Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение,първи въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.Евгения
Генева
2.
Росина Дончева
разгледа докладваното от Генева гр. дело №477/2020г. и за да
се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на Д.И.М. с ЕГН ********** ***,против
решението по гр.д.№ 161/2019г. по описа
на РС гр.Ихтиман в частта, с която е
осъден да заплати на ищеца Й. С. С. сумата 482.65 лв.,представляваща половината от стойността на разноските
за укрепване и обезопасяване настена и почистване
на строителниотпадъци,19.30 лв. държавна
такса, 72.34 лв. адвокатски хонорар за безплатна помощ,33.87 лв.възнаграждение
за вещо лице и в частта за разноските,доколкото
не са му присъдени в пълен размер.Релевира оплаквания за необоснованост,нарушение на
материалния закон и процесуални нарушения.Съдът неправилно игнорирал протокол
от 07.07.2016г. на комисия при О. К.,който констатирал,че обща стена между имотите на страните не същестува,тъй
като е разрушена.Следователно,нямало съсобственост по отношение на процесната стена
в сградата,а съсобственост върху строителните материали,останали на обекта след
разрушаването.Останалите от разрушената сграда елементи не били вече общи
части, а обслужвали само ищеца.Неправилно съдът интерпретирал заповед №..-…/………….г. на Кмета на О. К. като задължаваща съсобствениците Й.С.
С. и Д.И.М. да
укрепят стената.Напротив,заповедта постановявала да се разруши сградата и да се
почистят отпадъците.В т.2 се изисквало
укрепване и обезопасяване само с оглед процеса на разрушаване.Съдът
неправилно приел за истински договор от 20.10.2018г. и разписка за получена
сума от 29.10.2018г., както и показанията на свидетеля Д. били кредитирани въпреки тяхната
недостоверност. Неправилно съдът заключил,че работата била водена уместно,тъй
като СТЕ доказвала липса на одобрен технически проект.Напълно не отговарял
на действителността и изводът,че
работата била в общ интерес.Извършената дейност не билаподобрение
в съсобствен имот по смисъла на чл.30, ал.3 от
ЗС.Претендират се разноски задвете инстанции в пълен
размер.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Поддържа,че укрепването
е станало в изпълнение на влязъл в сила административен акт и комисия от О. К. на 25.10.2018г. удостоверила,че е премахната частта от
сградата,обслужваща вътрешното стълбище и е укрепена общата стена между
съборената двуетажна жилищна сграда в УПИ ..-… в кв… по
плана на М. п. във връзка с изпратена покана за доброволно изпълнение по чл.277, ал.1 АПК и сградата на Й. С. ,със стоманобетонови три колони и
греда.
Срещу
решението е депозирана насрещна въззивна жалба от Й.
Стоилков в частта, с която е отхвърлен иска за разликата до предявения размер
2850 лв. и по отношение на
разноските,дължими съобразно отхвърлителната част .Съдът игнорирал съдържанието на
договора и разписката,които удостоверявали заплатен аванс 3000 лв. и остатък
2700 лв.Разходите били направени на
осн.чл.41 ЗС, докато съдът приел,че се дължат на осн.чл.61,ал.2
ЗС.Процесните разноски били“необходими разноски“, а
не „подобрения“.Немотивирано съдът приел т.3 от експертизата,която оценила
разноските петкратно по-ниско от действителната им стойност.Свидетелят
установил,че на обекта работили четирима души в продължение на 3-4 дни,от което
следвало,че само трудът струвал минимум 1200 лв.Претендира разноски за двете
инстанции .
Ответникът
по насрещната жалба я оспорва.Изтъква констатацията в протокола от 16.06.2017г.,според
която“Не е направено укрепване и обезопасяване на стената,която се явява външна
носеща стена на жилищната сграда,индивидуална собственост на Й. С..Нее били представени фактура и
касова бележка,каквито фирмата следвало да издаде на осн.чл.113 и чл.118 от ЗДДС.Свидетелят установил,че са извършвани строителни работи,които изобщо не
съответствали на „укрепване“ и „обезопасяване“.
След
преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед
доводите на страните,съдът намира въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба процесуално допустими,но
неоснователни.
Предявен е
иск за сумата2850 лв.,представляваща ½ от сторените разноски в размер на
5700 лв. за укрепване и обезопасяване на стена,предсавляваща
обща част, и почистване на строителните отпадъци, в изпълнение на Заповед №..-… от …………г. на Кмета на К.,ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска 08.02.2019г. до оканчателното й плащане.Искът е квалифициран по чл.301ал.3
от ЗС, тъй като посочените дейности представляват необходими разноски за
запазване на съсобствената вещ.
От протоколи на комисия ,назначана от Кмета през м.октомври 2015г. се установява,че съсобствената двуетажна сграда била застрашена от самосрутване и опасна,но пристройката към нея,собственост
на ищеца,била годна за обитаване,при условие че стената на срутващата се сграда
се запази и укрепи.Тъй като са съсобственици на самосрутващата
се сграда, ищецът и ответникът трябва общо да поемат разноските в изпълнение на
административния акт.Тези разноски не представляват подобрения в общи части на
съсобствен имот, а се дължат по силата на влязъл в сила административен акт.В самата заповед е
указано,че стената между подлежащата на събаряне сграда ,сторена през 1935 г.,
и собствената на ищеца с масивна сграда,строена през 1065-1970 г., трябва да се
укрепи и обезопаси преди събарянето .Към този момент тя е представлявала обща
част,от което следва,че ответникът е
длъжен да участва в разноските за укрепването по силата на административния
акт.Ето защо първонистанционният съд правилно е
квалифицирал претенцията като основаваща се на чл.61, ал.2 ЗЗД-водене на чужда
работа без пълномощно-при липса на противопоставяне от ответника и действайки
също и в собствен интерес.Що се отнася до размера на разноските, не се спори,че
организацията на работата и заплащането били извършени от ищеца,но съдът не е
кредитирал свидетелските показания и
писмените документи ,а е изградил убеждението си върху оценката на вещото лице.Настоящият
състав намира,че в този смисъл аргументите на въззивника
М. са основателни и кореспондират с преценката на първоинстанционния
съд.По изложените съображения настоящият състав приема,че обжалваното решение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното,Софийски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 84 от
09.04.2020г. по гр.д. №161/2019г. на Ихтиманския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.