Р Е Ш Е Н И Е
№ 907
гр. Перник, 11 .10
.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГО, 6-ти
състав, в публично съдебно заседание на 11 09 2018 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
при секретаря Д Асенова
като разгледа гражданско дело № 02004 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК вр., чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:
“Топлофикация – Перник” АД, иска от съда да се признае за установено по отношение на
П.Б.П. ЕГН********** ***
Че дължи на дружеството
сумата 1416.44 лв. представляваща стойността на доставената му топлинна енергия за топлофициран имот нах. се в гр.Перник посочения адм.адрес,
От която – главница 1222.92лв. за периода 01.05.2014 -30.04.2017г.
Изтекла лихва за забава на мес.плащания 193.52 лв. за периода 08.07.2014-15.12.2017г.
Както и законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на заявлението 21.12.2017г. по ч.гр.дело № 08822 / 2017г. на ПРС до окончателното изплащане на сумите
Претендират и разноските по делото
Отговор е постъпил в срока,като се оспорва обстоятелството, че между страните е налице облигационно отношение по силата на договор за предоставяне на топлинни услуги – по отношение на имота НЕ Е доказано качество “ собственик” / потребител на топл.енергия
Оспорва индивидуализиращите ответника данни- трите имена и ЕГН, като твърди, че не е това лице, което е посочено то ИМ
Оспорва размера и методиката на начислените цени на топлинни услуги в имота с цена, възлизаща на претендираните суми
Прави възражение за погасяване по давност на претенциите за главница и лихва. Претендира разноските по производството.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до
следните фактически и правни изводи:
От приложеното
ч.гр.д. на ПРС се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за вземанията, предмет на
настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение , срещу която
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение , с оглед на което
са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение, като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК
“Топлофикация – Перник” АД е подало искове по чл. 422 ГПК.
Във връзка с
изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 200 ЗЗД:
Предмет на предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо, че между страните съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължението на ответника да заплати сумата посочена по-горе, представляваща стойността на топлинни услуги за периода по ИМ за посочения топлофициран имот.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи:
1) съществуване на облигационно отношение между страните,
2) изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност ,както и
3) изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
В тежест на
ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването
на дълга.
Следва да се
установи наличието на облигационно отношение между страните.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се урежда от ЗЕ, в който е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Понятието потребител има легално определение в закона – пар. 1, т. 42 ДР на ЗЕ, в която е посочено, че
потребител е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си.
На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Следователно, за
да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови
нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Не е нужно за периода той реално да е ползвал,
обитавал имота.
Ирелевантно е и
обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за
посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в
имота.
С оглед на
горното :
На първо място
се установява че
Процесното жилище е било декларирано от това лице в ДМДТ
гр.Перник-
С 2 ма собственици :
Л.С.Ц.ЕГН **********
И
П.Б. Цамбов ЕГН **********
В информационния
масив на НБД / след служебна справка по базата-данни /
няма вписване на
лице П. с ЕГН **********, което
означава, че или ЕГН е грешно / по декл. МДТ е **********-
което е най-вероятно ВЯРНОТО ЕГН /
а по ИМ и
справките на ищците е с др.ЕГН **********
и вместо Цамбов
фигурира като П..
На второ място –
воден е ОУИ – гр.дело № 4974/2017г. ПРС от лицето срещу Топлофикация, че не
дължи суми за предходен период, като в посоченото предходно гр.дело лицето ищец
е П.Б.П., и с прилагане дело на ЧСИ Бадев.
Следователно, има разминаване по имената и ЕГН на
ответника по УИ, което е проблем на ищцовата страна и
осъвременяване и коригиране на техните счетоводни и др.регистри.
След като не е
доказано първото условие, от изброените по-горе, то е безпредметно съдът да
коментира възражението за давност за част от периода, или размера на така
претендираните суми по принцип.
С оглед
изложеното съдът счита, че ответникът не се явява потребител на топлинния
енергия по смисъла на ЗЕ, от което следва, че същият не е пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря за задължението за заплащане на
потребената топлинна енергия в процесния апартамент.
Ето
защо, съдът счита, че искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска следва да се установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава – в случая – изтичането на срока за плащане на задълженията по договора за топлинни услуги, определен в чл. 34, ал. 1 от общите условия.
В тежест на
ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже погасяването на дълга на падежа.
По делото не се
доказва наличието на главен дълг, представляващ дължимо и непогасено задължение
по договор за предоставяне на топлинни услуги, от което следва, че и
обусловеният иск за лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид изхода на делото
ответникът има право на разноски по производството, в размер 400 лв., представляваща разноски по уст. иск за заплатено адвокатско възнаграждение/ както и в размер 400лв. по запов.производство .
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Топлофикация – Перник” АД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. Перник, кв.
“Мошино”, ТЕЦ “Република”, срещу
П.Б.П. ЕГН********** ***
Че дължи на дружеството
сумата 1416.44 лв. представляваща стойността на доставената му топлинна енергия за топлофициран имот нах. се в гр.Перник посочения адм.адрес,
От която – главница 1222.92лв. за периода 01.05.2014 -30.04.2017г.
Изтекла лихва за забава на мес.плащания 193.52 лв. за периода 08.07.2014-15.12.2017г.
Както и законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на заявлението 21.12.2017г. по ч.гр.дело № 08822 / 2017г. на ПРС до окончателното изплащане на сумите
ОСЪЖДА “Топлофикация – Перник” АД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. Перник, кв. “Мошино”, ТЕЦ “Република”, да заплати на П.Б.П. ЕГН********** ***- на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 400 лв., адв разноски по уст. иск и 400лв. по запов.производство
Решението може
да бъде обжалвано пред ПОС в двуседмичен срок от връчване на препис.
След вл.в сила
на решението, препис от същото да се изпрати на заповедния съдия ведно с
ч.гр.дело
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.