Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 23
Гр. Перник, 12.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно
заседание на четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 605/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба,
подадена от З.И.С.,
ЕГН ********** *** против Решение № КПК – 62/03.09.2020 г. на директора на териториално
поделение - Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена
жалба срещу разпореждане № РВ – 3 – 13 – 00784115/15.07.2020 г., издадено от
ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при
ТП – Перник на НОИ, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3
от КСО е разпоредено възстановяването на добросъвестно получено обезщетение за
общо заболяване за периода от 17.02.2016 г. до 13.05.2017 г. в размер на
8711.02 лв.
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното
решение, поради некомпетентност
на издателя му, съществено нарушение на административно-производствените
правила и неправилно приложение на закона. Сочи се, че
разпореждането, с което жалбоподателят е задължен да възстанови изплатеното му
обезщетение за общо заболяване е подписано от некомпетентно лице. Твърди се, че контролиращият административен орган
неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, тъй като жалбоподетелят е бил в
трудово правоотношение със ****ЕООД, ЕИК ****, за
което е имал валиден трудов договор и реално е полагал труд, поради което е задължително осигурено лице по смисъла
на чл. 4, ал. 1 от КСО и има
право да получи парично обезщетение за времето, през което е бил неработоспособен, поради общо заболяване. Искането към съда е да отмени оспореното решение на
Директора на ТП
на НОИ – Перник и потвърденото с него разпореждане за
възстановяване на добросъвестно получени суми за обезщетение за общо
заболяване.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител –
адвокат М.Й., оспорва жалбата. Излага подробни съображения за
незаконосъобразност на обжалваното решение на директора на ТП-Перник на НОИ и
на потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрол по разходите на
държавното обществено осигуряване. Заявена е претенция за присъждане на
направените съдебни разноски съгласно приложен списък.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт С., оспорва жалбата. Счита
обжалваното решение за законосъобразно.
Искането към съда е да отхвърли оспорването, като неоснователно. Претенедира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК приобщените
по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
В съответствие
с чл. 4, т. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване, осигурителят
****ЕООД,
ЕИК **** е представил удостоверения, с вх. №№ **** **** **** **** **** относно
правото за изплащане на парично обезщетение на
жалбоподателя за общо заболяване по болнични листове, както следва: *** **** **** *** *** *** **** за периода от 13.02.2017 г. до
14.03.2017 г.; ****за периода от 15.03.2017 г. до 13.04.2017 г.; **** за
периода от 14.04.2017 г. до 13.05.2017 г.
Данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за
жалбоподателя са подавани от осигурителя ****ЕООД, с ЕИК **** за периодите от 01.10.2015
г. до 31.01.2016 г., от 01.02.2016 г. до 14.11.2017 г. и от 20.08.2018 г. до
17.02.2019 г.
Не е спорно между страните, че за ползвания
от З.И.С. отпуск за временна неработоспособност, поради общо заболяване за периода
от 17.02.2016 г. до 13.05.2017 г. е получил парично обезщетение в общ размер на
8711.02 лв.
Със заповед № ЗР-5-13-00630920/26.08.2019 г. на ръководителя на ТП – Перник на НОИ на
основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкцията за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е възложена проверка по разходите на държавно
обществено осигуряване на осигурителя ****ЕООД,
ЕИК **** от контролен орган при ТП – Перник на НОИ.
Заповедта е връчена лично на управителя на дружеството - К.Д.на 16.12.2019 г. Обстоятелствата, установено при
провеждането и са обективирани в констативен протокол № КП-5-13-00697838/02.01.2020
г., съставен от контролен орган при ТП на НОИ – Перник – старши инспектор по
осигуряването. В него е отразено, че считано от 13.10.2015 г., като едноличен
собственик и управител на дружеството е вписан К.Х.Д., ЕГН **********, който
фигурира в Търговския регистър като собственик на множество фирми. Същият е
декларирал пред служител на ТП – Перник на НОИ, че не разполага с никакви
документи на дружеството и не е назначавал лица по трудови договори.
****ЕООД през
периода 2016 г. – 2019 г. е подавало в компетентната ТД на НАП уведомления по
чл. 62 , ал. 5 от КТ за сключени и прекратени трудови договори. За наетите в
този период лица са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с вид осигурен
„01“ за работещи по трудов договор, с осигурителен доход близък или равен на
максималния. През периода 2015 г. – 2019 г. осигурителят не е внасял дължимите
осигуровки.
Подавани и
публикувани в Търговския регистър са годишни финансови отчети за дейността на
дружеството до настоящия момент. Не са установени обекти на осигурителя, на
които да се полага труд, не са отчитани обороти от същия. Констатацията е, че
след 13.10.2015 г. ****ЕООД не е осъществявало дейност, поради което и лицата,
с които то е сключвало трудови договори, през този период не са изпълнявали
трудови функции.
Въз основа на установеното в хода на проверката, контролен
орган на ТП на НОИ – старши инспектор по осигуряването е издал задължителни
предписания № ЗД-1-13-00697835/02.01.2020 г., с които основание чл. 108, ал. 1,
т. 3 от КСО е задължил осигурителят ****ЕООД да подаде декларация за заличаване
на неоснователно подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигуряване на
общо шест лица, сред които и жалбоподателя – З.И.С. – за периодите от 01.02.2016
г. до 14.11.2017 г. и от 20.08.2018 г. до 17.02.2019 г. Определен е срок за
изпълнението им – 20 работни дни, считано от връчването, извършено на
03.01.2020 г.
Със задължителни предписания № ЗД-1-13-00724625/21.02.2020
г., издадени от контролен орган на ТП -
Перник на НОИ осигурителят ****ЕООД е задължен да подаде декларации за
заличаване на неоснователно подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за две
лица, едното, от които З.И.С. – за периода от 01.10.2015 г. до 31.01.2016 г. Предписанията
са връчени на 06.03.2020 г. по реда на чл. 110, ал. 4, изр. последно, пр. 1-во
от КСО.
Видно от докладна записка вх. № 1130-13-231#18.06.2020 г. издадените два броя
задължителните предписания не са изпълнени доброволно.
С придружително писмо изх. № 1130-13-231#7/19.06.2020 г., директорът на ТП –
Перник на НОИ по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. е
предприел служебно действия за изпълнението им, като е изпратил до директора на
ТД на НАП – София, офис гр. Перник декларации обр. № 1 за заличаване на
данните, подадено от осигурителя ****ЕООД. Видно от писмо на директора на офис
Перник при ТД на НАП – София, данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подавани от ****ЕООД
са заличени на 06.07.2020 г., в съответствие с издадените задължителни
предписания.
При това положение административният орган –
ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП –
Перник на НОИ е приел, че жалбоподателят не е осигурен за общо заболяване и майчинство при ****ЕООД и затова няма право на парично обезщетение за времето,
през което е ползвала отпуск за временна
неработоспособност за периода 17.02.2016 г. – 13.05.2017 г. На основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО е издал
разпореждане № РВ-3-13-00784115/15.07.2020 г., с което го е задължил да възстанови добросъвестно полученото
парично обезщетение
за временна неработоспособност за периода 17.02.2016 г. – 13.05.2017 г. в
размер на 8711.02 лв. Разпореждането е връчено на адресата му на 20.07.2020 г. и в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е подадена
жалба срещу него с вх. № Ц1012-13-71/3.08.2020 г. до Директора на ТП на НОИ – Перник.
В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО
ръководителят на ТП-Перник на НОИ е издал решение № КПК-62/03.09.2020 г., с което е отхвърлил оспорването, като неоснователно. Решението на
директора на ТП на НОИ - Перник е предмет на съдебен контрол в настоящото
производство
по жалба вх. № Ц1012-13-71#3/21.09.2020
г.
С жалбата са
представени писмени доказателства – трудов договор № 8/01.02.2016 г., сключен
между жалбоподателя и ****ЕООД, допълнително споразумение към него от
01.06.2016 г., заповед № 10/18.02.2019 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение; дубликат на диплома серия ****,****на името на З.С. и
длъжностна характеристика за длъжността „продавач-консултант“, утвърдена от ****ЕООД;
баланс на ****ЕООД към 31.12.2016 г. и отчети на приходите и разходите,
актуални към същите дати; протоколи за подадени данни към НАП от името на ****ЕООД,
удостоверение за подадени данни за болнични листове към НОИ, ТП – Перник;
сведения за продажби, договори за сервизно обслужване на касови апарати с
фискална памет, свидетелства за регистрация на фискални устройства, договор за обслужване
от служба по трудова медицина, договор за наем на недвижим имот, отчети от
фискална памет, всички изхождащи от ****ЕООД. С писмо изх. № 20-00-4940/23.12.2020
г. на НАП, ТД – София е представена информация за регистрираните трудови
договори на жалбоподателя, като е посочено, че през периода 01.01.2017 г. –
31.12.2028 г. – няма данни за действащи трудови договори, в този период са
подадени три броя уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, които са заличени на
основание получено от ГИД уведомление за заличаване, прието с вх. №
14390200082890/14.01.2020 г. С писмо изх. № 20083265/21.12.2020 г. на ИА ГИТ е
представен протокол ПР2000296/08.01.2020 г., съставен от инспектори от ДИТ –
Перник, с който на ****ЕООД са дадени задължителни предписания.
В хода на съдебното
производство са събрани и гласни доказателства. Свидетелката С.В.съобщава, че
през периода 2017 г. – 2018 г. жалбоподателят е работил като продавач в магазин
за сувенири, стопанисван от ****ЕООД, находящ се в ****.
Ангажираните
от жалбоподателя доказателства не установяват по безспорен начин действителното
полагане от него на труд от при ****ЕООД. Наличието на трудов договор не е
категорично доказателство за изпълнение на трудовата дейност. Той е предпоставка
за осъществяването и, но установяването на сключването му не води до извода, че
тя е фактически извършвана. Последното
не се установява и от разпитаната свидетелка, тъй като в показанията липсва
конкретизация на точния период, в който според нея жалбоподателят е работил
като продавач – консултант в магазин, стопанисван от ****ЕООД . Освен това, за
част от процесния период, тя въобще не предоставя сведения.
Констатацията
на административния орган за отсъствие на извършвана от ****ЕООД търговска
дейност през периода 13.10.2015 г. – 28.02.2019 г. също не е опровергана от
събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Тя се основава на
съставения констативен протокол № КВ-5-13-00697838/02.01.2020 г., който е
официален документ и по силата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и се ползва с материална доказателствена сила. Верността на установени в
него факти не е компроментирана от приобщените писмени доказателства, по-голяма
част, от които не съдържат подпис, печат и достоверна дата на съставяне, поради
което не могат да бъдат считани за достоверни.
При така
приетото от фактическа страна, Административен
съд – Перник, в
настоящия състав като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз
основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на
оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, от
правна страна намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за
което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК, във
вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу
подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО
решение на Директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е
след надлежно сезиране с жалба вх. № Ц1012-13-71/03.08.2020 г., по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в
срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния инструктивен срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Издадено е от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО –
Директор на ТП – Перник на НОИ. Обективирано е в посочената в същата разпоредба
писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО.
Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при
осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен
диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на
обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се
изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2
от КСО за възстановяване на
добросъвестно получена сума за обезщетение за ползван отпуск за временна
неработоспособност. В производството по административен контрол за
законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правил, представляващи основание за отмяната
му. Решението е и материално законосъобразно.
Правилно Директорът на ТП на НОИ – Перник е приел, че
разпореждането, предмет на контрол е издадено от компетентен административен
орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите
на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт. В настоящия случай разпореждане № РВ-3-13-00784115/15.07.2020 г. е издадено от ръководител по контрол на разходите по ДОО
при ТП на НОИ – Перник, който е материално и
териториално компетентния административен орган да стори това съгласно нормата
на чл. 114, ал. 3 от КСО.
Разпореждането е обективирано в изискуемата писмена
форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за
съдържание и реквизити. В проведеното административно производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му. То е издадено след извършена проверка
по реда на чл. 107 от КСО, приключила
с издаване на два броя задължителни предписания за заличаване на подадените от ****ЕООД
данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по
отношение на
общо седем броя лица, сред които и жалбоподателя. Заличаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е извършено служебно по реда на чл. 4, ал.
10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. при
наличие на предвидените в същата норма предпоставки – неизпълнение на задължителни
по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО от адресата им в определения срок. Заличените данни по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО за жалбоподателя са за периодите – 01.10.2015 г. – 31.01.2016
г., 01.02.2016 г. – 14.11.2017 г. и 20.08.2018 г. – 17.02.2019 г. За времето от
17.02.2016 г. до 13.05.2017 г. той е ползвал отпуск за временна
неработоспособност, поради общо заболяване, за който е получил обезщетение в
размер на общо 8711.02 лв.
Съгласно чл.
40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск, поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск.
От цитираната
разпоредба следва, че една от кумулативно изискуемите предпоставки за
възникване на право за получаване на обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО е
лицето да е осигурено за посочените осигурителни рискове. Съгласно легалното
определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице” е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването
на лицето започва от момента, в който то започне да упражнява трудова дейност и
продължава през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – т. 3 и т. 5 от КСО. В настоящия
случай е установено, че през периодите 01.10.2015 г. – 31.01.2016 г.,
01.02.2016 г. – 14.11.2017 г. и 20.08.2018 г. – 17.02.2019 г. жалбоподателят не
е упражнявала трудова дейност при работодателя ****ЕООД и в изпълнение на влезли
в сила административни актове – задължителни предписания №
ЗД-1-13-00697835/02.01.2020 г. и № ЗД-1-13-00724625/21.02.2020 г., издадени от
контролен орган при ТП на НОИ – Перник данните, подавани за него от същия осигурител,
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени. Следователно през времето, през което
той е бил неработоспособен, поради общо заболяване, не е бил осигурено лице по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е имал право да получи парично
обезщетение за временна неработоспособност чл. 40, ал. 1 от КСО.
Затова е законосъобразен изводът на административния
орган, че изплатеното такова е получено
без основание, което е установено при условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Съгласно посочената разпоредба основание за възстановяване на
добросъвестно получени суми е постъпили след изплащането му доказателства или
данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на
изплащане. В настоящия случай, в хода на извършена проверка са събрани
доказателства, че през периодите 01.10.2015 г. – 31.01.2016 г.,
01.02.2016 г. – 14.11.2017 г. и 20.08.2018 г. – 17.02.2019 г. жалбоподателят не
е извършвал дейност по трудово правоотношение
при ****ЕООД и съответно не е бил осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Затова подадените за него данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени, в изпълнение на влезли в сила след изплащане на
обезщетението административни актове.
Изложеното налага извода за осъществяване на предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на
получената сума за обезщетение за временна неработоспособност. Затова настоящият състав намира, че
административният акт, предмет на съдебен контрол е издаден при наличие на
посочените в закона материални предпоставки и съответства на относимите правни
норми. Идентично е становището на контролиращият административен орган, поради
което издаденото от него решение е правилно и законосъобразно. Оспорването му е
неоснователно и следва да се отхвърли.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Перник
Р
Е
Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена
от З.И.С.,
ЕГН ********** *** против Решение № КПК – 62/03.09.2020 г. на директора на териториално
поделение - Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена
жалба срещу разпореждане № РВ – 3 – 13 – 00784115/15.07.2020 г., издадено от
ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при
ТП – Перник на НОИ, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3
от КСО е разпоредено възстановяване на добросъвестно получено обезщетение за
общо заболяване за периода от 17.02.2016 г. до 13.05.2017 г. в размер на
8711.02 лв./осем хиляди седемстотин и единадесет лева и две стотинки/, като
неоснователна.
ОСЪЖДА З.И.С., ЕГН ********** *** да заплати на Териториално поделение – Перник на Националния
осигурителен институт сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно на основание чл. 119, във вр. с чл. 117, т. 2, б. д от КСО.
СЪДИЯ: /п/