РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Радомир, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20241730200033 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №24-0328-000002/08.01.2024г. началник група в
ОДМВР-Перник, РУ-Радомир е наложил на В. П. И., с ЕГН:********** от с.Д. , общ.Р. , ул.“Т. и
ч.“ № ., на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл. 140, ал.1
ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание И. по подробно изложените във въззивната
жалбата доводи, доразвити в хода на пледоариите от адвокат-защитника му, адв.К. от ПАК, моли
съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва се изцяло описаната в акта за установяване на административните нарушения и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление, фактическа обстановка, като се сочи, че
същата е недоказана предвид приложените в АНП писмени доказателства и, че жалбоподателят не
е извършил административното нарушение, за което е санкциониран с обжалваното
НП.Претендират се на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не е се явява и не изпраща
представител, като с писмена молба моли за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и
законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при
евентуално уважаване на въззивната жалба.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, от съставения АУАН серия GA N 586159/ 21.08.2023г., в 18:10
часа в с.Д., общ.Р., по улица Първа, отворена за обществено ползване с посока на движение от път
ПП І-1 към центъра на селото, над бившето ТКЗС, жалбоподателят И. е управлявал мотопед марка
„С., с номер на рама ., което не е регистрирано по надлежния ред и е без табела с регистрационен
номер, поставен на определеното за това място.При извършената проверка водача не носи
СУМПС.
АНО въз основа на събраните в АНП доказателства и съставения АУАН е издал
атакуваното НП като е наложил на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП,
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
'
Преди да се пристъпи към разглеждане на делото по същество, съдът следва да се провери
дали при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване въз
основа на него на наказателното постановление административно-наказващият орган е спазил
императивните изисквания предвидени от законодателя и визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57, ал.1 и 2 от ЗАПН, както и спазени ли са останалите законови разпоредби в производството
по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания по
ЗАПН.
Настоящият състав на решаващия съд намира, че акта за установяване на административно
нарушение и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им дадени по закон
и в законоустановените за това срокове, В АУАН и в НП са описани подробно обстоятелствата,
при които е било извършено административното нарушение. От формална страна са спазени
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно реквизитите на актовете. Подробно са описани
административните нарушения и обстоятелствата, при които са извършени съгласно изискванията
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАПН. Освен това при квалификацията на административното нарушение
административния наказващият орган е определил правилно и санкционната правна норма.
По същество на правния спор касателно съображенията на адвокат-пълномощника на
жалбоподателя за недоказаност на извършеното административно нарушение по ЗДвП, то предвид
ангажираните от АНО в хода на съдебното дирене гласни доказателства и приложените в
административно- наказателната преписка писмени такива, както и ангажираните от
жалбоподателя доказателства в хода на съдебното дирене, то съдът намира, че горната фактическа
обстановка, описана в АУАН и НП не бе доказана по безспорен начин.
В хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят И. на 21.08.2023г. в
18.10 часа на в с.Д., общ.Р., да е управлявал мотопед, който не е регистриран по надлежния ред
съгл.ЗДвП и съответната Наредба, с което виновно да е нарушил разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП .
Действително процесният АУАН, серия GA №586159 от 21.08.2023г. е годно писмено
доказателствено средство, което се ползва от съда като редовно съставен АУАН, ползващ се с
доказателствената си сила, съобразно чл.189, ал.2 ЗДвП, но истинността на отразените в него
констатации не бе доказана от АНО.
Разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, а именно Г. Б. - актосъставител и К. В.
– свидетел по акта, само и единствено твърдят, че са видели жалбоподателя върху мотопеда с
поставени на степенките крака, като нито един от двамата свидетели не заявява, да е чул мотопеда
да е с работещ двигател, нито към момента на проверката и спирането, нито към по-късен момент
при огледа на същия от разследващия орган.Свидетелката Б. заявява: „Не мога да кажа от какво
разстояние забелязахме движещия се мотоциклет. Не сме го чули шума от мотоциклета, но
2
забелязахме, че краката на водача са върху степенките на мотоциклета и затова преценихме,
че той го управлява. То има лек наклон на терена, на пътя. Мотоциклетът беше по-малък и
по- нисък от нормалните мотори. Мотоциклетът беше извършен оглед от колегите и оставен
на място. Той не е запалван двигателя …“ Същото потвърждава и свидетелят В. :“ Не съм
чул двигателя на мотопеда да работи, тъй като бяхме в служебния автомобил, но видяхме,
че краката на жалбоподателя бяха на степенките на мотопеда. Мотопедът беше оставен
извън пят. След нашата проверката и огледа не беше местен и не беше пален. Не сме чули
как работи двигателя му. „ Свидетелят Ч. Д., също сочи, че не видял или чул процесния
мотопед да е с работещ двигател , когато е дошъл на място.
Горната фактическа обстановка се разколебава и от показанията на свидетеля М. К. С. ,
който заявява, че, заедно със сестра си са разхождали кучето и се видели жалбоподателя как бута
моторчето, точно преди да бъде спрян за проверка от контролните органи на пътна полиция.
Свидетелят С. е категоричен, че не е бил запален двигателя на моторчето и ,че жалбоподателят И.
не го е управлявал, тъй като е бил в непосредствена близост и е чул това обстоятелство.
При тези доказателства съдът намира, че адм. нарушение не е доказано от АНО.
За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя адм. наказание,
административно-наказващият орган следва да установи, че деянието е адм. нарушение, че
нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител, и че това нарушение е извършено
виновно от лицето. Предвид събраната в хода на съдебното дирене доказателствена съвкупност и
при преценката на същата се установява, че административно-наказващият орган не е доказал по
безспорен и категоричен начин, че И. е извършил описаното в акта за установяване на адм.
нарушение и в атакуваното наказателно постановление адм. нарушение, поради което и
обжалваното последното следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.143,
ал.1 от АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и
съдействие на адв.К. въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на И. сумата
от 300 лева направени разноски по делото. Направено е изрично искане за присъждане на
разноски. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в Договора за правна защита и съдействие, приложен по делото е
удостоверено, че възнаграждението е заплатено в брой. Размерът на адвокатското
възнаграждение в случая е определено и съобразно с разпоредбата на чл.18, ал. 2, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-0328-000002/08.01.2024г., с което
началник група в ОДМВР-Перник, РУ-Радомир е наложил на В. П. И., с ЕГН:********** от с.Д. ,
общ.Р. , ул.“Т. и ч.“ № ., на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за
нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул.
3
„Самоков“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на В. П. И., с ЕГН:********** от с.Д. , общ.Р. , ул.“Т. и ч.“ № .,
сумата от 300.00 /триста лева/, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4