Определение по дело №510/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 931
Дата: 10 август 2018 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20181510100510
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2018

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

    ГО, V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

10.08.

 

2018

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

510

 

2018

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, чрез пълномощника адв. В.П.Г., с адрес за призоваване и съобщения: гр. София, бул. „България“, № 81, ет. 8, ап.22, срещу Е.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, и чл.79, вр. с чл.92 от ЗЗД.

Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения от съда особен представител адв. М.З..

Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

           1. Обстоятелства,  от които  произтичат претендираните права и направените възражения: 

Ищецът твърди, че между него и ответника Е.И.Т. е съществувал и валидно е действал договор с индивидуален потребителски номер М4181742 от дата 31.07.2014г., с който са му предоставяни далекосъобщителни услуги.

В срока на действието на договора, са издадени следните фактури: фактура № *********/26.09.2014г., с падеж на плащане 11.10.2014г., за отчетен период от 23.08.2014г. до 22.09.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 24.90 лв.; фактура № *********/27.10.2014г., с падеж на плащане 11.11.2014г., за отчетен период от 23.09.2014г. до 22.10.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 24.90 лв. и фактура № *********/02.03.2015г., с падеж на плащане 02.03.2015 г., за отчетен период от 23.01.2015г. до 22.02.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 332 лв.

Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което с обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.  

Поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 2295/2017 г. по описа на Районен съд-Дупница. По него в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата му дължи сума в размер на общо 381.80 лв., от които: 49.80 лв.-незаплатена далекосъобщителна услуга по сключен между страните договор за мобилни услуги № М4181742 от дата 31.07.2014г. и 332.00 лв.-начислена неустойка за предсрочно прекратяване на същия договор. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения от съда особен представител адв. М.З., с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва дължимостта на описаните в исковата молба суми. Евентуално, прави възражение за погасяване на претендираните суми по давност, като счита, е изтекъл тригодишният давностен срок, предвиден в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Излага подробни съображения за недължимост на претендираната неустойка и възражения относно начина, по който размерът на същата е изчислен. Оспорва изпълнението на задължението на ищеца по твърдения в исковата молба договор за мобилни услуги.

2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:           

           Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 от ЗЗД.               

           3. Права и обстоятелства, които се признават: Не са налице.

           4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: Не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже, че между него и ответника са възникнали облигационни правоотношения с източник договор за мобилни услуги, че е предоставил на ответника дължимите услуги, за които е издал процесните данъчни фактури, както и размера на претенциите си.

Ответникът от своя страна при доказване на горното от страна на ищеца, следва да докаже онези свои възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Съобразно разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства относно обстоятелството, че реално е предоставил на ответника дължимите услуги, за които е издал процесните данъчни фактури.

Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, да се приложи ч.гр.д. 2295/2017 г.  по описа на РС – Дупница.

На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

          

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.09.2018г. от 09:45 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи препис от исковата молба, депозиран от ответницата.

            ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.

            ПРИЛАГА към гр.д.№ 510/2018г. по описа на РС – Дупница ч.гр.д. 1563/2017 г.  по описа на РС – Дупница.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

           

Определението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: