Р Е
Ш Е
Н
И Е
№1547/27.9.2018г.
Година 2018 Град
Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският
районен съд двадесет и трети
състав
На
двадесет и пети септември Година
две хиляди и осемнадесета
В
публичното съдебно заседание
в
следния състав :
Съдия :
Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
Прокурор Пламен
Харалампиев
като разгледа докладваното от съдията
ЧНД № 4072 по
описа за 2018 г.
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.24а от Закона за борба с
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и е инициирано с
предложение на МКБППМН при Община Варна, Район „Приморски”, взето с решение по
тяхно възпитателно дело № 34 по описа за 2018 год. за налагане на възпитателна
мярка по чл.13 ал.1 т.13 от ЗБППМН, а именно “Настаняване във възпитателно
училище- интернат” на Д.И.П.- ЕГН **********.
В съдебно заседание представителя на
ВРП пледира предложението на МКБППМН при Община Варна, район „ Приморски”
за налагане на възпитателна мярка “Настаняване във възпитателно училище
интернат” на Д.П. да бъде уважено.
Представителят на МКБППМН при Община Варна,
район „ Приморски” също пледира
предложението да бъде уважено, като сочи, че местната комисия е изчерпала
всички възможни мерки за въздействие върху поведението на малолетния.По
отношение на посоченият в решението на комисията предложен срок за настаняване
от 1 година изразява становище, че се касае за техническа грешка и предоставя
на съда произнасянето в тази насока.
Представителят на Дирекция”Социално
подпомагане” при Община-Варна - В.С., в качеството й на представител по смисъла на чл.15 ал.6 от Закона за закрила на детето,
изразява становище, че действително до момента на малолетния са налагани всички
възможни мерки и то по няколко пъти, като винаги той е бил запознаван с тях и
последиците от неизпълнението им.С. сочи още, че към момента срещу малолетния
няма образувани други възпитателни дела, както и че нямат информация за
поведението му към настоящия момент.
Процесуалният
представител на малолетния Д.П. - адв. Д.П.,
моли съда да разгледа в цялост поведението на
малолетния, положителната промяна в него и изразеното желание да
продължи образованието си .Поради тези и други съображения моли да не бъде
налагана исканата мярка, тъй като същата е прекалено рестриктивна
и би оказала по-скоро негативно влияние върху него.
Малолетния
Д.П. лаконично признава, че е отнел чужд велосипед, като сочи, че са му
трябвали пари.Той разказва, че е ученик в осми клас във Варненска морска
гимназия в специалност „Корабни машини и механизми“, с което е направил крачка
към реализация на мечтата си „ да пътува
по корабите“.Малолетният признава и че е употребявал марихуана, но е
преустановил това.Преустановил е и контактите с по-големите от него , под чието
влияние е извършвал предходни противоообществени
прояви. Заявява, че е осъзнал грешката си
и моли да не бъде настаняван в интернат.
След преценка на доводите
на страните и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Д.П. е роден на *** г. в гр. Варна. Той живее с родителите си- св. И.П. и Н. П.,
както и с по-голямата си сестра Белла П..Семейството живее в собствено жилище
при добри битови и хигиенни условия. За П.
са били полагани адекватни грижи в семейна среда.Малолетния има изградена силна
емоционална връзка с по-голямата си сестра и е привързан към нея. През 2018г. е завършил седми клас в
ОУ „Йордан Йовков“ със среден успех, макар след противообществена проява през
2016г. да е бил преместен в индивидуална форма на обучение.Към момента е ученик
в осми клас във Варненска морска гимназия , специалност „Монтьор на корабни
машини и механизми“.
Д.П. е воден на отчет в ДПС от
2015г. за нанасяне на леки телесни повреди.По възпитателно дело № 12/2015г. местната комисия за БППМН му
е наложила възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.1 от ЗБППМН „ предупреждение“.След
постъпило писмо за проявена от П. вербална и физическа агресия спрямо негови
съученици от Директора на ОУ „Йордан Йовков“ до ВРП и прекратяване на
преписката, срещу малолетния било образувано възпитателно дело № 4 /2016г.С решение по него на П. била
наложена възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.5 от ЗБППМН „Поставяне под
възпитателен надзор на обществен възпитател“ за срок от 1 година.С решение по
възпитателно дело № 11 / 2016г. ,
образувано поради нанасяне на лека телесна повреда на съученик, на малолетния
били наложени възпитателни мерки по чл.13 ал.1 т.1 от ЗБППМН „предупреждение“ и
по чл.13 ал.1 т.3 от ЗБППМН „Задължаване да посещава консултации за
преодоляване на отклоненията в поведението“. Със същото решение мярка по чл.15
ал.1 т.2 от ЗБППМН била наложена и на бащата на малолетния св.И.П..С решение по
възпитателно дело № 29/ 2016г. на Д.П.
за извършени от него хулигански действия, грубо нарушаващи обществения ред,
била наложена възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.3 от ЗБППМН „Задължаване да
посещава консултации за преодоляване на отклоненията в поведението“- 12
консултации до края на м.май 2017г.С решение по възпитателно дело № 1/2017г. за същата хулиганска проява на
малолетния била наложена възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.5 от ЗБППМН
„Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“ за срок от 1
година.С решение по възпитателно дело № 13/2018г.
за извършено обсебване на парична сума от съученик, на Д.П. била наложена
възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.12 от ЗБППМН „Предупреждаване за настаняване
във ВУИ“ с изпитателен срок до 6 месеца.С решение по възпитателно дело № 20/2018г. за извършена кражба на
шоколад от магазин за хранителни стоки на малолетния била наложена възпитателна
мярка по чл.13 ал.1 т.4 от ЗБППМН „поставяне под възпитателен надзор на
родителите или на лицата, които ги заместват, със задължение за полагане на
засилени грижи“.С решение по възпитателно дело № 35 /2018г. за кражба на кисело десертно мляко „Фантазия“ с
шоколадови топчета отстрани, на Д.П. била наложена възпитателна мярка по чл.13
ал.1 т.12 от ЗБППМН „предупреждаване за настаняване във ВУИ“ с изпитателен срок
до 6 месеца.
На 11.06.2018г. около 19.30ч. М.Г.
оставила велосипеда си във входа на кооперацията, в която живеела в гр.Варна,
на ул.“Ген.Столетов“.Велосипедът бил червен на цвят,
с 16-18 скорости, и бил закрепен с проволка за
парапета на партера в кооперацията.Той бил закупен употребяван за сумата от
130лв. през м.ноември 2017г. Същата вечер, около 21.00ч. малолетния П. отнел
велосипеда, като срязал проволката с клещи.След това
го продал на момче на име „Пламен“ за сумата от 40лв.
По този повод била образувана преписка № 8632/2018г. по описа на ВРП.С
постановление от 23.07.2018г. прокурор при ВРП постановил отказ да се образува
наказателно производство и да проведе
разследване по отношение на Д.П. поради
това, че същият е наказателно неотговорен по смисъла на чл.32 ал.1 от НК, и изпратил материалите на МКБППМН - район „
Приморски”.
За извършената противоправна проява било
образувано възпитателно дело 34/2018год. В хода на същото се установило, че Д.П. е извършил противообществена проява по
смисъла на чл.49 „а“ ал.1 от ЗБППМН, която от обективна страна е осъществила
признаците на престъпление по чл.194 от НК.
На основание чл.21 ал.1 т.2 от
ЗБППМН възпитателното дело приключило с решение от 04.09.2018 г. да бъде
направено настоящото предложение до ВРС за настаняване на Д.П. във Възпитателно училище интернат.
Горната фактическа обстановка се установява и потвърждава със събраните в
хода на производството доказателства- от показанията на Д.П. и
св. И.П., както и от писмените
доказателства по делото- материалите по
Възпитателно дело № 34 /2018г. на
МКБППМН при Община-Варна, район „
Приморски”.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, установена с горепосочените
доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът прави следните правни изводи:
Д.П. е малолетен. Той е извършил противообществена
проява – деяние обявено от закона за противоправно и наказуемо по смисъла на НК,
което е обществено опасно и е свързано с отнемане на чужда движима вещ, а именно велосипед.По отношение на това
обстоятелство по делото са събрани достатъчно доказателства, а и авторството на
проявата не се оспорва от П..Няма спор и относно това, че на малолетния са били
налагани възпитателни мерки за извършени кражби и в предходни периоди.
За да направи
преценка дали предложението на местната комисия за настаняване на малолетния
във ВУИ е основателно, съдът съобрази
приложените по делото доказателства относно поведението и личността на П.,
данните за неговия семеен кръг, както и личните си впечатления от
него.Безспорно е, че П. е регистриран в ДПС
през 2015г. за нанесени леки телесни повреди на съученици в ОУ „Йордан Йовков“, като са
били налице данни за агресивно отношение и поведение от негова страна.За тези
три прояви спрямо него са били постановени три решения по възпитателни дела,
последното от които е от 22.06.2016г.През м.11.2016г. малолетния е извършил хулиганска проява, като
е заплашвал различни свои съученици с нож в сградата на училището, за които
срещу него отново са били образувани възпитателни дела.От съдържанието на
постановените по тях решения се установява, че всъщност проявата е една и е
осъществена на 03.11.2016г. , като неясно защо от страна на ВРП са били водени
две отделни преписки за деяния по чл.325 от НК, след приключването на които са
били изпратени две предложения до местната комисия за образуване и разглеждане
на възпитателни дела.Следващите прояви на П. са свързани с посегателство срещу
собствеността на гражданите. Те са извършени съответно на 19.02.2018г.,
12.04.2018г. и на 02.05.2018г., като за тях са били образувани възпитателни
дела, приключили с решения съответно от 15.05.2018г., 14.08.2018г. и
04.09.2018г. При анализ на тези обстоятелства може да се направи извод, че
малолетния е извършил трите противообществени прояви в кратък период от време и
преди за която и да е от тях да са му били наложени възпитателни мерки и в този
смисъл не може да се приеме, че те не са имали необходимия възпитателен ефект.
Съдът съобрази още и обществената опасност
на тези прояви.Първата от тях е свързана с обсебване на сумата от 100лв. от
съученик на П..От съдържанието на решението по възпитателното дело се
установява, че момчето доброволно е предало на малолетния сумата от 100лв. с
цел да си купят цигари от магазина, като по пътя до там П. ги изгубил, тъй като
ги бил сложил в джоба на якето си, който бил скъсан.Когато съученикът му
разбрал, че парите ги няма, се разплакал, а малолетния му обещал да му дава
всеки ден по 5 лв. за да му ги възстанови, което в крайна сметка не направил.В
рамките на настоящото производство съдът няма правомощията да обсъжда предходни
влезли в сила решения по възпитателни дела, но съобрази, че за да е налице
деяние „ обсебване“ по смисъла на чл.206 ал.1 от НК, то следва да са
противозаконно присвоени чужди движими вещи, които деецът владее или пази, а не
те да бъдат изгубени.Следващите две прояви на П. са свързани с кражби от
магазини за хранителни стоки на шоколад „Тоблерон“ и
кутийка десертно кисело мляко „Фантазия“, за които са били образувани преписки
във ВРП и след приключването им са били
изпратени две предложения до местната комисия за образуване и разглеждане на
възпитателни дела.В случая буди недоумение защо представителите на ВРП са
приложили спрямо малолетния по-голяма рестрикция отколкото към пълнолетен
извършител на кражби при условията на опасен рецидив с оглед вида и
изключително ниската стойност на отнетите продукти – един шоколад и едно кисело
мляко, като са направили предложения спрямо него да бъдат образувани възпитателни дела.Безспорно е, че
противообществените прояви на малолетните не следва да бъдат поощрявани или
омаловажавани, но е недопустимо те да бъдат третирани по-строго от системни
извършители на деяния, по отношение на които производствата за такива кражби
биха били прекратени без спрямо тях да бъдат прилагани каквито и да било мерки.
На следващо място съдът съобрази данните за личността на П..От
приложените по делото доказателства е видно, че той се е проявявал като будно и
енергично дете, като в поведението му се е наблюдавал стремеж да се държи като
по-голям и да завоюва лидерска позиция сред връстниците
си, включително и по неправомерен начин.Малолетния двукратно е бил настаняван в
ДВНМН с постановления на ВРП.Първият път е бил настанен за периода от
08.04.2018г. до 20.05.2018г. за извършени кражби, а втория от 19.06.2018г. до
03.07.2018г. , тъй като не се прибирал в къщи и бил обявен за издирване.От
съдържанието на приложената по делото оценка на риска на малолетния , изготвена
през 2017г. се установява, че той е проявил склонност и е демонстрирал
поведение , за което е считал, че ще му осигури приоритет при негови връстници и по-големи от него младежи.За това и е използвал
неадекватни действия- противообществени прояви, нанасящи вреди на другите и
неблагоприятни последици за него.Била е установена застойност
на мисленето, непреклонност на формираните убеждения и липса на гъвкавост в
поведението при промяна на жизнените ситуации , обстоятелства и
изисквания.Налице е била емоционална и волева неустойчивост, съпротива и
недобра податливост към корекционни влияния и
действия с цел позитивна промяна, но въпреки това са били наблюдавани прояви на
емпатия, състрадание и милосърдие.При оценката на риска е било установено, че П.
е лесно манипулируем, че приятелския кръг не е
съответствал на възрастта му , че има самочувствие, което не отговаря на
възможностите му, че действа импулсивно, че не е целенасочен, че има нужда от
екстремни емоции, че не умее да овладява гнева си, че има негативно отношение
към правилата и др.Всички тези особености на личността на малолетния са били обсъдени в хода на възпитателните
дела срещу него. В хода на съдебното заседание обаче малолетния прояви критично
отношение към извършеното от него,
заяви, че към момента е осъществил
мечтата си да получи знания, позволяващи му да се реализира
професионално като механик на кораб, заяви, че е преустановил контактите си с
по-големи от него лица, че посещава редовно училище и спазва наложените му от
родителите му часове за прибиране.Неговите думи бяха потвърдени от баща му,
който в хода на съдебното заседание разказа за положителната промяна, която е
настъпила в поведението на сина му.На следващо място съдът обсъди и доказателствата за семейния
кръг на малолетния.П. е отглеждан в семейна среда от двамата си родители, които
имат образователен ценз и развиват поотделно собствен бизнес.Те , видно от
мотивите към решението по възпитателното дело, полагат необходимите грижи за
отглеждането на П. и неговата по-голяма сестра.Родителите са участвали в
провежданите срещи, беседи и консултации, организирани от обществения
възпитател, от което може да се направи извод, че те проявяват необходимата
заинтересованост поведението на сина им да бъде променено в положителна
насока.В този смисъл съдът намира, че
семейството има необходимия
ресурс да осигури подходящи условия за възпитателно-корекционна
дейност спрямо П..
Поради изложеното
до тук съдът намира че са налице предпоставките на чл. 13 ал.1 от ЗБППМН за
налагане на възпитателна мярка по отношение на
Д.П.. Той е малолетен, не е навършил 14 години , извършил е противообществена проява и до
момента спрямо него са налагани
възпитателни мерки по ЗБППМН.При обсъждане на въпроса коя мярка е адекватна на
извършеното деяние и като взе предвид данните за личността на П., съдът
съобрази, че в чл.13 ал.1 от
ЗБППМН изчерпателно са изброени всички възпитателни мерки, които могат да бъдат
налагани спрямо малолетни и непълнолетни
, извършили противообществени прояви, като тези предвидени в чл.13 ал.1 т.6-т.10
от ЗБППМН са неприложими в случая, тъй като се отнасят до непълнолетни лица,
а П. е малолетен.Спрямо него възможните
за налагане мерки са тези, визирани в чл.13 ал.1 т.1-т.5 и т.11-т.13 от ЗБППМН,
а именно предупреждение ; задължение да
се извини на пострадалия ; задължаване да участва в консултации, обучения и
програми за преодоляване на отклоненията в поведението ; поставяне под
възпитателен надзор на родителите със задължение за полагане на засилени грижи
; поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател ; настаняване в СПИ , предупреждение за
настаняване във ВУИ с изпитателен срок до 6 месеца и настаняване във
ВУИ.Безспорно е че всички те, без мярката „ настаняване в СПИ“ са били налагани
на П. нееднократно.Независимо от това обаче, като съобрази обществената
опасност на извършеното деяние и данните за личността на малолетния, съдът
намира, че не следва да прилага предложената от местната комисия най-тежка
мярка „Настаняване във ВУИ“. Съгласно международните стандарти
и вътрешното законодателство
приоритет при налагане на възпитателните
мерки следва да имат тези
с превъзпитателен, а не с репресивен ефект. Това налагат извода, че мярката
по чл. 13
ал.1 т.13 от ЗБППМН следва да се прилага
като крайна такава, само в случаите, когато останалите мерки, предвидени в закона не могат да
реализират превъзпитателен ефект по отношение
на детето. Т.е. мярката по т.13 е адекватна в случаите на системно извършвани
противообществени прояви със съществен интензитет, с висока обществена опасност на реализираната проява, респективно при изчерпване на мерките с подчертан
възпитателен ефект, които се характеризират
с по-ниска степен на репресия по
отношение на детето от мярката
по т.13 от ЗБППМН.В настоящият случай тези основания не са налице, поради което и
предложената мярка по чл.13 ал.1 т.13 от ЗБППМН не е единствената мярка, която
да е съответна на обществената опасност на деянието и дееца.Съдът намира, че положително въздействие върху малолетния
към момента би имало комплексното прилагане на възпитателни мерки по
чл.13 ал.1 т.2 , т.5 и т.12 от ЗБППМН , а именно „задължаване да се извини на
пострадалия“, „поставяне под
възпитателен надзор на обществен възпитател“ за срок от 1 година и „
предупреждаване за настаняване във ВУИ“ с изпитателен срок от 6 месеца.Съдът
намира, че с тяхното прилагане би могъл да се постигне необходимия корекционно-възпитателен ефект по отношение на П., свързан с промяна на поведението му в
съответствие с изискванията на моралните и правни норми на обществото.
Водим от горното и на основание чл.
24”а „ ал.4 т.1 от ЗБППМН , съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на МКБППМН при
Район „ Приморски” при Община – Варна за налагане на възпитателна мярка
„Настаняване във възпитателно училище – интернат” на малолетния Д.И.П.-ЕГН **********.
НАЛАГА на Д.И.П.-ЕГН
********** възпитателни
мерки, както следва:
1. По чл. 13 ал.1 т.2 от ЗБППМН – „Задължаване да се извини на
пострадалия“ - М.Г.,
2.
По чл. 13, ал.1 т.5 от ЗБППМН - „Поставяне под възпитателен надзор на
обществен възпитател” за срок от една година
3. По чл. 13 ал.1 т.12 от ЗБППМН – „Предупреждаване за настаняване във възпитателно училище-интернат“ с изпитателен срок
от 6 месеца.
ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение за изготвеното
решение на МКБППМН при Община – Варна, Район „
Приморски” и страните.
След влизане в сила на решението,
ведно с възпитателното дело да се изпрати на МКБППМН при Община Варна,
Район „
Приморски” , за изпълнение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: