№ 324
гр. Казанлък, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.А
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510100341 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. С******************** бл.
*******, против Д. А. Д. с ЕГН ********** и адрес: п.к. ****
гр.************
Право основание: чл. 422, ал.1, във вр. с.чл. 415, ал.1 от ГПК
Цена на установителния иск: 744.78 лв. /седемстотин четиридесет и
четири лева и седемдесет и осем ст./, от които: неплатена главница в размер на
335.20 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 42.36 лева,
дължимо за периода от 01.1.2019 г. до 01.06.2020 г. Законна лихва в размер на
367.22 лева, дължима от 01,06,2020 г. - датата на изтичане на погасителния
план до 27.11.2024 г.
Цена на осъдителния иск: 359.97 /триста петдесет и девет лева и
деветдесет и седем ст./, от които: неплатено възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги в размер на 359.97 лева
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител сочи, че в
законоустановения срок и в изпълнение на Разпореждане на ************ по
ч.гр.д. № ****/2024 г., предявява настоящия установителен иск относно
вземанията на заявителя срещу длъжника по Договор за потребителски кредит
(ДПК) ************ Д. А. Д. в общ размер на: 744.78 лв., от които: Главница в
размер на 335.20 лева; Договорно възнаграждение: 42.36 лева, дължимо за
периода от 01,12,2019 г. до 01,06,2020 г. Претендира и законна лихва от датата
на подаване на заявлението в Съда до изплащане на вземането.
С подаденото от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД заявление, въз
основа на което е било образувано ч.гр.д. ****/2024 г. на ************,
претендирали и заплащането на: Неплатено възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги в размер на 359.97 лева. Съдът отхвърлил заявлението
1
на дружеството в частта, с която се претендират цитираните вземания. Поради
това и на основание чл. 415, ал. 1 , т. 3 от ГПК подава осъдителен иск за
дадените вземания в общ размер 359.97 лева /триста петдесет и девет лева и
деветдесет и седем ст./ възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в
размер на 359.97 лева
С настоящата молба предявява и осъдителна претенция в общ размер:
359.97 лева възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на
359.97 лева.
В настоящето производство „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД се
отказва да търси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава
с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в
размер на 200 лева, начислени на 05,03,2020 г., дата на изпадане на длъжника в
забава по договор за потребителски кредит № ************ до 01,06,2020 г.,
поради липса на материален интерес.
Сочи, че вземането на молителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
произтича от следните обстоятелства:
На ************ г. - Д. А. Д. подал до „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри, получил разяснения,
декларирал, че е запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, получил и преддоговорна информация под формата на
Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация.
Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия
по ДПК № ************ клиентът можел да избере да закупи една или повече
допълнителни услуги към договора.
След като „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД одобрило отпускането на
заем съгласно исканите параметри, на дата ************ г. с ответника Д. А.
Д. бил сключен Договор за потребителски кредит № ************, по силата
на който заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнил точно и в
срок задължението си. Клиентът Д. А. Д. получил одобрение да закупи и
пакет от допълнителни услуги.
Д. А. Д. поел задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за
потребителски кредит. Договорът за кредит бил подписан при Общи условия,
за което и ги е подписал.
Договор № ************ бил сключен при следните параметри: Сума
на кредита: 500.00 лв.; Срок на кредита: 11 месеца; Размер на месечната
вноска по кредита: 53.94 лева; Дата на погасяване на вноска по време на
изплащането на заема: 1-во число на месеца; Годишен процент на разходите
(ГПР %) 40.75; Годишен лихвен процент: 35.60; Лихвен процент на ден:
0.10; Общо дължима сума по кредита: 593.32 лв.
Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга били, както
следва: Възнаграждение за закупена пакет от допълнителни услуги 565.84
лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 51.44 лева;
Общото задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга,
било както следва: Общо задължение: 1159.16 лева; Общ размер на месечна
вноска по договора: 105.38 лева; Дата на погасяване: 1-ви ден от месеца.
2
Впоследствие, погасителният план се увеличил с 1 вноска поради
сключен по инициатива на Д. А. Д. Анекс №1 на ************ г. към ДПК №
************. Съгласно ОУ и заявеното от клиента вноска № 4 се отложила.
Клиентът се задължил да изплати задължението си към дружеството по
изменения със сключения анекс погасителен план.
Твърди, че в процесния случай сключването на споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги не било задължително за отпускането
на кредита. Същото било опционално, по избор на потребителя и зависило
единствено от неговата воля дали желаел искането му за кредит да бъде
разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да
отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да
променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични
средства.
Предметът на Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит бил следният:
Кредиторът са задължил да предостави на КЛ по негово искане и при
изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените
услуги, изразяващи се в: Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; Възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падеж; Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно т. 18.1. от ОУ към ДПК и Споразумението „Неразделна част от
ДПК са ОУ, погасителен план и евентуално други приложения, като, но не
само Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, в случай че
КЛ/СД е сключил такова.“
Съгласно т.18.2 от ОУ към ДПК и Споразумението „ДПК трябва да бъде
тълкуван винаги заедно с Приложенията, що се отнася до въпроси, свързани с
тези Приложения или отнасящи се до тях.“
Предлаганите допълнителни услуги не били пряко свързани с договора
за кредит, а по повод на същия. Споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги не било пряко свързано с договора за кредит, тъй като
такъв можел да съществува в правния мир и без договорените допълнителни
услуги; сключването на споразумението било в резултат на свободната воля и
индивидуално желание на длъжника; сключването на споразумението не
било задължително условие за отпускане на кредит. Длъжникът дължал
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за това, че се
възползвал от услугата - приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит.
Сочи, че Д. А. Д. не изпълнил задължението, което поел по договора.
Преустановил плащанията на погасителните вноски, изпаднал в забава,
направил следните плащания по заема: 26.06.2019 - 108.80 лева; 26.07.2019 -
103.80 лева; 23.08.2019 - 103.80 лева; 18.11.2019 - 98.80 лева; 25.11.2019
- 17.80 лева; 30.07.2024 - 30,00
Общо заплатената сума била в размер на 463,00 лв. С нея била погасена
сума в размер на 421.63 лв., съгласно задължението по погасителен план
(четири пълни вноски). Частично плащане в размер на 0.11 лв имало по вноска
пета, явяваща се шеста поради подписания анекс. В общата сума на
получените плащанията били включени и постъпилите плащания по
3
начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 1.37 лв.
Поради плащане на вноските със забава били начислени лихви за забава в
размер на 41.86 лв., които към момента били заплатени частично. Дължали се
още 40.49 лв., като дружеството се отказва от същите поради липса на
материален интерес.
С плащанията си клиентът заплатил и 40.00 лева начислени такси по
Тарифа. Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК № №
************.
Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите
договорни задължения, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК
No № ************ и изпаднал в забава, към настоящия момент целият
погасителен план по процесния договор бил изтекъл и вземането било
изискуемо в пълния си дължим размер. Последната вноска по погасителен
план била с дата 01.06.2020 г.
Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на
присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД срещу длъжника Д. А. Д. с ЕГН **********, възникнало на
основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит №
************ в общ размер 744.78 лв. /седемстотин четиридесет и четири
лева и седемдесет и осем ст./, от които: Главница в размер на 335.20 лева
/триста тридесет и пет лева и двадесет ст./; Договорно възнаграждение: 42.36
лева/четиридесет и два лева и тридесет и шест ст./, дължимо за периода от
01,12,2019 г. до 01,06,2020 г. Претендираме и законна лихва от датата на
подаване на заявлението в Съда до изплащане на вземането.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди длъжника Д. А. Д. с
ЕГН **********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за
потребителски кредит № ************ в общ размер 359.97 лева /триста
петдесет и девет лева и деветдесет и седем ст./, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба.
Претендира за разноски в заповедното производство и в исковото
производство.
Банкови сметка, по която длъжникът може да плати присъдената сума:
ЮРОБАНК България АД IBAN: ************
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по
делото доказателства, на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит „Профи
Кредит Стандарт“ № ************/************ г., сключен между страните
по делото, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата в
размер на 500,00 лева за срок от 11 месеца, при уговорен ГПР в размер на
40,75 % и годишен лихвен процент в размер на 35,60 %. В раздел VI от
посочения договор за кредит е посочено възнаграждение по закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 565,84 лева, като в договора са описани
какви допълнителни услуги се предоставят на кредитополучателя. Отбелязано
4
е, че общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги е в
размер на 1159,16 лева с вноска в размер на 105,38 лева.
По делото са представени още Стандартен европейски формуляр с
Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити; Общи условия на „Профи Кредит България“
ЕООД; Погасителен план към Договор за потребителски кредит №
************; Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит №
************; Анекс № 1/************ г. към Договор за потребителски
кредит № ************ от ************ г
Видно от представеното извлечение по сметка платената главница от
кредитополучателя по кредита е в размер на 164,80 лева, платени са вноски за
месеците: 01.07.2019 г.; 01.08.2019 г.; 01.09.2019 г. На ************ г. е
подписан Анекс № 1 към договора за отлагане на вноски. На 01.11.2019 г. е
заплатена още една вноска. На 01.12.2019 г. е заплатена частично сума в
размер на 11 ст.
Видно от приложеното ч. гр. д. № ****/2024 г. по описа на
************, съдът е издал в полза на „Профикредит България" ЕООД
срещу Д. А. Д. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за претендираните суми. Тъй като след връчване на заповедта е
постъпило възражение от длъжника, в изпълнение на указанията на
заповедния съд ищецът е предявил настоящите искове за установяване на
вземанията му, предмет на издадената заповед.
Заповедният съд е отхвърлил претенциите за възнаграждение за
закупени допълнителни услуги в размер на 359,97 лева, за които ищецът
предявява искове.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по
правните аспекти на спора следното:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, а предявените осъдителните искове са с правно
основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на всеки от предявените искове е обусловена от
установяването от страна на ищцовото дружество при условията на пълно и
главно доказване на валидно облигационно правоотношение възникнало по
повод договор за потребителски кредит, сключен с ответника.
От събраните по делото доказателства се установява, че между „Профи
Кредит България“ ЕООД, в качеството на заемодател, и Д. А. Д., като
заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен
заем в размер от 500,00 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция
по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
5
специалния закон – ЗПК.
По категоричен начин се установи по делото, че между страните, освен
сумите за главница и договорна лихва, е договорено да се заплати и
възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 565,84 лева. Това е
видно от самия договор за потребителски кредит.
Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
Посочената разпоредба от договора за кредит за дължимо
възнаграждение за допълнителни услуги възлага в тежест за заемателя да
заплати възнаграждения за извършвани присъщи дейности на кредитора.
Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „допълнителен услуги“
към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. При това положение вземанията за допълнителни услуги на
практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е
следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. В разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е разписано, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Обсъжданите клаузи, уреждаща възнаграждението за
закупени пакети от допълнителни услуги, са и неравноправни по смисъла на
чл. 143 от ЗЗП. Тези клаузи са уговорени във вреда на потребителя, доколкото
общо възнагражденията са в по-голям размер от сумата по кредита, което не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. В разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. От изложеното следва, че е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият
6
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните
стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не са
включени дължимите възнаграждения за допълнителни услуги.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е
оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3,
пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО.
За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, е необходимо
в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР.
От всичко изложено следва, че процесният договор за кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съобразно представеното извлечение по кредита ответникът дължи главница
по договора за кредит в размер на 335,20 лева.
При това положение съдът приема, че предявеният установителен иск за
главницата в размер на 335,20 лева е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на предявените осъдителни претенции съдът намира, че с
оглед констатираната недействителност на процесния договор за кредит и
съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, освен чистата стойност на кредита,
ответникът не дължи други вземания, поради което исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100,00 лева до 360,00 лева. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение в размер на 100,00 лева. Наред с това ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК съразмерно на уважената част от претенциите в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 45,51 лева за настоящото производство,
както и сумата в размер на 22,76 лева за заповедното производство.
Ответникът Д. А. Д. не е представил доказателства за извършени
разноски по делото, поради което такива не му се дължат.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.
А. Д. с ЕГН ********** и адрес: п.к. **** гр. ************, дължи на
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД , сумата в размер на 335,20 лева /триста
тридесет и пет лева и 20 ст./ – главница, представляваща чистата стойност на
кредита, предоставен по Договор за потребителски кредит № ************ от
************ г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – ************ г., до окончателното
изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ ****/29.11.2024 г. по ч. гр. д. № ****/2024 г., по описа на Районен съд –
Казанлък.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:
*********, срещу Д. А. Д. с ЕГН **********, искове с правно основание чл.
240, ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: 42,36 лева – договорно възнаграждение,
дължимо за периода 01.12.2019 г. – 01.06.2020 г. по Договор за потребителски
кредит № № ************ от ************ г.; 367,22 лева – законна лихва за
периода 01.06.2020 г. – 27.11.2024 г.; 359,97 лева – възнаграждение за
предоставени допълнителни услуги по договора за кредит, ведно със
законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда
– ************ г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. А. Д. с ЕГН **********, да
заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в
размер на 45,51 лева /четиридесет и пет лева и 51 ст./ , представляваща
разноски в настоящото производство, и сумата в размер на 22,76 лева
/двадесет и два лева и 76 ст./, представляваща разноски в производството по
ч. гр. д. № ****/2024 г., по описа на ************.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – С.З. в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8