№ 15369
гр. С, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110137824 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от С. В.
Ф. срещу „СВ“ АД, ЕИК ***, за установяване на недължимост на сумата 440,33 лева,
представляваща 1/3 от сума 1320,92 лева – главница за потребена вода, доставена до имот с
адрес: гр. С, ж.к М 3, л. 361, вх. А, ет. 2, ап. 5, за която е издаден изпълнителен лист въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение №67 от 14.04.2016 г. по ч.гр.д.
№161/2016 г. срещу ВС Ф., наследодател на ищеца поради погасяване по давност на правото
на принудително изпълнение В исковата молба се твърди, че заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК е влязла в сила на 25.05.2016 г., от която дата не са предприети действия по
събиране на вземането, поради което с изтичането на три, евентуално петгодишен давностен
срок правото за принудителното изпълнение е било погасено по давност. Твърди се, че
ищецът е правоприемник на починалия ВФ до 1/3 от притежаваните от него права и
задължения към смъртта му, вкл. за задълженията за заплащане на по 1/3 от сума 1320,92
лева – главница за потребена вода, доставена до имот с адрес: гр. С, ж.к. М 3, л. 361, вх. А,
ет. 2, ап. 5 ведно със законна лихва до изплащане на вземането и лихва за забава в размер на
53,06 за периода от 29.09.2014 г. до 27.11.2015 г. и 353 лева – разноски по делото, за които е
издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение
№67 от 14.04.2016 г. по ч.гр.д. №161/2016 г. Твърди, че ответникът разполага с годно
правно основание – издаден изпълнителен лист, въз основа на което може по всяко време да
инициира изпълнително производство.
В срока по чл. 131 ГП ответникът поддържа становище за недопустимост на частичен
отрицателен иск. Оспорва погасяване по давност на вземането като твърди, че давността не
е тригодишна.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Искът е допустим, като аргументите за недопустимост на частичен отрицателен
установителен иск са неотносими към процесния случай, тъй като не е предявен частичен
иск, а иск за отричане съществуване на цялото вземане срещу ищеца като наследник на 1/3
от наследството на лицето, срещу което е издаден изпълнителен лист.
Не е спорно между страните, че в полза на ответника срещу ВС Ф. с ЕГН **********
е издаден изпълнителен лист от 25.05.2016 г. по ч.гр.д.№ 161/2016 г. от Районен съд
Сливница за сумата 1320,92 лева – главница за потребена вода, доставена до имот с адрес:
гр. С, ж.к. М 3, л. 361, вх. А, ет. 2, ап. 5, клиентски номер ********** за периода от
28.08.2014 г. до 27.11.2015 г. със законната лихва върху главницата от 07.03.2016 г. до
изплащане на вземането.
Установява се от Удостоверение за наследници изх. № 0002/22.03.2021 г., изд. от общ
Д, с. Ц, че ВС Ф. е починал на 15.03.2021 г. и е оставил за свои наследници С. В. Ф. - син, К
В.а Ф.а – дъщеря и Д В.а Ф.а – дъщеря. С оглед роднинската връзка квотата на всеки от
наследниците по закон в правата и задълженията, останали в наследството на починалия е
равна и е по 1/3. Предвид посоченото ищецът като един от наследниците е правоприемник
на длъжника по изпълнителния лист за 1/3 от задълженията.
Приложимият давностен срок в случая, независимо от характера на вземанията, е
петгодишен и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК, тъй като на
влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на практика е
придадено значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение. За този извод
определящ е ефектът, който има влязлата в сила заповед в отношенията между страните, а
именно – невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на вземанията въз
основа на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на възражението по
чл. 414 ГПК. Единствено по реда на чл. 424 ГПК длъжникът може да оспори вземането, но
само въз основа на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на
срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Извън
иска по чл. 424 ГПК, длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, а в
случай че е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд
да приеме възражението му по реда на чл. 423 ГПК. С изтичане на преклузивния срок за
подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на
окончателно разрешен правен спор, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. В този смисъл е и част от
формираната съдебна практика по въпроса, израз на която са Решение № 261619 от
4.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020 г., Решение № 260681 от 1.02.2021 г. на СГС по
в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2351/2020
2
г., Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 14124/2019 г., Определение №
214 от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 37 от 24.02.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 1722/2021 г., IV г. о.
Предвид посоченото разбиране давността за процесните вземания на основание чл.
117, ал. 2 ГПК е пет годишна и е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение.
По делото не са ангажирани доказателства за датата на влизане в сила на заповедта,
поради което съдът приема, че същата е влязла най-късно на 25.05.2016 г. в деня на
издаването на изпълнителния лист, доколкото същият в производството по чл. 410 ГПК се
издава за изпълнение на вземанията по влязла в сила заповед. Именно на базата на
настъпили след тази дата обстоятелства ищецът основава претенцията си като твърди, че
вземанията са погасени по давност.
За събиране на посочените вземания ответникът, чиято е доказателствената тежест да
установи спиране/прекъсване на давността, не твърди и не установява да е предприел
действия по принудително изпълнение.
Течението на погасителната давност е спряно единствено в периода от 13.02.2020 г. до
20.05.2020 г. вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от
13. 03. 2020 г.) и пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04.
2020 г.)., т.е. за 69 дни.
Предвид посоченото започналата да тече на 24.05.2016 г. давност е изтекла на
03.08.2021 г., т.е. преди образуване на настоящото производство на 12.07.2022 г.
По изложените съображения предявеният иск за установяване погасяване правото на
принудително изпълнение на процесните вземания като основателен следва да бъде уважен
изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК,
доколкото липсва основание да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е
налице признание на иска от ответника.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 50 лева за
платена държавна такса. . В случая процесуално представителство на ищеца е реализирано
въз основа на Договор за правна помощ и съдействие 12.04.2022 г., в който е уговорено, че
услугите по същия се предоставят от безплатно на клиента на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата и ищецът е декларирал, че е материално затруднено лице.
Съгласно чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата адвокатът, оказал безплатна адвокатска
помощ на лицата по ал.1, има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2, като в този случай насрещната страна следва да
бъде осъдена да го заплати. С оглед посоченото адвокатът има право на адвокатско
3
възнаграждение, изчислено на основание ал.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.7.2004г. в
размер на 300 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК, че С. В. Ф. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. М 3, бл.
361, вх. 1, ет. 2, ап. 5 не дължи на „СВ“ АД, ЕИК ***, сумата 440,33 лева, представляваща
1/3 от сума 1320,92 лева – главница за потребена вода, доставена до имот с адрес: гр. С, ж.к.
М 3, л. 361, вх. А, ет. 2, ап. 5, за която е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение №67 от 14.04.2016 г. по ч.гр.д. №161/2016 г. срещу ВС
Ф. с ЕГН **********, наследодател на С. В. Ф., поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „СВ“ АД, ЕИК *** да заплати на С. В. Ф.
с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. М 3, бл. 361, вх. 1, ет. 2, ап. 5 сумата 50 лева –
разноски за държавна такса за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата „СВ“ АД, ЕИК *** да
заплати на адвокат М. Л. Л. с ЕГН ********** сумата от 300 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана в производството безплатна адвокатска помощ и съдействие на
С. В. Ф. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. М 3, бл. 361, вх. 1, ет. 2, ап. 5 съгласно
Договор за правна помощ и съдействие от 12.04.2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4