№ 13674
гр. (адрес), 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110135654 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.
1 ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във вр. чл. 258 ЗЗД вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.(адрес), чрез адв.Г. М., със съдебен адрес гр.(адрес),
срещу ответник *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.(адрес),
жк.***, *** ***, ***, ***, чрез адв.С. С.-САК, със съдебен адрес гр.(адрес), ***, с която е
предявен иск да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
следните СУМИ - сумата от 3015,00 лева/лв./, представляваща незаплатено задължение по
фактура № ***/***г. за работа с четириосен и триосен самосвал, ведно със законна лихва за
период от 28.01.2022г. до изплащане на вземането, и сумата 484,94 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 26.06.2020г. до 25.01.2022г., 180,00 лв., представляваща
незаплатено задължение по фактура № ***/***г. за работа с триосен самосвал, ведно със
законна лихва за период от 28.01.2022г. до изплащане на вземането, и сумата 28,90 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 27.06.2020г. до 25.01.2022г., 2250,00 лв.,
представляваща незаплатено задължение по фактура № **********/*** г. за работа с
триосен самосвал, ведно със законна лихва за период от 28.01.2022г. до изплащане на
вземането, и сумата 354,38 лв., представляваща мораторна лихва за период от 08.07.2020 г.
до 25.01.2022 г., 2175,00 лв., представляваща незаплатено задължение по фактура № ***/***
г. за работа с четириосен и с триосен самосвал, ведно със законна лихва за период от
28.01.2022г. до изплащане на вземането, и сумата 337,73 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 16.07.2020г. до 25.01.2022г., 3600,00 лв., представляваща незаплатено
задължение по фактура № **********/*** г. за работа с камаз - извозване на земна маса и
бетон, ведно със законна лихва за период от 28.01.2022г. до изплащане на вземането, и
сумата 545,00 лв., представляваща мораторна лихва за период от 30.07.2020г. до
25.01.2022г., за които суми е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ЧГД №4552/2022г., по описа на
163 състав, СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
1
Ищецът твърди, че с ответника са били в трайни търговски отношения за предоставяне
на транспортни услуги- работа с товарни камиони- собственост на ищеца. Поддържа, че
процесните услуги били предоставяни на ответника при извършване на възложените му от
Община *** на ремонтни дейности, като стойността на престираната работа била
обективирана във фактури, в които били посочени мярка, количество, единична цена на
всяка една от услугите, включително крайна стойност с начислен ДДС. Твърди, че
ответникът не погасил паричните задължения по фактури № ***/***г., № ***/***г., №
**********/***г., № ***/***г., № **********/***г., за работа с четириосен самосвал, с
триосен самосвал и с Камаз. Поради незаплащане в срок на процесните суми ответникът
изпаднал в забава, с оглед което ищецът претендира и обезщетение за забава върху всяка от
главниците по издадените фактури.
Моли съда да признае за установено вземането, което ищецът има срещу ответника, с
присъждане на сторените по делото разноски, както и разноските в заповедното
производство.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, е подал отговор, в който е направено
възражение за нередовност на исковата молба и се оспорват предявените искове като
неоснователни. Посочва, че от исковата молба не става ясна фактическата обстановка
относно предмета на процесния договор. Посочва, че исковата претенция е недоказана
поради липсата на приложен протокол за предаване на посочения от ищеца инвентар.
Оспорва процесните фактури да са осчетоводени от ответното дружество или да са били
подписани от него. Поддържа, че не било доказано работата да е била приета от ответника,
респективно не ставало ясно в какво състояние била предадена техниката. Посочва, че към
исковата молба не били приложени посочените в исковата молба товарителници. Оспорва да
дължи и обезщетение за забава върху исковите суми поради неоснователност на главните
вземания.
Поради изложеното се моли съдът да отхвърли предявените искове и претендира
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения си адвокат, поддържа
предявените искове и моли съдът да ги уважи.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител по
пълномощие, изразява становище, че поддържа изцяло подадения отговор и направените с
него възражения и моли съдът изцяло да отхвърли исковите претенции.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните по процесния договор за
изработка; точното изпълнение на задължението на изпълнителя (ищец) за осъществяване на
уговорената работа със самосвал в качествено, количествено и времево отношение;
предаването на извършената работа и приемането от възложителя без забележки (
съответно е отстранил недостатъците); размер на възнаграждението.
В тежест на ответника е да докаже, че заплатил уговореното възнаграждение.
По делото са приети и приложени като доказателства следните копия на писмени
документи - фактура № ***/27.05.2020 г. за сумата от 3015 лв. с включен ДДС; фактура №
***/28.05.2020 г. за сумата от 180 лв. с включен ДДС; фактура № **********/08.06.2020 г. за
2
сумата от 2250 лв. с включен ДДС; фактура № ***/16.6.2020 г. за сумата от 2175 лв. с
включен ДДС; фактура № **********/30.06.2020 г. за сумата от 3600 лв. с включен ДДС;
Справки за лихвен калкулатор- 5 бр.
По делото е прието като доказателство и предхождащото заповедно производство по
ЧГД №4552/2022г. по описа на СРС, 163-и състав.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ - л.37-45/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че издадените от ищеца фактури и приложени като доказателство по
настоящото дело не са били oтбелязани като получени в счетоводството на ответното
дружество, респективно не са били осчетоводени и не са били включени в дневниците за
продажби за съответните периоди. Още по-малко процесните фактури са отразени в
Дневници покупки по ДДС са периода месец март 2020г. до месец юли 2021г. и съответно
по тях не е ползван данъчен кредит. По тях няма извършени плащания от страна на
ответника.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно константната практика на ВКС фактурата може да се приеме за
доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато
съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката,
стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач,
време и място на съставянето й. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и
покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на
стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и
ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за
установяване възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е била
съставена. По делото не се установи наличието на посочените обстоятелства.
Първичните счетоводни документи се преценяват от съда според тяхната редовност и
във връзка с всички доказателства по делото, а когато фактурата е подписана от лице, което
е отговорно да оформи съответната стопанска операция, т.е. от лице без представителна
власт или не е подписана изобщо и не е отразена в счетоводните регистри на двете страни,
не е вписана в дневниците за покупки и продажби и справките-декларации по ЗДДС, не е
ползван данъчен кредит по нея- тогава тази фактура сама по себе си не може да установи
нито сключване на договор за търговска продажба, нито получаването на стоката.
Следователно от приложените по делото фактури не може да се установи наличието на
твърдяното от ищеца облигационно отношение между страните по предоставяне на
транспортни услуги и работа с товарни камиони и работна ръка.
По делото не бяха представени доказателства, от които да се установят трайни
търговски отношения между страните за предоставяне на транспортни услуги - работа с
товарни камиони, нито че процесната техника- триосен самосвал, четириосен самосвал и
товарен камион Камаз, е била предоставена за извършването на ремонтни дейности на
територията на община ***. По делото не беше доказано процесните ремонтни дейности да
са извършвани от работници на ищеца, нито да е била извършена процесната работа в
посочените във фактурите машиносмени и моточасове. Липсват данни твърдяната в
исковата молба работа да е била приета от ответника, тъй като не са представени приемо-
предавателни протоколи и издадените фактури не са били приети от ответника, нито
осчетоводявани от последния. Липсват данни изобщо да са връчвани такива. Ищецът не е
представил и посочените в исковата молба товарителници, от които евентуално да се
констатира, че ищецът е извършил процесните дейности в обект на ответника. Но дори да
бяха представени такива товарителници, следва да се съберат и доказателства дали са
подписвани и от кого, доколкото ответника е направил възражение, че не са подписвани
3
товарителници от тях.
При тези обстоятелства и предвид възприетите от съдебната практика постановки в
аналогични случаи се налага извода за недоказаност на твърдението на ищеца за валидно
възникнало между страните правоотношение по предоставяне на транспортни услуги и
работа с товарни камиони, описани в процесните фактури №***/27.05.2020 г., фактура №
***/28.05.2020 г., фактура № **********/08.06.2020 г., фактура № ***/16.6.2020 г. и фактура
№ **********/30.06.2020 г.
С оглед изложеното предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен като
изцяло неоснователен, с оглед което неоснователни се явяват и претенциите за акцесорни
вземания за лихви върху главниците по фактурите.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед този изход на спора, съгласно чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има само
ответното дружество в пълен размер. Ответникът е представил списък по чл.80 ГПК /л.54/,
като в полза на последния следва да бъдат присъдени разноски за сумата от 1700лв.,
представляващо адвокатско възнаграждение, платено в брой /л.55/.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.(адрес), срещу *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.(адрес), жк.***, *** ***, ***, ***, да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца следните СУМИ - сумата от 3015,00 лв.,
представляваща незаплатено задължение по фактура № ***/***г. за работа с четириосен и
триосен самосвал, ведно със законна лихва за период от 28.01.2022г. до изплащане на
вземането, и сумата 484,94 лв., представляваща мораторна лихва за период от 26.06.2020г.
до 25.01.2022г., 180,00 лв., представляваща незаплатено задължение по фактура № ***/***г.
за работа с триосен самосвал, ведно със законна лихва за период от 28.01.2022г. до
изплащане на вземането, и сумата 28,90 лв., представляваща мораторна лихва за период от
27.06.2020г. до 25.01.2022г., 2250,00 лв., представляваща незаплатено задължение по
фактура № **********/*** г. за работа с триосен самосвал, ведно със законна лихва за
период от 28.01.2022г. до изплащане на вземането, и сумата 354,38 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 08.07.2020 г. до 25.01.2022 г., 2175,00 лв., представляваща
незаплатено задължение по фактура № ***/*** г. за работа с четириосен и с триосен
самосвал, ведно със законна лихва за период от 28.01.2022г. до изплащане на вземането, и
сумата 337,73 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020г. до
25.01.2022г., 3600,00 лв., представляваща незаплатено задължение по фактура №
**********/*** г. за работа с камаз - извозване на земна маса и бетон, ведно със законна
лихва за период от 28.01.2022г. до изплащане на вземането, и сумата 545,00 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 30.07.2020г. до 25.01.2022г., за които суми е
издадена ЗИ№ 4791/16.2.2022г. по чл.410 ГПК по ЧГД №4552/2022г., по описа на СРС , на
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във вр. чл.258 ЗЗД и чл.266, ал.1
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.(адрес), да заплати
на *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.(адрес), жк.***, *** ***, ***,
***, сумата от 1700 лева представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение в
исковото производство от ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
4
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5