Решение по дело №11785/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3832
Дата: 15 декември 2022 г. (в сила от 15 декември 2022 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20221100511785
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3832
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова

Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100511785 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11785/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗД “Б.И.” АД
ЕИК 8**** гр.София срещу решение №20050163 от 26.07.2022 г по гр.д.№4503/21 г на СРС
, 141 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.432 КЗ на
П. П. М. ЕГН ********** от гр.София разликата над 1000 лева до размера от 3500 лева -
обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за
неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 20.07.2020 г в гр.София на
бул.Сливница по вина на водача на т.а.Пежо Партнер с рег.№СА **** БМ ; ведно със
законната лихва от 07.10.2020 г до окончателното заплащане на сумата , както и в частта за
разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, в обжалваната част , тъй
като присъденото обезщетение е завишено и не съответства на претърпените болки и
страдания . Ищецът няма тежки увреждания и интензивните му болки са продължили само
седем дни , след което е носена шийна яка .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 02.08.2022 г ,
поради което въззивната жалба от 15.08.2022 г / по пощата/ е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
1
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
В въззивното производство спорен между страните е само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди / претърпени болки и страдания/ от деликта-ПТП . Не се спори по
останалите предпоставки за заплащане на обезщетение от ответника като застраховател по
“Гражданска отговорност на автомобилистите” , като за сумата от 1000 лева обезщетение за
неимуществени вреди решението на СРС е влязло в сила .
За да уважи частично иска СРС е приел , че според представената медицинска
документация и приетата пред СРС СМЕ ищецът е претърпял : навяхване на шията ,
охлузвания и кръвонасядания на долните крайници , драскотини по долните крайници и
лява ръка , контузия на дясното рамо, контузия на лява подбедрица и контузия на кръста .
Най-интензивни са били болките и страданията пред първите 7 дни , през които е трябвало
да носи и шийна яка .
Според СРС общият възстановителен период е бил няколко седмици , като в началото
ищецът е имал затруднения в обслужването и движението си поради носене на шийна яка .
Няма данни за усложнения , поради което адекватното обезщетение за неимуществени вреди
трябва да е в размер на 3500 лева .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
При наличните множество /макар и сравнително леки / увреждания на ищеца не може да се
приеме , че обезщетение за неимуществени вреди от 1000 лева е достатъчно и отстранява
негативните изживявания /болки и страдания/ от процесното ПТП . Самият факт , че ищецът
е бил принуден да носи шийна яка за 7-10 дни показва , че контузията на шията е била в по-
тежка форма /навяхване/ , както и че дори само тези болки са били доста интензивни .
Отделно , ищецът е имал още няколко контузии – на дясно рамо , лява подбедрица и на
кръста , както и охлузвания , кръвонасядания и драскотини . Взети заедно всички контузии
са затруднили значително живота на ищеца след ПТП . Общото възстановяване , особено от
контузията на шията , според СМЕ е продължило поне 3 седмици т.е. не е било
краткотрайно , за да се определи обезщетение само от 1000 лева . Отделно , следва да се
кредитират показанията на св.Г.Т. , че ищецът е трябвало поне временно да преустанови
трудовите и спортните си занимания свързани с физически усулия , както и че е имал
влошаване на психическото състояние . Ищецът е бил във временна неработоспособност
почти два месеца поради процесното ПТП - от 20.07.2020 г до 13.09.2020 г - заради
2
контузията на гърба и таза . Наложило се е да извърши медицински изследвания , тъй като
контузиите на гръбначния стълб дори да изглеждат леки на пръв поглед в някой случаи
могат да имат опасни и /или дълготрайни последици . Самият механизъм на ПТП – удар в
уличен стълб – също предполага неприятни изживявания на страх и притеснения у ищеца .
Поради всички тези факти не може да се счете , че процесното обезщетение от 3500 лева е
завишено . В трайната практика на САС и ВКС подобно обезщетение за неимуществени
вреди е определяно дори за по-леки и по-малобройни увреждания , например , за ПТП от
2015-2018 г само за множество охлузвания , кръвонасядания и драскотини , без да има
засягане на шийния отдел на гръбначния стълб и без да се е наложило носене на шийна яка .
Уврежданията на ищеца са по-тежки , както и процесното ПТП е от 2020 г при налични
инфлационни процеси т.е. обезщетението от 3500 лева се явява напълно справедливо и
законосъобразно определено от СРС по чл.52 ЗЗД .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20050163 от 26.07.2022 г по гр.д.№4503/21 г на СРС , 141
състав , в частта , с която ЗД “Б.И.” АД ЕИК 8**** гр.София е осъдено да заплати на
основание чл.432 КЗ на П. П. М. ЕГН ********** от гр.София разликата над 1000 лева до
размера от 3500 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на
автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на
20.07.2020 г в гр.София на бул.Сливница по вина на водача на т.а.Пежо Партнер с рег.№СА
**** БМ ; ведно със законната лихва от 07.10.2020 г до окончателното заплащане на сумата ,
както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД ЕИК 8**** гр.София да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във
вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат М.Б.Н.-Т. от АК-София сумата от 550 лева адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3