Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 14.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД СВОГЕ, трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 352 по описа на РС Своге за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ищеца – „…” АД, със седалище и адрес на управление: град С., район „…”, ул. „…” № .. представлявано от изпълнителните директори А. К. Г. и Б. Я. Ч., чрез пълномощника юрисконсулт С. срещу ответника - Й.Б.Т.-А., ЕГН ********** ***.
Предявената претенция е с правно основание чл. 422 от ГПК, а именно -за признаване за установено съществуването на вземането за което е издадена заповед за изпълнение, както следва: Че ответника дължи заплащане на общата сума от 4 087,51 евро и 75 лева, съгласно заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 06.04.2017 г., постановена по ч.гр.д. № 20863/2017 г. по описа на Софийски районен съд, в това число:
- Сумата от 3 633,73 евро-непогасена главница по договор за банков кредит № …/25.09.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 31.03.2017 г. до изплащане на вземането;
- Сумата от 2 322,34 евро-непогасена договорна, възнаградителна лихва върху редовна главница за периода от 20.10.2015 г. до 19.12.2016 г. включително;
- Сумата от 131,44 евро, представляваща обезщетение за забава на просрочени плащания, включваща 116,86 евро - договорна лихва за забава върху просрочена главница за периода от 07.11.2016 г. до 30.03.2017 г., включително и неустойка в размер на 14,58 евро;
- Сумата от 75 лева, представляваща обезщетение за направени разходи - връчване на нотариална покана.
Претендират се направените по делото разноски.
В молбата се твърди, че с Договор за банков кредит № …/25.09.2008 г. банката предоставила на кредитополучателя В. Б. Я. кредит в размер на 12 780 евро, с краен срок за погасяване 28.09.2018г. Сочи се, че солидарен длъжник по кредита е З. В. Я./понастоящем В./, а поръчители са Д. М. Х. и ответницата Й.Б.Т..
Твърди се, че банката упражнила правото си на предсрочна изискуемост на кредита, с отправени покани за доброволно изпълнение и обявяване на кредита за предсрочно изискуем изх. № 233 и изх. № 234 от 05.12.2016 г. до В. Б. Я. и до З. В. Я.
Сочи се, че е изпратена покана за доброволно изпълнение на ответницата изх.№ 12/19.01.2017 г., получена на 20.01.2017 г. и нотариална покана за доброволно изпълнение, връчена на другия поръчител – Д. Х. на 08.03.2017 г., но въпреки това плащане за погасяване на дължимите суми по кредита не постъпило.
Твърди се, че банка предприела събиране на вземанията си по реда на заповедното производство (чл.417 от ГПК), но ответницата подала възражение.
По искане на ищеца, към настоящото производство е приложено ч.гр.д. № 20863/2017 г. по описа на Софийски районен съд.
В срока за отговор ответника подава такъв, като твърди, че исковите претенции са недопустими, неоснователни, недоказани, като са развити подробни съображения в този смисъл. Твърди се, че не е спазен шестмесечния преклузивен срок , предвиден в чл. 147 от ЗЗД, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, банката неоснователно е начислявала наказателни лихви, част от клаузите на договора за кредит са неравноправни, поради което и нищожни.
След преценка на искането и приложените писмени доказателства съдът намира следното от фактическа е правна страна:
Искът е частично основателен, след като съдът счита, че отговорността на ответницата като поръчител по сключения договор за банков кредит се ограничава до размера на незаплатените вноски – просрочени, за срок от шест месеца преди подаване на иск срещу кредитополучателя, както за предсрочно изискуемите, след обявяване на всички суми по договора за такива.
На 25.09.2008 г. е сключен договор за банков кредит № …, с който ищеца е предоставел на кредитополучателя В. Б. Я. заемна сума в размер на 12 780 евро, която е следвало да бъде върната в срок от 10 години, на равни месечни вноски , всяка в размер на 106.50 евро и последна вноска на 28.09.2018 г.
С договора е уговорено връщане на главницата с посочените погасителни вноски, както и заплащане на възнаградителна лихва – чл. 1, т. 1 от договора, в размер на тримесечен EURIBOR плюс надбавка в размер на 4 пункта. Уговорено е при забава – чл. 4, ал. 4 да се начислява наказателна надбавка върху просрочената главница в размер на 5 пункта, прибавени към договорения размер на възнаградителната лихва.
Уговорено е – чл. 4, ал. 3 от договора, че при забава се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за просрочената главница.
Считано от 28.02.2011 г. кредитополучателя по договора за кредит е изплащал вноските със закъснение, поради което са му начислявани лихви съобразно посочените разпоредби, в това число и наказателната надбавка. Последната вноска по договора за кредит е от 07.11.2016 г.
Ответницата е страна по този договор в качеството на поръчител – чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора.
Задълженията по договора са обявени за предсрочно изискуеми, като това е сторено с едностранно изявление на ищеца – чл. 8, ал. 1, т. 1 от договора, поради просрочие на вноска по главницата. Изявлението на ищеца в тази насока се съдържа в покана до ответницата от 19.01.2017 г., която й е връчена лично на 20.01.2017 г., което е видно от приложеното заверено копие /л. 28-29/.
На 31.03.2017 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, като по образуваното производство - ч.гр.д. № 20863/2017 г. по описа на Софийски районен съд, е издадена заповед за изпълнение от 06.04.2017 г., с която е разпоредено солидарно заплащане на претендираните в настоящото производство суми от страна на кредитополучателя, съдлъжника и поръчителите, в числото на последните и ответницата. Със заповедта е разпоредено да се пристъпи към незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Разпореждането за незабавно изпълнение е било обжалвано от ответницата, като с определение № 758/12.01.2018 г., постановено по въззивно ч.гр.д. № 15321/2017 г. на Софийски градски съд е отменено частично издадената заповед в частта, в която е разпоредено незабавно изпълнение за разликата над сумата от 971.73 евро по претенцията за главница, както и за разликата над сумата от 267.84 евро за възнаградителна лихва, като основанията за това е разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД. Заповедта за изпълнени е връчена на ответницата на 23.06.2017 г. /л. 96 от заповедното/ от ЧСИ Владимир Цачев № 926, възражението е подадено по поща на 06.07.2017 г. /л. 48 заповедно/, ищецът е уведомен по реда на чл. 415 от ГПК за постъпилото възражение на 16.05.2018 г. /л. 74, вр. л.72 от заповедното/, а исковата молба е заведена в регистратура на РС Своге на 13.06.2018 г., тоест, възражението на ответника и исковото производство е подадени/образувани в съответните процесуални срокове.
Неоснователно е възражението на ответницата, че няма настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора. Налице е значително неизпълнение на задължението за заплащане на месечните погасителни вноски, поради което основателно банката се е възползвала от правото си по посочената разпоредба от договора за обявяване на всички задължение по него за предсрочно изискуеми. По отношение на ответницата предсрочната изискуемост е настъпила на 20.01.2017 г., когато й е връчено уведомлението от ищеца. Налице са писмени доказателства за това, които не са оспорени, поради което следва да бъдат взети предвид.
Според съда са неоснователни и възраженията за неправилно изчисляване на дължимите суми. Заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза еднозначно и категорично потвърждава начинът на изчисление на дължимите суми, като подробно вещото лице е посочило и основанията за начисляване на отделните суми. Няма нищожни, поради неравнопоставеност на отделните клаузи, уговарящи заплащането на договорна лихва, уточнен е начинът на определянето й и това е потвърдено от вещото лице като конкретни изчисления. Няма нищожност и на разпоредбата, уговаряща заплащане на обезщетение за забава при просрочие на вноските.
Не е налице надплащане /по думите на ответницата/, след като съобразно договорни разпоредби е начислявана наказателната надбавка върху договорната лихва,, като размерът на тази надбавка не може да се счита за прекомерен и надхвърлящ целите на този вид обезщетение по чл. 92 от ЗЗД.
Основателно е възражението на ответницата за изтекъл срок по чл. 147 от ЗЗД, след като посочената разпоредба предвижда отговорност на поръчителя за неизпълнение на главно задължение, ако в шестмесечен срок от падежа е предявен иск срещу длъжника. Няма съмнение, че иск срещу кредотополучателя по договора за кредит е предявен с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.03.2017 г., поради което всички задължения по договора за срок от шест месеца преди тази дата са в отговорност за заплащане и от поръчителя. За вземанията – погасителни вноски, в това число главница и договорна лихва, с падеж повече от шест месеца преди тази дата договора за поръчителство е прекратен на основание чл. 147 от ЗЗД, поради което е неоснователно да се претендират от поръчителя.
Поради това съдът намира, че поръчителят дължи на ищеца /несъмнено солидарно с кредитополучателя, съдлъжника и втория поръчител/ всички вноски, чийто падеж е настъпил след 30.09.2017 г., в това число главница и договорна лихва, както и обезщетение за забава, в което сумата от 116.86 евро – законна лихва за забава за периода от 07.11.2016 г. до 30.03.2017 г. и неустойка в размер на 14.58 евро за същия период.
При определяне на дължимата от ответницата сума за главница и договорна лихва съдът използва списъкът с просрочените плащания по тези пера, посочени в извлечението от счетоводните книги на банката, след като сумите, начислени в това извлечение са потвърдени като правилно и надлежно определени със заключението на вещото лице.
Вноските за главница, дължими от ответницата са в общ размер на 2 556 евро, в това число 213 евро за просрочени задължения след дата 30.09.2016 г., тоест за периода от 28.10.2016 г. до 28.11.2016 г., и сумата от 2 343 евро за предсрочно изискуемите вноски по това перо.
Дължимата сума за възнаградителна лихва е в размер на 54.50 евро за периода от 20.10.2016 г. до 20.12.2012 г.
В тези размери следва да бъде уважена претенцията на ищеца за главница и договорна лихва, съответно да бъде признато за установено, че са дължими от ответницата, докато следва да бъде отхвърлена претенцията по тези пера в останалата част, съответно над тези суми до пълния размер на претенциите в размер на 3 633.73 евро за главница и 322.34 евро за възнаградителна лихва, и по двете пера начислени за период до 30.09.2016 г.
Следва да бъде отхвърлена изцяло претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 75 лева за разноски – нотариални покани, след като съдът не откри такива както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода от делото следва да бъдат присъдени разноски в полза и на двете страни, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК, при което съдът взема предвид, че общата претендирана сума в заповедното и исковото производство е в размер на 4 087.52 евро, уважената претенция е в общ размер на 2 741.94 евро, отхвърлените претенции са в общ размер на 1 345.57 евро и 75 лева.
Следва да бъде присъдена дължима ДТ в полза на съда, тъй като в исковото производство са предявени общо пет отделни иска /главница, договорна лихва, обезщетение за забава преди подаване на заявление, неустойка и разноски за нотариални покани/, съответно общата дължима ДТ от ищеца за исково и заповедно производство в размер на 484.28 лева /минималната такса от 50 лева за четири от исковете и 284.28 лева - 4% върху главницата/, докато в заповедното и исковото са внесени на два пъти по 161.39, както и еднократно сумата от 61.52 лева, или общо 384.30 лева. Невнесена от ищеца ДТ е в размер на 101.50 лева, която сума следва да бъде присъдена в полза на съда – да бъде осъден ищеца да я заплати.
И двете страни представят списък на разноските в с.з. на 11.06.2019 г., когато ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника.
За заплатените държавни такси в двете производства ищецът има право да получи от ответника общата сума от 349.96 лева /4% от уважената главница и минималната такса от 50 лева за останалите три уважени иска – за договорна лихва, за обезщетение за забава и за неустойка/.
Претенцията на ищеца за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК за двете производства е в общ размер на 350 лева /150 за заповедно и 200 за исково, последното съобразно списъка а според ИМ е 120 лева/, като има право да получи сума, съразмерна с общата уважена част /спрямо общата претендирана/, съответно сумата от 234.78 лева /в списъка на разноските на ищеца липсват претенции за присъждане на разноски във въззивните частни производства, развили се в хода на заповедното, по които има становища от ищеца и съответно искания за присъждане/.
Съразмерно, съобразно същите параметри, ищецът има право да получи и сумата от 134.16 лева за направени разноски – заплатено възнаграждение на вещо лице /200 лева в исковото производство/.
Ответникът има право да получи обезщетение за направените разноски съобразно отхвърлената част от претенциите. Представен е договор за правна помощ в исковото производство, удостоверяващ плащане на договорената сума от 2 000 лева. За заповедното производство е представен договор за правна помощ, удостоверяващ заплащане на договорената сума от 800 лева, като в хода на заповедното са се развили въззивни частни производства /по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение и за обжалване на отказа за спиране на незабавното изпълнение/. Ответникът е заплатил също така и възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева.
По направеното възражение за прекомерност съдът намира, че същото е неоснователно. Минималните възнаграждения за двете производства, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2, 3 и ал. 7 от наредбата за минимални адвокатско възнаграждения, са в размер на 510 лева за заповедно и 730 за исково производство /на база обща претендирана сума от близо 8 000 лева/. Не са налице основания да се счита, че претендираните суми в двете производства е прекомерна, макар и делото да не се характеризира със значителна сложност, нито пък са провеждани многобройни заседания, поради което следва да бъде оставено без уважение това възражение на ищеца.
С тези аргументи съдът намира, че общия размер на разноските за ответницата е в размер на сумата от 3 000 лева, като следва да бъде присъдена част от тази сума, съразмерна с отхвърлената част от претенциите, поради което на ответницата следва да бъде присъдена общата сума от 987.57 лева за направените разноски в исковото и заповедното производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата
Й.Б.Т.-А., ЕГН ********** ***, че съществува вземане в полза на ищеца - „..” АД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: град С., район „…”, ул. „…” №… представлявано от
изпълнителните директори А. К. Г. и Б. Я. Ч., съгласно заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 06.04.2017 г.,
постановена по ч.гр.д. № 20863/2017 г. по описа на Софийски районен съд за
сумите както следва:
- Сумата от 2 556 /две хиляди,
петстотин петдесет и шест/ евро, представляваща главница по договор за банков
кредит №…/25.09.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода
от 31.03.2017 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА
ГЛАВНИЦА В ЧАСТТА над тази сума - до пълният й размер от 3 633.73 /три
хиляди шестстотин тридесет и три евро и седемдесет и три евроцента/ евро;
- Сумата от 54.50 /петдесет и четири евро и
петдесет евроцента/ евро, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 20.10.2016 г. до 20.12.2012 г., като ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА
ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА ЛИХВА В ЧАСТТА над тази сума - до пълният й размер от 322.34
/триста двадесет и две евро и тридесет и четири
евроцента/ евро;
-
Сумата от 116.86 /сто и шестнадесет евро и осемдесет и шест евроцента/
евро, представляваща законна лихва за забава за периода от 07.11.2016 г. до
30.03.2017 г.;
- Сумата от 14.58 /четиринадесет евро и
петдесет и осем евроцента/ евро, представляваща неустойка за периода от
07.11.2016 г. до 30.03.2017 г.;
ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца - „…” АД, ЕИК …, за признаване за
установено, че ответницата - Й.Б.Т.-А., ЕГН ********** му дължи сумата от 75
/седемдесет и пет/ лева, представляваща разноски за нотариални покани;
ОСЪЖДА ИЩЕЦА - „…” АД, ЕИК …, да заплати по сметка на Районен съд Своге сумата
от 101.50 /сто и един лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща дължима,
невнесена държавна такса за исковото производство;
ОСЪЖДА ответницата Й.Б.Т.-А., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „..” АД, ЕИК .. общата сума от 763.90 /седемстотин
шестдесет и три лева и деветдесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за
направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, в това
число сумата от 394.96 лева за заплатената държавна такса, сумата от 234.78
лева за адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК и сумата
от 134.16 лева за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА
ищеца „…” АД, ЕИК …, ДА ЗАПЛАТИ на ответницата Й.Б.Т.-А., ЕГН ********** общата
сума от 987.57 /деветстотин осемдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/
лева, представляваща обезщетение за направени разноски в хода на заповедното и
настоящото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в това
число сумата от 921.73 лева за адвокатско възнаграждение и сумата от 65.84 лева
за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен
срок, от получаване на съобщението, че е
изготвено пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните
чрез упълномощените им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: