставените и вложените в обектите строителни материали. След анализ на събраната информация, вещото лице счита, че  в извършените строителни дейности в обект хотелски комплекс „Странджа“ к.к Златни Пясъци, са влагани строителни материали, които отговарят по описание и количествата на доставените материали от „ПЛАНИТА АТ“ ЕООД. Според вещото лице в извършените строителни дейности в обект хотелски комплекс „Странджа“ к.к. Златни Пясъци, са влагани строителни материали, които отговарят по описание и количествата на доставените материали от „ФФС" ДЗЗД, съгласно издадени фактурите. СМР по приложение 1 към договор от 07.12.2020 г. са приети с приемо-предавателен протокол за извършена работа от 12.02.2021г , който е подписан между „ИПОСИС” ООД, в качеството на възложител и „ТСТ СТРОЙ" ЕООД, в качеството на изпълнител. Към заключението си вещото лице е приложило снимков материал от проведените огледи на обектите в с.Аспарухово, к.к. „Златни пясъци“ и гр.Пловдив.

         Заключението на техническата експертиза се кредитира с доверие от съдебния състав, доколкото вещото лице е отговорило подробно и аргументирано на поставените задачи, осъществило е оглед на обектите, както и е приложило снимков материал към заключението си. Следва при преценката дали да се кредитира заключението да се отчете и обстоятелството, че заключението не е оспорено от страните. С оглед на всичко това, настоящия съдебен състав счита че няма основание заключението на вещото лице да не бъде ценено с доверие.

При така установените факти, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ обосновава следните правни изводи:

Оспорва се в срок, подлежащ на обжалване ревизионен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването и жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съдът счита, че оспорения ревизионен акт, е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане.  Съгласно чл. 114, ал. 2 от ДОПК, ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията.

В конкретният казус сроковете за извършване на ревизия са продължени от компетентен орган. РД  е издаден в срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК, който е 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията.

При обсъдената фактическа обстановка не е спорно, че ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, притежава данъчни документи (фактури), съставени в съответствие с изискванията на ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на процесните стоки и услуги, по които лицето е получател. Не се спори, че фактурите са издадени от регистрирани по ЗДДС лица, издадени са съответни фискални бонове, плащанията са отразени редовно в счетоводството на жалбоподателя. Спорът в настоящото производство се концентрира относно реалността на процесните доставки, т. е. обективирането им като проявени юридически факти, така, както се твърди от ревизираното лице.

Пряко приложимото в случая национално право, предвижда следното : За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това, на лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, и едва след това, да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС.

В посочения смисъл е и практиката на Съдът на ЕС, а именно, правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т. 13 на решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение се казва, че, ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.

Изрично в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че, за да се установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Т. е. във всички случаи, Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.

В допълнение, според решение на СЕС по дело С-18/13, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.

Също така константна е практиката на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го довежда до участие в данъчна измама /съображение по т. 48 от решение № С-273/11/. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се позовават на правото на Съюза и, от друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /т. 37 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Всяко манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ /решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49/.

Тук е важно да се отбележи, че липсата на материален и персонален субстрат у доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция за несъществуваща доставка без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит - вж. т. т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11.

Внимание заслужава и Решението по дело С-271/2012 на СЕС, в който случай е отказано право на приспадане с мотива, че разглежданите в главното производство фактури не са достатъчно точни и пълни /т. 32/. В по-голямата част от тях е посочена обща сума, без конкретизация на единичната цена и броя на отработените часове на членовете на персонала на дружествата, доставчици на услугите. В този контекст СЕС разяснява, че по смисъла на член 22, параграф 3, буква в) държавите членки имат право да определят критериите, по които даден документ може да бъде считан за фактура. Освен това член 22, параграф 8 позволява на държавите членки да налагат други задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за предотвратяване на данъчните измами. "Etat belge" е използвала възможността, предвидена в член 22, параграф 8 от Шеста директива, тъй като съгласно член 5, параграф 1, шеста алинея от Кралски указ 1, фактурата трябва да съдържа информацията, необходима за определяне на сделката, и ставката на дължимия данък, по-специално обичайното название на доставените стоки и услуги, тяхното количество и предмет.

В резултат на това СЕС посочва, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която, правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори, ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки.

В съответствие с визираното тълкуване, на национално ниво, с разпоредба на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС като условие за упражняване на правото на приспадане е предвидено наличието на данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС - фактурата задължително следва да съдържа количеството и вида на стоката, респ. вида на услугата.

Тук следва да се има предвид и общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР ДОПК, т. е. лицето което, претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.

Както при доставката на услуги, така и при доставката на стоки, доказателствата за реалното осъществяване могат да се разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката и такива, сочещи прякото й реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване на разглежданите доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране са: фактури; плащане в брой или по банков път; отразяване в дневника за продажби/покупки; осчетоводяване по с/ка 411 "Клиенти", с/ка 602 "Разходи за външни услуги", с/ка 4532 "Начислен данък за продажбите", с/ка 702 "Приходи от продажби на стоки"; справки – декларации за съответния период; товарителници и фактури за транспорт; пътни листи; кантари бележки; приемо - предавателни протоколи; стокови разписки; спецификации на родово определени вещи; съответствие на вид и количество; последваща реализация и приходи от продажби, свидетелски показания и др.

Доказателства, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката на услуга са: фактът на притежание на стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика, материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността му да ги достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на ДДС.

Без значение от кой вид са доказателствата, те следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките, за да се установи по един категоричен начин физическата изява на доставката - кой и къде е предал стоките, на кой са предадени, къде и от кого е извършено товареното, от кой са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети.

Видно от ангажираните в хода на ревизията доказателства, твърденията на оспорващия за реалност на доставките по процесните фактури се крепят основно на първичните счетоводни документи и, доказателства за извършени плащания, както и на твърдения за реално реализиране на СМР. Последните твърдения се подкрепят от заключението на приетата по делото СТЕ, която не е оспорена от страните. Извън заключенията на приетите по делото ССчЕ и СТЕ липсват други безспорни съпътстващи доказателства относно изискуемата конкретизация за обем, предмет, средства и способи за изпълнение на доставките на услугите.

С оглед данни за отразяване на фактурите в дневници за продажби на доставчиците /ССч.Е потвърди осчетоводяване на спорните фактури/ следва да бъде отбелязано, че отразяването на фактурите в дневници за продажби от страна на доставчика не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит на получателя и притежаването на редовно издадени данъчни фактури, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на отразените в същите стопански операции. В тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените в тях стопански операции са действително осъществени - чрез доказателства с несъмнена достоверност. Съобрази се, че счетоводните регистри са производни доказателствени средства, отразяващи систематизирана информация за стопанските операции от първични и/или вторични счетоводни документи, но отразената в регистрите информация следва да съответства на тази за стопанската операция по първичните и/или вторичните счетоводни документи. Редовност на воденото от жалбоподателя счетоводство бе потвърдено посредством ССч. Е, но не е било спорно обстоятелство при ревизията. В тази връзка и осчетоводяване на фактурите при ревизираното лице би могло да бъде само косвено доказателство за реално наличие на услугите за СМР по същите доставки. Осчетоводяване на процесните доставки е от значение, когато са ангажирани категорични доказателства за реалността им. Това не бе сторено от жалбоподателя в цялост, върху когото е доказателствената тежест в процеса.

В реда на изложеното следва да се има предвид, че в гражданския процес се приема, че отразяването на фактурата в счетоводството на дружеството, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване, поради което търговецът е обвързан от договора и дължи изпълнение. В административното производство обаче, решението е противоположно - наличието на фактура и счетоводното й отразяване при получателя не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставките. Въпросът дали услугата – СМР е осъществена именно от конкретния пряк доставчик е от съществено значение за спора относно реалността на доставките.

На следващо място се съобрази, че правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема доставка. Предвид това, по отношение плащането между контрагентите следва да се има предвид, че плащането не е законова предпоставка за възникване и упражняване право на данъчен кредит. Разплатената фактура не е достатъчно убедително доказателство за реално осъществяване на документираната доставка на услуги при положение, че съставените частни документи не отразяват реална стопанска операция. В случая се установи посредством проверка на банковите извлечения, че издадените от доставчиците на РЛ фактури са разплатени по банков път, което макар да не е убедително доказателство за реално осъществяване на документираната доставка на услуги, е индиция в тази насока. От друга страна са налични доказателства за получени плащания от РЛ от „Ипосис“ ЕООД във връзка с договорните отношения помежду им. Тези плащания също са индиция за реалност на отношенията между РЛ и „Ипосис“ ЕООД, както и между РЛ и неговите доставчици, но не са достатъчни, за да се приеме безспорно такава реалност на доставките по веригите доставчици на „ТСТ Строй“ ЕООД - „ТСТ Строй“ ЕООД – „Ипосис“ ЕООД.

Последваща реализация също не е определящо обстоятелство при преценка за реалност на доставката, тъй като не доказва изпълнение на услугата от конкретен доставчик на РЛ. Тоест, с документи, свързани с последваща реализация, не може да се установява предходния факт на изпълнение на СМР услуги и предаването им на жалбоподателя от посочен във фактурите доставчик.

В частта по ЗДДС се обсъждат и доказателствата за доставчиците „Планита АТ“ ЕООД, „ФФС“ ДЗЗД, „Джан Бау“ ЕООД и „Бетонстрой 7“ ЕООД. Следва да се има предвид, че в хода на делото и на ревизионното производство се сочи, че РЛ е придобило строителни материали от „Планита АТ“ ЕООД и „ФФС“ ДЗЗД, които да са вложени в извършените СМР на обектите от „Джан Бау“ ЕООД и „Бетонстрой 7“ ЕООД. По делото обаче липсват категорични доказателства, които да водят на извода, че РЛ е придобило строителни материали по вид и количество именно от тези доставчик. При насрещната проверка на „Планита АТ“ ЕООД не са представени изисканите документи, обяснения и счетоводни справки. Липсата на данни за притежавани МПС от „Планита АТ“ ЕООД, както и достоверни доказателства кога и по какъв начин са доставени строителните материали е индиция за нереалност на доставките. Направените изводи от органите по приходите в тази връзка не са оборени в хода на съдебното производство. Представянето на товарителници не е достатъчно, за да се приеме реалност на доставките на материали. От друга страна в тези товарителници е посочено името на лице, което не може да се свърже с посоченото за ползвано МПС за доставка, а именно такова с рег.№ Р0265КВ, което е собственост на „Румина“ ЕООД. За последното дружество липсват каквито и да било доказателства за търговски отношения както с „Планита АТ“ ЕООД, така и с „ТСТ Строй“ ЕООД. Липсват достатъчно убедителни данни, кое лице е получило доставките за сметка на „ТСТ Строй“ ЕООД, къде са били съхранявани тези строителни материали и за какъв период от време. При формирането на извод относно реалността на тези доставки, значение има и обстоятелството, че не е доказано „Планита АТ“ ЕООД да притежава или ползва под наем складови помещения или други обекти, в които е възможно съхранението на подобни по вид, количество и обем строителни материали, а това от своя страна поставя под сериозно съмнение притежаването на такива родовоопределени вещи от „Планита АТ“ ЕООД, собствеността на които да прехвърли на РЛ. С оглед на всичко изложено дотук не може да се приеме за безспорно доказано, че „Планита АТ“ ЕООД е доставило на „ТСТ Строй“ ЕООД стоките предмет на фактурите, по които на РЛ е отказано правото на ползване на данъчен кредит. На този извод не може да повлияе обстоятелството, че съгласно заключението на СТЕ може да се приеме, че в извършването на СМР са вложени материали, които отговарят по количество и вид на тези, които се сочи „Планита АТ“ ЕООД да е доставило на „ТСТ Строй“ ЕООД. Очевидно е, че този извод на вещото лице не би могъл да държи сметка за всички сочени по-горе обстоятелства, а за целите на ЗДДС, за да се признае правото на данъчен кредит следва безспорно да е доказана реалност на доставките, каквато по отношение на доставчика „Планита АТ“ ЕООД не се констатира.

Идентични аргументи са валидни и относно отношенията между „ФФС“ ДЗЗД и „ТСТ Строй“ ЕООД. Този доставчик също се сочи да е доставял строителни материали на РЛ, които впоследствие да са влагани в СМР на обектите в гр.Пловдив, с. Хан Аспарухово и к.к. „Златни пясъци“. От доказателствата по делото се установява подписан търговски договор между страните. Наличието на договор установява възникнали облигационни правоотношения между страните, но само въз основа на договора за целите на данъчното облагане не се установява реалността на извършената доставка - необходимо е да има доказателства за нейното извършване от изпълнителя по договора и съответното й прехвърляне на получателя. В тази връзка следва да се посочи, че и по отношение на „ФФС“ ДЗЗД липсват категорични доказателства, които да водят на извод, че този доставчик е притежавал достатъчни по вид и количество родовоопределени строителни материали, собствеността на която да прехвърли на „ТСТ Строй“ ЕООД. От друга страна в хода на делото не са представени доказателства кога и по какъв начин е осъществена доставката на тези материали, кое лице е получило доставките за сметка на „ТСТ Строй“ ЕООД, къде са били съхранявани тези строителни материали и за какъв период от време. Самото дружество „ФФС“ ДЗЗД е дерегистрирано по ЗДДС през месец март 2022 г., декларира различна търговска дейност и има наети само 2 лица – барман и сервитьор, за които не е ясно по какъв начин са могли да осъществят доставката на сочените за получени по фактурите издадени на „ТСТ Строй“ ЕООД строителни материали. Прави впечатление, че и за този доставчик се сочи в хода на ревизията, че има доставяни материали с МПС с рег. № Р0265КВ, което е собственост на „РУМИНА“ ЕООД с ЕИК *********. При проверка на подадените от това дружество за периода от м.08.2020 г. до м.12.2021 г. дневници за продажбите няма отразени фактури с предмет „транспорт“ и получател „ФФС“ ДЗЗД или „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД. Относно регистрираните трудови договори от „РУМИНА“ ЕООД е констатирано, че в списъка с назначени служители в дружеството липсва лице с имена Ц.К.К.. Отделно от всичко това по отношение и на „ФФС“ ДЗЗД се констатира, че дружеството няма регистрирани собствени МПС. Липсват данни за платени наеми за складове, търговски обекти и МПС, стопанисвани от „ДЗЗД „ФФС“. Също така това дружество няма подадени за 2020 г. и 2021 г. ГДД по чл. 92 от ЗКПО, няма подадени и годишни финансови отчети от дружеството. Всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че има нереалност на доставките от „ФФС“ ДЗЗД към „ТСТ Строй“ ЕООД, за които е отказан данъчен кредит. На този извод не може да повлияе обстоятелството, че съгласно заключението на СТЕ може да се приеме, че в извършването на СМР са вложени материали, които отговарят по количество и вид на тези, които се сочи „ФФС“ ДЗЗД да е доставило на „ТСТ Строй“ ЕООД. Очевидно е, че този извод на вещото лице не би могъл да държи сметка за всички сочени по-горе обстоятелства, а за целите на ЗДДС, за да се признае правото на данъчен кредит следва безспорно да е доказана реалност на доставките, каквато по отношение на доставчика „ФФС“ ДЗЗД не се констатира.

По отношение на доставчика „Бетонстрой 7“ ЕООД спорът е дали има реално осъществени СМР на обекта в с.Аспарухово осъществени именно от този доставчик. В конкретния случай са налични писмени доказателства, които сочат на възникнали облигационни правоотношения между страните с оглед представения договор. Съществува обаче разминаване относно твърденията за наличност на протокол обр.19 за извършени СМР. В писмените си обяснения в хода на ревизията /част от декларацията от 13.06.2022 г. –л.143-145 от делото/ управителят на „Бетонстрой 7“ ЕООД сочи, че е наличен такъв от дата 16.06.2021 г., но не представя същия. Същевременно в писмени обяснения управителя на РЛ сочи, че с дружеството „Бетонстрой 7“ ЕООД в счетоводството не е наличен акт образец 19. Това от своя страна поставя под сериозно съмнение кога и дали е прието за реално извършена дейността на „Бетонстрой 7“ ЕООД по представения договор. При наличието на доказателствена тежест за жалбоподателят и неангажирането на доказателства в тази насока, то няма как да се изгради положителен извод за това обстоятелство. На това не може да повлияят данните за осъществени плащания между страните, както и за налични между „Ипосис“ ЕООД и „ТСТ Строй“ ЕООД протоколи обр.19 за приемане на извършени СМР на обект в с.Аспарухово. Следва да се отбележи и обстоятелството, че съгласно писмената декларация на управителят на „Бетонстрой 7“ ЕООД той сам е осъществил всички необходими СМР, като сочи, че единствено по отношение на изкоп на пръст това е сторено от други хора – „…изкопаха и извозиха местни момчета с каруци с мотив, че им трябва, а именно взаимно си помогнахме.“. Така дадените обяснения са неясни, страдат от пълна липса на конкретика по отношение на това кога и как са извършени тези дейности, колко хора са участвали в тях, няма каквато и да било информация, която да дава възможност за индивидуализиране на тези хора. От значение за извода дали са реализирани СМР услуги е наличието и на доказателства за обективната възможност на доставчика да осъществи услугите посредством персонал, съответстващ на вида и количеството СМР, а такива доказателства липсват. На следващо място липсват каквито и да било доказателства кога и при какви обстоятелства са били предавани на доставчика строителните материали за извършването на тези СМР. Липсват приемо-предавателни протоколи за това, както и каквато и да било информация къде са били съхранявани тези строителни материали, какви по вид и обем са същите, как са транспортирани до обекта в случай, че не са съхранявани там. От друга страна липсват твърдения и доказателства доставчика „Бетонстрой 7“ ЕООД да е ползвал свои строителни материали, които не са му предоставени от „ТСТ Строй“ ЕООД. Наличието на завършени СМР /вкл. въведени в експлоатация/ само по себе си не може да е доказателство, че те са осъществени с услугите на посочения доставчик във фактурите. Такова доказателство не могат да са и заключенията на приетите по делото ССчЕ и СТЕ, доколкото те констатират наличието на определени факти към момента на изготвянето им. Конкретно заключението на СТЕ сочи че са извършени СМР, които по вид и обем отговарят на фактурираните такива от „Бетонстрой 7“ ЕООД, но заключението на вещото лице не може да замести празнотата на доказателствата по отношение на всички горепосочени обстоятелства. С оглед на всичко изложено дотук не може да се приеме за безспорно доказано, че „Бетонстрой 7“ ЕООД е доставило на „ТСТ Строй“ ЕООД услугите по извършване на описаните във фактурите СМР, по които на РЛ е отказано правото на ползване на данъчен кредит.

По отношение на доставчика „Джан Бау“ ЕООД важат значителна част от аргументите сочени относно „Бетонстрой 7“ ЕООД. Разликата в случая идва от обстоятелството, че видно от приложените в хода на ревизията доказателства между „ТСТ Строй“ ЕООД и „Джан Бау“ ЕООД са налични много по-сериозни търговски взаимоотношения. Именно този доставчик се сочи като основен подизпълнител на РЛ касателно търговските отношения между „ТСТ Строй“ ЕООД и „Ипосис“ ЕООД. Именно „Джан Бау“ ЕООД се сочи за дружество, което да е осъществило СМР на обекта хотел „Интелкооп“ в гр.Пловдив, всички СМР на хотела в к.к. „Златни пясъци“, както и значителна част от СМР в с.Аспарухово. Взаимоотношенията между РЛ и „Джан Бау“ ЕООД са уредени в различни договори, като за всеки от тези договори са изготвяни и налични по делото образци Акт 19 за приета работа. При преценката дали са осъществени реално доставките анализът следва да отчете всички тези обстоятелства, както и наличните доказателства относно строителни материали, персонален субстрат на доставчика, доказателства за осъществени плащания. Безспорно е, че отношенията между „ТСТ Строй“ ЕООД и „Джан Бау“ ЕООД са добре документирани, като се констатират извършени плащания по всички фактури. Това, заедно с наличните по делото образци 19 създават вероятност за реалност на доставките. Същата обаче се разколебава от множество други обстоятелства, които са правилно отчетени от органите по приходите и въз основа, на които е отказано правото на данъчен кредит на „ТСТ Строй“ ЕООД. На първо място не е доказано по никакъв начин кога, как, от кого са предавани строителни материали от „ТСТ Строй“ ЕООД. Такива доказателства не са ангажирани нито от РЛ, нито при извършената насрещна проверка на  „Джан Бау“ ЕООД. Предвид изградените вече изводи за липса на реалност на доставка на строителни материали на „ТСТ Строй“ ЕООД от неговите доставчици „Планита АТ“ ЕООД и „ФФС“ ДЗЗД, то няма как да се приеме за реално осъществено предаването на строителни материали от РЛ на подизпълнителя, след като жалбоподателят не е разполагал с такива. От този извод следва следващ такъв – след като подизпълнителят не разполага със строителни материали предоставени му от „ТСТ Строй“ ЕООД и не е доказано, че е разполагал със собствени такива, то няма как да се приеме че „Джан Бау“ ЕООД реално е осъществил СМР, които се сочи да е осъществил. Този извод се подкрепя и от доказателствата за липса на заведени ДМА, както и за липса на достатъчно персонал, който да успее да изпълни тези СМР. Доказано е в хода на ревизионното производство, че соченият за изпълнител на строителните услуги е разполагал с две лица на длъжност общ работник поддържане на сгради, като в някои от месеците е имало само едно назначено по трудов договор лице и то на 4-часов работен ден. Освен това се констатира пълна липса на доказателства за наемане на персонал дори в нарушение на трудовото законодателство. От друга страна не са представени доказателства за това какви транспортни разходи са направени за работниците, както и за тяхното командироване до с.Аспарухово, където съгласно писмените доказателства по делото „Джан Бау“ ЕООД е осъществило значителен по вид и обем СМР. Неустановено и недоказано остава обстоятелството какъв брой работници са необходими за осъществяването на всички СМР, за които са издавани фактури от „Джан Бау“ ЕООД на „ТСТ Строй“ ЕООД. Липсват доказателства и относно това какви точно са използваните строителни машини, съоръжения, МПС за извозване на строителните отпадъци до депо. За пълнота следва да се отбележи и едно друго обстоятелство, което косвено води също на извод за нереалност на предоставените услуги от „Джан Бау“ ЕООД на „ТСТ Строй“ ЕООД. Такова се явява констатираното от органите по приходите наличие на значителен брой клиенти на „Джан Бау“ ЕООД, на които също са издавани фактури за извършени строителни услуги, през месеците, когато се твърди, че двамата общи работници са извършвали строителни дейности на обектите на РЛ - хотел Интелкооп и къща в с. Хан Аспарухово. Всички тези обстоятелства водят на извод, че в случая вероятно се касае за данъчна измама с участието на „Джан Бау“ ЕООД, а поведението на РЛ в хода на ревизията и невъзможността му да докаже всички коментирани до тук обстоятелства води на извод за липса на реалност на доставките от този подизпълнител. Този извод не се променя от заключението на вещите лица, тъй като същите не биха могли да изграждат правни изводи, а съответно както вече се посочи последваща реализация не е определящо обстоятелство при преценка за реалност на доставката, тъй като не доказва изпълнение на услугата от конкретен доставчик.

Предвид така изведените изводи следва да се посочи следното :

Неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. Извън случаите, когато ДДС не подлежи на приспадане само поради вписването си във фактура, при неяснота относно отстраняването на риска от данъчни загуби (вж. решение на СЕС по дело С-342/87), следва да се посочи, че дори и евентуално дължимият поради наличие на облагаема доставка ДДС, не подлежи на безусловно приспадане. Наличието фактура, касов бон и приемо-предавателни протоколи не е достатъчно да се определи нито конкретният вид на услугата, нито вида и характеристиките на договорките между страните, нито да се установи предметът, по който са извършвани услугите, и от кого точно са извършени конкретните видове дейности, щом тези документи не са подкрепени с други такива, които да водят на извод за реално осъществени доставки.

В конкретния случай доколкото липсват безспорни доказателства за реални облигационни отношения между страните – жалбоподателят и коментираните по-горе негови доставчици. В тежест на жалбоподателя бе да докаже реалността на същите, а доказателствата за това са неубедителни. Тук отново следва да се отбележи, че той претендира един благоприятен за себе си факт и е длъжен, при условията на пълно доказване да установи, че този факт е настъпил и е породил желаните правни последици.

В обобщение за всички обсъдени по-горе доставки услуги, за които не се установява реално изпълнение, следва да се посочи, че макар и документално оформени в счетоводството на РЛ и неговите доставчици, същите не пораждат права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Счетоводните операции, които търговците отразяват в първичните си и вторични регистри, следва да отразяват вярно и честно икономическата същност на осъществяваните от тях действия. Принципът за предимство на съдържанието пред формата е въздигнат в законовата норма на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за счетоводството. Счетоводството трябва да отразява действителността, а не привидното й представяне във формални актове. При последващ контрол всички събрани доказателства подлежат на преценка и анализ от гледна точка на принципа за предимство на съдържанието на стопанските операции пред тяхната форма.

Законът при всички случаи, независимо, дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци, изисква преди всичко, доказателства за реалност на доставката, по на чина, по който същата е обективирана в съставените първични счетоводни документи, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.

С оглед на това следва да се приеме, че е правилен оспорения РА в частта по ЗДДС, в която е потвърден при обжалването по административен ред. Следва да се посочи, че правилно са изчислени и дължимите лихви, доколкото е налице основание да се начислят такива предвид отказа да се признае право на данъчен кредит и правилното приложение на чл.1  от ЗЛВДТДПДВ.

По отношение на РА в частта относно ЗКПО също следва да се направи извод, че частта от РА, в която е потвърден същият при обжалването по административен ред е законосъобразен.

Предмет на обжалване е увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2020 г. по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във вр. с чл. 10 от същия закон, като се отчете отменената при административното обжалване част от РА. Видно от констативната част на РД и РА, посочените суми представляват отчетени от „ТСТ Строй“ ЕООД разходи за услуги по фактури, издадени от доставчиците „ПЛАНИТА АТ“ ЕООД и „ДЖАН БАУ“ ЕООД. В частта по ЗКПО от РД е извършено позоваване на констатациите от раздел V.3 от същия по ЗДДС, че не са налице извършени доставки между посочените контрагенти и ревизираното лице по процесните фактури, подобно описани в таблици, респ. оспорените разходи не са документално обосновани. Цитирани са нормите на чл. 26, т. 2 и чл. 10 от ЗКПО, чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч - отм., действащ за ревизирания период чл. 6, ал. 1 от ЗСч). Счетено е, че макар отразени в счетоводството, нереалните доставки не пораждат права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвените, така и по отношение на преките данъци. Видно от констатациите в частта по ЗДДС от РД, от РА и от изложеното по-горе в решението, действително посочените контрагенти не представят годни доказателства за реално осъществяване на процесните услуги.

Твърденията на жалбоподателят както при административното обжалване, така и пред настоящия съдебен състав са в насока, че реално са доставени строителни материали от „Планита АТ“ ЕООД и те реално са вложени в извършване на СМР от „Джан Бау“ ЕООД, както и че „ТСТ Строй“ ЕООД притежава изискуемите от закона първични счетоводни документи. В тази връзка в жалбата се моли да се приемат съображенията, изложени в частта по ЗДДС.

Съобразно очертаната по случая фактическа обстановка, изведените от съда изводи за нереалност на услугите и предвид доказателствата по делото и съгласно действащата за процесните периоди нормативна уредба, се установи следното:

На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Изискванията за документална обоснованост в ЗКПО са регламентирани в разпоредбите на ал. 1 - 6 на чл. 10 от същия закон. В чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗКПО, данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.

Данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от документалното им доказване и с оглед необходимостта от извършването им за реализиране на целите и предмета на дейност на предприятието. За да бъде признат счетоводен разход за данъчни цели, ЗКПО поставя допълнителни изисквания като: извършването му да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице; да е налице съпоставимост на приходи и разходи; разходът да е пряко относим към отчетния период, за който е намален финансовият резултат; разходът да не представлява „скрито разпределение на печалбата“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО; разходът да не е отчетен при хипотезите за отклонение от данъчно облагане по реда на раздел IV от Глава първа на закона. В случая липсват конкретни доказателства, че процесните разходи са били реално осъществени от посочените доставчици и че са действително извършени във връзка с дейността на ревизираното лице. Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи.

Жалбоподателят не е ангажирал нови безспорни доказателства, които да оборят констатациите в РА и да доказват по несъмнен начин реалното осъществяване на изследваните доставки на услуги от издателите на процесните фактури, респ. обективното наличие на документално обоснован разход. След като иска да бъдат признати процесните разходи за данъчни цели, в негова тежест е да докаже, че същите са свързани с дейността и по отношение на тях са спазени изискванията на ЗСч и ЗКПО. С оглед изложените факти и обстоятелства в РД и РА и събраните по делото доказателства, органите по приходите правилно са установили, че по спорните фактури не е доказано реално изпълнение на договорените стопански операции. За целите на ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността при получателя по фактурите. Като е отчело в разходите за дейността стойността на услугите по спорните документи, ревизираното лице неоснователно е намалило финансовия си резултат за ревизирания отчетен период. С чл. 6, ал. 1 от ЗСч. законодателят е установил изчерпателно и кумулативно задължителните реквизити, които трябва да съдържа първичният счетоводен документ. Наличието на всички реквизити, предвидени в посочената правна норма, е условие за допустимост на счетоводните документи като доказателства в ревизионния процес, но тези реквизити следва да удостоверяват вярно и честно извършените сделки между контрагентите. В конкретния случай реквизитите във фактурите не отразяват вярно реално извършена стопанска операция. Недоказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството,  не поражда права за лицето. От страна на жалбоподателя, както в хода на проверката и ревизията, така и при настоящето административно производство не са представени безспорни доказателства относно реалността и документалната обоснованост на стопанските операции, за които са осчетоводени разходите, оспорени от ревизиращите органи. Следователно, в издадения първичен счетоводен документ е записана стопанска операция, за която липсват данни да е извършена от посочения във фактурата доставчик. По този начин първичните счетоводни документи не отразяват вярно стопанска операция. Според чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 9 от ЗСч. е регламентирано, че не се допуска отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри и счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп.

Освен това, констатациите, че спорните услуги не са били реално извършени, предпоставя и наличието на хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО - за отклонение от данъчно облагане се смята и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. Следователно, може да се приеме, че процесните разходи не са доказани да са били действително извършени във връзка с дейността на ревизираното лице и с тях се цели увеличение на общите разходи и съответно намаляване на отчетените печалби от тази дейност. Констатацията, че фактури, платени в брой, не са придружени от фискална касова бележка, издадена съобразно специфичните изисквания на Наредба № Н- 18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министерството на финансите, предпоставя и извод за неспазване на разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО. След като по законодателен път е поставено изискване за притежание на фискална касова бележка от фискално устройство, отговарящи на реда, определен с наредбата на министъра на финансите, то е без значение какви са причините и чия е вината, поради която издадените процесни фактури не са придружени от фискален бон или придружаващият такъв не отговаря на законовите изисквания. Нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО има императивно съдържание, същата е  насочена към дисциплиниране на стопанските субекти при отчитане на разходите за данъчни цели, респективно за предотвратяване на случаите на укриване на продажби и приходи от тях. Нарушението на изискванията за документална обоснованост или установяване на разходи, несвързани с дейността на дружеството, са основание за извършване на данъчната регулация по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО като непризнати разходи в годината на счетоводното им отчитане.

Изрично следва да се посочи, че в частта по ЗКПО са включени  разходи на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл.10, ал. 1 от ЗКПО със сумата 2 520,00 лв., представляваща отчетен разход по фактура № 10000040/29.05.2020 г., издадена от „БИОТЕРМ“ ЕООД, която е анулирана от контрагента, но е осчетоводена от ревизираното лице. По отношение на тази сума включена в завишението на резултата липсват мотиви в жалбата, но доколкото се поддържа жалба срещу целия РА, следва да се посочи че липсват доказателства, които да водят до извод различен от този направен от органите по приходите.

Аналогични съображения следва да бъдат изложени и по отношение на завишаването резултата за 2020 г. на основание чл. 54, ал.1 във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗКПО със сумата от 456,89 лв., представляваща отчетени разходи за амортизация на машина за сладолед, от която не са отчетени приходи през ревизирания период.

По горните съображения, предвид събраните доказателства, както и направените констатации в РА, процесните разходи правилно не са признати за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, респ. е доначислен корпоративен данък за същата. Съгласно чл. 175 от ДОПК, чл. 9 от ЗКПО и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ, върху допълнително установения корпоративен данък са дължими и прилежащи лихви.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ приема, че ревизионния акт в обжалваната част е законосъобразен, и като такъв следва да бъде потвърден изцяло.

При този изход на спора, ще следва жалбоподателят да заплати на  ответника направените разноски в размер на 8149.63 / осем хиляди сто четиридесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/ лева определен на основание чл.161, ал.1 ДОПК вр. чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, Административен съд Пловдив, ІХ– състав:

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на „ТСТ Строй“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя Т.С.Т., чрез адв. П.В. срещу Ревизионен акт №Р-16001622000323-091-001 от 30.08.2022, издаден от В.К.и Г.Г.при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с Решение №621/16.12.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, с който не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 74 349.16 лв. и лихви в размер на 10 441.58 лв., лихва за невнесен ДДС, деклариран по СД по ЗДДС за месеците 06, 07, 08, 09 и 10 2021 г.,  както и начислен допълнително корпоративен данък за 2020 година в размер на 8 007.69 лева и лихва 947.65 лева.

ОСЪЖДА „ТСТ Строй“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя Т.С.Т.да заплати на Дирекция Обжалване и данъчноосигурителна практика" – Пловдив направените по делото разноски в размер на 8149.63 / осем хиляди сто четиридесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

 

                                      СЪДИЯ :