Решение по дело №4031/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2211
Дата: 25 ноември 2022 г.
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20225330204031
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2211
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330204031 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №635002-F637492/ 12.05.2022г.,
издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с
което на „Р. БАУ“ ЕООД, ЕИК:********* на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.1 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и неправилно, по съображения
изложени в жалбата. Претендира и разноски. В съдебно заседание, редовно
призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, чрез своя представител моли
да бъде потвърдено процесното НП като правилно и законосъобразно.
Претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и
във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството жалбоподател било регистрирано по ЗДДС и като такова
1
следвало ежемесечно да подава справки-декларации в посочения от закона
срок. За периода 01.08.2021г. – 30.08.2021г. такава обаче не била подадена
до 14.09.2021г. включително. Това обстоятелство било установено при
извършена служебна проверка на 15.09.2021г. от служители на ТД на НАП
Пловдив. Ето защо свид. Л. Г. съставила срещу дружеството жалбоподател
АУАН за горното с № F637492/08.12.2021г. Въз основа на него било издадено
и атакуваното НП. Междувременно, тъй като и информацията от отчетните
регистри за същия период не била подадена, то за последното също бил
съставен отделен АУАН с № F637493/08.12.2021г., въз основа на който било
издадено друго НП, видно от представеното копие от покана №
**********/21.01.2022 г. за съставяне на АУАН.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на свид. Л. А. Г. - разпитана пред настоящия състав на
съда, както и от писмените доказателства представени по делото, които Съдът
възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви. Следва да се
посочи, че жалбоподателя не оспорва фактите, а приложението на правото.
В случая на жалбоподателя като регистрирано по ЗДДС лице е вменено
неизпълнение на произтичащото от чл.125, ал.5 от ЗДДС задължение да
подава декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, като в
ал.3 на чл.125 от ЗДДС е предвидено отчетните регистри по чл. 124 за
съответния данъчен период да се подават заедно със справка-декларацията
по ал. 1. В случая с бездействието си дружеството е реализирало
административното нарушение, за което е ангажирана административно
наказателната му отговорност.
Въпреки това съдът намира, че са налице основания за отмяна на НП
поради неправилно приложен материалния закон, тъй като за едно нарушение
са наложени две наказания – едно за неподаване на справка – декларация, и
едно за неподаване на информацията от отчетните регистри. Всъщност
дружеството жалбоподател не е изпълнило само едно свое задължение, а
именно да подаде информация от отчетните регистри и справка-декларация за
м.08.2021 г. в срок до 14.09.2021 г. Това е едно задължение, тъй като
практически няма как да се подаде само справка – декларация за периода или
само информация от отчетните регистри. Законодателят е предвидил
задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри да се
2
изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин /по електронен път/
и при условията и реда на ДОПК.
В процесния казус като е разделил на две вмененото нарушение,
актосъставителя, а и наказващия орган неправилно са приложили закона като
са вменили в непълен състав извършеното деяние на административното
нарушение. По този начин въпреки съдбата на другото административно
наказателно производство по второто НП, в процесния казус неправилно е
приложен закона, както досежно нарушената норма на чл. 125, ал. 1 ЗДДС, а
по отношение наказващия орган и досежно прилагането на санкционната
норма на чл. 179, ал. 1 ЗДДС. Напрактика едно и също нарушение е
санкционирано два пъти. Това налага отмяна на процесното НП.
Следва да се отбележи, че доводът в жалбата, че лицето К. Б. не разполагал
с представителна власт да получава АУАН от името на дружеството се явява
оборен от изричния текст на т.6 от приложеното към преписката
пълномощно.
Съдът не споделя и доводът в жалбата, че като първо нарушение, същото
следва да бъде квалифицирано като маловажно. Законът не прогласява за
маловажни всички първи нарушения, а изисква конкретна преценка на
обстоятелствата по §1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН за всеки
конкретен случай. По делото не бяха представени доказателства за липса или
незначителност на вредни последици или наличие на смекчаващи
обстоятелства, от които да бъде формиран извод за по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението от
същия вид. Напротив, установи се от показанията на актосъставителя, че
справаката-декларация не е била подадена, което допълнително потвърждава
извода за липса на предпоставки за определяне на случая като маловажен.
Що се касае до направеното процесуално искане за присъждане на
разноските от жалбоподателят, то същото по принцип е основателно с оглед
отмяната на процесното НП. По делото обаче липсват каквито и да било
доказателства за реално извършени разноски и техния размер, поради което
такива не следва да се присъдят на дружеството. Предвид изхода на спора,
искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и
не следва да бъде уважено.

3
Ето защо и поради горните мотиви, Съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 635002-F637492/12.05.2022г. на
Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Пловдив, с което на „Р.
БАУ“ ЕООД с ЕИК ********* е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение на чл.125,
ал.5 вр. чл.125, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4