№ 26968
гр. София, 19.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:.........................
като разгледа докладваното от ......................... Частно гражданско дело №
20221110135028 по описа за 2022 година
Заповедно производство по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс.
При запознаване с материалите по делото, съдът установи следното:
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 20. ХIІ. 2022 година.
На 30. ХIІ. 2022 година, в едномесечния срок от връчването по чл. 414, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс, длъжникът подава възражение, в което твърди, че не дължи търсената
със заявлението сума.
На 23. II. 2023 година съдът постановява Разпореждане №25262, с което указва на заявителя,
че в едномесечен срок следва да предяви иск относно вземането си, като довнесе и
дължимата се държавна такса и представи по делото доказателства за това, и го
предупреждава, че ако не представи доказателства за предявяването на иска в посочения
срок, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена частично или изцяло.
Съобщението е връчено на заявителя на 20. ІII. 2023 година.
Срокът за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс изтича на 20. ІV. 2023 година.
По делото не са представени доказателства за предявяване на установителен иск.
С оглед на горното, съдът счита, че са налице предпоставките за обезсилване на заповедта
за изпълнение изцяло. Според чл. 415, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, когато
възражението, с което длъжникът възразява писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу
част от нея и за което обосноваване не се изисква, е подадено в срок и заявителят не представи
доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение
частично или изцяло. От материалите по делото е видно, че длъжникът е подал възражение в срока
по чл. 414 от Гражданския процесуален кодекс, но по делото няма данни за предявяване на
установителен иск.
Чл. 415, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс задължава съда да обезсили заповедта за
изпълнение частично или изцяло, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил
иска в посочения срок. Тълкувайки цитираната разпоредба граматически и логически, настоящият
1
съдебен състав стига до извода, че за заявителите съществува задължение не само да предявят в
срок установителни искове, но и да представят доказателства за това по заповедното производство.
Следователно, съдът не е длъжен да извършва служебна проверка за предявяването на
установителен иск, ако по заповедното производство не са представени доказателства за това.
Указания в такъв смисъл са дадени от съда и в настоящия случай, като на заявителя е указано не
само да предяви установителен иск, но и да представи доказателства за това по заповедното
производство. Доказателства не са представени, затова съдът следва да обезсили заповедта без да
извършва служебна проверка за предявяването на установителния иск.
С оглед на изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
I. ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение, издадена 06. Х. 2022
година по частно гражданско дело №35028 по описа на Софийския районен съд за 2022
година.
II. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че разпореждането подлежи на обжалване с частна
жалба по реда на глава ХХІ от същия кодекс, озаглавена “Обжалване на определенията”,
пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването.
III. Преписи от разпореждането ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2