Решение по дело №65/2019 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Харманли,  19.04.2019 год.

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на  двадесет и първи април през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Образувано е по жалба от С.В.И. ЕГН ********** *** против наказателно постановление № 18-0271-001791/ 21.12.2018г. на Началник група към ОД МВР Хасково РУ Харманли което на основание чл.199, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т. 5 , пр.4 от ЗДвП, му била наложена глоба, в размер на 200 лева, за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП.

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. С жалбата се оспорва наказателното постановление. В нея жалбоподателят счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като на жалбоподателя е бил връчен нечетлив АУАН, което обстоятелство пораждало основателна вероятност за липса на пълна идентичност в описанието на твърдяното нарушение в същия акт и в обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв. И.Д. ***, който поддържа жалбата с изложените доводи в нея.

Административнонаказващият орган - РУ на МВР  Харманли, редовно призован, не се явява и не изпраща представител и не представят становище по жалбата.

 Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

В гр. Харманли на бул. „ България” до бл.84 в посока на движението жалбоподателя е управлявал лек автомобил „ Форд Фиеста” с рег. №Х6037ВР, собственост на П.Н. с ЕГН********** от гр. Харманли, като същият е бил паркиран и предприемайки маневра излизане от реда на паркираните коли навлиза в съседната лява пътна лента  и без да пропусне движещия се по нея  лек автомобил „ Мазда” 626 с рег. №*** като последния с предната си дясна част удря лекия автомобил на нарушителя  в задната лява част и в следствие на удара лекия автомобил „ Форд Фиеста” с предната дясна част удря в задната лява част паркирания лек автомобил „ Опел” Зафира  с рег. №*** с което станал причина за ПТП с материални щети, поради което е извършил виновно нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседната пътна лента не пропуска ППС, които се движат по нея и реализира ПТП.

С оглед така установените обстоятелства, срещу последния, в негово присъствие, е съставен от свид. Х.А.А. Акт за установяване на административно нарушение №1791/26.11.2018г., серия Д, бл. №  0670534  за нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП. Жалбоподателят е подписал съставения АУАН лично, като в съответната графа вписал, че няма възражения. На същата дата 26.11.2018г. му е връчен и препис от АУАН. Възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.   

Изложената по- горе фактическа обстановка, съдът прие въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя Х.А.А. (л.27-28 ), на свидетеля С.Ю.А. ( л.28 лице и  гръб ). заверен препис на Заповед №8151з-515/14.05.2018 г. на министър В. Р.; справка с вх.№2331/15.03.2019 г.за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009 г. за постоянен и настоящ адрес на С.В.И. ЕГН **********.

Разпитани в съдебното производство свидетелят Х.А.А.  заявява, че е посетил мястото на местопроизшествие, при което е огледал автомобилите с оглед наличието на следи от ПТП-то.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.  

По приложението на процесуалния и материалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му. 

Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на обжалваното НП, че в хода на административнонаказателната процедура допуснати процесуални нарушения, водещи до порочност на атакуваното НП. 

Настоящият състав на съда приема, че при съставянето на АУАН и НП е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон – съответно на чл. 42, т. 3   и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Това е така по следните съображения:

Безспорно е от събраните по делото писмени доказателства, че с №1791/26.11.2018г., серия Д, бл. №  0670534, съставен на 26.11.2018г. от Х.А.А., полицейски инспектор „пътен контрол” при РУ – Харманли, е повдигнато обвинение за  административно нарушение, извършено от С.В.И. на 26.11.2018г. в 08,01 часа на бул. „ България” до бл.84 нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП. С издаденото въз основа на същия АУАН Наказателно постановление № 18-0271-001791 от 21.12.2018 г. административно-наказателната отговорност на С.В.И. е ангажирана за нарушение, извършено на 26.11.2018г. в 08,00 часа на бул. **** Свид. Х.А.А., полицейски инспектор „пътен контрол” при РУ – Харманли, в съдебното заседание по делото проведено на 21.03.2019г. твърди, че е съставил  два АУАН на нарушителя С.В.И., за две различни ПТП-та, единият  АУАН за нарушение извършено на 8,00 часа, а другият за нарушение извършено  в 08,01 часа. В този смисъл  налице е разминаване на времето, посочени в АУАН и НП като такива на извършване на нарушението, което представлява съществено нарушаване процедурата по издаването на НП и е формално основание за неговата отмяна, тъй като води до невъзможност за преценка по същество осъществяването на останалите обективни и субективни признаци на деянието. Поради правната значимост на момента на извършване на нарушението за ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя, то датата, в това число и часът на осъществяване на нарушението, в конкретния случай, следва да се причислят към съществените реквизити на АУАН и НП, тъй като свид. Х.А.- актосъставител изрично сочи, че на жалбоподателя са съставени на 26.11.2018г. два АУАН, единият за нарушение в 8,00 часа, а другия за нарушение в 8,01часа. Доколкото последните представляват и обективни белези на административното нарушението, то същите не могат да бъдат поправяни по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Административното нарушение винаги е конкретно действие, респ бездействие, което има точно определени характеристики – времеви, пространствени, и т.н., поради което законът поставя изискване в АУАН и НП същите да бъдат описани конкретно. Разминаването на посочените часове на извършване на деянието води до неяснота и нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере административнонаказателното обвинение, респ. невъзможност да се определи по недвусмислен начин предмета на доказване, което е в правомощията единствено на административнонаказващия орган. От друга страна липсата на единство между акта за установяване на нарушението и издаденото въз основа на него наказателно постановление несъмнено ограничава правото на защита на наказаното лице. Констатираното нарушение не може да бъде отстранено при съдебното разглеждане на спора, поради което наказателно постановление е следвало да бъде отменено. 

Съгласно посочената в АУАН и в НП като нарушена материалноправна норма на чл. 25, ал.2 от ЗДвП, императивно повелява, че "при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, а когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента". Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, "водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение." От събраните  гласните доказателствени средства, чрез разпита на  свид. Х.А.А.,, на длъжност „ полицейски инспектор” при РУ – Харманли.Същият се установява, че на 26.11.2018 г. около 8 часа на бул*** в посока гр. Любимец нарушителят С.И. тръгва да излиза с лекия си автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№***, който е паркиран и след като е предприел маневра излизане от реда на паркираните коли навлиза в съседната лява пътна лента  и без да пропусне движещия се по нея  лек автомобил „ Мазда” 626 с рег. №***, като последния с предната си дясна част удря лекия автомобил на нарушителя  в задната лява част и в следствие на удара лекия автомобил „ Форд Фиеста” с предната дясна част удря в задната лява част паркирания лек автомобил „ Опел” Зафира  с рег. ***, с което станал причина за ПТП.

Ясно е, че административнонаказателната отговорност се реализира при виновно неизпълнение на административноправните задължения и съответното административно наказание се налага на определено физическо лице за извършено конкретно административно нарушение, като в случая, според приетата фактическа обстановка, основаваща се на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, фактите се субсумират под нормата на  чл. 25, ал.1 от ЗДвП. Принципно тази норма  е общо и въвежда задължение към водача на пътно превозно средство,  който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. От изложените принципни постановки че специалната норма, изключва приложението на общата следва, нарушението може да бъде квалифицирано по чл. 25, ал.1 ЗДвП само в хипотезите, когато дадена маневра не е регулирана от специални правила за предимство- излизане от реда на паркираните превозни средства, какъвто е настоящият казус или влизане между тях, отклоняване надясно или наляво по платното за движение, без навлизане в друга лента за движение и др. Поради изложеното настоящият състав прие, че  деянието на нарушителя е неправилно квалифицирано от администартивнонаказващия орган, поради което се явява несъставомерно  на сочената за нарушена норма на чл.25, ал.2 от ЗДвП.

В случая материалната незаконосъобразност на НП, произтичаща от недоказването на нарушението от обективна страна, изключва и дължимостта на обсъждането на въпроса относно вината на привлеченото към отговорност лице.

Поради изложеното и на основание чл. 63, ал.1 предл.3 от ЗАНН съдът намира, че наказателното постановление е постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде отменено.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18 – 0271 - 001791 от 21.12.2018г., издадено от „Началник група”  на РУ Харманли към ОДМВР - Хасково, с което на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1,т.5, пр.4 от ЗДвП, на С.В.И. с ЕГН  ********** с адрес *** е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.25, ал.2  от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                        СЪДИЯ: