Решение по дело №254/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 юли 2020 г.
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20207140700254
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

309/13.07.2020 г., гр.Монтана

 

В името на народа

Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на десети юли  две хиляди и двадесета година, в състав :  

                                                          Председател: Огнян Евгениев

      Членове: Соня Камарашка

                        Мария Ницова

                                                                     

при секретар Видова и с участието на прокурора Александрова

като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 254/2020 г. по описа на Административен съд Монтана

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

            Обжалва се решение  № 53/09.04.2020 г., постановено  по АНД № 269/2019 г. по описа на РС Лом, с което е отменено наказателно постановление № 12 - 001393/26.06.2019 г. на директора на дирекция “Инспекция по труда” Монтана, с което е наложена имуществена санкция на „Г.с.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.М.О.,  в размер на 2500 лева на основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.1 от КТ, за нарушение по чл.7, ал.2  от Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението  по чл.62,ал.5 от КТ.

            Касаторът, директор на Дирекция “Инспекция по труда” Монтана обжалва решението на съда. В касационната жалба и в становище  пълномощника юрк.Кръстева, моли същото да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, иска да се потвърди наказателното постановление, като навежда доводи за неправилност на решението на въззивната инстанция.

            Ответникът по касационната жалба, чрез адв.С., моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи относно неговата правилност, респективно доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

            Представителят на ОП Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението на РС Лом.

            Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

            За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Лом правилно е приел, че в административнонаказателното производство не е доказано, че дружеството е извършило нарушение  на чл.7, ал.2  от Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението  по чл.62,ал.5 от КТ, по отношение на работника В*** К*** М*** . Съдът след като обсъдил всички установени факти и възражения на страните, правилно е постановил, че неправилно административнонаказаващият орган е приел, че е налице твърдяното нарушение от „Г.с.“ ООД. Правилно въззивният съд е констатирал, че наказващият орган не е доказал твърденията си за наличие на нарушение на трудово законодателство от въпросното дружество по отношение работника В*** М*** , от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи извод, че описаното административно нарушение е извършено от ответника.

            Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона – релевираното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

            Касационният състав споделя изцяло мотивите на районния съд, за да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отменено наказателното постановление, поради което не смята за необходимо да ги преповтаря в цялост. С оглед на направените в касационното производство възражения от касатора, както и за пълнота на мотивите, следва да отбележи следното: Няма спор, че редовно съставените АУАН съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1, т.2 от КТ имат доказателствана сила до доказване на противното, но в случая въззивният съд е установил, че в производството не е установено кога е отменена заповедта за уволнение, за да може да се установи дали е извършено твърдяното нарушение по чл.7 , ал.2  от Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението  по чл.62,ал.5 от КТ.

            Изложените доводи в касационната жалба доводи не се подкрепят от събраните в производството доказателства, не кореспондират с изложеното от  касатора становище за безспорно установено нарушение от „Г.с.“ ООД. Поради това настоящият касационен състав категорично не приема становището на касатора, че е налице надлежно установено нарушение и нарушител.

            Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.

            Предвид изложеното и основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

                                                          Р   Е   Ш   И :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53/09.04.2020 г.  постановено  по АНД № 269/2019 г. по описа на РС Лом.

                                                          

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                             Председател:

 

                                                                                     Членове: