Р Е Ш Е Н И Е № 260004
18.01.2022 г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на седемнадесети септември
2021г., в следния
състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ
ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното
от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 1608 по описа за 2020 година.
Б.Г.Б. и В.Д.Ш. излагат в
исковата си молба, че на 22.07.2016г. сключили със земеделския производител
/ЗП/ С.З.К. договор за аренда, по силата на който му отдали, за седем стопански
години, за временно и възмездно ползване множество на брой земеделски земи, с
обща площ 159.052дка, намиращи се в землището на с.Червенаково, Сливенска обл. Те му ги предали, за което свидетелствал самия
документ, в който е оформена двустранната сделка, а той, след като извършил
оглед, започнал да ги ползва. Твърдят обаче, че не им е заплащал уговорената адрендна цена, поради което двамата се обърнали за
съдействие към съда. Последният им издал заповед, с която разпоредил на ЗП да
им заплати вноските за стопанските
2016/2017г., 2017/18 и 2018/19 години. Това той обаче отново не сторил, при
което Б. и Ш. предявяват искове съда да приеме с решение, че той дължи на всеки
от тях по 7 157.34лв., заедно със законната лихва, считано от 11.12.2019г.
Претендират и сторените от тях
разноски- както в исковия процес, така и в заповедното производство.
В своевременно депозирания писмен
отговор ответника оспорва исковете и прави няколко възражения против тях.
Първото е, че ищците са били длъжни, но не са го сторили, преди да сезират
съда, да отправят до него покана да изпълни задълженията си по договора за
аренда. Следващото е, че задължението му е погасено по давност- с изтичането в
негова полза на краткия 3-годишен давностен срок по
чл.111 б.“в“ от ЗЗД, защото е периодично, като давността е изтекла за времето
от влизане на договора в сила /01.10.2016г./ до 01.10.2019г. Всъщност,
ответника прави и друго възражение против исковете, което обаче е в колизия с
това, че задълженията му са погасени по давност- възражение, че вземанията на Б.
и Ш. не са изискуеми.
Следващото възражение също е правопогасяващо- счита, че не дължи, тъй като е погасил
задължението си чрез плащане, т.е. чрез изпълнение. Това той сторил чрез трето
за делото лице, като тезата е подробно развита.
Следващото възражение на
ответника против исковете е, че не всички зем.имоти,
предмет на договора за аренда, са собственост на ищците-арендодатели.
Друг довод на ЗП е, че не всички
имоти, предмет на договора, са му предадени в състояние, годни да се ползват по
предназначение, а това не само му попречило да ползва цялата площ, но и го
принудило да направи разходи, за да почисти терена.
Ответникът също претендира
разноски- направени от него както в настоящия исков процес, така и в
предхождащото го заповедно производство.
Ищците не се явяваха на
проведените съдебни заседания. В тях не присъства и техен процесуален
представител, но пък чрез такъв по пълномощие-адвокат, поддържаха в хода на
делото с писмени изявления исковете. Ответникът също не се явяваше в
заседанията, но се представляваше от адвокат, чрез който поддържа на практика
непроменената от самото начало негова позиция против ищцовите претенции.
Ответниците
депозират и допълнително писмено изявление,
с оглед твърдението в писмения отговор, че ответника е заплатил, чрез
плащания, дължимите от него на ищците суми, при това и по други сключени между
тях договори за аренда. Б. и Ш. потвърждават, че са сключили със земеделския
производител още три, т.е. общо четири договора за аренда, но излагат теза, че
дори и в тяхна полза да са постъпили плащания по сделките, то с тях са били
погасявани дължими им от ответника по всеки от тях неустойки за забава, каквито
са предвидени във всяка една от тези идентични по съдържание сделки, по реда,
указан в чл.76 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/. По тази причина и
е останала дължима цялата главница по договора, предмет на настоящото дело, а и
по останалите договори, за които също има висящи производства пред СлРС, по която причина във всички тях арендодателите
претендирали само за главницата.
След
като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото
обстоятелството, а то се установява и от
диспозитивния документ, представляващ
листи №№ 6 до 10 вкл. от материалите по делото, че на
22.07.2016г. е бил сключен описания в исковата молба договор. В него подробно-
с площ, местност и граници, са описани отдадените под аренда зем.земи- общо 159.052дка. Предвидено е, че ще бъдат
ползвани от земеделския производител в продължение на седем стопански години- чл.2,
начиная от 01.10.2016г., срещу което ще заплаща
съответна цена- чл.7. В чл.14 е предвидено, че тя е 30лв. на дка или общо 4
771.56лв. за стопанска година, като следва да се плати до 01.08. на текущата
стопанска година. С чл.чл.19 и 20 са предвидени
неустойки при забава на арендното плащане и при
неизпълнение на други задължения по договора, като за забава тя е равна на 1%
върху дължимата сума за всеки ден на забавата.
Съгласно чл.3, договора има
действие и на приемно-предавателен протокол и удостоверява предаването от арендодателите на арендатора земите, негов предмет, а и
свидетелства, че ЗП е извършил оглед на същите и те отговарят на състоянието,
за да могат да бъдат ползвани по предназначение; че нямат недостатъци;
предадени са в надлежно състояние и арендатора няма претенции/възражения за
същото.
С протоколно определение съда
откри нарочно производство по чл.193 от ГПК - за оспорване автентичността на
представен от ответника, в хода на делото, документ- Договор за встъпване в дълг,
представляващ листи №№ 99 и 100 от делото. Логична последица от това бе
назначаването на съдебна експертиза за изследване на подписите след текста на
документа. От заключението на вещото лице по нея съда приема, че подписа на
позиция „За ПОЕМАТЕЛЯ“ е положен от Д.В.Т., а подписа на позиция „За ДЛЪЖНИКА“
е положен от С.З.К.. При тези данни
съда ще обяви документа за неистински-неавтентичен и ще го изключи от
доказателствения по делото материал. Това се налага от обстоятелството, че в
началната част на договора, при индивидуализиране на страните по него, е
налична информация, непроменена в останалата част от договора, че за поемателя, който е дружеството „БГ ПЛАНТ“ООД с управител Д.
Т., той се сключва чрез пълномощника С. З.. Това означава, че след текста на
договора трябва да стоят два идентични подписа- както в ляво, в полето „За
ПОЕМАТЕЛЯ“, така и в дясната част- „За ДЛЪЖНИКА“, като те трябва да са на С. З..
След като не е така, документа е неавтентичен- не носи подписа на едно от
лицата, сочени за негов автор. По тези причини съда няма да обсъжда документа
по същество.
От документът,
представляващ л.55 от делото съда приема, че на 09.01.2018г., по банкова сметка
*** В.Д.Ш. в „Токуда банк“АД
е постъпила сумата 18 884.00лв., с платец „БГ ПЛАНТ“ООД. Също, че плащането представлява
арендна вноска за 2017г. От друг документ, наречен по
същия начин- ОТЧЕТ:№0 – л.56 от делото, е видно, че на 12.02.2019г. същото
дружество е превело на същото физическо лице сумата 9 100лв., представляваща
рента за 2018г.
Няколко дни преди това, на 29.01.2019г. „БГ ПЛАНТ“ е превело на Б.Г.Б.,
като арендна вноска за 2018г., сумата 9 100лв.-л.57.
От т.н. Информация за сметка за период: 21.11.2019г.- 21.11.2019г.-
банкова сметка *** „БГ ПЛАНТ“ООД съда приема, че на тази дата дружеството е
превело на В.Д.Ш. сумата 9 135лв., за рента за 2019г. и още толкова - по сметка
на Б.Г.Б., отново за рента за 2019г.
Видно от материалите в ч.гр.д.№
6899/1999г. на СлРС, то е образувано по заявление на Б.Г.Б.
и В.Д.Ш., подадено на 11.12.2019г. Издадени са им заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, с които на ЗП С.К. е разпоредено незабавно
да им заплати 14 314.68лв. по договора за аренда от 22.07.2016г. с нотариална
заверка на подписите с рег. № 8834 от същата дата на нотариус Н.С., ведно със
законната лихва, считано от 11.12.2019г. до окончателното й изплащане, както и
974.30лв. - разноски по делото. Против заповедта ответника е подал възражение
по чл.414 от ГПК, което пък е дало основание на заповедния съд да даде указание
на заявителите да предявят искове, с които да установяват съществуването на
вземането. Това те са сторили своевременно.
От документите, представляващи
листи №№ 44,45 и 46 от материалите в настоящото дело се установяват и други
значими за настоящото дело факти: на 13.12.2019г. и 16.12.2019г. от Сливенски
районен съд са издадени на Б.Б. и В.Ш. още три
изпълнителни листа, за осъждането на С.З.К. да им заплати: по 1 842.92лв. – непогасена главница по Договор за аренда на зем.земя от 22.07.2016г., с нот.заверка
на подписите с рег.№ 8838/ 22.07.2016г. на нотариус Н.С.- ч.гр.д.№ 6898/2019; по 6
175.20лв.- непогасена главница по Договор за аренда с нот.заверка
на подписите – ч.гр.д.№ 6900/2019г.
и по 13 474.50лв.- главница по
договор за аренда на зем.земя от 22.07.2016г. с нот.заверка на подписите рег.№ 8836/ 22.07.2016г. на нотаруис Н.Стойчева- ч.гр.д.
№ 6897/2019г.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са искове за
установяване съществуването на две парични вземания- еднакви по размер и
основание, на всеки от двамата ищци. Именно по тази причина- че почиват на едно
и също основание, а и защото безусловно имат връзка помежду си, исковете бяха
разгледани в едно и също производство. Налице е субективно съединяване на
искове.
Няма спор между страните по
делото, че са в договорни отношения, по четири договора, по силата на които
ищците отдават под аренда на ответника зем.земи, а
той се задължава да им заплаща арендни вноски.
Четирите договора са от една и съща дата- 22.07.2016г., а предмет на настоящото
дело е един от тях- с който са отдадени под аренда зем.земи
с обща площ 159.052дка. в землището на село Червенаково, Сливенска обл. Ответникът не оспорва размера на вземанията
на Б. и Ш. по него, т.е. не оспорва размера на дължимата от него арендна вноска- по 7 157.34лв. на всеки от двамата,
общо за стопанските 2016/2017г.; 2017/2018г. и 2018/2019г..
Твърди обаче, че не им дължи,
защото не всички зем.имоти, предмет на договора за
аренда, са тяхна собственост, а също и тъй като не всички имоти, предмет на
договора, са му предадени в състояние, годни да се ползват по предназначение, а
това не само му попречило да ползва цялата площ, но и го принудило да направи
разходи, за да почисти терена. Тези възражения съда намира за неоснователни-
защото ответника не само не конкретизира имотите, които според него не са
собственост на ищците, но и защото последните доказват, че са му предали
ползването на всички зем.земи, предмет на процесния договор за аренда, които при това са подробно
индивидуализирани; той е извършил оглед на същите и ги приел, при това без
забележки за състоянието им и годността за ползване по предназначение.
Полагайки подписа си под текста на договора, С.К. се е съгласил с клаузите на
същия; по този начин те стават и негово изявление, като това се отнася и до
чл.3, съгласно който договора има действие и на приемно-предавателен протокол и
удостоверява предаването от арендодателите на
арендатора земите, негов предмет, а и свидетелства, че ЗП е извършил оглед на
същите и те отговарят на състоянието, за да могат да бъдат ползвани по
предназначение; че нямат недостатъци; предадени са в надлежно състояние и
арендатора няма претенции/възражения за същото.
Съдът не може да се съгласи и с
възражението на ответника, че исковете са неоснователни, защото преди да бъдат
предявени, ищците трябвало да се обърнат към него с покана за изпълни. Доводът
е несъстоятелен, защото в процесния договор изрично е
предвиден срок, падеж на задължението му за плащане на арендната
вноска за всяка стопанска година, а срока/падежа кани към изпълнение-чл.84 ал.1,
изр.първо от ЗЗД. В такива случаи покана от кредитора до длъжника не е
необходима.
Друго възражение на земеделския
производител е, че задължението му е погасено по давност- с изтичането в негова
полза на краткия 3-годишен давностен срок по чл.111
б.“в“ от ЗЗД, защото е периодично, като давността е изтекла за времето от
влизане на договора в сила /01.10.2016г./ до 01.10.2019г. То също не може да
бъде споделено от съда- защото процесните вземания на
арендодателите не са за периодични плащания. По тази
причина се погасяват с общия – 5-годишен, давностен
срок. Първото по ред от тях е за стопанската 2016/2017г. година и трябва да се
заплати, т.е. падежа му е, до първи август /а не до първи октомври, която е
датата на влизане на договора в сила/. В чл.14 страните изрично са предвидили,
че арендната цена трябва да се заплати до 01.08. на
текущата стопанска година. Те не са дали обяснение на това понятие, поради
което съда ще ползва легалната дефиниция, дадена от законодателя- съгл.§ 2,т.3
от ДР на Закона за арендата в земеделието, стопанска година е времето от 01.10.
на текущата година до 01.10. на следващата. Ето защо съда приема, че арендната
вноска по процесния договор за стопанската 2016/17г.
е трябвало да се заплати до 01.08.2017-та година. Този извод се налага и от
чл.2 от договора, съгласно който последния влиза в сила от 01.10.2016г. Да се
приеме, че за първата стопанска година плащането трябва да се извърши на
01.08.2016г. би означавало, да се приеме, че земеделския производител трябва да
плаща авансово. А такъв извод не налага никой от останалите текстове на
договора, нито пък от някой от текстовете на споменатия ЗАЗ. Така, тълкувайки,
каквото право има на осн.чл.20 от Закона за
задълженията и договорите, клаузата на процесния
договор за аренда касателно падежа на задължението за
плащане на арендната цена, съда достига до извода, че
това са датите 01.08.2017г. за стопанската 2016/17г.; 01.08.2018г. за
стопанската 2017/18г. и 01.08.2019г. за стопанската 2018/19 г.
Т.е., от 02.08.2017г. е започнала
да тече погасителната давност за вземанията на Б. и Ш. по процесния
договор за първата стопанска година и изтича на 02.08.2022г. А тази дата не е
настъпила дори към момента на изготвяне на настоящия съдебен акт. Т.е., ясно е,
че вземането не е погасено по давност. Щом като най-рано възникналото вземане
не е погасено по давност, то не са погасени и останалите- за следващите две
стопански години. Нещо повече- дори и да се приеме, че наема ЗП е трябвало да
плати на 01.08.2016-та година за стопанската 2016/17 година, то задължението
отново не би било погасено по давност- защото заявлението си Б. и Ш. за
издаване на заповед за изпълнение са депозирали пред съда на 11.12.2019г. и
така е образувано ч.гр.д.№ 6899/ 2019г. Съгласно чл.422 ал.1 от ГПК, установителния иск за съществуване на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение, се смята предявен от датата, на която е
депозирано заявлението по чл.410, съотв.417 от ГПК. А
съгласно чл.116 б.“б“ от ЗЗД, предявяването на иск прекъсва теклата до него
момент давност. Поради това, дори и погасителната давност за задължението за арендна цена за стопанската 2016/17 г. да е започнала да
тече от 01.08.2016г. или пък от 01.10.2016г., то тя би изтекла на съответната дата
през 2021г. А иска е предявен много по-рано- на 11.12.2019г. Т.е., на тази дата
течението на давността е било прекъснато, преди да е изтекла.
Следващия довод на ответника е,
че не дължи, защото всъщност вземанията на Б. и Ш. не са изискуеми. Както съда
отбеляза в доклада по делото, това възражение влиза в колизия с
обсъденото в предходния абзац. Да не е изискуемо едно задължение означава, че
не е настъпил падежа му. А щом падежа не е настъпил, не може да започне да тече
погасителна давност- защото тя е последица за пасивното поведение на кредитора,
изразяващ се в липса на действия за
събиране на дълга, а падежа е законовото му оправдание и спирачка, да не
предприема, до настъпването му, на действия, съотв.
препятства кредитора да иска от длъжника изпълнение
Както съда вече изложи мнение, падежа на задължението на ЗП за плащане на арендната
цена за всяка от процесните стопански години е
настъпил.
Последното, макар и не по
хронологичен ред, възражение на ответника е, че не дължи, защото е погасил
задълженията си чрез плащане, т.е. чрез изпълнение. В тази връзка наведе
твърдение, че плащанията са извършвани не лично от него, а чрез дружеството „БГ
ПЛАНТ“. В подкрепа на това дори представи договор за встъпване в дълг по чл.101
от ЗЗД, който обаче е неавтентичен, т.е. е неверен документ и поради това не се ползва с доказателствена
сила. Всъщност, съдията-докладчик е на мнение, че този договор дори не е
необходим на ответника, за да може да докаже тезата си, че плащанията, осъществени
от дружеството, представляват плащания на задълженията на земеделския
производител по процесния договор за аренда и по
останалите три договора за аренда, все от 22.07.2016г. Според съда е без
значение дали са имали и каква точно е била тя, уговорка ЗП и търговското дружество,
последното да заплати на арендодателите Б. и Ш.
задълженията на земеделския производител към тях. Така е, защото законодателя
не забранява подобни плащания, с които дълга да се погаси с плащане от трето за
договора лице, а напротив- изрично го разрешава и това е съвсем логично, защото
за кредитора трябва да е без значение от кого ще получи плащането, щом все пак
го получава /Разбира се, с уговорката, че това не важи, ако кредитора има
изключителен интерес да получи плащането точно от длъжника си- чл.73 от ЗЗД. В
случая не бяха ангажирани от ищците доказателства за такъв техен интерес/.
Ответникът представи писмени
доказателства за няколко плащания в полза на ищците, извършени чрез банкови
преводи на различни по размер суми. Позицията на ищците по тези плащания е
противоречива- веднъж твърдят, че не са получавали никакви плащания, а втори
път- в допълнително писмено изявление на пълномощника им-адвокат, излагат
подробни съображения как са отнасяли тези плащания към всяко от вземанията си.
Съдът намира, че въпросните
плащания са редовно осъществени и са постъпили в патримониума
на ищците, увеличили са актива на всеки от тях. Така също, съда приема и че с
тях са погасявани задълженията на ЗП С.К. по процесния
договор, а и по останалите три договора за аренда на зем.земи,
всеки от датата 22.07.2016г. Първото по ред от тези плащания е от 09.01.2018г.,
а сумата е получена от единия от двамата арендодатели-
Ш.. В платежния документ изрично е посочено, че плащането в размер на
18 884лв. е за арендна
вноска за 2017-та година. Т.е., с тази сума е плащана арендна
цена за стопанската 2016/2017година. Следващите плащания са на две суми от по
9 100лв.- в полза на всеки от двамата арендодатели:
на 29.01.201г. и 12.02.2019г., като плащането е за 2018г., т.е. за стопанската
2017/2018г. Последните плащания пък са от 21.11.2019г.- за преводи от по
9 135лв. за Ш. и още толкова- за Б., за стопанската 2018/2019г. Прави
впечатление, че получател на първото по ред плащане е само единия арендодател, но съда приема, че с него ЗП е погасил
задължение и към другия- защото в договора за аренда двамата арендодатели не са разграничени като кредитори, а само е
посочено общото задължение към тях. При това положение се оказва, че ответника
е платил на арендодателите за стопанските 2016/17,
2017/18 и 2018/19 години общо по
четирите договора за аренда на зем.земя, всеки от тях
от 22.07.2016г.- настоящия и онези, представени в ч.гр.дела №№ 6897/2019,
6898/19 и 6900/19г. на СлРС. На съдията-докладчик по
настоящото дело е служебно известно, че тези три заповедни производства са
последвани от искове за установяване съществуването на паричните вземания на Б.
и Ш. от ЗП С.К..
При горните доводи за съда е
безспорно, че Б. и Ш. са получили плащания в общ размер 55 354лв. /18
884лв.+ 9 100лв.+9 100лв. + 9 135лв. + 9 135лв./, докато
задълженията на ЗП към двамата по
четирите договора за аренда на зем.земя са общо
57 299.92лв. /2х13 474.50лв. + 2х1 842.92лв. +
2х7 157.34лв. + 2х6 175.20лв./ Т.е., той е останал задължен за общо
1 945.92лв. или по 972.96лв. за всеки от двамата арендодатели.
Тъй като в платежните документи не е посочено от платеца задълженията по кой от
четирите договора се погасяват с всяко едно плащане, а и поне по настоящото дело не се ангажира доказателства
в тази връзка, съда приема, прилагайки разпоредбата на чл.76 изр.второ от ЗЗД,
че най –напред е било погасено най-обременителното за длъжника задължение; след
това по-малко обременителното и най-накрая- най-малко обременителното. Най-обременително
според съда е задължението по онзи договор за аренда, по който то е в най-голям
размер- защото върху по-голямото по размер задължение, щом падежа на всички
настъпва на една и съща дата, се дължи по-голяма по размер лихва за забава.
Така в случая най-обременително е задължението на ЗП по договора за аренда,
представен със заявлението по чл.417 от ГПК, образувано в ч.гр.д.№ 6897/19 на СлРС, защото то е за вземане в общ размер 26 999лв. по
13 474.50лв. за всеки от двамата арендодатели.
Следващото като обременителност
задължение е по договора за аренда, представен в ч.гр.д.№ 6899/2019г. на СлРС, чието продължение представлява настоящия исков
процес- тъй като е за общо 14 314.68лв.- по 7 157.34лв. за всеки един
от двамата арендодатели, докато по останалите два
договора са търсени съотв. 12 350.40лв. –общо и
3 685.84лв. общо. Ето защо съда приема, че задълженията по настоящото дело
са погасени с плащане изцяло. Т.е., исковете са неоснователни.
Този извод на съда не се променя
от съображението, което ищците излагат чрез пълномощника си- адвокат в
допълнително писмено изявление, а именно- че зем.производител
извършвал плащанията си след срока за това; по този начин за него възникнало
договорно предвидено задължение да им заплаща неустойка и по тази причина
неговите плащания те отнасяли за погасяване на вземането си за неустойка.
Поради това пък, че всички плащания били достатъчни да погасят само вземанията
за неустойка, задълженията на ЗП за арендната цена
останали изцяло дължими и поради това именно нея и само нея, като главница, Б.
и Ш. претендирали по всеки от четирите договора за аренда, съотв.
във всяко едно от четирите съдебни производства пред СлРС.
Съдията-докладчик не споделя това мнение- защото ищците не ангажираха
доказателства, че са постъпили по този начин, получавайки всяко от
коментираните по-горе плащания. Нещо повече- в исковата си молба Б. и Ш. дори и
не споменават за това. Така също, за такива свои действия те не са уведомили
длъжника си- нито към момента на плащанията, нито пък по-късно. А и с това
твърдение ищците влизат в противоречие с друго свое твърдение, на което при
това основават исковете си- че не са получили никакво плащане по договора за
аренда.
При този изход на делото на
ищците не се следват разноски- по аргумент за противното от ал.1 на чл.78 ГПК. Ищците
представят списък по чл.80 от ГПК за разноски- л.103: адв.
възнаграждение – по 479.72лв. от всеки от двамата и по 143.15лв.- заплатена
държавна такса.
Ответникът обаче има право на
разноски- чл.78 ал.3 ГПК. ЗП също представя списък по чл.80 от ГПК за разноски
- л.156: 688лв. адв. възнаграждение за заповедното
производство; 700лв.адвокатско възнаграждение за исковото производство- по
350лв. за всеки от двамата ищци и 1 200лв.-отново адвокатско възнаграждение за
исковото производство- по 600лв. за всеки от двамата ищци. Т.е., тези именно разноски
той претендира, а съда няма основание да не му ги присъди. Съдът споделя
доводите на ищците в този списък и прави извод, че заплатеното от тях на
адвоката им в исковото производство възнаграждение не е прекомерно, тъй като с
малко надвишава минимума по закон- в тази връзка чл.2 ал.5; чл.7 ал.2, т.3 и
чл.7 ал.9 от Наредба №1/09.07.2004г.
При горните съображения, Сливенски районен
съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА, на
осн.чл.194 ал.2 от ГПК, че представения от ответника земеделския
производител С. З.К. в хода на делото документ- „Договор за встъпване в дълг по
чл.101 от ЗЗД“ от 29.12.2017г., сключен между „БГ ПЛАНТ“ООД със седалище
гр.Сливен, като „поемател“ и земеделския производител
С. З.К. е неистински- неавтентичен. ИЗКЛЮЧВА този договор от доказателствения
по делото материал.
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска на Б.Г.Б. с ЕГН: ********** и В.Д.Ш. с ЕГН:
**********, двамата със съдебен адресат адв.Д.Ц. от
САК да бъде прието за установено, че земеделския производител С.З.К. с ЕГН: **********
и съдебен адресат адв.О. от СлАК
им дължи сумата 14 314.68лв.- по 7 157.34лв. на всеки от тях, заедно
със законната лихва, считано от 11.12.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, представляваща арендна вноска по Договор за
аренда на зем. земя от 22.07.2016г., който е с
нотариална заверка на подписите- рег.№ 8834/22.07.2016г. на нотариус с рег.№123
Н.С. и е вписан в Служба по вписванията гр.Сливен с вх.№ 5252/ 26.07.2016г.,
акт №73, том ІІІ, дв.вх.№ 5267 и за която сума им е
издадена от Сливенски районен съд, в производството по ч.гр.д.№ 6899/2019г.,
заповед за изпълнение- № 3980/ 13.12.2019г.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на Б.Г.Б.
с ЕГН: ********** и В.Д.Ш. с ЕГН: ********** да бъде осъден земеделския
производител С.З.К. с ЕГН: ********** да им заплати разноски по настоящото
гр.д.№1068/2020г. и по ч.гр.д.№ 6899/2019г. на СлРС.
ОСЪЖДА Б.Г.Б. с ЕГН: **********
и В.Д.Ш. с ЕГН: ********** да заплатят на осн.чл.78
ал.3 от ГПК на земеделския производител С.З.К. с ЕГН: **********, направените
от последния разноски по ч.гр.д.№ 6899/2019г. на СлРС
- 688 лв./ шестстотин осемдесет и осем лева/ - за адвокатско
възнаграждение. Участието на двамата в този дълг е по равно.
ОСЪЖДА Б.Г.Б. с ЕГН: **********
и В.Д.Ш. с ЕГН: ********** да заплатят на осн.чл.78
ал.3 от ГПК на земеделския производител С.З.К. с ЕГН: **********, направените от
последния разноски по настоящото гр.д.№ 1068/2020г. – 1 900лв. /хиляда и
деветстотин лева/ - за адвокатско възнаграждение. Участието на двамата в този
дълг е по равно.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: