Р Е Ш Е Н И Е
№..................../
................ 2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Втори касационен състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия
Зирковска и с участието на прокурора от Варненска окръжна прокуратура Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от
съдия Йова Проданова касационно
административно - наказателно дело № 1444 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.
63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Ф.Т.Ф.,
ЕГН *********,***, чрез адв. М.А.,***, против Решение № 484/08.04.2020 г.,
постановено по НАХД № 2859/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, ХІІІ
състав, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 19-0819-001422/03.05.2019
г., издадено от Началник група в сектор Пътна полиция – КАТ Варна, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 20 лева
за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение на чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението
на първоинстанционния съд е оспорено като неправилно поради нарушение на
материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила необоснованост. Според жалбоподателя
районният съд безкритично е приложил чл.189, ал.2 от ЗДвП, като не е съобразил
текста на чл.84 от ЗАНН, съобразно който при обжалване на наказателните
постановления се прилагат правилата на
НПК, което определя доказателствената тежест за административно-наказващия
орган. В решението не са обсъдени предявените пред въззивната инстанция
възражения, съдебните заседания са проведени изключително субективно,
показанията на свидетелите са недопустимо допълнени при обсъждането им в
съдебния акт, но доводите и основанията на защитата за отмяна не са намерили
място в мотивите на съда. Изводите на районния съд за пълно и правилно
формулиране на нарушението противоречат на съдебната практика, която
последователно приема, че липсата на елементи от фактическия състав на
нарушението или замяната им с елементи от друго нарушение съществено нарушава
правата на защита на наказаното лице. Искането е решението на районния съд да бъде отменено,
както и потвърденото с него наказателно постановление, в евентуалност да бъде
отменено и делото върнато на районния съд за ново разглеждане.
Ответната страна Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата в писмен отговор.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационният състав, преценявайки обжалваното
решение с оглед заявените основания за отмяна и служебно, съобразно
разпоредбата на ал.2
на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид:
С решението на районния съд от 08.04.2020
година в оспорената му част е потвърдено Наказателно постановление №
19-0819-001422/03.05.2019 г., издадено от Началник група в сектор Пътна полиция
– КАТ Варна, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания
глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два
месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, въззивният съд приема за установено, че на 23.08.2019г., около 15.45 ч. жалбоподателят управлява
таксиметров автомобил с ДКН №***в гр. Варна по ул. ”Кирил Шиваров” към бул.”Цар
Освободител”, като не оставя достатъчно странично разстояние при преминаването си
покрай паркирания л.а. с ДК№ ***, блъска го и с това причинява незначителни
материални щети. След причиняването на ПТП, водачът Ф. Ф. не спира, не
установява какви са щетите и го напуска. При настъпване на ПТП в ударения
автомобил се намира дъщерята на собственика му, която наблюдава случилото си и
успява да запише номера на автомобила, причинил произшествието, за което незабавно
е подаден сигнал. При извършената от служителите на КАТ Варна проверка Ф.Ф. писмено
потвърждава, че той е управлявал автомобила на датата на възникване на
произшествието.
При така установените фактите е съставен акта
за установяване на административно нарушение на чл. 5 , ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.
123 ал.1 от ЗДВП и чл. 100 ал.1 от ЗДвП, въз основа на който е издадено наказателно
постановление.
При извършената
служебна проверка районният съд преценява, че в хода на
административонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга
на предоставените му правомощия, в предвидените от закона преклузивни срокове,
със съдържание, съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен
и срещу какво да се защитава. Събраните
доказателства според съда установяват описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка – причиняването на имуществени вреди на друго МПС от
жалбоподателя при управление на посочения в акта автомобил.
Районният съд обсъжда събраните писмени и
гласни доказателства, излага съображенията си за кредитиране или отказ да
кредитира показания на свидетелите и като съобразява презумираната доказателствена
сила на акта за установяване на административно нарушение съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, наред с факта, че тя не е оборена от ангажираните от
наказаното лице доказателства, обосновава изводите си за доказано по несъмнен и
категоричен начин осъществяването от жалбоподателя на описаните в наказателното
постановление и в АУАН административни нарушения на чл.5 ал.1т.1 и
чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП от ЗДвП.
Въззивният съд счита, че нарушенията са описани достатъчно пълно, точно и ясно, с посочване на
обстоятелствата при които същото са извършени, на нарушените правни норми, които
кореспондират с приложените санкционни норми, поради което не е било ограничено
правото на защита на нарушителя. Правилно според съда са индивидуализирани и
наложените наказания.
В решението е
извършена преценка за приложение на чл.28 от ЗАНН, като районният съд намира,
че не са налице основания нарушенията да бъдат квалифицирани като маловажни.
Касационният
състав намира решението на районния съд постановено при правилно приложение на
материалния закон.
Предвид законово
определените основания за касационно оспорване на решението на районния съд от
нормата на чл.63, ал.1 изр.второ от ЗАНН, която препраща към
Наказателно-процесуалния кодекс, съответно чл.348 НПК, между които не е
посочена необосноваността на съдебния акт, съдът не обсъжда необоснованост на
оспореното решение, заявена в касационната жалба.
Не може да бъде
споделено разбирането, изложено в касационната жалба, за безкритично приложение от въззивния съд на
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, без съобразяване на текста на чл.84 от ЗАНН, който, при обжалване на наказателните постановления, препраща към
правилата на НПК, съгласно които доказателствената тежест е възложена на
административно-наказващия орган. Разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща в
изрично посочените от нея хипотези към процесуалните правила на
Наказателно-процесуалния кодекс, но и двата нормативни акта – Законът за
административните нарушения и наказания и Наказателно-процесуалният кодекс
установяват общи правила за регулираните от тях производства. Съпоставена с
нормите на ЗАНН и НПК, нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е специална, предвидена
да уреди правила, относими към санкционни отношения, сложили се в приложното
поле на Закона за движение по пътищата, подчинена е на специалните цели на този
закон, поради което тя дерогира общите правила на ЗАНН и НПК. Общите правила на
ЗАНН и НПК възлагат доказателствената тежест за установяване на фактите и
обстоятелствата, изпълващи състава на административното нарушение при изготвяне
на акта за установяване на административно нарушение на
административнонаказващия орган. Специалната норма на ал.2 на чл.189 от ЗДвП
придава на валидно и законосъобразно съставения акт за установяване на
административно нарушение обвързваща доказателствена сила, която може да бъде оборена,
но при проявена активност от страна на наказаното лице, с представяне на
доказателства, които са в състояние да опровергаят констатациите на акта за
установяване на административно нарушение. Ангажираните от жалбоподателя гласни
и писмени доказателства в четвъртото и петото поред съдебни заседания са
обсъдени и преценени от районния съд наред с останалите доказателства по делото,
който намира, че констатациите по акта не са оборени. Настоящият съдебен състав
намира съобразени с процесуалните правила изводите на районния съд, изградени
при обсъждането и преценката на доказателствата.
Въззивното
производство е проведено при подадена бланкетна жалба, като съображенията за
незаконосъобразност на наказателното постановление са изложени от жалбоподателя
чрез процесуалния му представител в пледоарията по същество. В мотивите на
оспореното решение не са изложени съображения по отношение на всички предявени
от процесуалния представител на жалбоподателя доводи и възражения, но предвид
правилността на изводите на районния съд относно осъществените нарушения,
правната им квалификация и индивидуализацията на наложените наказания, настоящият
състав преценява, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Касационният
състав намира за законосъобразни и изводите за неприложимост на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН по отношение на извършените нарушения, които не се отличават със
степен на обществена опасност, позволяваща да бъдат определени като маловажни. Неоснователни
са изложените в пледоарията по същество пред касационната инстанция доводи, че
наказанието лишаване от право на управление на МПС би лишило четиричленно
семейство от доходи, след като не са заявени в хода на делото и в подкрепа на
които не са ангажирани доказателства.
При изложените
съображения за законосъобразност на решението на районния съд в обжалваната
част, то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно
предявеното искане и представената писмена защита от ответната страна, на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да й бъдат присъдени разноски в размер на
80.00 лева.
Водим от горното и
на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 484/08.04.2020 г.,
постановено по НАХД № 2859/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, ХІІІ
състав, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №
19-0819-001422/03.05.2019 г., издадено от Началник група в сектор Пътна полиция
– КАТ Варна, с което на Ф.Т.Ф., ЕГН *********,*** са наложени административни
наказания глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два
месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: