№ 510
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001001172 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от
„Въгледобив Бобов дол“ ЕООД (н), с която оспорва решение № 260 955 от 11.06.2021 г.,
постановено по т.д. № 843/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 22
състав, с което съдът е отхвърлил предявените от „Въгледобив Бобов дол” ЕООД (н) срещу
„Честийм“ ЕООД искове с правна квалификация чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните
вземания, прехвърлени на ищеца с договор за прехвърляне на вземания от 11.10.2011 г.:
1 975 120 лева главница по договор за финансова помощ от 06.01.2011 г.; 90 855.04 лева
лихва; 12 241.58 лева комисионна, 156 899.82 лева неустойка, както и сумата от 1 530 887.83
лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 12.10.2011 г. до датата
на исковата молба, като неоснователни, осъдил е „Въгледобив Бобов дол” ЕООД (н) да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 150 640.17 лева, представляваща
дължима държавна такса по делото.
В жалбата се твърди, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като не е
дал възможнос на ищеца да установи с какви вземания е разполагал цедента (Ню експрес
финанс“ ЕООД, дружеството праводател на ищеца, като два пъти е отхвърлил направени
доказателствени искания за задължаване на ответника и третото неучастващо в процеса лице
„Ню експрес финанс“ да представят - договор за финансова помощ от 06.01.2011 г., сключен
1
между „Ню експрес финанс“ ЕООД и „Честийм“ ЕООД, документ удостоверяващ
получаването на заемната сума и документи, за погасяването на заема. Ето защо моли съда
да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което
да се уважат предявените искове.
Ответникът „Честийм“ ЕООД редовно уведомен за постъпилата въззивна
жалба не взима становище по нея и не се явява в съдебно заседание.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 260
955 от 11.06.2021 г., постановено по т.д. № 843/20 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 22 състав, че съдът е отхвърлил предявените от „Въгледобив Бобов
дол” ЕООД (н) срещу „Честийм“ ЕООД искове с правна квалификация чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на следните вземания, прехвърлени на ищеца с договор за прехвърляне на
вземания от 11.10.2011 г.: 1 975 120 лева главница по договор за финансова помощ от
06.01.2011 г.; 90 855.04 лева лихва; 12 241.58 лева комисионна, 156 899.82 лева неустойка,
както и сумата от 1 530 887.83 лева, представляваща законна лихва върху главницата за
периода от 12.10.2011 г. до датата на исковата молба, като неоснователни, осъдил е
„Въгледобив Бобов дол” ЕООД (н) да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от
150 640.17 лева, представляваща дължима държавна такса по делото.
От представеният договор за прехвърляне на вземане от 11.10.2011 г., сключен
между „Ню експрес финанс“ ЕООД и „Честийм“ ЕООД се установява, че „Ню експрес
финанс“ ЕООД е прехвърлил на ищеца вземания, вкл. и вземане срещу „Честийм“ ЕООД в
размер на 2 235 116.44 лв., от които главница 1 975 120 лв., натрупана до момента лихва от
90 855.04 лв., натрупана комисионна в размер на 12 241.58 лева и неустойка в размер на
156 899.82 лв., произтичащи от договор за финансова помощ от 06.01.2011 г.
Не се спори между страните, а се установява и от представеното уведомление
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от цедента до „Честийм“ ЕООД, получено на 11.10.2011 г. от Ч. П.,
който е вписаният към тази дата законен представител на дружеството, че същият е
уведомен за цесията.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че на 06.02.2020 г. синдикът на дружеството ищец кани „Честийм” ЕООД да заплати
задълженията си по договора за цесия.
От заключението на неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза,
се установява, в счетоводството на ищеца няма потвърждавания на годишни счетоводни
салда между двете дружества за периода 2012 г. - 2019 г.Вещото лице твърди, че синдика,
като представител на несъстоятелното дружество, е дал сведение на вещото лице, че няма
2
двустранно подписани писма за потвърждение на салдата между ищцовото дружество и
ответника. На вещото лице не е предоставен достъп до счетоводството на ответника, поради
което вещото лице анализира обявения от ответника ГФО за 2011 г. (тъй като предполага, че
задълженията по договора за финансова помощ от 06.01.2011 г. са възникнали през 2011 г.).
Видно от обявения отчет, в него са отразени постъпления от получени заеми в размер на 2
089 хил. лева и плащания по предоставени заеми в размер на 1 672 хил. лв.
С определение от 08.04.22 г., постановено по в.т.д. № 1 172/21 г. по описа на
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, съдът е отменил протоколно
определение от 25.03.2022 г. за даване ход по същество, наложил е глоба в размер на 300 лв.
на трето неучастващо в производствоо лице „Ню експрес финанс“ ЕООД, задължил е
повторно третото неучастващо в делото лице „Ню експрес финанс“ ЕООД да представи -
договор за финансова помощ от 06.01.2011 г., сключен между „Ню експрес финанс“ ЕООД и
„Честийм“ ЕООД, документ удостоверяващ получаването на заемната сума и документи, за
погасяването на заема, в едноседмичен срок от получаването на съобщението, указал е на
същото, че ако не разполага с искания документ, или не може да го представи по други
причини, следва в същия срок да уведоми съда за това, отменил е определение № 11 от
30.12.2021 г., постановено по в.т.д. № 1 172/21 г. по описа на Софийски апелативен съд,
Търговско отделение, 3 състав, в частта, в която съдът е оставил уважение искането на
ищеца за задължаване на ответника да представи писмени доказателства, задължил е
„Честийм“ ЕООД, ответник в производството да представи договор за финансова помощ от
06.01.2011 г., сключен между „Ню експрес финанс“ ЕООД и „Честийм“ ЕООД, документ
удостоверяващ получаването на заемната сума, като при неизпълнение на това
разпореждане съдът ще приеме за установени съществуването на валидно облигационно
правоотношение между ответника и цедента, установено предаването на веща, както и за
установи съществуването на писмена уговорка за дължимостта на претендираните
възнаградителни лихви, както и да установи съществуването на валидно облигационно
правоотношение по отношение на претендираната неустойка.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е
предявил обективно съединни при условията на кумулативното обективно съединяване
искове заплащане на следните вземания, прехвърлени на ищеца с договор за прехвърляне на
вземания от 11.10.2011 г. с правно основание чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, за сумата от 1 975 120 лв., с правно основание 86 от ЗЗД за сумата от
90855.04 лв. лихва, за сумата от 12241.58 лева комисионна, 156899.82 лева неустойка, както
и сумата от 1 530887.83 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от
12.10.2011 г. до датата на исковата молба.
С атакуваното решение № 260 955 от 11.06.2021 г., постановено по т.д. №
843/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 22 състав, че съдът е
3
отхвърлил предявените от „Въгледобив Бобов дол” ЕООД (н) срещу „Честийм“ ЕООД
искове с правна квалификация чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните вземания,
прехвърлени на ищеца с договор за прехвърляне на вземания от 11.10.2011 г.: 1 975 120 лева
главница по договор за финансова помощ от 06.01.2011 г.; 90 855.04 лева лихва; 12 241.58
лева комисионна, 156 899.82 лева неустойка, както и сумата от 1 530 887.83 лева,
представляваща законна лихва върху главницата за периода от 12.10.2011 г. до датата на
исковата молба, като неоснователни, осъдил е „Въгледобив Бобов дол” ЕООД (н) да заплати
по сметка на Софийски градски съд сумата от 150 640.17 лева, представляваща дължима
държавна такса по делото.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената жалба съдът намира, че
същата е процесуално допустима, като подадена от лице с представителна власт и в
установените от закона срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните от въззивника основания са свързани с твърдението, че съдът е
допуснал процесуални нарушения, ограничили правото му на защита, като не е допуснал
напрпавените доказателствени искания по чл.190 и чл.192 от ГПК, пориди което е
постановил незаконосъобразно решение. Разгледани по същество наведените доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът в настоящия си състав намира за
основателни по следните съображения:
Видно от мотивите на атакуваното решение съдът е отхвърлил предявените
искове, като е приел, че съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът не е
установил наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и
цедента, с типичното за договора за заем съдържание, съществуването на писмена уговорка
за дължимостта на претендираната от него възнаградителна лихва и нейният размер,
валидно облигационно отношение между цедента и ответника, част от съдържанието на
което да е вземането за комисионна и процесната неустойка, както и изпадането в забава на
ответника за плати задължението за главницата и размерът на дължимата лихва.
С оглед твърденията на въззивника и предвид установеното по делото, че с
доклада по делото съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, като е указал на
ищеца, че следва да ангажира доказателства за наличието на валидно облигационно
правоотношение между ответника и цедента, да установи предаването на веща, както и да
установи съществуването на писмена уговорка за дължимостта на претендираните
възнаградителни лихви, както и да установи съществуването на валидно облигационно
правоотношение по отношение на претендираната неустойка, настоящият въззивен състав с
определение от 08.04.22 г. е задължил е „Честийм“ ЕООД, ответник в производството да
представи договор за финансова помощ от 06.01.2011 г., сключен между „Ню експрес
финанс“ ЕООД и „Честийм“ ЕООД, документ удостоверяващ получаването на заемната
сума, като при неизпълнение на това разпореждане съдът ще приеме за установени
4
съществуването на валидно облигационно правоотношение между ответника и цедента,
установено предаването на веща, както и за установи съществуването на писмена уговорка
за дължимостта на претендираните възнаградителни лихви, както и да установи
съществуването на валидно облигационно правоотношение по отношение на
претендираната неустойка. Така постановеното определение е съобщено на ответника на
23.06.22 г., което обстоятелство се установява от приложеното по деото съобщение.
Съгласно чл. 190, ал. 1 от ГПК всяка страна може да иска от съда да задължи
другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за
спора. В тази хипотеза съдът разпорежда другата страна да представи намиращия се у нея
документ, имащ значение за спора, като следва да я уведоми за последиците от поведението
й, ако тази страна създава пречки за събиране на съответното доказателство - кои факти,
имащи значение за спорното право ще приеме за доказани. По приложението на
разпоредбите на чл. 161 и чл. 190 от ГПК е формирана практика с решение № 23 от
26.04.2017 г., постановено по гр. д. № 2 732/16 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение №
111 от 12.07.2018 г., постановено по т.д. № 1 892/17 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о. В първото
цитирано решение Върховния касационен съд е приел, че едно от процесуалните
задължения на страните в гражданския процес е задължението да представят намиращи се у
тях доказателства, имащи значение за спора и ползващи противната страна, както и да не
пречат за събирането на доказателства (чл. 190, ал. 1 от ГПК и чл. 161 от ГПК).
Процесуалното поведение на страната има доказателствено значение само при условията на
чл. 161 от ГПК, като съдът приеме за доказани неизгодни за страната факти, за които същата
страна е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства. Условие за
приложение разпоредбите на чл. 161 от ГПК е уведомяването на страната за фактите, които
съдът ще приеме за доказани в случай, че страната създава пречки за проверката им. Само
след изричното й уведомяване, в случай, че страната без основателни причини създаде
пречки за събиране и проверка на доказателства, съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства. Във второто
цитирано решение Върховния касационен съд е приел, че приложението на чл. 161 от ГПК
предпоставя неоказано съдействие за установяване на определени факти, които страната,
искаща прилагането на нормата, твърди. Разпоредбата на чл. 161 от ГПК не предвижда
задължение за съда, във всеки случай на неоказано съдействие за представяне на документ
от значение за спора, да признае за съществуващи определени факти, а само възможност да
ги приеме за осъществили се, с оглед обстоятелствата. Приложението на чл. 161 от ГПК
съставлява санкция за недобросъвестното поведение на страната, която е попречила за
попълване на делото с доказателства. Поради това по реда на чл. 161 от ГПК съдът може да
приеме за осъществени само такива недоказани факти, които страната, направила искането
по чл. 190 от ГПК е заявила и от които тя черпи благоприятни последици. В този см.
решение № 90 от 21.01.2020 г., постановено по т.д. № 1 919/18 г., по описа на Т.К., І Т.О. на
ВКС. Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната по реда на чл. 290 от ГПК
съдебна практика.
5
С оглед на така цитираната практика, в която е рразяснено приложението на
разпоредбата на чл.190, вр.чл.161 от ГПК настоящият състав намира, че следва да приеме за
доказани неизгодните факти за ответника, за които и по изричното искане на противната
страна е разпоредил ответника да ги представи с определението си от 08.04.22 г.,
постановено по настоящето дело. Прилагането на разпоредбата в конкретния случай е
обусловено от твърдение на ищеца, че определен документ съществува, същата не може да
го представи с оглед обстоятелствата по делото, доказателствата са относими е към спора и
същите следва да се намира у противната страна, като страна по сделката. Ето защо
настоящият състав приема, че от събраните по делото доказателства и процесуалното
поведение на ответника и третото неучастващо в производството лице се установява, че
между цедентът и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение въз
основа на договора от 06.01.2011 г., вкл. уговорки за дължимостта на претендираните
възнаградителни лихви и съществуването на валидно облигационно правоотношение по
отношение на претендираната неустойка.
По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното
решение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, като вместо
него се постанови ново, с което заявените претенции от синдика, представляващ ищцовото
дружество следва да се уважат в пълен размер.
С оглед изхода на спора и предвид направените изявления за присъждане на
разноски във въззивното производство, настоящият състав намира, че такива се дължат на
ищеца, но предвид липсата на изявление за присъждането им не следва да се присъждат. С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски съд сумата от 150 640.17 лв., дължима държавна такса
и сумата от 75 320.09 лв., държавна такса.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 955 от 11.06.2021 г., постановено по т.д. № 843/20 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 22 състав, като незаконосъобразно и
неправилно и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Честийм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 88, ет. 1, an. 1 да заплати на „Въгледобив Бобов
дол” ЕООД (н.), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бобов Дол, ул.
„Георги Димитров“ сумата от 1 975 120 (един милион деветстотин седемдесет и пет хиляди
сто и двадесет) лв., главница по договор за финансова помощ от 11.10.2011 г., сумата от 90
855.04 (деветдесет хиляди осемстотин петдесет и пет лв. и четири ст.) лв., представляваща
възнаградителна лихва, сумата от 12 241.58 (дванедесет хиляди двеста четиридесет и един
лв. и петдесет и осем ст.) лв., представляваща комисионна, сумата от 156 899.82 (сто
петдесет и шест хиляди осемстотиндеветдесет и девет лв. и осемдесет и две ст.) лв.,
представляваща неустойка, както и сумата от 1 530 887.83 (един милион петстотин и
тридесет хиляди осемстотин осемдесет и седем лв. и осемдесет и три ст.) лв.,
6
представляваща законна лихва върху главницата за периода от 12.10.2011 г. до датата на
подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА „Честийм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 88, ет. 1, an. 1 да заплати в полза на Софийски
градски съд сумата от 150 640.17 (сто и петдесет хиляди шестстотин и четиридесет лева и
седемнадесет ст.) лв., представляваща дължима държавна такса по делото пред
първоинстанционния съд, а в полза на Софийски апелативен съд да заплати сумата от
75 320.09 (седемдесет и пет хиляди триста и двадесет лв. и девет ст.), представляваща
дължимата държавна такса за въззивното обжалване, с оглед изхода на спора.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7