РЕШЕНИЕ
№ 920
гр. Бургас, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20222100100071 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба, подадена от Б. П.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес **** и С. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес
****- двете дъщери и наследници на П.Н. М., ЕГН ********** чрез адв. Владимир
Шейтанов- САК, съдебен адрес: гр. София, бул. „Цар Борис", № 124, бл. 4, вх. А, ап. 13
против ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ 2 за осъждане на ответника да заплати сумата от 240
000 лева, /по 120 000лева на всяка ищца/ претендирана като обезщетение за понесените от
ищците неимуществени вреди в резултат на причинената смърт на майка им при пътно
транспортно произшествие допуснато от Г. С. Т., управлявал застрахован при ответното
дружество лек автомобил, ведно със законната лихва от деня на увреждането 30.09.2020г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото съдебни
разноски.
С определение от 15.07.2022г. е допуснато изменение на исковата претенция чрез
увеличаване размера на същата до сумата от 150 000 лева, претендирана от всяка от
ищците.
Ищците твърдят, че първата е родна дъщеря, а втората е осиновена дъщеря на
покойната П. М.. На 30.09.2020г., около 13:30ч. при пътно-транспортно произшестие в
гр.Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, бул. „Захари Стоянов“, пред магазин „Мосю Бриколаж“,
при пресичане на пешеходна пътека на зелен светофар като пешеходец майка им била
блъсната от лек автомобил с рег. № А 9423 КН, управляван от Г. С. Т., жител на *****, със
застраховка „Гражданска отговорност“ / за моторното превозно средство е сключена
1
застрахователна полица № ***, издадена от ЗД „Армеец“ АД/, валидна до 02.01.2021г.
Нанесените травми на майка им били несъвместими с живота и в резултат на тях няколко
минути по-късно тя починала в линейката на път за болницата. Във връзка с произшествието
и в хода на образуваното досъдебно производство №3292 ЗМ 0610/2020г. по описа на
Окръжна прокуратура- Бургас на Г. С. Т. е повдигнато обвинение за причиняване на смърт
по непредпазливост. Последният е признат за виновен в извършване на посоченото
транспортно престъпление с постановена присъда на Окръжен съд гр.Бургас по НОХД
№1210/2021г. по описа на ОС- Бургас. Уточнява се, че досъдебното производство е
образувано в деня на инцидента с първото действие по разследването на
местопроизшествието от страна на разследващите органи в Бургас. Водачът на превозното
средство не оспорил вината си и не направил възражение за съпричиняване. Инцидентът
настъпил в светлата част на денонощието, при ясно време, добра видимост и суха пътна
настилка. Пътното платно било с две отделни платна, разделени от тревна площ. Всички
останали участници в движението, движещи се в посоката на леката кола марка „Дачия“,
шофирана от Т. спрели пред пешеходната пътека, тъй като светел зелен сигнал на светофара
за пешеходците. Последният обаче продължил да се придвижва, а смъртоносният удар
настъпил почти към края на пешеходната пътека, малко преди пешеходецът да пресече
изцяло пътното платно, т.е. водачът имал пълната възможност да го забележи. Липсвало
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на майката на ищците. Назначената
автотехническа експертиза в хода на наказателния процес еднозначно установила причинно-
следствена връзка между ПТП и смъртта на пешеходеца. Свидетели на пътно-
транспортното произшествие били водачите на спрелите МПС пред пешеходната пътека.
Ищците посочват, че към момента на инцидента тяхната майка била в много добро
здравословно състояние. Водела активен начин на живот, като няколко пъти годишно
посещавала дъщерите си за повече от месец, помагайки им в грижите за децата. Смъртта й
била огромна загуба за тях. Ищците били силно привързани към майка си, който им оказвала
морална упора и подкрепа през целия им живот. Разчитали на нея за съвет, помощ,
съдействие в трудни житейски ситуации. Смъртта й причинила на ищците силни душевни
страдания и чувство за безвъзвратна загуба. И двете изпаднали в дълбок стрес, депресия.
Заявява се също така в исковата молба, че са налице всички предпоставки за уважаване на
иска-наличие на противоправно деяние, вреда, вина и причнно-следствена връзка между
деянието и резултата.
В подадения по делото писмен отговор дружеството- застраховател на първо място
заявява, че е поканено от ищците да определи и изплати застрахователно обезщетение, въз
основа на което е образувана ликвидационна преписка по щета №10022100100373Н.
Претенцията била предявена пред застрахователя на 16.02.2022г., като все още не бил
изтекъл срокът за произнасяне по чл. 496 ал. 1 КЗ. Поради това и счита, че не му е дадена
възможност да определи и изплати застрахователното обезщетение. На самостоятелно
основание оспорва механизма на настъпване на ПТП по начина, описан в исковата молба.
Твърди, че застрахования в ЗАД „Армеец“ водач не бил единственият отговорен за
настъпилото призшествие и доколкото отговорността на застрахователя по задължителна
2
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на
отговорността на застрахования водач, за ответника не можело да възникне задължение за
изплащане на обезщетение в претендирания размер. Отговорна за настъпване на ПТП била
именно наследодателката на ищците, която предприела пресичане без да се огледа и да
съобрази поведението си с интензитета и характера на движението, с разстоянието и
посоката на движение на превозните средства и с наличните ограничения за видимостта на
водачите. Нещо повече- пострадалата навлязла в пътното платно с бърз ход и неочаквано,
без да се огледа. Оспорва се размерът на предявения иск. Ищците живеели в различни
домакинства с пострадалата, дори в различни градове. Създали собствени семейства и се
посветили на същите, като близките отношения с починалата им майка неизбежно били
нарушени от живота и напредването на възрастта. Също така търсеното обезщетение било
значително завишено с оглед икономическата и социалната конюнктура, включително
регионът, в който живеят увредените лица и техният социален статус. На последно място се
оспорва претенцията за лихви. Същата била неоснователна, поради неоснователността на
главния иск. Също така застрахователят изпаднал в забава, доколкото бил уведомен за
настъпилото произшествие на 16.02.2022г. и не бил изтекъл срокът за произнасяне по чл.
496, ал. 1 КЗ. Алтернативно и в случай, че се приеме, че е налице забава, то същата е
настъпила най-рано на 04.03.2022г. по реда на чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ. В тази връзка
претенцията за лихва от датата на събитието била изцяло неоснователна. В края на отговора
на исковата молба ответникът посочва, че непредставянето на банкова сметка по реда на чл.
380, ал. 1 КЗ, освобождавало застрахователя от отговорност за лихви по реда на чл. 380, ал.
3 КЗ. Доколкото ищците по делото не са представили данни за банковите си сметки, ЗАД
„Армеец“ не дължало лихви, поради което претенцията в тази част следвало да бъде
отхвърлена.
В хода на настоящото производството- на 04.03.2022г. е влязла в сила, постановената
по НОХД №1210 по описа на Окръжен съд гр.Бургас за 2021г. присъда срещу Г. С. Т., с
която за извършено престъпление по чл.343 ал.3, предл.последно б.“б“вр. ал.1 вр. чл.342
ал.1 НК вр. чл.21 ал.1и чл.120 ал.1 т.1 ЗДвП на последния е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години, чието изпълнение е отложено за срок от пет години на
основание чл.66 ал.1 НК, както и наказанието лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от четири години.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
С присъда от 16.02.2022г., влязла в сила на 04.03.2022г., постановена по НОХД
№1210/2021г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас подсъдимият Г. С. Т. е признат за виновен
в това, че на 30.09.2020г. в гр.Бургас, при управление на моторно превозно средство лек
автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с регистрационен номер А 9423 КН, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно- чл.21 ал.1 и чл.120 ал.1 т.1 ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на П. Н. М., като деянието е извършено на пешеходна
пътека.
3
Съгласно чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали същото е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Безспорно е по делото, че именно Г. С. Т. е управлявал автомобила марка „Дачия“,
модел „Логан“ с регистрационен номер А 9423 КН, както и че неговата гражданска
отговорност била застрахована по договор при ответника с полица BG/11/120000073663,
валидна до 02.01.2021г. Механизмът на настъпване на произшествието следва да се счита за
установен и изяснен, като е ясно, че се касае за неспазване правилата за предимството на
пешеходна пътека, задължение с което виновният водач на лекия автомобил не се е
съобразил и не е спрял и пропуснал ищцата да премине при разрешаващ извършването на
такова действие зелен сигнал на светофарната уредба.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства. Свидетелят М. е съпруг на С. М..
Разказва, че последната приела новината за смъртта на майка си много тежко и изпаднала в
шок при съобщаване за настъпилия инцидент. Състоянието и се променило трайно, изпадала
в депресивни състояния, не можела да спи, започнала медикаментозно лечение в тази
връзка, което продължавало и понастоящем. Редовно посещавала психиатър в Испания, след
случилото се. Не можела да остане в жилището на майка си, като веднага се натъжавала при
мисълта за случилото се с последната. Споделя, че двете като майка и дъщеря контактували
постоянно, а времето при връщането им за ползване на отпуск в страната прекарвали
непрекъснато заедно. П. ги посетила в Испания, като двете заедно с дъщеря си разглеждали
забележителностите на Барселона и се разхождали.
Р. П. свидетелства, че С. и П. са били изключително близки и споделяли всичко
помежду си. Постоянно поддържали връзка по телефона, включително видеоконферентна
такава, след като семейството на първата заминало да живее в Испания. Коментирали
всякакви неща и се подкрепяли взаимно, винаги ги виждала усмихнати и прегърнати. П.
била силна духовна подкрепа за дъщеря си, включително след заминаването на същата в
чужбина. След смъртта на майка си С. била в неадекватно състояние и разбита нервна
система. Започвала да плаче само при споменаване името на майка и. Двете живеели в един
дом до заминаването на С.. П. много се вълнувала, че е поканена на гости в Испания, а след
прибирането си щастлива и доволна разказвала за преживяното и показвала снимки.
Свидетелката заявява, че майката на ищците е закупила жилище в гр.Бургас, за да може
другата и дъщеря Б. да учи в Музикалното училище в гр.Бургас.
Свидетелят Д. А. е съпруг на първата ищца. Спомня си, че Б. отказвала да приеме
случилото, толкова шокирана и разтърсена била. Това и състояние продължавало и до
настоящия момент и се характеризирало с плач и смяна на настроенията. Няколко седмици
преди инцидента П. била на гости на семейството му, като помагала активно при
отглеждане на децата им. Децата били причината включително двете да бъдат толкова време
заедно. Смъртта на майка и повлияла на процеса по отглеждане на децата им- ищцата се
страхувала да остава сама с тях в къщи. Б., която била осиновена дължала много на майка
си, от нея получила огромна помощ, любов, вяра и надежда в живота. Последната дала
4
всичко от себе си, за да я запише в университет, като много често я посещавала и помагала в
София. На Б. най-много и липсвала връзката с майка и, като тази връзка между двете се
запазила изключително силна и след като първата се омъжила. П. помагала на семейството с
каквото може и продължавала да бъде голяма опора за дъщеря си, след като последната са
омъжила.
М. Г. разказва, че познава първата ищца от малка. Последната била ученолюбиво и
старателно дете и винаги говорила за майка си с признателност и голямо уважение.
Случилото се с майка и била най-голямата загуба в живота и, тъй като П. била единственият
човек, който я е гледал и единственият и родител. След инцидента Б. не била на себе си,
като мъката се виждала във всяка нейна дума и действие. Изгубила най-голямата си
подкрепа, човекът с който много споделяла и водили дълги разговори и помагал най-
активно при отглеждане на четирите и деца.
Настоящият състав, съобразявайки включително разпоредбата на чл.172 ГПК,
кредитира изцяло и без резерви казаното от свидетелите, като счита, че всички са изложили
добросъвестно и без пристрастия възприятията и спомените си за отношенията между
ищците и майка им и състоянието на първите две след случилия се с нея инцидент.
След запознаване с наличните по делото писмени данни е изготвена съдебно-
медицинска експертиза, в която е направена констатация, че смъртта на П. М. е в резултат
на причинените и контузии и разстройство на здравето и претърпения травматичен шок,
развил се на базата на политравматизма. Вещото лице е категорично в заключението си, че
уврежданията са в причинна връзка с възникналото на 30.09.2020г. пътно-транспортно
произшествие.
В становището си, експертът изготвил допуснатата по делото съдебно-
автотехническа експертиза е посочил механизма на произшествието, скоростта на движение
на превозното средство, зоната за видимост и причината довела до настъпване на сблъсъка.
Убедително е в изявленията си, че причината за възникналото произшествие е изцяло
субективна, свързана с поведението на водача на лекия автомобил Т., който се е движил с
превишена скорост в населено място, несъобразена с конкретните пътни условия, за да може
да реагира и спре преди пешеходната пътека и при забраняващ преминаването сигнал на
светофара.
Съдът се солидаризира с изводите на вещите лица, като счита, че същите са
отговорили пълно, обосновано и изчерпателно на всички, поставени въпроси.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Непозволеното увреждане представлява сложен фактически състав, който
кумулативно включва: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат и вина, която се предполага.
Безспорно от страна на водача Г. Т. е извършено противоправно и виновно деяние,
установено от наказателния съд. Деянието е противоправно, поради нарушаване на общата
забрана да не се вреди никому, посочена в правната норма на чл.45 ЗЗД. В конкретния
5
случай това незаконосъобразно поведение се изразява в несъобразяване на правилата за
предимството на пешеходна пътека, регулирана със светофарна уредба, с което действие са
нарушени бланкетните разпоредби на чл.21 ал.1 и чл.120 ал.1 т.1 ЗДвП. Пренебрегването на
установените норми за движение по пътищата и неспазването на задължението на водачите
да пазят пешеходците е довело като последица до настъпване на противоправния резултат.
Категорично недоказано и неподкрепено от приобщените по делото материали се явява
направеното възражение от ответника за съпричиняване на противоправния резултат.
Отсъстват каквито и да е данни пострадалата със своето поведение да е допринесла за
настъпване на инцидента. Няма как да бъде споделено и твърдението, че е предприела
пресичане с бърз ход и неочаквано на пешеходна пътека, тъй като същата е регулирана със
светофарна уредба, което означава, че водачът е длъжен да спре, независимо дали има
преминаващи пешеходци или не.
Наличието на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното
правоотношение, наред със сключената валидна застраховка за лекия автомобил марка
„Дачия“, модел „Логан“ с регистрационен номер А 9423 КН води до еднозначен извод, че са
налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди. При това положение
предявените искове за обезщетяване на тези вреди са доказани по своето основание.
Спорен между страните е въпросът за размера на обезщетението за неимуществените
вреди. Съгласно практиката на ВКС понятието "неимуществени вреди" включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи отражение върху психиката и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време. При причиняване на смърт за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, освен отчитането на конкретните обществено-икономически и
социални условия в страната към момента на увреждането, от значение е най-вече личната и
емоционална връзка между починалия от деликт и претендиращия обезщетение за
неимуществени вреди. Релевантни са конкретно установените изживявания на ищеца,
обусловени и от обстоятелствата във връзка с настъпването на смъртта на увредения,
възрастта на лицата, отношенията между пострадалия и близкия, включително дали са
поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително близка
емоционална връзка и редица други обстоятелства. Дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, към
който е възникнало основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с
настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта- личното
засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се
отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат
да бъдат търпени от близките на пострадалия във времето, тъй като продължаващите във
времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата.
Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да
6
се отрази и на размера на дължимото обезщетение.
Между починалата и ищците са били налице силни връзки на привързаност и
подкрепа, последните несъмнено са лишени завинаги от възможността да общуват с майка
си. Ищците са преживели загубата на своя родител като внезапна промяна и прекъсване на
най-близка доверителна връзка. Сложен е край на хармонични, грижовни и всеотдайни
взаимотношения с майка им, а смъртта и е внезапно и неочаквано събитие, нарушило
техния нормален жизнен цикъл. Преживяванията на ищците, след смъртта на майка им,
безспорно са реакция на скръб и са довели като последица до продължително състояние на
тревожност и безпокойство, които затрудняват нормалния им живот и към настоящия
момент. Ясно е, че се касае за загуба, която ще съпътства двете сестри през целия им живот,
тъй като ще са лишени както от емоционалния контакт, така и от емоционалната подкрепа
на майка си.
Предвид изложеното, налага се извод, че вследствие смъртта на родителя им, ищците
са изпитали и продължават да изпитват негативни чувства и оплаквания и психични
страдания, които и към момента не са отшумели. При тези обстоятелства и при съобразяване
на факта, че паричният еквивалент не е в състояние да компенсира напълно липсата за
ищците, съдът намира за справедлив размер на обезщетение сумата от 150 000 лева за всяка
от тях. Същият е съобразен включително с конкретните икономически условия към датата
на увреждането, ориентир за които се явяват минималните застрахователни суми,
предвидени от законодателя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Основателно се явява искането за присъждане на лихви върху определените суми,
представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищците, считано от
датата на предявяване на претенциите пред застрахователя- 16.02.2022г. За времето от
30.09.2020г.до 15.02.2022г. искът следва да се отхвърли. /решение №128 от 04.02.2020г. на
ВКС по т.д.№2466/2018г., първо Т.О./ Непредставянето на банкова сметка не освобождава
застрахователя от отговорността да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията.
При този изход на спора в тежест на ответника- застраховател следва да се постави
дължимата за производството държавна такса в размер на 12000 лева,
Ответникът трябва да заплати направените от ищците по делото разноски в общ размер
на 20 786.95 лева или 10 393.47 лева за всяка от тях.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ 2 да заплати на Б. П. А. ЕГН **********,
7
с постоянен адрес *****и С. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес *******- двете
дъщери и наследници на П. Н. М., ЕГН ********** сумата от общо 300 000 /триста хиляди/
лева- по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева за всяка от тях, представляваща обезщетение
за понесените от ищците неимуществени вреди в резултат от причинената смърт на майка
им при пътно транспортно произшествие, допуснато от Г.С. Т., управлявал застрахован при
ответното дружество лек автомобил, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в частта му за присъждане на лихва
за времето от 30.09.2020г. до 15.02.2022г.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ 2 да заплати по сметка на Бургаския
окръжен съд държавна такса за производството в размер на 12000 лева /дванадесет
хиляди/лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ 2 да заплати на Б. П. А., ЕГН **********,
с постоянен адрес ****и С. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***** направените по
делото разноски в общ размер на размер на 20 786.95/двадесет хиляди седемстотин
осемдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/ лева или по 10 393.47/десет хиляди
триста деветдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки/ лева за всяка от тях.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Апелативен съд гр.Бургас с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8