№ 23181
гр. София, 03.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОА. Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОА. Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110162559 по описа за 2021 година
С определение от 21.02.2023г. съдът е прекратил производството по делото и е
обезсилил заповед от 18.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 21910/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав.
В срока за обжалване на постановеното определение е постъпила молба от ищеца за
изменение на определението чрез неговото допълване в частта му за разноските. Изложени
са съображения, че в исковото производство е претендирана държавна такса в размер на 75
лева, а в заповедното производство- платената държавна такса в размер на 25 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Поддържа, че следва да се съобрази
постановената съдебна практика, която приема, че при настъпилото поради отказ на ищеца,
обусловен от извършено от ответника в хода на производството по делото плащане на
претендираните със заявената искова претенция сума в техния пълен размер, прекратяване
на делото намира приложение общото процесуално правило на чл. 78, ал. 2 ГПК и той
дължи направените и претендирани своевременно от ищеца съдебни разноски. Поради което
искането към съда е да допълни определението от 21.02.2023г. и да осъди ответника да
заплати сторените в заповедното и исковото производство разноски в пълен размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответника „фирма“ ЕООД, с
който е направено искане да се отхвърли искането на ищеца за разноски по делото.
Поддържа съображенията си, развити в молба от януари 2023г. Сочи, че ответникът не е дал
повод за завеждане на иска изначално, а не се позовава на извършеното последващо
плащане. Счита, че ответникът е положил всички възможни и разумни усилия да установи
какво действително дължи на ищеца, за да може да вземе обосновано решение да го заплати.
Поддържа, че за част от задълженията бил получил ясна информация защо и по кой договор
дължи и по тях извършил заплащане. За тази част от претендираната сума, за която въпреки
положените от него усилия, не ставало ясно на какво основание и в какъв размер дължи,
сумата не била заплатена. В допълнение твърди, че по отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение не били представени доказателства за заплащането му.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба и становището на ответника, както и
извърши преценка на данните по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в
срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Доколкото се касае за искане за допълване на определението в
частта за разноски не е необходимо представяне на списък с разноските съгласно
разрешението, дадено в т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело №
1
6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Разгледана по същество молбата е основателна.
На първо място, следва да бъде посочено, че не съществува противоречие в съдебната
практика по въпроса дали се дължат разноски в полза на ищеца при прекратяване на
производство при оттегляне на иска с оглед изпълнение на задължението на ответника след
датата на исковата молба. Разноски се дължат не само при отхвърляне, а и при прекратяване
на производството по иска, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 81 ГПК. При
прекратяване на производството по делото поради направен отказ от иска, ответникът
безспорно има право на разноски, които е направил в процеса, съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 4 ГПК. Когато отказа от иска, обаче, е породен от факти, настъпили след
предявяването на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска си, отговорността
за разноски ще следва да се понесе от ответника, т. е. на него не се дължат разноски от
ищеца, ако ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на иска. В тези
случаи, съдът следва да изследва дали с поведението си, ответникът е станал причина за
предявяването на иска и по аналогия с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, да направи извода
за основателността на претенцията на ответника за присъждане на разноски, при
прекратяването на иска поради отказ от същия от страна на ищеца. Противното разбиране
би довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника по делото, станал причина
за предявяване на иска. В този смисъл и Определение № 843 от 17.11.2014г. на ВКС по ч. гр.
д. № 6176/2014 г., IV г. о., ГК, Определение № 518 от 15.06.2012г. на ВКС по ч. т. д. №
156/2011г., II т. о., ТК.
При изследване на установената фактическа обстановка по делото съдът намира, че в
настоящия случай ответникът е дал повод за завеждане на делото. Действително, от
представената от ответника писмена кореспонденция, водена с „фирма“ ЕАД се установява,
че по постъпила жалба на ответното дружество от 18.02.2020г. фактури за номера ***, ****,
******, *** и **, са били преразгледани и за тях са били издадени кредитни известния, но за
*** /процесният/ номер имало действащ срочен договор със закупен апарат на изплащане
към него, като задълженията по него са дължими. На следващо място по втората подадена
от ответника жалба от 03.11.2020г. е отговорено, че дружеството има задължения на обща
стойност от 839,21 лева, в която сума са включени фактури и неустойка за номер ***.
Именно това е и процесната сума, претендирана в настоящото производство от ищеца. Т.е.
още през 2020г., преди образуване на заповедното производство, ответникът е бил
уведомен, след извършеното преразглеждане на фактурите, за кой номер е бил налице
валиден договор, както и какъв е размерът на дължимите по него суми.
Въпреки това ответникът не е извършил плащане на процесните суми, не е извършил
плащане и след получаване на препис от заповедта за изпълнение, в която вземанията на
ищеца са индивидуализирани. Поради което съдът намира, че безспорно е станал повод за
завеждане на производството. Извършеното от ответника плащане на 01.12.2022г. е три
години след процесния период, през който вземанията са били месечно дължими
/23.02.2019г.- 22.09.2019г./ и две години след получаване на писмо от ищцовото дружество
за точния размер на задълженията на „фирма“ ЕООД.
Поради гореизложеното съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на
заповедното и исковото производство, доколкото не е заплатил своевременно дължимите си
задължения, и следва да понесе и отговорността за разноските. В заповедното производство
заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева и
2
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като са и представени
доказателства за сторените разноски – Договор за правна защита и съдействие от
15.04.2021г. /л. 10 от заповедното дело/, в който е посочено, че адвокатското възнаграждение
се заплаща в брой при сключването на договора, като с подписването му страните
удостоверяват, че то е получено от адвоката и договорът служи като разписка за това. Така
на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство в общ размер от 325
лева, а в исковото производство в размер на 75 лева, представляваща заплатената държавна
такса.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение № 6936 от 21.02.2023г., постановено по гр. дело №
62559/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав, КАТО
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: /населено
място/, да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 325 лева, представляваща
разноски по ч.гр. дело № 21910/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав, както и 75 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от получаването му от страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3