№ 438
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20211100510638 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.07.2021 год., постановено по гр.дело №65472/2020 год. по описа на
СРС, ГО, 62 с-в, Столична община е осъдена да заплати на „ДЗИ-О.З.е“ ЕАД по иск с
правно основание чл. 411 КЗ сумата от 250.60 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 год. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер
на 608 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника Столична община. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил
приел, че ул.“******* *******, е част от уличната мрежа на Столична община. Посочената
улица била част от уличната мрежа на община Божурище. По делото липсвали доказателства
за причината за настъпилите вреди, както и за това с каква скорост се било движело
процесното моторно превозно средство, како и дали същата била съобразена с пътната
обстановка. Заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза се базирало само на
представените от ищеца писмени доказателства, а и вещото лице изразявало становище за
възможен механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие /ПТП/. Не били
налице предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника. Спорно
били и дали настъпилите вреди била в причинно-следствена връзка с наличието на
необезопасена дупка /шахта/ на пътното платно. Ето защо моли обжалваното решение да
1
бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски
по делото.
Ответникът по жалбата „ДЗИ-О.З.е“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено. Поддържа, че възражението на ответника, че мястото, на което е настъпило
процесното ПТП, не е част от уличната мрежа на Столична община, се явявало
преклудирано. Доказано било по делото въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства, че произшествието било настъпило в началото на ул.“*******, като
процесният автомобил попаднал в дупка на пътното платно – дълбока около 10 см. и над
метър дълга, която не е можело да бъде заобиколена поради интензивно движение в
участъка. Видно било от заключението на вещото лице по съдебната автотехническа
експертиза, че всички увреждания по лекия автомобил се намирали в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на събитието, а стойността, необходима за възстановяване на
повредите, възлизала на 298.79 лв., която била в по-висок размер от претендираната от
ищеца сума – 250.60 лв. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Погрешната правна квалификация, дадена от СРС /чл. 411 КЗ/, не води до
недопустимост на решението, тъй като основанието на един иск не е правната му
квалификация, а фактите на които се основава и които в случая правилно са били прецени и
обсъдени от първоинстанционния съд /т.е., в случая не е било допуснато нарушение на
диспозитивното начало в процеса/. Отделно от това следва да се посочи, че определянето на
действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е обусловено от установяването
на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане
на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец, както и на разноски за
неговото определяне; 3/ предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди; тези вреди да са причинени
от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
2
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да
е действал виновно. Вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Безспорно е във въззивното производство, че 26.03.2020 год. между ищеца „ДЗИ-О.З.е“
ЕАД и А. П.И. е бил сключен договор за имуществено застраховане, клауза „Каско +“,
клауза „Пълно каско“, който има за обект лек автомобил „Мерцедес Бенц“, с рег. №*******
и със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 28.03.2020 год. до 23.59 ч. на
27.03.2021 год. – виж чл. 344, ал. 1, изр. 1 КЗ. Несъмнено е също така, че горепосоченият
застрахователен договор е включвал и обезщетяване при настъпването на щети, причинени
от ПТП – виж т. 2 „Покрити рискове“ от Общите условия на ищеца, които са представени по
делото и са действали към момента на сключване на застрахователния договор и
представляват неразделна част от него – виж чл. 344, ал. 1, изр. 2 КЗ.
Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са
свързани с механизма на настъпване на произшествието и кой е правният субект, който има
задължение за поддържа пътния участък, на който е настъпило процесното ПТП, респ. дали
ответникът носи отговорност за обезвреждането на настъпилите имуществени вреди.
Установено е по делото въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени
доказателства, гласните доказателства чрез разпита на свидетеля А. П.И., които следва да
бъдат ценени като ясни, последователни, убедителни и неопровергани от останалия
доказателствен материал по делото и заключението на вещото лице по допусната и
изслушана в първоинстанционното производство съдебна-автотехническа експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че на 02.06.2020 год.,
при движение в гр.Божурище, ул.“******* *******, лек автомобил „Мерцедес Бенц“, с рег.
№*******, управляван от А. П.И. /който е собственик на превозното средство – виж
свидетелство за регистрация – част ІІ/, е попаднал в препятствие на пътното платно – дупка,
което не е било съответно обозначено и обезопасено, което обективно и неизбежно е довело
до увреждането му като движима вещ /предна дясна гума и предна дясна лята джанта/.
Определеното от ищеца за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 235.60 лв.
било прихваната с дължимата от застрахования вноска за застрахователна премия.
Не се спори, че за определяне на дължимото застрахователно обезщетение ищецът е
направил разноски в размер на 15 лв., а и това обстоятелство е установено от заключението
по съдебната-автотехническа експертиза.
Във връзка с доводите на ищеца в отговора на въззивната жалба, че „възражението” на
ответника, свързано с пасивната му материалноправна легитимация, е несвоевременно
релевирано – едва във въззивната жалба, СГС приема следното:
Ответникът е длъжен в срока за отговор на исковата молба да направи своите
доказателствени искания и становища, вкл. възраженията си, като същевременно представи
доказателствата, с които разполага. Законът има предвид възраженията, които изискват
разглеждане и произнасяне по спорния предмет – като правото на задържане или
възражение за прихващане, възражения, основани на факти, които ответникът твърди и
3
навежда по делото, включително правопогасяващите възражения. Следва обаче да се прави
разлика между възражение по смисъла на чл. 133 ГПК и направен от ответната страна
правен или фактически довод, въз основа на обстоятелствата по делото, по основанието на
иска /в този смисъл Решение № 358 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1183/2009 г., III г. о.,
ГК/. Изразеното от ответника становище, че участъкът на който е настъпило процесното
ПТП е на територията на Община Божурище и друг правен субект носи отговорност за
поддържането му в изправно състояние, съставлява правен довод, за въвеждането на който
няма ограничения и решаващият съд е длъжен да го съобрази. А с оглед основополагащия за
процеса принцип за законност, прогласен с нормата на чл. 5 ГПК, съдът е длъжен да осигури
правилното приложение на закона – включително като направи правна преценка за
наличието на всики правопораждащи претендираното спорно право факти /в.ч. тези по чл.
49 ЗЗД/, на които се позовава ищецът, независимо от наличието или липсата на наведен
правен довод за това, че ответникът няма задължение да поддържа конкретения пътен
участък.
Настоящият съдебен състав приема, че доказателствата по делото сочат, че участъкът от
пътя, на който е било реализирано произшествието – ул.“*******, в близост до №15,
представлява част от републикански път, трети клас /ІІІ-638/, по смисъла на чл. 3, ал. 2 и 4
от ЗП, съобразно списъка, приет с Решение № 945 на МС от 01.12.2004 г. за утвърждаване на
списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за
които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за
определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, и се включва в границите на
урбанизираните територии на гр.Божурище, чието население не надхвърля 100 000 души –
виж заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза – отговор на
втора задача, както и
https://www.google.com/maps/place/%D1%83%D0%BB.+%E2%80%9E%D0%93%D1%83%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE+%D1%88%D0%BE%D1%81%D0%B5%E2%80%9C+15,+2227+%D0%93%D1%83%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%BE/@42.7537991,23.1857674,3a,75y,225.39h,90t/data=!3m6!1e1!3m4!1sIhZ86Tckmjih5O_S2aTCDQ!2e0!7i16384!8i8192!4m5!3m4!1s0x40aa976bfe6b8fd9:0x6b5ff6f053ad8674!8m2!3d42.7538048!4d23.1857298/
Републиканските пътища са изключителна държавна собственост – чл. 8, ал. 2 ЗП и
тяхното управление се осъществява от Агенция "Пътна инфраструктура", която на
основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. Според действалата към момента на настъпване
на произшествието разпоредба на чл. 30, ал. 3 ЗП агенцията и общините осъществяват
съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта
на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по
реда, определени с правилника за прилагането на закона – чл. 41 ППЗП.
Съгласно чл. 47 ППЗП поддържането на пътищата включва полагането на системни
грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на
мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва
работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности,
причинени от нормалната експлоатация на пътя. Законът вменява задължението за
организиране изпълнението на тези дейности на: Агенция „Пътна инфраструктура“ по
4
отношение на а/ републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии на
Агенция „Пътна инфраструктура” и б/ платното /платната/ за движение на републиканските
пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до
100 000 души, като при постигната взаимна договореност между агенцията и общините тези
дейности могат да се осъществяват съвместно и 2/ на съответните общини по отношение на:
1/ общинските пътища и 2/ тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното
/платната/ за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания и 3/ републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за
населените места с население над 100 000 души, като Агенция „Пътна инфраструктура“
участва във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за
поддържането на 1 км от съответния клас път, предвидени в бюджета на агенцията за
текущата година – чл. 48 ППЗП.
Доколкото в разглеждания случай липсват доказателства, които да обуславят друг
извод, както и такива, въз основа на които да може да се приеме, че процесният участък се
намира в границите на урбанизираната територия на гр.София, респ. че същият е част от
общинската пътна мрежа на Столична община, то при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест въззивният съд
приема, че ответникът няма задължение да го поддържа в състояние, отговарящо на
изискванията за безопасно движение – т.е. да отстранява всяка настъпила неизправност на
пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея МПС.
Такова задължение има друг правен субект. Следователно няма основание за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД и релевираната претенция се явява неоснователна.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск –
отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя /ответника/ сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, както и
направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 25 лв. и
сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решението от 15.07.2021 год., постановено по гр.дело №65472/2020 год. по
описа на СРС, ГО, 62 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения „ДЗИ-О.З.Е“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.*******, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр.София,
ул.”*******, иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 250.60 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по застрахователна полица за застраховка „Каско“
№440120213035651 от 26.03.2020 год. за вреди на лек автомобил „Мерцедес Бенц“, с рег.
№*******, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 02.06.2020 год., на
ул.“******* *******, в гр.Божурище, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.Е“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.*******, да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр.София,
ул.”*******, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, както и
направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 25 лв. и
сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6