МОТИВИ:
Подсъдимият Х.С.С.,
роден на xxxг. в Р. И. гражданин на Р. И. живущ xxx, със средно образование, женен,
безработен, осъждан, с личен номер на чужденец - 70000631540 е обвинен в това, че
на 21.09.2012г. в съучастие като извършител с А. Ш. с персонален №70000062599, роден
на 01.01 1976г. в М. и Л.М.Х. с персонален № **********, роден на xxxг. в И. при
условията на повторност в местността „Кресна", находяща се в землището на
град Чипровци, обл. Монтана, в граничната зона на около 6 000 метра източно от
242 гранична пирамида и на 3 000 метра западно от град Чипровци направили опит
да излязат през границата на страната, без разрешение на надлежните органи на
властта, като деянието е останало недовършено, поради независещи от него
причини – престъпление по чл. 279, ал. 2 вр. чл. 279, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал.
2 вр. чл. 18, ал. 1 НК.
Подсъдимият А. Ш., роден на 01.01 Л976г. в Кралство
М., гражданин на Кралство М., живущ xxx, със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан, с личен номер на чужденец №70000062599 е обвинен в това, че на 21.09.2012г.
в съучастие с Л.М.Х. с персонален № **********, роден на xxxг. в Ирак и Х.С.С.
с персонален № **********, роден на xxxг. в И. като извършители в местността
„Кресна”, находяща се в землището на град Чипровци, обл. Монтана, в граничната
зона на около 6 000 метра източно от 242 гранична пирамида и на 3 000 метра
западно от град Чипровци направили опит да излязат през границата на страната, без
разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало
недовършено – престъпление по чл. 279, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
18, ал. 1 НК.
Подсъдимият
Л.М.Х.К. роден на xxxг. в Р. И. гражданин на Р. И. живущ xxx, със средно
образование, неженен, безработен, неосъждан, с личен номер на чужденец в РБ №
********** е обвинен в това, че на 21.09.2012г. в съучастие с с А. Ш. с
персонален №70000062599, роден на xxxг. в М. и Х.С.С. с персонален № **********,
роден на xxxг. в И. като извършители в местността „Кресна”, находяща се в
землището на град Чипровци, обл. Монтана, в граничната зона на около 6 000
метра източно от 242 гранична пирамида и на 3 000 метра западно от град
Чипровци направили опит да излязат през границата на страната, без разрешение
на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено поради
независещи от тях причини – престъпление по чл. 279, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал.
2, вр. чл. 18, ал. 1 НК.
Представителят
на обвинението заявява, че установената фактическа обстановка напълно
съответства на изложената в обвинителния акт, поради което и поддържа правната
квалификация на деянията. Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни по
повдигнатите обвинения и им наложи наказания, като спрямо подсъд. А.Ш. и подсъд.
Л.М.Х.К., които са с чисто съдебно минало предлага на съда да им наложи
наказание от три месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1
от НК бъде отложено с изпитателен срок от три години както и предвидено в чл. 279 НК кумулативно наказание “глоба” в размер на 100 лв. По отношение на подсъд. Х.С.С.,
който е извършил деянието при условията на повторност, предлага да бъде
наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода, което бъде изтърпяно
ефективно в затвор или затворническо общежитие при първоначален “строг” режим
на изтърпяване, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на
150 лв. По отношение на подсъд. Х.С.С. намира, че следва да бъде приведено в
изпълнение и наказанието наложено му по НОХД №450/2012 г. по описа на РС –
Свиленград, а именно 6/шест/ месеца лишаване от свобода и “глоба” в размер на
200 лв. Намира, че така определени същите биха изпълнили целите на наказанието
и биха изиграли поправителна и превъзпитателна роля по отношение на подсъдимите
лица.
В
съдебно заседание подсъдимите не се явяват по делото и недават обяснения по
обвинението. Подсъдимите са с неустановени адреси за призоваване както на
територията на страната, така и извън нея.
Назначеният по делото служебен защитник на
подсъд. Х.С.С. - адв. КРАСИМИРА ГЪЛЪБОВА от АК Монтана, счита обвинението за
недоказано от събраните по делото пред МРС доказателства. Предлага на съда да
постанови присъда, с която признае подсъд. Х.С.С. за невиновен за
престъплението за което му е повдигнато обвинение. Счита, че в процесния случай
същият е осъществил деянието по ал. 5 на чл. 279 от НПК и тъй като е влязъл в
страната за да се ползва от правото на убежище, то следва да не се наказва. Назначеният
по делото служебен защитник на подсъд. А.Ш. - адв. ВЪЛКОВ, АК - Монтана счита, че
с оглед на установената по делото фактическа обстановка не е установено по
категоричен и несъмнен начин състава на престъплението, за което РП Монтана е
повдигнала обвинение спрямо подсъдимия А.Ш.. Предлага на съда да постанови
присъда, с която го оправдае, тъй като обвинението по отношение на този
подсъдим намира за недоказано, както от обективна, така и от субективна страна.
Алтернативно предлага на съда в случай, че го признае за виновен за
престъплението по чл. 279, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, то моли да отчете причините за извършване на деянието, а именно тежкото
материално положение и икономическа принуда. Назначеният по делото служебен
защитник на подсъд. Л.М.Х.К. – адв. ПЪРВАНОВ – АК – Монтана счита делото за
неизяснено от фактическа страна и моли съда да постанови присъда, с която го
признае за невиновен и го оправдае по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка и логическо единство, а така също във връзка с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
На 20.09.2012г. около 11.20 часа предиобяд, свидетелят
С.С. Т., началник на Гранично полицейско управление, гр. Чипровци получил
информация, че в района на град Чипровци пребиват лица, отговарящи на рисков
профил-нелегален емигрант през зелена /сухоземна / граница. Под негово
ръководство били организирани мероприятия по прикриване на държавната граница и
проведени мероприятия по издирване на нарушителите. Свидетелят Т. докладвал
също в Регионална дирекция „Гранична полиция” - Драгоман, с цел известяване и
съседните гранични власти на Р. Сърбия. На свидетелите К.Д., Г.Г. и П.П.,xxx, на
21.09.2012г. сутринта било съобщено, че се издирват три лица и има вероятност
същите да се намират в граничната зона. Тръгнали от ГПУ - гр. Чипровци към
месността „Ярмин камък”. Впоследствие променили посоката и се насочили към хижа
„Явор”, месността „Козарница” и месността „Кресна”. В месността „Кресна”, в изоставена
кошара, граничните полицейски служители открили подсъдимите Х.С.С., А. Ш. и Л.М.Х.
К. д.. Мястото се намирало в граничната зона на около 6 000 метра /6 км. /
източно от 242 гранична пирамида и на 3 000 метра /3км. / западно от град
Чипровци. Подсъдимите били обискирани и задържани. Били иззети и
регистрационните им карти, издадени от Държавна агенция за бежанците при
Министерски съвет на Р. България. От регистрационните карти било установено, че
тримата пребивавали в Транзитен център за бежанци, находящ се в село Пъстрогор,
община Свиленград, обл. Хасково. Свидетелят Г.Г. успял някак си да се разбере
на „развален” английски език с подсъд. Л.М.Х.К., който му казал, че на 19.09.2012г.
били тръгнали от гр. Монтана за град Чипровци, били превозени от таксиметров
автомобил и имали намерение да преминат през Р. Сърбия и отидат в страни с
по-големи възможности за добре платена работа.
Горната фактическа обстановка се установява
по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели К.Д., Г.Г. и П.П., тъй като същите предават под страх от наказателна
отговорност свои непосредствени впечатления, последните и по време на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие поддържат една и съща
теза. Съдът няма основания да се съмнява в безпристрастността и на св. С.С. Т.,
показанията на същия са последователни и непротиворечиви, като същите се
подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства. Кореспондират изцяло
със събраните доказателства по делото на досъдебното производство.
Подсъдимите
по делото не се явяват и не дават
обяснения по обвинението.
С оглед на установеното от
фактическа страна и във връзка със съдимостта на подсъдимите, съдът намира, че
с деянието си подсъдимият Х.С.С. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 279,
ал. 2 вр. чл. 279, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК: на 21.09.2012г.
в съучастие като извършител с А. Ш. с персонален №70000062599, роден на 01.01
1976г. в М. и Л.М.Х. с персонален № **********, роден на xxxг. в И. при
условията на повторност в местността „Кресна”, находяща се в землището на град
Чипровци, обл. Монтана, в граничната зона на около 6 000 метра източно от 242
гранична пирамида и на 3 000 метра западно от град Чипровци направили опит да
излязат през границата на страната, без разрешение на надлежните органи на
властта, като деянието е останало недовършено, поради независещи от него
причини.
Подсъдимият А. Ш. е
осъществил състава на престъплението по чл. 279, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18,
ал. 1 НК: на 21.09.2012г. в съучастие с Л.М.Х. с персонален № **********, роден
на xxxг. в Ирак и Х.С.С. с персонален № **********, роден на xxxг. в И. като
извършители в местността „Кресна”, находяща се в землището на град Чипровци, обл.
Монтана, в граничната зона на около 6 000 метра източно от 242 гранична
пирамида и на 3 000 метра западно от град Чипровци направили опит да излязат
през границата на страната, без разрешение на надлежните органи на властта, като
деянието е останало недовършено, поради независещи от него причини.
Подсъдимият Л.М.Х.К.
състава на
престъплението по чл. 279, ал. 1, пр. 2
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК: на 21.09.2012г. в съучастие с А. Ш. с
персонален №70000062599, роден на xxxг. в М. и Х.С.С. с персонален № **********,
роден на xxxг. в И. като извършители в местността „Кресна”, находяща се в
землището на град Чипровци, обл. Монтана, в граничната зона на около 6 000
метра източно от 242 гранична пирамида и на 3 000 метра западно от град
Чипровци направили опит да излязат през границата на страната, без разрешение
на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено поради независещи
от него причини.
От субективна страна деянията са извършени от
подсъдимите с пряк умисъл – съзнавали са общественоопасния характер на деянията,
предвиждали са общественоопасните последици и са искали настъпването им.
При определяне на наказанието съдът взе
предвид вида наказание, предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите
на общата част на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на
наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите
за неговото извършване, степента на обществена опасност на подсъдимите, настъпилите
вредни последици, смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало
по отношение на подсъд. А. Ш. и Л.М.Х.К., както и отегчаващите
отговорността обстоятелства –високата степен на обществена опасност на деянията,
минало осъждане на подсъд. Х.С..
Причини за извършване на деянието – ниско
правно съзнание, незачитане на законите.
Съобразявайки
всички изисквания на закона, съдът намери, че на подсъд. Х.С.С. следва да бъде наложено
наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на СТО
ЛЕВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 279, ал. 2 вр. чл. 279, ал.
1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК, като във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът определи наказанието
под долната граница предвидена в текста на закона. При определяне размера на
наказанието съдът отчете причините за извършване на деянието, а именно търсене
на възможности за по – добре платена работа, тежките социални условия
подтикнали подсъдимия към извършване на деянието.
Съдът определи наказанието при условията на чл.
55 от НК, тъй като в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът констатира, че са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства,
които в своята съвкупност имат изключително отражение върху тежестта на
престъплението и върху предвидения размер на наказанието, като отнемат на
случая характера на едно обикновено, типично проявление на дадения вид
престъпления, каквото е имал предвид законодателят при определяне санкциите на
закона. По настоящето дело съдът направи извода за многобройни смекчаващи обстоятелства,
вземайки предвид обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия неговата
възраст, тежкото му материално положение, подбудите за извършването на деянието
– липсата на финансови средства. С оглед на изложеното по разбиране на съда
предвиденото наказание лишаване от свобода в процесния случай се явява
несъразмерно тежко. Съдът направи и правния извод, че и най-лекото предвидено в
закона наказание е несъразмерно тежко при конкретно установената степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия.
На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът
определи първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. По отношение на този подсъдим с оглед на
съдимостта му е неприложим института на условно осъждане.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът приведе
в изпълнение наказанието наложено на подсъдимия Х.С.С. с присъда по НОХД
№450/2012 г. по описа на PC - Свиленград, в сила от 20.06.2012 г. от шест
месеца „лишаване от свобода” и „глоба” в размер на 200 лева, като наказанието „лишаване
от свобода” се изтърпи от осъдения при първоначален
„строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Настоящото деяние е
извършено в изпитателния срок на предходното осъждане на подсъдимия с присъда
по НОХД №450/2012 г. по описа на PC - Свиленград, в сила от 20.06.2012 г., поради
което и съдът приведе в изпълнение наложеното му наказание със същата от шест
месеца „лишаване от свобода” и „глоба” в размер на 200 лева в полза на
Държавата.
Съдът намери, че на подсъд. А. Ш. следва да
бъде наложено наказание в размер на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в
размер на СТО ЛЕВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 279, ал. 1, пр.
2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като
във вр. с чл. 54 от НК съдът определи
наказанието „лишаване от свобода” в минималния размер на наказанието „лишаване
от свобода” и на долната граница на размера на наказанието “глоба”.
Подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, като съдът
намери и, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието ефективно, то
са налице основанията за прилагане на института на условното осъждане, поради
което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
Съдът намери, че и по отношение на подсъд. Л.М.Х.К.
следва да бъде наложено наказание в размер на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и
ГЛОБА в размер на СТО ЛЕВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 279,
ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като
във вр. с чл. 54 от НК съдът също определи
наказанието „лишаване от свобода” в минималния размер на наказанието „лишаване
от свобода” и на долната граница на размера на наказанието “глоба”.
На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът отложи
изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от три години, считано
от влизане на присъдата в законна сила. По отношение на този подсъдим с оглед
на съдимостта му също е приложим института на условно осъждане, поради което и
съдът намери, че не следва да изтърпи наложеното наказание ефективно. Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, като съдът намери и, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия не е
наложително да изтърпи наказанието ефективно.
Така определените наказания, съдът намира, че
са от вид и характер да изпълнят целите на специалната и генералната превенция.
Целите на наказанието, както по отношение на подсъдимите, като ги мотивира
занапред да спазват законите и установения правен ред, така и по отношение на
останалите членове на обществото, като им въздейства предупредително и
възпитателно.
При горния изход на делото съдът постанови подсъдимите Х.С.С., А. Ш. И Л.М.Х.К. да заплатят по
сметка на ВСС сумата в размер на от по 33.40 лв. за всеки един от тях, както и
сумата в размер на от по 5.00 лв. за всеки един от тях в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
При горния
фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: