РЕШЕНИЕ
№ 155 13.01.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На десети декември две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 6138 по описа
за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
искова молба на Д.Н.К. с ЕГН ********** *** качеството си на настойник на Щ.М.К.
с ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощника си адвокат П.К. със съдебен
адрес ***, против Г.К.Й. с ЕГН **********
***, Р.М.Й. с ЕГН ********** ***, и Д.Р.М. с ЕГН ********** ***. Ищцата
предявява искове за прогласяване нищожност поради невъзможен предмет на
договорите за покупко-продажба на недвижим имот, сключени с нотариален акт № ***,
том *, рег. № ***, н.д. № ***/ ***г. и с нотариален акт № ***/ т.*, рег.№ ***,
н.д. № ***/ ***г. на нотариус с рег.***, за собствения й недвижим имот, описан
като самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент, с идентификатор
67800.501.371.1.2 по КККР на гр.С. с адрес ***, представляващ една стая с
източно изложение и една кухня със северно изложение от втория етаж на
жилищната сграда, построена в парцела. Отправя и искане нотариалните актове да
бъдат отменени на основание чл.537, ал.2 от ГПК. Претендира и при8съждане на
направените по делото съдебни разноски.
Ищцата твърди, че с атакуваната
сделка от 01.06.2016г. описаният имот е продаден на ответницата Г.Й., която го
е придобила в режим на съпружеска имуществена общност със съпруга си - ответника
Р.Й.. На 10.08.2016г. двамата преобретатели
прехвърлили имота на дъщеря си – ответницата Д.М.. Счита, че тези договори са
нищожни поради невъзможен предмет – имотът се състои от една стая и кухня,
поради което не може да бъде обособен в самостоятелен обект и не може да бъде
предмет на разпоредителна сделка. Позовава се на изискванията на чл.40 ал.1 от ЗУТ, като сочи че имотът не притежава изискуемите от закона елементи за жилищен
имот – няма санитарен възел и самостоятелен вход, нито складово помещение.
Позовава се и на § 1,т.1 от ЗКИР и § 5, т.39 от ДР на ЗУТ, като сочи, че процесният имот няма самостоятелно функционално
предназначение, обслужва цялата жилищна сграда, от която е част. Твърди, че е
невъзможно разделянето на втория етаж на жилищната сграда така, че процесният имот да може да се ползва самостоятелно.
Ответниците са редовно уведомени на
основание чл.47 ал.5 от ГПК. В преклузивния срок по
чл.131 ГПК назначеният особен представител на ответниците
представя писмен отговор, с който оспорва исковете. Счита, че неправилно ищцата
се позовава на ЗУТ, тъй като имотът е бил жилище още към 1955г. съобразно
действащата към онзи момент нормативна уредба, като същият е придобит от ищцата
като жилище с нотариален акт от 1962г. Праводателят
на ищцата – Х.А.К. е притежавал къщата в дворното място, като видно от неговият
акт за собственост от 1955г. в къщата не е имало санитарен възел. При
даряването на част от имота си през 1962г. на ищцата Щ.К. праводателят
й е разделил къщата си на две части с две обособени самостоятелни жилища – стая
и кухня, предмет на дарението, и стая и изба, представляващи останалата част от
имота му. Към онзи момент са действали Закона за плановото изграждане на
населените места и Правилника за плановото изграждане на населените места,
които не са предвиждали правила за преустрояването на заварените сгради. Едва с
изменението на чл.38 от Строителните правила и норми за изграждане на
населените места, обн. във в-к „Известия“, бр.39/
17.05.1963г., са нормативно установени условия за преустройството на жилищните
сгради при поделянето им, като процесният имот е
отговарял на изискването за площ от 18 кв.м, а нормите са допускали тоалетните
и складовите помещения да са външни. Позовава се и на тълкувателно решение №
96/ 16.11.1971г. на ВС, като счита че при придобиването на имота от страна на
ищцата, той е бил обособим обект със самостоятелно юридическо съществуване.
С влязло в сила
съдебно решение № 328/ 11.09.2017г. по гр.д. № 644/ 2017г. по описа на Окръжен
съд - Бургас ищцата е поставена под пълно запрещение и за неин настойник е
назначена дъщеря й – Д.Н.К.. На основание чл.5 ал.1 от ЗЛС след влизане в сила
на съдебното решение ищцата Щ.М.К. е недееспособна и на основание чл.153 ал.1
от СК и чл.28 ал.4 от ГПК действа чрез настойника си.
В хода на производството по
делото ищцата Щ.М.К. е починала и на основание чл.227 от ГПК в качеството на
ищци по делото са конституирани нейните наследници по закон – съпругът й Н.Д.К.
с ЕГН ********** и дъщеря й Д.Н.К. с ЕГН ********** ***. Двамата новоконституирани ищци участват в производството чрез
процесуалния си представител адвокат П.К. с валидно удостоверена представителна
власт съгласно неоспорено писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа на ищеца Н.К. от 12.11.2019г. и
неоспорено бланково адвокатско пълномощно от ищцата Д.К..
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените искове
са с правно основание чл. чл.26, ал.2, предл.1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
По делото е
безспорно, че по силата на нотариален акт № *, том**, дело № ***/ ***г. на
нотариус при Районен съд - Бургас ищцата Щ.М.К. е придобила процесния
имот, представляващ една стая с източно изложение и една кухня от втория етаж
на жилищната сграда, построена тогава в парцел IV, в кв.25, с пл.№ 325 по регулационния план на град Созопол, която сграда
понастоящем се индивидуализира като самостоятелен обект с идентификатор
67800.501.371.1., изградена в поземлен имот с идентификатор 67800.501.371 по
КККР на гр.Созопол. Не се спори също, че действайки чрез пълномощник – съпруга
си Н.Д.К. на 01.06.2016г. ищцата продала този имот на ответницата Г.К.Й. /с нотариален
акт № ***, том *, рег. № ***, н.д. № ***/ ***г. на нотариус с рег.*** в
регистъра на НК/. Безспорно е също, че при възмездната сделка купувачката е
била в граждански брак, поради което на основание чл.21 ал.1 от СК е придобила
имота в режим на съпружеска имуществена общност със съпруга си - ответника Р.М.Й..
На 10.08.2016г. с
нотариален акт № ***, т.**, рег.№ ***, н.д. № ***/ ***г. на нотариус с рег.*** в регистъра на НК ответниците Г. и Р.Й. е продала
така придобития имот на дъщеря си – ответницата Д.Р.М.. И в двата нотариални
акта имотът е описан като самостоятелен обект – жилище, апартамент с
идентификатор 67800.501.371.1.2 с площ от 21 кв.м съгласно приложената скица от
СГКК – Бургас. Не се спори и по пълната идентичност на имота – жилище, описан в
процесните два нотариални акта от 2016г., и
придобития от ищцата през 1962г. жилищен имот.
Спорният въпрос по
делото е дали така описаният имот има характеристиките на самостоятелен обект –
жилище, който да е годен обект на правото на собственост – предмет на
атакуваните сделки за покупко-продажба.
За
отговор на този въпрос съдът се основава на изрично установените законови изисквания
за „жилище“, изброени в нормата на чл.40 ал.1 от ЗУТ, която изисква всяко
жилище да има : самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или
кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде
в жилището или извън него, като е допустимо помещенията да бъдат пространствено
свързани, с изключение на тоалетни и бани - тоалетни. Приложима е и легалната
дефиниция на „обект“, дадена в нормата на § 5, т.39 от ЗУТ - това е
самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование,
местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по
Закона за кадастъра и имотния регистър.
От приетото и
неоспорено заключение на вещото лице по извършената съдебно-техническа
експертиза се установява, че този имот се намира в жилищната сграда с
идентификатор 67800.501.371.1., която е еднофамилна, двуетажна : 1. сутеренен
етаж, нанесен в кадастъра като самостоятелен обект с идентификатор
67800.501.371.1.1, с площ 46 кв.м, състоящ се от дневна, кухня – бокс, баня,
тоалетна, антре и салон, в който е изградена стълба към втория етаж; и 2. етаж
с площ от 49 кв.м, състоящ се от три стаи /спални/, салон и тераса, нанесени в
кадастъра като два самостоятелни обекта – с идентификатор 67800.501.371.1.2 с
площ от 21 кв.м /процесния/ и с идентификатор
67800.501.371.1.3 с площ от 28 кв.м, като в посочените площи са включени и
общите части от салоните на двата етажа, стълбището за втория етаж и терасата.
На този етаж, наричан втори, няма водопровод и канализация, липсва и обособена
кухня, а достъпът до трите стаи се осъществява от описания салон на етажа. Заключението
на вещото лице, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и
неопровергано от други доказателства по делото, е, че процесният
имот с площ от 21 кв.м, нанесен в кадастъра с идентификатор 67800.501.371.1.2
не отговаря на изискванията за жилище и за самостоятелен обект, нито към
момента, нито към извършването на атакуваните сделки през 2016г. Въпреки
дадения идентификатор, съобразен според вещото лице само със собствеността, този
имот не отговаря на изискването на закона за самостоятелно функционално
предназначение като жилище – няма самостоятелен вход и прилежащи обособени баня
и кухня, каквито няма изградени поради липсата на водопровод и канализация на
етажа. Процесният имот не представлява самостоятелен
обект – жилище, а реално обособена част от сграда, която не отговаря и на
изискването на чл.202 от ЗУТ – да има одобрен за това обособяване инвестиционен
проект, заведен в общинската администрация. Цитираната правна норма отрича
възможността подобна реално обособена част от сграда или жилище да бъде обект
на прехвърлителна сделка.
По въпроса за нищожността
на сделки с такива имоти и за релевантния момент, към който се преценява дали
имотът отговаря за законовите изисквания за самостоятелност и за възможна обособимост е налице задължителна за съдилищата съдебна
практика. Тълкувателно решение № 3/ 28.06.2017г. по т.д. № 3/ 2014г.на ОСГК на
ВКС постановява, че тази преценка се прави към момента на сделката – в случая
дали към 2016г. процесната реално определената част
от недвижим имот (сграда, жилище и др.) е възможно да бъде фактически обособена
като самостоятелен обект съобразно изискванията на закона към този момент.
Законът приема, че ако такава правна възможност не съществува, договорът е
нищожен поради липса на предмет. Разяснено е, че правна невъзможност за
обособяване на реално определена част от недвижим имот е налице, когато при
сключване на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен
инвестиционен проект за обособяване на тази част. В случая е налице именно
такава правна невъзможност, тъй като приложимият Закон за устройство на
територията не допуска одобряване на инвестиционен проект за самостоятелно
обособяване на тази част от еднофамилната сграда, която според вещото лице не
отговаря на действащите строителни правила и норми за самостоятелен обект. С
оглед на така дадените задължителни разяснения по приложението на закона неотносимо за спора е изследването на фактическото и
правното положение на имота към сочените от ответната страна миналите моменти
при приложението на ЗПИНМ и ППИНМ - отменени. Не е приложимо и соченото от
особения представител на ответниците тълкувателно
решение № 96/ 1971г. на ОСГК на ВС, тъй като по делото липсват доказателства
преди 1963г. вписаните като самостоятелни обекти в кадастъра части от процесната жилищна сграда да са били ползвани за задоволяване на жилищни
нужди на различни лица, и на това основание да се направи извод, че те
представляват самостоятелни обекти на вещни права. В този смисъл е определение
№ 331/ 08.10.2015г. по дело № 3572/ 2015г., II г.о., ГК на ВКС.
По изложените
съображения съдът приема, че отчужденият с атакуваните сделки имот няма
характеристиките на самостоятелен такъв и е налице правна невъзможност за
реалното му самостоятелно обособяване. Поради това имотът не е годен
самостоятелен обект на право на собственост и на основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД атакуваните разпоредителни сделки с него са
нищожни на предявеното правно основание – невъзможен предмет. Поради това
предявените искове са основателни и ще бъдат уважени.
Не следва да се
уважава искането за отмяна на нотариалните актове, с които са сключени процесните нищожни правни сделки, тъй като на основание
чл.537 ал.2 от ГПК отмяната е последица уважаването на иска, приложима само към
констативните нотариални актове.
С оглед изхода от
спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците
дължат на ищцата направените по делото съдебни разноски в размер на
2 028,78 лв., включващи 138,78 лв. –
държавна такса, 960 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 250 лв. –
възнаграждение на вещо лице, 680 лв. – възнаграждение на особен представител на
ответниците. В тези разноски не следва да се включва претендираната от ищцата сума от 83,50 лв. – такса за копие
на документи от НННКН, която не представлява такса или разноски по производството.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА по
отношение на Н.Д.К.
с ЕГН **********, Д.Н.К. с ЕГН **********, Г.К.Й. с ЕГН **********, Р.М.Й. с
ЕГН ********** и Д.Р.М. с ЕГН ********** нищожност поради невъзможен предмет на
договорите за покупко-продажба на недвижим имот, описан като самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 67800.501.371.1.2 по КККР на гр.Созопол,
сключени с нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, н.д. № ***/ ***г. и с
нотариален акт № ***/ т.*, рег.№ ***, н.д. № ***/ ***г., двата на нотариус с
рег.*** в регистъра на НК.
ОСЪЖДА Г.К.Й. с ЕГН ********** ***, Р.М.Й.
с ЕГН ********** ***, и Д.Р.М. с ЕГН ********** ***, да заплатят на Н.Д.К. с ЕГН ********** ***, и Д.Н.К. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес *** - адвокат П.К., направените по делото разноски в
размер на 2 028,78 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД